Определение № 571 от 21.05.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 571 гр. Бургас, 21.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Частно наказателно дело № 20262100200671 по описа за 2026 година

, намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.

Образувано е по повод жалба от С. К. И. с ЕГН: ********** /баща на пострадалия/, М. Ю. И. с ЕГН: ********** /майка на пострадалия/, С. С. С. с ЕГН: ********** /син на пострадалия/, чрез настойника си - С. М. О. с ЕГН: ********** и С. С. С. с ЕГН: ********** /син на пострадалия/, всички чрез повереника си – адв. Стоян Чаталбашев от АК-Смолян, с посочен съдебен адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 8, ет. 4, срещу Постановление от 17.04.2026 г. на прокурор от ОП-Бургас, с което е било прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 687/2024 г. по описа на 05 РУ-Бургас, пор. № 657/2024 г. на ОП-Бургас, поради липса на извършено престъпление.

В жалбата се възразява срещу извода на прокурора, че няма доказателства за извършено престъпление от общ характер, като в тази връзка се застъпва, че фактическата обстановка е останала неизяснена, а доказателственият анализ е повърхностен. Посочва се, че неоснователно не е уважено искането за повторна САвтЕ, при положение, че приложената по делото е непълна. Изразява се несъгласие с част от изводите, формирани от вещото лице, включително и с липсата на посочване на съобразената скорост, изчислена на база на осветеността. Жалбоподателите акцентират върху множество други несъвършенства на експертното заключение, достигайки до извод за очертаване на невъзможна хипотеза за реализиране на ПТП, която обаче безкритично е била възприета от държавното обвинение.

Иска се от съда да отмени атакуваното постановление, като върне делото на БОП с указания за продължаване на наказателното производство, включително и за изготвяне на комплексна съдебно медицинска и авто-техническа експертиза.

Съдът намира, че така депозираната жалба е процесуално ДОПУСТИМА. Тя изхожда от легитимирани лица съгласно Тълкувателно решение № 1/2018 г. на ОС на НКГКТК на ВКС (родителите и децата на соченото като пострадало от престъплението лице) и е насочена срещу акт подлежащ на съдебен контрол, като е подадена в преклузивния седемдневен срок. Разгледана по същество съдът я намира за ОСНОВАТЕЛНА.

1

Наказателното производство е образувано на 22.11.2024 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК с първото действие на разследването – оглед на местопроизшествие, като първоначално разследването се е водило за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. с чл.

342, ал. 1 НК. В последствие след смъртта на пострадалия с постановление от 28.11.2024 г. ръководството и надзора над разследването са били приети по компетентност от ОП-Бургас, като правната квалификация на деянието е променена на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.

„в“, вр. с чл. 342, ал. 1 НК. В хода на разследването са извършени огледи на местопроизшествие, оглед/аутопсия на трупа, проведени са разпити на свидетели, изискани са документи, относими към разследването, назначени и изготвени са съдебномедицинска експертиза, две авто-технически експертизи и др.

С постановление на наблюдаващия прокурор от 17.04.2026 г. наказателното производство по делото било прекратено, като държавният обвинител приел, че въпреки проведеното пълно, всестранно и обективно разследване, не са събрани доказателства за осъществено престъпление от общ характер. Напълно възприемайки заключението САвтЕ прокурорът е приел, че преди удара с пешеходеца лекият автомобил „М.“ се е движел със скорост от около 17 км/ч., а в момента на самия удар с 11 км/ч., като опасната зона за спиране при 17 км/ч. е 9 метра. Приел е, че фаровете на автомобила са осветили легналия на платното пешеходец /пострадалия К./, едва когато автомобилът е навлязъл изцяло в платното за движение на ул. „***“, при което автомобилът се е намирал на около 7 метра от мястото, където е лежал пострадалия. Достигнал е до извод, че при опасна зона за спиране около 9 метра, водачът на автомобила не е имал техническа възможност да спре преди пешеходеца, поради което и поведението му не е виновно и е налице хипотезата на чл. 15 НК (случайно деяние). Поради това и на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК прокурорът прекратил наказателното производство по делото.

На първо място съдът следва да посочи, че целта на съдебния контрол по реда на чл.

243, ал. 5 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното производство. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени. В това производство съдът не може да изземе компетентността на прокуратурата и на фазата на досъдебното производство да прави преценка дали спрямо конкретно лице следва да се повдигне и/или поддържа обвинение или не. Противното би означавало, че съдът не контролира правилността на прокурорския акт, а изземва ръководно-решаващите функции на прокурора. При произнасянето си съдът следва да извърши преценка дали прокурорът е 2 провел пълно, всестранно и обективно разследване преди да формира окончателното си мнение и дали на база на изведените факти обвинителят правилно е формирал крайните си правни изводи – т.е. дали постановлението е обосновано или не.

Ръководейки се от горните принципни положения и след запознаване с материалите по делото и с прокурорския акт, съдът счита, че в конкретния случай от една страна фактическата обстановка е останала неизяснена в нужната степен, а от друга – правните изводи на прокурора не подкрепят дори тази фактическа обстановка, която самият той е възприел - т.е. постановлението не е обосновано.

В обобщен вид прокурорът е приел, че при извършване на завой „на дясно“ водачът на автомобил „М.“ го е управлявал със скорост от около 17 км/ч., при което опасната зона за спиране е била около 9 метра. Приел е също, че с тази скорост на движение и предвид характеристиките на пътната обстановка (завой от 90 градуса) лежащият пешеходец е бил осветен от фаровете, когато автомобилът е бил на 7 метра от него – т.е. осветената зона от фаровете пред автомобила при конкретната маневра е била 7 метра. С други думи прокурорът е приел, че водачът е избрал скорост за движение, която да му позволи да спре за 9 метра, макар в конкретната пътна обстановка – осветеността пред автомобила да е позволява видимост към пътя от само 7 метра пред автомобила. От правна страна е оценил настъпването на съприкосновението с пешеходеца, като обективно непреодолимо за водача на автомобила, а от там и е окачествил поведението му като невиновно (случайно деяние).

Настоящият състав не възприема тези правни изводи. Основно задължение на всеки един водач на МПС, регламентирано в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, е да избере скорост за движение, която да му позволи да спре когато възникне опасност за движението, каквато безспорно е лежащ на пътя човек. Задължението на водача за избор на съответната скорост е в зависимост от конкретните условия, поради което, макар и в пределите на разрешената, тя може да бъде различна в зависимост от конкретната пътна обстановка. В частност - при условията на намалена нощна видимост, съобразена с конкретните пътни условия скорост е тази, даваща възможност да се реагира на възникналата опасност в рамките на осветения от фаровете на автомобила участък от пътя /Решение № 520/2008 г. по НД 500/2008 г., 2 НО и много други/. Отнесено към конкретния казус това означава, че щом прокурорът приема, че с оглед характеристиките на пътя, предприетата маневра и атмосферните условия /нощно време, при което осветеността идва само от фаровете на автомобила/ - при завоя „на дясно“ осветената зона пред автомобила е била 7 метра, то и съгласно изискванията на ЗДвП и съдебната практика - водачът е трябвало да избере скорост на движение, която да е съобразена с тези конкретни условия и да му позволи да спре в рамките на обсъжданите 7 метра. Каква би била тази скорост - не е изследвано по делото, но очевидно би трябвало да е под 17 км/ч., доколкото при нея необходимото разстояние за спиране е изчислено на 9 метра.

При това положение изводът, че се касае за случайно деяние, при което водачът не е допуснал нарушения на ЗДвП, в причинна връзка с резултата, не би могъл да се сподели към настоящия момент. Само на това основание постановление за прекратяване се явява необосновано и следва да се отмени.

3

С оглед изчерпателност съдът следва да посочи, че напълно споделя изводите на жалбоподателите, че заключенията на назначените по делото САвтЕ са противоречиви, което налага назначаването на нова експертиза.

На първо място прави впечатление, че вещото лице описва механизъм на ПТП, който не се подкрепя от показанията на свидетелите били в автомобила по време на събитията, както и от обективните находки по време на огледа. Така при отговора на задача 4 вещото лице е възприело, че когато автомобилът е заел положение успоредно на ул. „***“, на разстояние от 7 метра преди лежащия пешеходец, водачът е имал обективна възможност да го възприеме и : „… Х. е забелязал опасност пред автомобила и е предприел действия по спиране на автомобила…“, след което е настъпил и ударът. Вероятно с въпросните действия по спиране вещото лице обвързва и твърдението си в отговора на първа задача за наличие на спирачна следа от 0,3 метра, както и за намаляване на скоростта от 17 км/ч. преди удара до 11 км/ч. в момента на удара. В действителност обаче нито един от свидетелите, включително и водачът, не споделят за предприето спиране преди удара с пешеходеца. Напротив – всички са категорични, че автомобилът без да намалява скоростта си е „предрудсал“ и едва след това водачът е спрял, за да види какво става, установявайки че е преминал през лежащ на пътя човек (в постановлението се приема, че преминаването е с предна лява гума, докато от свидетелските показания може да се направи извод, че е с предна дясна, но това не е толкова съществено в конкретния случай). При огледа на местопроизшествие не е констатирана спирачна следа, а само: „…протривна следа с дължина 2,8 м…“. При това положение настоящият състав е на мнение, че изводите на вещото лице не се подкрепят от обективните находки и от показанията на свидетелите.

Не може да се подкрепи и основополагащият извод на вещото лице, че фаровете на автомобила са осветили лежащия пешеходец едва в момента, в който автомобилът е заел успоредно положение на пътното платно на ул. „***“ и е отстоял на около 7 метра от тялото.

По мнение на настоящия състав - такъв механизъм не би бил възможен дори ако фаровете на автомобила осветяват само и единствено напред, без каквото и да е разсейване настрани, което ноторно не е вярно и което дори е онагледено на схема № 2 и № 3 и фиг. 6.31 от допълнителната САвтЕ, при които фаровете осветяват и настрани и тялото е осветено от тях и преди автомобила да заеме успоредно положение. Чисто технически при завой „на дясно“ (при отговора на четвърта задача от първоначалната САвтЕ вещото лице говори за завой „на ляво“, но вероятно се касае за техническа грешка) мислената линия на десния фар на автомобила преминава през лявата част на пътното платно по посока на движение на автомобила преди автомобилът да заеме успоредно положение, а именно в лявата част на платното се е намирал легналият пешеходец (на 2,2 метра в дясно от левия тротоар – т.нар.