Решение № 409 от 10.07.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валя Рушанова

Членове:

Христина Михова

Светла Букова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Б. Д. като разгледа докладваното от Валя Рушанова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200482 по описа за 2024 година Касационното производство е образувано по касационни жалби на подсъдимите С. И. А., К. А. К. и Г. А. А. срещу решение № 18/23.01.24г., постановено по внохд № 861/22г. по описа на Софийски апелативен съд.

В жалбата на подс. С. И. А. се релевират всички касационни основания.

Твърди се, че подсъдимият А. е осъден по ненадлежно предявено обвинение.

Осъдителните изводи били необосновани, тъй като липсвали доказателства за престъпна дейност на подс. А., за която е било прието, че е действала в сговор с подс. А.. Отделно от това те се основавали на свидетелски показания при условията на „оговор“. Навежда се и оплакване за несправедливост на наложеното наказание, защитено с доводи за неотчитане действителната тежест на срока на наказателното производство (над 14 –годишен) и здравословното състояние на подсъдимия.

Иска се при условията на алтернативност отмяна на въззивното решение поради осъждането на жалбоподателя по непредявено обвинение или изменяване на въззивното решение с намаляване размера на наложеното наказание.

В касационната жалба на подс. К. се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.1 - т. 3 от НПК. Сочи се, че въззивният съд формално се е произнесъл по доводите и възраженията на защитата, а от своя страна - е 1 осъществил и непълноценна оценъчна дейност, довела до неправилност както на фактическите изводи, така и на правните съображения за осъждането на подс. К.. Отсъствали съдържателни мотиви относно редица обстоятелства, съществени за обективната и субективната съставомерност на деянието по чл.

321, ал. 6 от НК – време, място и начин на постигане на съгласието за извършване на бъдещи престъпни деяния и в какво се изразява обективното отражение на общия умисъл за съучастническата дейност. Такива съдържателни мотиви липсвали и по отношение на обстоятелствата за времето, мястото и начина на извършване на всяко едно от деянията, с които е било неправомерно усвоено неполагащо се ДДС в размер на 2 089 558,11 лева, което възражение е било поставено за обсъждане пред въззивния съд, който го е подминал. Твърдят се още и пороци при анализа и оценката на съдебно счетоводните експертизи, довели до неяснота по въпроса за довършеността на всяко от деянията, включени в продължаваната престъпна дейност по чл. 255 от НК, както и отсъствие на обмислянето им в контекста на посочения в обвинителния акт период на осъществяване на престъплението. Отделно от това, предвид обстоятелството, че „*****“ЕООД е било дерегистрирано през м. 09. 2008г., оставало неясно въз основа на какви съображения съдилищата са приели, че подс. К. е извършил в съучастие престъпления по чл. 255, ал.1 от НК през 2008 - 2010г., тъй като, според защитата, липсата на данъчен субект за този период изключва въобще възможността за извършване на данъчни нарушения. Въззивният съд не бил отстранил и неяснотата относно определеното за изтърпяване наказание, като не ставало ясно коя точно от присъдите следва да се приведе в изпълнение на осн. чл. 68, ал.1 от НК.

Иска се отмяна на въззивното решение и връщането на делото за повторното му разглеждане от друг състав на апелативния съд.

В касационната жалба на подс. А. се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Като съществени процесуални нарушения се твърди осъждане на подсъдимата по непредявено фактическо обвинение, доколкото за първи път в мотивите на първоинстанционния съд се сочат нейни действия в извършване на престъпление по чл. 255, ал.1 от НК, но във връзка с извършвани насрещни проверки на посочените в обвинителния акт дружества, а аргументацията в подкрепа на обвинението се основава на действия на подсъдимата А. във връзка със счетоводството на фирми, които не са част от обвинението и по които не са събирани доказателства, респ. не е осъществявана и защита. Претендира се и непълноценна доказателствена дейност на решаващия съд, изразила се в отсъствие на съвкупна преценка на съдебно-счетоводните експертизи и данните за регистрация и дерегистрация на „*****“ЕООД, в контекста на инкриминирания период на данъчните престъпления и посочените по обвинителния акт фактури на посочените по обвинението доставчици. В заключение се твърди, че в резултат на опорочената доказателствена дейност на съдилищата, в актовете им са отразени вътрешнопротиворечиви изводи за времето, в което е било извършено незаконното данъчно отчитане.

2

На следващо място се заявява наличието на процесуално нарушение от категорията на абсолютните – липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.

2 от НПК. Оплакването е за изцяло и буквално пренасяне на съдържанието на мотивите към първоинстанционната присъда по метода „copy-paste“, без да е даден коректен отговор на възраженията на защитата; при неправилната им и превратна интерпретация, неотговаряща на действителния им смисъл; отсъствие на какъвто и да е отговор на друга група възражения (относно функциите и целите на насрещните проверки, представляват ли те по същество счетоводна дейност, водят ли до укриване на данъчни задължения, както и до неправилно установяване и избягване на данъчни задължения; както и че във връзка с насрещните проверки са изготвени неверни фактури, чрез които подс. А. е обосновавала незаконно данъчно счетоводство на посочените по обвинителния акт фирми).

Справедливостта на наложеното наказание се оспорва с доводи за неяснота по отношение на отегчаващите отговорността обстоятелства, изразили се според въззивния съд в „..част от характеристичните проявления на предварителния сговор с нейно участие, посочени по-горе, както и осъществената вторична престъпна дейност“. Поставя се акцент и на продължителния срок на наказателното производство, както и на процесуалното поведение на жалбоподателката.

При условията на алтернативност се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд или изменяване на съдебния акт с намаляване размера на наказанието и определения по чл. 66, ал.1 от НК изпитателен срок, с приложението на чл. 55 от НК.

В съдебно заседание на ВКС касаторите поддържат жалбите по всички изтъкнати в тях съображения. Защитниците им сочат подробни доводи.

Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите.

В последна дума, подсъдимите К. и А. молят за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за новото му разглеждане. Подсъдимият С. А. моли за бързо произнасяне по производството.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:

Жалбите са основателни, макар и не по всички наведени в тях съображения.

С атакуваното решение № 18/23.01.24г., постановено по внохд № 861/22г., Софийският апелативен съд, ІV-ти състав изцяло е потвърдил първоинстанционната присъда № 260015/26.04.21г., постановена по нохд № 2588/2017г. по описа на СНС (закрит), ХVІІІ - ти състав.

С първоинстанционна присъда СНС е признал подсъдимите, както 3 следва:

1. К. А. К. за виновен в това, че в периода от неустановена дата на м. март 2007г. до 19.01.2010 г., в град София се сговорил със С. И. А. и Г. А. А. да вършат престъпления по чл. 255, ал. 1 от НК, чрез които се цели да се набави имотна облага - престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК, като при условията на чл. 54, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

Подсъдимият К. е бил оправдан по първоначалното обвинение по чл.

321, ал.1 от НК - за това, че за времето от неустановена дата на м. март 2007 г. до 19.01.2010 г. в гр. София да е ръководил организирана престъпна група с членове С. И. А. и Г. А. А., създадена с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 255, ал.1 от НК, като за периода м.06.2007 г. - м.01.2010 г. избегнали установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 2 089 558.11 лева, като не подавали декларации, потвърдили неистина в подадени декларации, не издавали фактура, осъществявали счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, използвали документи с невярно съдържание, неистински и преправени документи при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство и при представяне на информация пред органите по приходите, като така приспадали неследващ се данъчен кредит на дружеството „*****" ЕООД чрез неверни фактури на „ *** 2003" ЕООД, „В." ЕООД, „****" ЕООД, „****" ЕООД, „****" ЕООД, „****" ЕООД, „****" ЕООД, „****" ЕООД и „****" ЕООД.

Съдът се произнесъл по приложението на чл. 59, ал. 1 от НК и по приспадане на предварителното задържане на подс. К. и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“.

2.С. И. А. – за виновен в това, че в периода от неустановена дата на месец март 2007 г. до 19.01.2010 г. в град София се сговорил с К. А. К. и Г.

А. А. да вършат престъпления по чл. 255, ал.1 от НК, чрез които се цели да се набави имотна облага - престъпление по чл. 321, ал.6 от НК, като при условията на чл.54, ал.1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

Подсъдимият А. е бил оправдан по първоначалното обвинение по чл.

321, ал. 2 от НК- за това, че за времето от неустановена дата на м.март 2007 г. до 19.01.2010 г., в гр. София, участвал в организирана престъпна група, ръководена от К. А. К. и с друг член Г. А. А., създадена с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 255, ал. 1 от НК, като за периода от м.06.2007 г. до м.01.2010 г. избегнали установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 2 089 558.11 лева, като не подавали декларации, потвърдили неистина в подадени декларации, не издавали фактури, осъществявали счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, използвали документи с невярно съдържание, 4 неистински и преправени документи при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство и при представяне на информация пред органите по приходите, като така приспадали неследващ се данъчен кредит на дружеството „*****" ЕООД чрез неверни фактури на „*** 2003" ЕООД, „В." ЕООД, „****" ЕООД, „****" ЕООД, „****" ЕООД, „****" ЕООД, ,****"

ЕООД, „****" ЕООД и „****" ЕООД.

Съдът се произнесъл по чл.59, ал.1 от НК като приспаднал времето, през което подс. А. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“.

3. Г. А. А. - за виновна в това, че в периода от неустановена дата в началото на 2009 г. до 19.01.2010 г. в град София се сговорила с К. А. К. и С.

И. А. да вършат престъпления по чл. 255, ал.1 от НК, чрез които се цели да се набави имотна облага - престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК, поради което при условията на чл.54, ал.1 от НК й е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години, изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от 3 (три) години.

Подсъдимата А. е оправдана по първоначалното обвинение да е извършила престъпление по чл. 321, ал. 2 от НК - за това, че за времето от неустановена дата на м.март 2007 г. до 19.01.2010 г. в гр. София да е участвала в организирана престъпна група с друг член С. А. и ръководена от К. К., създадена с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.

255, ал. 1 от НК, като за периода от месец 06.2007 г. до месец 01.2010 г. избегнали установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 2 089 558.11 лева, като не подавали декларации, потвърдили неистина в подадени декларации, не издавали фактури, осъществявали счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, използвали документи с невярно съдържание, неистински и преправени документи при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство и при представяне на информация пред органите по приходите, като така приспадали неследващ се данъчен кредит на дружеството „*****“ ЕООД чрез неверни фактури на „*** 2003“ ЕООД, „В.“ ЕООД, „****“ ЕООД, „****“ ЕООД, „****“ ЕООД, „****“ ЕООД, „****“ ЕООД, „****“ ЕООД и „****“ ЕООд.