Решение № 737 от 20.07.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 737 гр. Бургас, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20222120204950 по описа за 2022 годИ.

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Диамант-строй“ ЕООД с ЕИК: 120604831 срещу Наказателно постановление № 02-2200265 от 28.11.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. В жалбата се твърди, че лицето В. Д. К. не е познато на дружеството и неговия управител, и никога не е полагало труд в полза на жалбоподателя. С тези доводи моли НП да бъде отменено.

Жалбоподателят, редовно уведомен се представлява от управителя и адв. К.. Поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски. Представя писмени бележки по делото, в които подробно развива поддържаните доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт.

Дирекция „Инспекция по труда” чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. Н. оспорва жалбата като неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Навежда възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 14.06.2022г. свидетелят Ш. Е. изпълняващ длъжността „шофьор“ в дружеството жалбоподател, управлявал автобус „Мерцедес“ с рег. № *********** по линията гр. Варна – гр. Златоград, собственост на „Диамант-строй“ ЕООД.

Същевременно на 14.06.2022 г. свидетелят В. К. извършвал превоз на туристи до к.к.

„Слънчев бряг“. След като пристигнал в курортния комплекс паркирал автобуса до хотела и отишъл на автобусна спирка, за да се качи в някой от пътуващите автобуси, които мИ.ват през гр. Хасково, за да се прибере.

Предвид маршрута на линията, свидетелят Е. преминал с управлявания от него автобус през к.к. „Слънчев бряг“ за качване на пътници. На спирката Е. видял свидетеля К. и го качил, за да се прибере в гр. Х.. За ползваната услуга В.ев не заплатил билет. Автобусът, управляван от Ш. пристигнал на автогара „Запад“ в гр. Бургас. Около 14 часа била извършена съвместна проверка от служители на сектор „ПП“, Автомобилна администрация и Инспекция по труда. Служители на Инспекция по труда в това число и свидетелката И. Д. на длъжност гл. инспектор в инспекцията, предоставили на свидетеля Е. справка по чл. 402 КТ, която свидетелят попълнил. Проверка била извършена и от служители на сектор „ПП“ и АА, но нарушения не били констатирани. Контролните органи попитали свидетеля Ш. кой е вторият водач на автобуса, предвид дългия курс на линията и Е. посочил свидетеля В. К.. Е. потеглил с автобуса, но свидетелят Р. С. – служител в сектор „ПП“ спрял автобуса за извършване на проверка по отношение и на втория водач, посочен от Е. На свидетеля К. му била предоставена справка по чл. 402 КТ и справочник, в които попълнил, че работи за „Диамант –строй“ като втори водач от 13.06.2022 г., с уговорено трудово възнаграждение от 50 лева на ден и без граждански договор, както посочил и работното време.

На дружеството-жалбоподател била връчена покана за явяване на представител в Инспекцията по труда гр. Бургас, за представяне на документи за трудовите правоотношения на свидетелите Ш. и К.. Лично управителят на дружеството представил изисканите документи, като за свидетеля К. не били предоставени никакви документи.

На 11.08.2022 г. свидетелката Д. съставила срещу „Диамант-строй“ АУАН за това, че в качеството на работодател не е уредило като трудови правоотношенията, които за възникнали с лицето В. К. при предоставена от него работна сила, а именно, че към 14.06.2022 г. е не е бил сключен трудов договор Впоследствие на 28.11.2022 г. било издадено и обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства и устни доказателствени средства.

2

От показанията на актосъставителя и свидетеля С. се установяват обстоятелства от извършената съвместна процесна проверка на автогара „Запад“ на собствения на дружеството-жалбоподател автобус. От показанията на двамата свидетели, се установява категорично, че в автобуса е пътувал и свидетелят В. К., който също упражнява професия „шофьор“ на пътнически автобус. Нито един от двамата свидетели обаче не е възприел свидетелят К. да управлява процесния автобус. Данни за съществуващо правоотношение, при което В.. да предоставя работна сила в полза на жалбоподателя се съдържат единствено в налични в преписката справка по чл. 402 КТ и въпросник, в които К. е попълнил, че е втори водач на автобуса и че работодател е именно жалбоподателят. Написаното от В. напълно се оборва от показанията на свидетелите Ш. Е. и на В. К.. Показанията на двамата свидетели са обективни, логични, непротиворечиви и навеждат на реализиране на едни и същи факти. И двамата свидетели категорично посочват, че К. се е качил в автобуса от спирка в к.к. „Слънчев бряг“, за да се прибере в гр. Х. след извършен превоз на туристи до комплекса. Свидетелите еднопосочно и без колебания отричат К. да е служител на дружеството –жалбоподател. Показанията на двамата свидетели (Е. и К.) се подкрепят и от събрани по делото писмени доказателства. Видно от налични по делото справки от Търговския регистър и справка за лиценз за превоз се установява, че свидетелят К. е едноличен собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност „ВАСИ-ТРАНС 1“, което е притежавало лиценз за извършване на пътнически превози към дата 27.02.2023 г. и извършващо дейност по пътнически градски и крайградски транспорт. Така установените по делото обстоятелства изцяло са в подкрепа на защитата теза на жалбоподателя, че свидетелят К. е извършил превоз на туристи с друг автобус и се е качил в автобуса, управляван от свидетеля Е., за да се прибере до гр. Х.. В преписката е наличен и пътен лист за автомобил „Мерцедес“ с рег. №**********а дата 13.06.2022 г., в който като първи водач е посочен Ш. Е., за втори водач е посочено лицето Н. А.. В показанията си свидетелят Е. също сочи, че вторият шофьор за процесния курс е трябвало да бъде лицето Н., но предвид възникнали обстоятелства предния ден, Н. замИ.л за к.к. „Слънчев бряг“ и не е пътувал със свидетеля Е.. Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Е. и К. относно фактите, които излагат за причИ.та К. да се намира в управлявания от Е. автобус, а именно да се прибере след извършен пътнически превоз с друг автобус, но не и да управлява собственото на дружеството-жалбоподател ППС като втори водач. В тази връзка съдът намира, че справката по чл. 402 от КТ и въпросникът, попълнени от К. не опровергават показанията на Е. и К. до степен, че да се изключи достоверността на изложените от тях твърдения. В показанията си свидетелят Е. споделя, че е посочил К. като втори водач от притеснение на зададен от контролните органи въпрос относно втория водач на автобуса. Тези негови твърдения се потвърждават и от показанията на свидетеля К., който също посочва, че от притеснение Е. го е посочил като втори водач. Житейски логично е да се допусне, че след като свидетелят Е. Ш. е качил К. да се придвижи до дома си в гр. Х., без да го таксува за пътуването, К. от своя страна му е съдействал при извършване на проверката и по тази причИ. е попълнил предоставените му документи.

След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът достигна до извод 3 за осъществяване на изложената по-горе фактическа обстановка.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (съгласно Заповед № 3-0693/25.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”) в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че с оглед събраните по делото доказателства неправилно АНО е ангажирал отговорността на дружеството жалбоподател. Според съда по делото не са събрани категорични доказателства, които безспорно да доказват осъществен състав на нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ от дружеството –жалбоподател. Съдът напълно кредитира показанията на актосъставителя Д. и свидетеля С., които са участвали в извършване на процесната проверка, но от изложеното от двамата свидетели се установява, че свидетелят К. е пътувал в процесния автобус и че се е представил за втория водач на автобуса. Тези факти не се оспорват от жалбоподателя. Те се установяват и от разпита на свидетелите В. и Е. Независимо от това съдът намира, че от събрания доказателствен материал не се доказва съществуващо правоотношение между К. и „Диамант-строй“ ЕООД, което да е било необходимо да се уреди като трудово. Несъмнено в показанията на актосъставителя и свидетеля С. не се съдържат данни за извършен превоз на пътници от К. с процесния автобус. И двамата свидетели (Д. и С.) посочват като водач на автобуса свидетелят Е..

Обвързаност между свидетеля К. и „Диамант-строй“ ЕООД може да се изведе единствено от попълнените от К. справка по чл. 402 КТ и въпросник. В разпита пред настоящия състав свидетелят К. споделя, че е попълнил документите с помощта на представител на контролните органи и предвид желанието му да съдейства за извършване на проверката, според съда е попълнил съдържанието на справката по чл. 402 КТ и въпросника, като е попълнил неверни данни.

Както се посочи по-горе в изложението съдът дава вяра на показанията на свидетелите Е. и К. и приема за безспорно установено по делото, че К. не е изпълнявал длъжността на втори водач на процесния автобус. В тази връзка жалбоподателят не се явява работодател по отношение на К. и за него не е съществувало задължението за сключване на трудов договор със свидетеля К.. Като е достигнал до извод в обратния смисъл, а именно, че К. е предоставял работна сила за жалбоподателя, АНО е издал неправилен и незаконосъобразен акт.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и 4 следва да бъде отменено.

Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното наказателно постановление, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се заплатят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от представен по делото договор за правна защита и съдействие и разписка към списъка за разноските жалбоподателят е платил в брой 550 лева за адвокат, като същата сума се претендира за присъждане. В съдебно заседание представителят на АНО е направил възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В чл.

7, ал. 2 от същата Наредба се предвижда, че възнаграждението при интерес от 1000 до 10 000 лв. е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Наложената на жалбоподателя имуществена санкция в настоящия случай е в размер на 2500 лева и предвид този размер, претендираното възнаграждение от 550 лева е в минималния размер. Следователно претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 550 лева е основателна.