Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3195 от 16.06.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6240/2023
Вид
Решение № 3195
Подписан
16.06.2023
В сила
16.06.2023
Състав
Татяна Костадинова, Радостина Данаилова, Владимир Вълков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3195 гр. София, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова

Членове:

Радостина Данаилова

Владимир Вълков като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно гражданско дело № 20231100506240 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК .

Образувано е по жалба с вх.№ 28298/19.05.2023г. на ЧСИ Г.К. от длъжника по изпълнението Застрахователна дружество Е. АД срещу разпореждане от 28.03.2023 г., с което ЧСИ К. е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнително дело № 20239240400597.

Доводите в жалбата са, че осъщественото по делото представителство се изразява единствено в подаването на молба за образуване на делото, като длъжникът е погасил задължението си в срока за доброволно изпълнение и не се налага извършването на каквито и да било други действия, поради което и определеното разноските за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до минималния размер от 200 лв.

Взискателят по делото взема становище за неоснователност на жалбата, като счита, че няма законово основание за уговаряне на възнаграждение в минимален размер.

В мотивите на съдебния изпълнител се поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като извършените от адвоката на взискателя действия не се изчерпвали с подаване на молбата за образуване на делото, а включвали и становище по възражението на длъжника срещу разноските и по настоящата жалба.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

1

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач при неспазване на изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).

Следователно жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител във връзка с разноските, поради което и е процесуално допустима.

Изпълнителното производство е образувано на 14.02.2023 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.02.2023 г. по гр.д.№ 20215240101125/2021 г. на Районен съд-Пещера, с който ЗД Е. АД е осъдено да заплати на Риза Ахмед Шех парични вземания.

Молбата за образуване на изпълнителното производство е подадена от адвокат Методи Михайлов с представено към нея пълномощно за представителство по изпълнително дело и договор за правна защита, в който е посочено, че правната защита е за „процесуалнои представителство и защита по изпълнително дело срещу ЗД Е. АД“, като е договорено и платено възнаграждение от 650 лв.

На 23.02.2023 на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която са посочени задълженията по изпълнителния лист, такси по т.26 ТТРЗЧСИ и разноски в полза на взискателя в размер на 650 лв. , като поканата е връчена в деня на изпращането й на 23.02.2023г., като на 06.03.2023 г. длъжникът е платил всички сучи, посочени в поканата.

При тези факти съдът намира, че жалбата е основателна.

С молбата за образуване на изпълнително дело е посочен изпълнителен способ, с което е изпълнено изискването за редовност по чл.426, ал.2 ГПК, като задълженията са платени от длъжника преди изтичане на срока за доброволно изпълнение, като единственото извършено от адвоката на взискателя действие по представителство в изпълнителното производство, което е било необходимо за събиране на дължимите суми, е подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело. По становище на настоящия състав при погасяване на задълженията по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение няма основание да се присъждат разноски за възнаграждение за представителството във връзка с извършване на изпълнителни действия, каквито не са извършвани, а и с оглед плащането няма да бъдат извършвани, тъй като длъжникът следва да отговоря единствено за разноски, които са в причинна връзка с поведението му, а не и 2 за разноски, направени от взискателя без необходимост. Без значение е дали се касае за доброволно плащане или принудително събиране, което в този срок следва да се приравни на доброволно изпълнение, тъй като лишаването на длъжника от възможността да изпълни доброволно чрез принудително събиране на вземането в срока за доброволно изпълнение следва да има същите последици. Следователно на адвоката на взискателя следва да определи възнаграждение в минимален размер от 200 лв. за представителство по образуване на изпълнителното дело, съобразно действащата към образуването на делото редакция на чл.10, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като основание за определяне на минималното възнаграждение е обстоятелството, че изготвянето и подаването на молба за образуване на изпълнително дело е абсолютно елементарно действие и от юридическа, и от фактическа гледна точка, поради което и минималното възнаграждение от 200 лв. е повече от достатъчно да възмезди положения труд, като за направени разноски в по-голям размер длъжникът не следва да отговаря, тъй като не са в причинна връзка с поведението му, а с избора на взискателя.

Съдебният състав счита, че никакви действия във връзка със спорове за разноски не могат да са основание за генериране на нови разноски или да обосноват по-висок размер на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като се касае акцесорна последица във връзка със защита на предявените права, респективно защитата по същество, а и възнаграждението за нея, поглъщат процесуалните действия във връзка с разноските.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба с вх.№ 28298/19.05.2023г. на ЧСИ Г.К. от длъжника по изпълнението Застрахователна дружество Е. АД разпореждане от 28.03.2023 г., с което ЧСИ К. е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнително дело № 20239240400597 като ОПРЕДЕЛЯ разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3