Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 58 от 02.09.2026, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Наказателно дело от общ характер 392/2026
Вид
Присъда № 58
Подписан
02.09.2026
В сила
18.09.2026
Състав
КОНСТАНТИН ПЕТРОВ КОСЕВ

Цитирани разпоредби

Мотиви към Присъда №58/02.09.2026г., постановена по НОХД №392/2026г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимата В.

А. М. от гр. ******** за това, че за времето от 27.06.2005г. до 31.08.2025г. в гр. Цар Калоян, обл. Разград и в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ - Експертно решение № 13**/10.05.2005г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. И. Рилски” АД гр. Разград, приложен към Заявление № МП- 90**/27.06.2005г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и към Заявление № МП-90**/27.06.2005г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, представено чрез служител на Районно управление „Социално осигуряване“ гр.Разград /сега ТП на НОИ гр.Разград/ до директора на РУ „Социално осигуряване” гр.Разград /сега ТП НОИ - Разград/ е получила без правно основание чуждо движимо имущество - парични средства, представляващи изплатени лични пенсии за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, на обща стойност 65 992,98 лв. /33 743,21 евро/, собственост на Национален осигурителен институт - гр. София, с намерение да ги присвои - престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимата за виновна като й наложи съответно наказание.

По отношение на подсъдимата производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, а именно по реда на чл.371, т.2 от НПК, при което тя е признала изцяло обстоятелствата по обвинителния акт и съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията и няма да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Лично и чрез защитника си подсъдимата моли за налагане на минимално наказание.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице Национален осигурителен институт гр. София, претендиращо подсъдимата да бъде осъдена да му заплати сумата от 33 743,21 евро като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва. В съдебното заседание искът се поддържа от представителя на НОИ.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимата В. А. М. е родена на **.**.19** г. в гр. *******, живее в с. гр..

Подсъдимата е български гражданин, с основно образование, омъжена, неосъждана, пенсионер.

Подсъдимата В. А. М. живеела в гр.********, обл.Разград. През 2005г. тя решила да се снабди с неистински и с невярно съдържание документи, удостоверяващи здравословното и състояние, които да представи пред Национален осигурителен институт - РУ „Социално осигуряване” гр. Разград и въз основа на които документи да й бъдат отпуснати инвалидни пенсии, въпреки че не страдала от заболявания, даващи основание за отпускането на такива пенсии. Тя се снабдила с Епикриза на Хирургично отделение /ХО/ на МБАЛ „Св. И. Рилски” АД гр. Разград ИЗ № 59**/Х07** подписана от Началник на Хирургично отделение д-р ***** и лекуващ лекар д-р *****, според която подсъдимата следва да е била на лечение в Хирургично отделение през периода от 30.04.2005г. до 03.05.2005г. с диагноза: ”контузио корпорис; ф-ра косте 9,10 декстри ет фрактура ЛЗ“. Реално подсъдимата не е била хоспитализирана в хирургично отделение в този период, както сочи назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза – в архива липсва история на заболяване. Подсъдимата се снабдила и с протокол на Медицинска комисия /МК/ № 1

2**/03.05.2005г., издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия /ЛКК/ на Хирургично отделение при МБАЛ „Св.И. Рилски” АД гр. Разград в състав д-р ***** — председател и д-р ***** — член, според съдържанието на който протокол подсъдимата се изпраща на ТЕЛК за определяне на % инвалидност със същата диагноза. Подсъдимата също така /без да е освидетелствана от ТЕЛК/ по неустановен начин и от неустановено лице се снабдила и с Експертно решение №13**/10.05.2005г., на който бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. И. Рилски” АД - гр. Разград в състав д-р ******** - председател, докторите ************, ************- членове, ********* НОИ и ********** – АСП. В решението било посочено, че подсъдимата е с водеща диагноза „други болести на периферните съдове: контузио корпорис; ф-ра косте 9,10 декстри ет фрактура ЛЗ“ и също така се посочвало, че и се определя 71% трайно намалена работоспособност — пожизнено. Въпреки, че била наясно, че не е освидетелствана от ТЕЛК и от там не са й издавали експертно решение, на 27.06.2005г. подсъдимата подала две заявления до директора на Районно управление /РУ/ „Социално осигуряване” гр. Разград с вх. №МП-90**/27.06.2005г. и с вх.№МП- 90**/27.06.2005г., за да й бъдат отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност.

Към посочените заявления подсъдимата приложила неистинското експертно решение на ТЕЛК №13**/10.05.2005г., тъй като наличието на такова решение било задължителен и основен реквизит за отпускане на пенсиите. С разпореждане № **********/21.07.2005г. на РУ „Социално осигуряване” гр. Разград на подсъдимата били отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 68,90лв. и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 14,58лв, считано от 30.04.2005г. пожизнено, като общия размер на двете пенсии първоначално възлизал на 83,48лв. Впоследствие, на няколко пъти, този размер на пенсиите е бил увеличаван, като конкретните суми за конкретните месеци са подробно посочени в изготвеното заключение по назначената на досъдебното производство съдебноикономическа експертиза. За периода от м.04.2005г. до м.10.2005г. пенсиите са изплащани по разплащателен картон от Пощенска станция 72** - гр.*************. След този период от м.11.2005г. посочените суми подсъдимата получавала по посочена от нея банкова сметка в Централна кооперативна банка. От 30.04.2005 до 31.08.2025г. подсъдимата получила инвалидни пенсии в общ размер на 65 992,98 лева/33 743,21 евро/, собственост на Национален осигурителен институт - гр. София. С разпореждане № 2146-16-**/ 25.08.2025г. на ТП на НОИ гр.Разград пенсията й била спряна поради представяне на доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на получената пенсия.

От заключението на назначената на досъдебното производство почеркова експертиза се установява, че подписите за председател и членове в Експертно решение №13**/10.05.2005г. на ТЕЛК не са изпълнени от *************, ***************** и ******************.

Саморъчните подписи от името на подсъдимата в заявления за отпускане на пенсии с вх.

№МП- 90**/27.06.2025г, и с вх.№МП-90**/27.06.2005г. са изпълнени от подсъдимата.

На досъдебното производство е назначена и съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се установява, че при подсъдимата не се констатират медицински, анамнестични и обективни данни за заболяванията или някои от тях, посочени в Експертно решение №13**/10.05.2005г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. И. Рилски” АД гр. Разград. На ОПЛ д-р ******************** /личен лекар на подсъдимата/ не са известни посочените в ЕР заболявания, не е провеждал лечение за такива, не е издавал направления за съответни специалисти и направления за явяване на ТЕЛК.

От заключението на назначената по досъдебното производство икономическата 2 експертиза е видно, че подсъдимата е получила за периода от 30.04.2005 до м.08.2025г. вкл. пенсии / лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност/ в общ размер на 65 992,98 лева/33 743,21 евро/.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана по несъмнен начин.

Същата се установява от показанията на свидетелите, разпитани на досъдебното производство, заключенията на назначените експертизи, приложените писмени доказателствени материали. Всички тези доказателства подкрепят направените от подсъдимата признания, поради което и съдът приема, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Несъмнено е, че подсъдимата сама е инициирала отпускане на процесните пенсии и в този смисъл съзнателно се е ползвала от неистинското експертно решение, с което се била снабдила - лично го е приложила към подадените от нея молби. Също така за съда е несъмнено, че подсъдимата е била наясно, че това експертно решение е неистински документ. Елементарната логиката сочи, че принципно всеки е наясно, че за да се снабди с експертно решение следва да се яви пред съответна експертна комисия. Това несъмнено е било ясно и на подсъдимата. Не е спорно, че подсъдимата не се е явявала пред такава комисия - иначе щеше да е налице издадено реално експертно решение, което щеше да бъде получено от подсъдимата по съответния ред. Подсъдимата е знаела, че се сдобива с решение по неправомерен начин. От това се налага извода, че подсъдимата не е очаквала при реално освидетелстване да получи експертна оценка, каквато би искала. Съдът намира за несъмнено, че подсъдимата съзнателно е целяла да се сдобие с експертно решение по начин извън регламентирания – очевидно е осъзнала, че само така може да се сдобие с решение, което да сочи желана от нея степен на намалена работоспособност. Подсъдимата не е получила решението си от ТЕЛК, тъй като не се е явявала пред същата комисия в относимия период-липсва валидно експертно решение в този смисъл. Как точно е получила неистинското решение и от кого са въпроси отговорите на които не изменят изложените по –горе изводи. Експертното решение, с което е разполагала подсъдимата е неистинско, както сочи комплексната техническа и графическа експертиза /не е подписано от посочените в него лица като комисия/. С ясното съзнание относно нередовността на това експертно решение подсъдимата го е представила пред съответните длъжностни лица. В следствие на това са й изплатени парични средства без реално основание. В този смисъл съдът приема, че отразената в обвинителния акт фактическа обстановка е доказана.

Изложените фактически обстоятелства обуславят следните правни изводи: С деянието си подсъдимата В. М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението “документна измама” по смисъла чл.212, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, тъй като за времето от 27.06.2005г. до 31.08.2025г. в гр. Цар Калоян, обл. Разград и в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ - Експертно решение № 13**/10.05.2005г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. И. Рилски” АД - гр. Разград, приложен към Заявление № МП- 90**/27.06.2005г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и към Заявление № МП-90**/27.06.2005г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, представено чрез служител на Районно управление „Социално осигуряване“ гр.Разград /сега ТП на НОИ гр.Разград/ до директора на РУ „Социално осигуряване” гр.Разград /сега ТП НОИ - Разград/ е получила без правно основание чуждо движимо имущество - парични средства, представляващи изплатени лични пенсии за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, на обща стойност 65 992,98 лв. /33 743,21 евро/, собственост на Национален осигурителен институт гр. София, с намерение да ги присвои. Подсъдимата е използвала неистински официален документ - процесното експертно решение, представяйки го пред служители на РУ 3

“Социално осигуряване“. Така се е стигнало до разпореждане от страна на съответни длъжностни лица за отпускане в полза на подсъдимата на съответни парични средства под формата на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност. Дори подсъдимата да беше имала заболяване към относимия период, то това не означава, че би имала право да получи изплатените й суми или част от тях. Всъщност в ситуация като разглежданата не фактическите заболявания, а конкретното експертно решение е прякото юридическо основание за получаване на пенсии, добавки. Точно това пряко основание не е било налице, поради което и подсъдимата не е имала право да получи процесните плащания. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица на подсъдимата са изплатени парични средства без за това да е налице действително правно основание. От субективна страна подс. В. М. е действала с пряк умисъл – била е наясно, че използва неистински официален документ и че всъщност няма основание да получи тези плащания – действала е съзнателно и целенасочено. Намерението й е било да присвои съответните парични средства. Налице са редица присвоителни деяния, извършени от подсъдимата и изразяващи се в периодично получаване на парични суми, които присвоила. Извършените от подсъдимата деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината и следва да се определят като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.