Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 107 от 14.07.2020, Районен съд - Царево

Съд
Районен съд - Царево
Дело
Административно наказателно дело 66/2020
Вид
Решение № 107
Подписан
14.07.2020
В сила
30.10.2020
Състав
МИНЧО ТАНЕВ ТАНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 2 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
  • чл. 68, ал. 1, т. 3 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
  • чл. 75а, ал. 2 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
  • §1 т. 4 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
  • чл. 233б · Кодекс на труда
  • чл. 68 · Кодекс на труда
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш

Е Н И Е

№: 14.07.2020 год. Град Царево

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Царевският районен съд, наказателен състав

На седми юли две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Минчо Танев Секретар: Нели Стоянова като разгледа докладваното от съдия

Минчо Танев

НАХД № 66 по описа на съда за 2020 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба на „Комунално битово стопанство“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. “Шейново“ № 3, ет. 2, против Наказателно постановление № 29-0000535/ 14.02.2020 г. на Главен

Директор на Главна Дирекция „Инспекция по труда” с което за нарушение на чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, на „Комунално битово стопанство“ ЕООД с ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000,00 лева, на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

В жалбата се навеждат твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения и съображения за материалната незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, която поддържа жалбата на изложените в нея основания и доводи и пледира за отмяна на наказателното постановление.

АНО, редовно призован, се представлява в с.з. от надлежно упълномощен процесуален представител, която взема становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление.

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и устни доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 07.08.2019 г. в 15:50 часа св. Я. заедно с колегата си К., извършили проверката на място за спазване на трудовото законодателство в хотел „Белица" в гр. Приморско, ул. „Стара планина" № 8, стопанисван от дружеството- жалбоподател „Комунално битово стопанство" ЕООД. При проверката служителите на Д “ИТ“ заварили лицето А. А., гражданин на Узбекистан /чужденец по смисъла на §1 т. 4 от ДР на ЗТМТМ/, да полага труд като **** в ресторанта на хотела. Лицето е попълнило собственоръчно декларация на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ, като е декларирал, че работи за дружеството от 25.06.2019 г. като рецепционист, с работно време от 08,00 до 18,00 часа, с трудово възнаграждение в размер на 900,00 лева. Проверката продължила по документи, в хода на която на проверяващите били представени заверено копие на паспорт № **** на А. А., съдържащ виза вид „С", издадена с цел обучение, Трудов договор № 235 от 25.06.2019 г. сключен между „Комунално битово стопанство" ЕООД и А.А. на основание чл. 233б от Кодекса на труда и Анекс от 15.07.2019 г. към трудов договор № 235 от 25.06.2019 г. с който е изменено основанието на договора от чл. 233б от КТ на чл. 68 от КТ. При направената служебна справка в Агенция по заетостта проверяващите органи установили, че за А. А.- гражданин на трета държава- няма издадена регистрация за работа.

На 15.08.2019 г. св. Я. съставила срещу дружеството-жалбоподател Акт за установяване на административно нарушение № 29-0000535/ 15.08.2019 г. като приела, че дружеството в качеството си на работодател е нарушило разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, тъй като на 07.08.2019 г. лицето А. А., гражданин на Узбекистан- чужденец по смисъла на §1 т. 4 от ДР на ЗТМТМ- предоставя работна сила на „Комунално битово стопанство" ЕООД, в качеството му на местен работодател по смисъла на §1 т. 11 от ДР на ЗТМТН- без съответната регистрация в Агенцията по заетостта. Препис от съставения АУАН е връчен на управителя на дружеството на 15.08.2019 г. и подписан от него с отбелязване, че ще представи допълнителни обяснения.

В законоустановения срок дружеството е депозирало писмени възражения срещу съставения му АУАН, като сочи, че лицето А. А. е било в обекта по силата на договор за производствен стаж на чуждестранни студенти от 27.05.2019 г. който договор е предоставен на проверяващите, като дружеството е предоставило базата си за целта на обучителната програма за провеждане на обучение в реална работна среда.

Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на събраните доказателства, на 14.02.2020 г. е издадено атакуваното наказателно постановление, с което административно наказващият орган изцяло е възприел констатациите на длъжностните лица и за нарушение на чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 2000,00 лева на основание чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Препис от НП е връчен на упълномощено от дружеството лице на 19.02.2020 г. видно от обратната разписка, а жалбата е подадена чрез куриерска фирма на 24.02.2020 г. видно от справката за движение на пратка.

Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал - показанията на свидетеля Кадънова, както и писмените доказателства по АНП, приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК и събраните такива в хода на съдебното следствие.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице с правен интерес и е процесуално допустима.

Настоящата инстанция намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ.

Спазени са сроковете за издаване на НП. НП е издадено от компетентно лице. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя. Не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателно постановление, обуславящо неговата незаконосъобразност, изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, на работодател - юридическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци - граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се налага имуществена санкция в размер от 2000,00 до 20 000,00 лв. освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

Данните по делото безспорно сочат, че на процесната дата- 07.08.2019 г. в ресторанта на хотел „Белица“ гр. Приморско, стопанисван от дружеството „Комунално битово стопанство" ЕООД, лицето А.А., гражданин на Узбекистан- чужденец по смисъла на §1 т. 4 от ДР на ЗТМТМ- е предоставяло работна сила без регистрация в Агенцията по заетостта. Възраженията поддържани пред настоящата инстанция, относно несъставомерност и недоказаност на нарушението са неоснователни.

По делото е безспорно, че между дружеството- жалбоподател КСБ ЕООД като възложител и Сдружение Институт за европейско образование –ИЕО град София като изпълнител е бил сключен Договор от 27.05.2019 г. за производствен стаж на чуждестранни студенти, във връзка с тристранния Договор за организиране на мобилност с цел практическо обучение между Стопанска академия „Д.А. Ценов“ Свищов, Ташкентски държавен икономически университет – Ташкент, Узбекистан и Институт за европейско образование- София за осъществяване на производствен стаж по специалности в областта на търговията и туристическия бизнес на територията на гр. Приморско в хотел „Белица“ на трима стажанти като репционисти, двама като работник кухня и четирима като рецепционисти, като срока на провеждане на стажа е от 08.06.2019 г. до 05.09.2019 г. Съгласно договора, дружеството –жалбоподател се е задължило да сключи с всеки студент трудов договор с условие за стажуване на основание чл. 233б от Кодекса на труда и да осигури изплащане на заплата на петнадесет студента в размер не по-малък от 90% от минималната работна заплата, както и настаняване, униформа и хранене три пъти дневно, а изпълнителя се е задължил да набира кандидати, отговарящи на изискванията за определената длъжност, които са обусловени от Базата за стажуване, като предоставя на възложителя списъци на одобрените студенти за всеки един от обектите, както и цялата необходима информация за процеса за изготвянето на визите за пребиваване на територията на Република България и необходимите за това документи. Също така е безспорно е по делото, че дружеството жалбоподател във връзка с изпълнението на Договора за практическо обучение на студентите от Република Узбекистан е подало на 11.07.2019 г. данните за лицето А.А. до ОД на МВР– Бургас Сектор „Миграция“ за да бъде извършена съответната регистрация и издадено разрешение за пребиваване, като към датата на проверката – 07.08.2019 г. лицето А. А. е имал издадена виза „С“ за пребиваване в Република България с цел обучение. Също така е безспорно по делото, че между „Комунално битово стопанство" ЕООД и А. А. е бил сключен срочен Трудов договор № 235 от 25.06.2019 г. на основание чл. 233б от КТ, като с Анекс от 15.07.2019 г. основанието на срочния трудов договор е било изменено от чл. 233б от КТ на чл. 68 от КТ.

При извършената на 07.08.2019 г. проверка от служители на ДИТ е констатирано, че А.А. извършва работа като рецепционист в стопанисвания от дружеството-жалбоподател обект, като А.А. е попълнил и декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ, в която изрично е посочил, че работи за дружеството-жалбоподател, посочил е позицията, на която работи, основни функции, трудовото си възнаграждение, както и почивните дни, без да посочи, че стажува.

Към датата на проверката -07.08.2019 г. лицето

А. А. е работел в процесния обект по срочен трудов договор на основание чл. 68 от КТ, тъй като със сключен между страните Анекс от 15.07.2019 г. основанието на срочния трудов договор № 235 от 25.06.2019 г. е било изменено от чл. 233б от КТ на чл. 68 от КТ, поради което лицето е следвало да има разрешение за работа или регистрация в Агенцията по заетостта. Лицето А. А. като чужденец - гражданин на трети страни, е следвало да има разрешение за работа или регистрация в Агенцията по заетостта още към датата на сключването на Трудовия договор № 235 от 25.06.2019 г. на основание чл. 233б от КТ, тъй като дуалната форма на обучение, правно регламентирана в Наредба № 1 от 08.09.2015 г. за условията и реда за провеждане на обучение чрез работа /дуална система на обучение, обн. ДВ, бр. 70/ 2015 г. в сила от 11.09.2015 г./, също е предоставяне на работна сила, поради което по отношение на нея намират приложение разпоредбите на КТ и трудови правоотношения се уреждат чрез сключване на трудов договор между работодателят и обучаемите лица.

В случая е безспорно, че към датата на проверката - 07.08.2019 г. лицето А.А. не е имало регистрация в Агенцията по заетостта. Лицето А.

А. не е имало регистрация в Агенцията по заетостта нито към датата на сключването на трудовия договор- 25.06.2019 г. нито към датата на сключения анекс към трудовия договор- 15.07.2019 г. Нещо повече– по делото също така се установи, че въобще е нямало направено искане от дружеството-жалбоподател до Агенцията по заетостта за регистрация на лицето А.А., поради което всички твърдения на защитата за административни неуредици в Агенцията по заетостта, касаещи отменени регистрации на чужденци, са неоснователни.

Нормата на чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност съдържа едновременно правилото за поведение и санкцията за неговото неизпълнение, т.е. явява се и материална и процесуална норма. В случая дружеството-жалбоподател е санкционирано именно защото за него е престирал труд чужденец – гражданин на трети страни, без съответната регистрация в Агенцията по заетостта, с оглед на което е налице пълна идентичност между описаната фактическа обстановка и посочената като нарушена правна норма, поради което възраженията на защитата в тази насока са неоснователни.

За така извършеното нарушение, АНО с обжалваното НП е наложил имуществена санкция на дружеството в размер на 2 000,00 лв. който размер е минималния, предвиден в закона, поради което няма основания размерът на наложената имуществена санкция да бъде намален.