Решение № 103 от 09.05.2023, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Елин Пелин, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20221820101040 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата си молба Н. С. В., ЕГН ********** чрез пълномощника си адв.Н. Г. със съдебен адрес: гр.София, ул. “......“ № 9, офис 2 е предявил срещу ответника „ГАЗО-ЕНЕРГИЙНО ДРУЖЕСТВО – ЕЛИН ПЕЛИН“ ЕООД, ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр.Елин Пелин, Софийска област, бул. ”София ” № 13 представлявано от С.В.С. – управител иск с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.439 от ГПК. Иска се съдът да признае за установено по отношение на ответника на основание чл.117, ал.1 вр. чл.111, б.

„в“ от ЗЗД, че не дължи заплащането на следните суми: сумата от 666,65 лева представляваща главница; сумата от 84,16 лева представляваща лихва върху главницата за периода 31.01.2016 г. до 05.05.2017 г., законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2017 г., сумата от 347.00 лева представляваща сторени от ответника разноски. Претендират се направените по делото разноски.

Ищецът излага твърдения, че по молба на ответника „ГАЗОЕНЕРГИЙНО ДРУЖЕСТВО – ЕЛИН ПЕЛИН“ ЕООД пред ЧСИ Стоян Лазаров с рег. № 927 с район на действие Софийски окръжен съд на 24.11.2017 г. е образувано изпълнително дело № 20179270400629.

1

Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист от 28.06.2017 г. издаден по ч.гр.д. № 395/2017 г. по описа на Районен съд Елин Пелин въз основа на заповед за изпълнение № 326/18.05.2017 г. и разпореждане от 28.06.2017 г.. Въз основа на издадения изпълнителен лист ищецът в качеството на собственик на недвижим имот до който е доставен природен газ е осъден да заплати на „ГАЗО-ЕНЕРГИЙНО ДРУЖЕСТВО – ЕЛИН ПЕЛИН“ ЕООД следните суми: 666,65 лева представляваща главница; сумата от 84,16 лева представляваща лихва върху главницата за периода 31.01.2016 г. до 05.05.2017 г., законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2017 г., сумата от 347.00 лева представляваща сторени от ответника разноски.

Последното изпълнително действие по образуваното изпълнително дело е налагането на запор по притежаваните от ищеца сметки в Общинска банка, Пиреос банк и Алианц банк, наложени на 13.12.2017 г.

Излагат се доводи, че в двугодишния срок от налагането на запор по банковите сметки на ищеца не са били предприети изпълнителни действия от страна на взискателя, поради което изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона, без да е било необходимо произнасянето с нарочен акт, тъй като взискателя не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, считано от 13.12.2017 г., като тези твърдения се базират на текста на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

От датата на извършване на последните валидни изпълнителни действия - 13.12.2017 г. съгласно т.10 на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС започва да тече нова давност, която в конкретния казус е тригодишна, тъй като става въпрос за периодични платежи. С оглед изложеното ищецът се позовава на разпоредбата на чл.117, ал.1 вр. чл.111, б.“в“ от ЗЗД и твърди, че давността по отношение на вземанията присъдени в полза на ответника съгласно издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 395/2017 г. по описа на РС Елин Пелин е изтекла и същите са се погасили. На основание чл.119 от ЗЗД по давност са погасени и сумите за законни лихви, текли на база издадения изпълнителен лист към датата на подаване на настоящата искова молба. Връчването на 12.02.2018 г. на покана за доброволно изпълнение не представлява извършване на изпълнително действие, а уведомяването за намерения, също не променя извода че изпълнителното производство е 2 прекратено на 13.12.2020 г., изхождайки от липсата на протоколирани действия по самото изпълнително дело след тази дата. Ако съдът приеме, че след като изпълнителното дело се е прекратило по силата на закона през 2018 г., но в съответствие с разпоредбата на чл.117, ал.1 вр. чл.111, б. „в“ от ЗЗД е започнала да тече нова погасителна давност, то се моли съдът да вземе предвид, че същата за главницата, лихвите и разноските е изтекла на 12.02.2021 г.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „ГАЗО-ЕНЕРГИЙНО ДРУЖЕСТВО – ЕЛИН ПЕЛИН“ ЕООД е депозирал писмен отговор, в който сочи, че иска е неоснователен и недоказан. Излагат се твърдения, че с молба депозирана на 24.11.2017 г. до ЧСИ Стоян Лазаров е поискано образуване на изпълнително дело срещу длъжника Н. С. В. и налагане на запори върху банковите сметки и възлагане по смисъла на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ за извършване на всички необходими действия за събиране на вземането по изпълнителния лист издаден по ч.гр.д. № 395/2017 г. по описа на РС Елин Пелин.

С разпореждане от 24.11.2017 г. ЧСИ Стоян Лазаров е образувал изпълнително дело № 20179270400629 срещу ищеца, с което е разпоредил изпращане на съобщение до НАП, извършване на справки в НОИ, РБСС и НАП, налагане на запори върху трудовото възнаграждение на длъжника и банковите му сметки, насрочил е опис на движимо имущество на длъжника и да се изпрати съобщение за образуване на изпълнителното дело.

На 13.12.2017 г. по изп.д. № 629/2017 г. е изпратено запорно съобщение с изх. № 008037/30.11.2017 г. до „Общинска банка“ АД.

На 13.12.2017 г. е изпратено запорно съобщение с изх. № 008035/30.11.2017 г. до „Алианц Банк България“ АД получено от банката на 18.12.2017 г.

На 01.03.2019 г. е входирана молба с вх. № 3538/01.03.2019 г. от „ГЕД Елин Пелин“ ЕООД с искане образуваното изп.дело № 629/2017 г. да бъде присъединено към изп.дeло № 630/2017 г. по описа на ЧСИ Стоян Лазаров.

С молба вх. № 3539/01.03.2019 г. по изп.дело № 630/2017 г. ответното дружество е поискало извършването на нови действия по събиране на вземането.

На 27.03.2020 г. по изп.дело № 630/2017 г. е изпратено съобщение с 3 изх. № 003669/10.03.2020 г. до ОД на МВР – София област, отдел „Пътна полиция“ – София област с искане за информация за притежаваните от длъжника МПС-та, получено от институцията на 30.03.2020 г.

На 13.03.2020 г. по изп.дело № 630/2017 г. е изпратено запорно съобщение с изх. № 003665/10.03.2020 г. до „Юробанк България“ АД На 13.03.2020 г. по изп. дело № 630/2017 г. е изпратено запорно съобщение с изх. № 003666/10.03.2020 г. до „Банка ДСК“ АД На 28.04.2021 г. по изп. дело № 630/2017 г. е наложен запор на два броя МПС в КАТ

Така изложените обстоятелства опровергават твърденията на ищеца изложени в исковата молба, че по отношение на вземанията е настъпила погасителна давност, както и че е настъпила и т.нар.перемция по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. След исканията за образуване на изпълнителното производство и прилагане на изпълнителни способи за събиране на вземането, преди изтичане на 2-годишния срок, съответно и на по-дългия 5-годишен давностен срок, ответното дружество е поискало с молба да бъде присъединен като взискател към изп.дело № 630/2017 г. по описа на ЧСИ Стоян Лазаров по смисъла на чл.456, ал.2 вр. ал.1 от ГПК. Присъединеният взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател. Излагат се съображения относно неоснователността на твърдението за настъпване на погасителна давност по отношение на вземането.

Прави искане, в случай, че съдът приеме, че делото е следвало да бъде перемирано, то да вземе предвид, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ след като перемцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Ново искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело – във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.

Моли съдът да отхвърли претенциите на ищеца Н. С. В. като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намери за установено 4 следното от фактическа страна:

Видно от изпълнителен лист от 28.06.2017 г. същия е издаден във връзка с ч.гр.д. № 395/2017 г. по описа на РС Елин Пелин срещу Н. С. В., ЕГН ********** в полза на „Газо-енергийно дружество Елин Пелин“ ЕООД за следните суми: 666,65 лева представляваща главница; сумата от 84,16 лева представляваща лихва върху главницата за периода 31.01.2016 г. до 05.05.2017 г., законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2017 г., сумата от 347.00 лева представляваща сторени от ответника разноски.

От приложените към настоящото дело заверени копия от материалите съдържащи се по изпълнително дело № 20179270400629/2017 г. по описа на ЧСИ Стоян Лазаров рег. № 927 на КЧСИ с район на действие Софийски окръжен съд се установява следното:

С молба вх. № 6740 от 24.11.2017 г. по описа на ЧСИ Стоян Лазаров „Газо-енергийно дружество Елин Пелин“ ЕООД в качеството на взискател е поискал образуването на изпълнително дело срещу длъжника Н. С. В. въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 395/2017 г. на РС Елин Пелин за следните суми: 666,65 лева представляваща главница; сумата от 84,16 лева представляваща лихва върху главницата за периода 31.01.2016 г. до 05.05.2017 г., законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2017 г., сумата от 347.00 лева представляваща сторени от ответника разноски.

Направено е искане на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ за извършване на всички необходими действия за привеждане в изпълнение на изпълнителния лист.

По делото са изискани и приложени изпълнително дело № 629/2017 г. и изпълнително дело № 629/2017 г. двете по описа на ЧСИ Стоян Лазаров.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, при който с оглед въведените от ищеца оспорвания отричащи вземанията на ответника, в тежест на ответното дружество е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват.

С предявяването на иска по чл.439 от ГПК длъжникът оспорва 5 изпълнението, като съгласно ал.2 на посочената разпоредба, искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Касае се за отрицателен установителен иск, който има за цел да отрече съществуването на изпълняемото право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, които не са преклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Затова, този иск може да се основава само на факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, въз основа на което е реализирано принудителното удовлетворяване на кредитора.

В случая процесното вземане се основана на изпълнителен лист от 28.06.2017 г. издаден въз основа на влязла в сила на 23.06.2017 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК постановена по ч.гр.д.

№ 395/2017 г. по описа на РС Елин Пелин. С изпълнителния лист, ищецът е осъден да заплати на ответника следните суми: 666,65 лева представляваща главница; сумата от 84,16 лева представляваща лихва върху главницата за периода 31.01.2016 г. до 05.05.2017 г., законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2017 г., сумата от 347.00 лева представляваща сторени в заповедното производство разноски, които вземания произтичат от незаплатени суми по издадени фактури във връзка със сключен между страните договор за доставка на природен газ.

Ищецът навежда доводи за недължимост на претендираните вземания, поради погасяването им по давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне.

Нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност всякога е пет години.

В настоящия случай съдебният акт по ч.гр.д. № 395/2017 г. по описа на РС Елин Пелин е влязъл в сила на 23.06.2017 г., от който момент е започнала да тече давността по чл.117, ал.2 от ЗЗД, която изтича на 23.06.2022 г.. Изложеното обстоятелство се установява от представената по делото заповед за изпълнение и съобщението за връчването й на длъжника.