Акт от 04.02.2021, Окръжен съд - Видин

Р Е

Ш Е Н

И Е № 62

Гр. Видин, 04.02.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН

СЪД - ВИДИН, НО, I – ви наказателен състав, в публичното съдебно заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

И.И.

ЧЛЕНОВЕ:1.Р. Д. 2.

.Д.В. при участието на секретаря Н.К., като разгледа докладваното от мл. съдията Д.В. ВЧХД № 113/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по повод постъпила жалба на подс. И. и подс. А. срещу Присъда № 5/27.01.2020 година, постановена по НЧХД 1316/2019г. по описа на Районен съд – Монтана, с която са признати за виновни за извършено престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Твърди се, че крайният съдебен акт на първоинстанционния съд е неправилен, постановен при неправилен анализ на наличната доказателствена съвкупност.

В проведено по реда на чл. 327 НПК закрито съдебно заседание на 20.07.2020 г. въззивният съд е приел, че за изясняване на делото е необходимо назначаването на съдебно – медицинска експертиза.

В хода на съдебните прения адв. С. – пълномощник на частния тъжител Й. твърди, че атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен.

В хода на съдебните прения адв. Г. – пълномощник на частния тъжител Й. се придържа към казаното от адв. С..

В хода на съдебните прения адв. Й. – пълномощник на подс. И. и подс. А. излага аргументи, че актът на контролирания съд почива единствено на предположения, тъй като частният тъжител не е успял да докаже, че деянието е извършено от двамата подсъдими.

Коментира се поведението на частния тъжител, като се набляга на обстоятелството, че на инкриминираната дата същият е избягал от органите на реда и същевременно е подал сигнали срещу двамата полицейски служители.

Моли се настоящият въззивен състав да постанови присъда, с която изцяло да оправдае подсъдимите лица, тъй като няма преки доказателства за извършено от тях престъпление.

Окръжен съд - Видин, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима, но по същество е неоснователна.

Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите доказателства, относими към предмета на доказване, очертан съгласно чл. 102 от НПК.

От фактическа страна МРС е приел за установено следното:

Подсъдимите К.В.И. и А. В.А. ***.

Те са приятели.

Тъжителят И.П.Й.

***.

Подсъдимите и тъжителят до датата на обвинението не се познавали и нямали взаимоотношения помежду си.

Тъжителят И.Й. и свидетелят К. К. са приятели.

На

20.01.2018г. решили да посетят клуб „******” в град Монтана и да поиграят билярд. Изпили няколко питиета и се прибрали около полунощ. По-късно по телефона им се обадили техни приятели, които им казали, че се намират в заведение „**********” в ж.к.”*********” в град Монтана и ги поканили да отидат при тях. Около 03.00 часа през нощта, вече на 21.01.2018г., тъжителят и свидетелят К. отишли до заведението, като констатирали, че същото не работи.

Предвид на това решили да се приберат по домовете си. Движели се в посока от ж.к.”*****” към центъра на града, преминавайки и през улица ”*****”. Там били посрещнати от подсъдимите К.И. и А.А..

Подсъдимите са приятели. Подсъдимият К.И. ***. Същата вечер на гости му бил и подсъдимият А.А., придружен от съпругата си. Около 04.00 през нощта на 21.08.2018г. в стаята влезли изплашените малолетни деца на подсъдимите К.И. и А.А., като казали, че не могат да спят, защото някой им счупил прозореца. Двамата подсъдими отишли в детската стая и констатирали в средата ѝ наличието на камък, счупил прозореца. Децата, макар и в късния час през нощта били на прозореца, видели двамата мъже хвърлили камъка и дали описание. Двамата подсъдими подали сигнал по РУ-Монтана. На сигнала се явили свидетелите А.В. и А. И., като констатирали, че извършителите на деянието ги няма. Там бил подсъдимият К.И.. Служителите на МВР започнали да оглеждат района. Малко по- късно, след около 15 минути е получен сигнал от служителите на МВР, че извършителите вече са на адреса.

Предвид на това двамата свидетели В.и И.в отново се върнали на адреса. Там видели двамата подсъдими, свидетелят К.. изправящ се от земята и лежащият на земята тъжител И.Й.. Други лица не е имало. Когато дошли полицаите, тъжителят Й. се изправил и изпълнил полицейското разпореждане да предадат личните си документи със свидетеля К.. Минути преди да дойдат служителите на полицията за втори път, по ул.”****” № ****в града се движели тъжителят И.Й. и свидетелят К.К., които идвали от затвореното заведение „*****” в посока да се приберат по домовете си. Били спрени от подсъдимите К.И. и А.А. с израза „Ето, тия са!”.

Тъжителят Й. и свидетелят К. заявили, че не знаят за какво става въпрос, не знаят за никакъв счупен прозорец и минават случайно по улицата. Независимо от отговора им, подсъдимите първо се нахвърлили към тъжителя с юмруци и ритници, като го повалили на земята, а в последствие съборили на земята и свидетеля К., като също му нанасяли удари. През цялото време на побоя ги питали, те ли са счупили стъклото и знаят ли, че там са спели малки деца.

В този момент дошъл патрулния автомобил на РУ-Монтана със свидетелите А.В. и А. И.

Полицейските служители попитали тъжителя Й. и свидетеля К. те ли са счупили стъклата на прозореца. Получили отрицателен отговор от двамата. Поискали им документите за самоличност и ги получили и от двамата. По време обаче на проверката враждебното отношение на подсъдимите спрямо тъжителя и свидетеля К. не се преустановило, като продължавали да ги блъскат и бутат. Тъжителят Й. се почувствал недостатъчно защитен, което наложило да напусне мястото на проверката, независимо от факта, че вече е предоставил документа си за самоличност на полицейските служители. Последните не са се опитали да го спрат, защото било хлъзгаво и завели в РУ-Монтана за изясняване на случая само свидетеля К. К..

За това, че полицейските служители бездействали, когато е накърнявана телесната неприкосновеност на тъжителя, последния подал сигнал /жалба/ до Вътрешна сигурност, която обаче не приела за установени изложените твърдения от пострадалия.

Още същият ден

- на 21.01.2018г. тъжителят посетил МБАЛ- Монтана, с оплаквания, като си направил и рентгенова снимка за наличие на фрактура. Такава не била установена /л.4-5 от НЧХД № 580/18г. на МРС/.

На

26.01.2018г. д-р И.Д., началник отделение „****” при МБАЛ „******.”*** издал съдебно - медицинско удостоверение № 12/18г./л.6 от НЧХД № 580/18г. на МРС/, от което е видно, че тъжителят И.П.Й. има заздравяващо охлузване по челото в дясно, белег от заздравяла драскотина в областтта под долен клепач на дясно око, две заздравяващи охлузни ранички по задната повърхност на дясна ушна мида, кръвонасядане по лява ушна мида, кръвонасядане по задно- външната повърхност на ляво бедро.

В медицинското удостоверение е вписано още, че уврежданията са получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по време и начин посочен от прегледания. Посочените увреждания са от естеството да му е причинено болка и страдание.

Към така описаната фактическа обстановка следва да бъдат внесени някои уточнения, промени и допълнения:

На първо място, когато двамата свидетели В. и И.се върнали за втори път на адреса, там, освен подсъдимите, видели св. К.в и тъжителят Й., като св. К. не се е изправял от земята, а двамата с тъжителя лежали на земята.

Не може да бъде установено по категоричен начин, че по време на проверката от полицейските служители враждебното отношение на подсъдимите спрямо тъжителя и свидетеля К. не е било преустановено. Както и, че тъжителят Й., от своя страна, се почувствал недостатъчно защитен, което наложило да напусне мястото на проверката, независимо от факта, че вече е предоставил документа си за самоличност на полицейските служители. Също така и, че именно това е била причината тъжителят да подаде жалба срещу полицейските органи.

На следващо място, според изготвена в хода на въззивното производство съдебно – медицинска експертиза по писмени данни на И.П.Й. е причинено: охлузване на кожата на челото над дясна вежда, белег от издраскване на долния клепач на дясното око, охлузвания по задната повърхност на дясна ушна мида, кръвонасядане на кожата на ляво ухо отпред кръвонасядане на кожата на ляво бедро в горната част по задно – външната повърхност, а описаните травматични увреждания се дължат на удари от или върху тъп, твърд, неравен предмет и по характера и местоположението си отговарят да са причинени по начина и времето, съобщени в делото. Същите са от естество да причинят болка и страдание.

Горната фактическа обстановка се установява конкретно от следната събраната по делото доказателствена съвкупност:

- писмени доказателствени средства – съдебно - медицинско удостоверение № 12/2018г., лист за преглед на пациент от 21.01.2018 г., искане за рентгенологично изследване и резултат от същото, справки за съдимост;

- гласни доказателствени средства - свидетелските показания на А. В. В., А. Е.И. и К. П.К.;

- експертни заключения – съдебно - медицинска експертиза по писменни данни.

Въззивната жалба, подадена от подсъдимите е бланкетна, т.е. в нея не се изтъкват конкретни аргументи, които да обусловят неправилността на присъдата, респ. нейната незаконосъобразност, несправедливост или необоснованост. Въпреки това обаче, тъй като делото се намира пред въззивният съд, същият е длъжен, съобразно чл.

314 НПК, да провери служебно изцяло правилността на атакувания съдебен акт.

От изключителна важност в хода на настоящото наказателно производство е обсъждането на показанията на св. К., който е единственият свидетел очевидец на инкриминираното деяние. Действително св. К.е приятел на тъжителя Й., но само поради това обстоятелство показанията му не могат да бъдат изначално дискредитирани. Те трябва да бъдат внимателно изследвани и съпоставени с останалия доказателствен материал. На първо място, последователно и безпротиворечиво той пресъздава възприятията си, досежно причината за осъщественото противоправно физическо въздействие от подсъдимите спрямо самия него и тъжителя, както и механизма на същото. Св. К. твърди, че както подс. И., така и подс. А. са съборили тъжителят Й. на земята и са започнали да му нанасят ритници в торса и юмруци в главата. Непосредствено след това св. К. се е намесил с въпроса: „Защо го биете“, вследствие на което подсъдимите повалили и него на земята и започнали да му нанасят удари. Тези първични, преки гласни доказателства, които възпроизвежда св. К., кореспондират с част от показанията на св. И., който твърди, че лицата, за които се е твърдяло, че са хвърляли камъни по прозореца на единия от подсъдимите, са били на земята, когато са пристигнали с колегата му при повторен сигнал. Показанията на св. И. действително са косвени, но точно това е основната функция на този вид доказателства – да служат за проверка на преките.

Освен това св. И. категорично не може да бъде приет за заинтересован, дори напротив, имайки се предвид, че тъжителят е подал жалба срещу него и св. В., след което спрямо тях е извършена проверка от Вътрешна сигурност.

На следващо място, наред с това, описанието на нанесените удари кореспондира и с получените увреждания, констатирани от приложеното медицинско удостоверение и изготвената експертиза. Предвид всичко изложено, въззивният съд кредитира с пълно доверие показанията на св. К., досежно обсъдените обстоятелства, правилно приети за доказани от контролирания съд.

Настоящият съдебен състав счита, че законосъобразно районният съд е приел обясненията на подс. И. за единствено целящи изграждане на защитна теза, тъй като не намират опора в доказателствената маса. Подс. И. твърди, че с подс. А. не са нанесли побой на тъжителя Й. и св. К., както и че са видели единият от тях паднал на земята, по него е имало кръв и „буквално не е могъл да осъществи контакт“.

Разпечатката съдържа 57 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7bc7d304-cb8e-493d-be91-5b66119b38b7