Решение № 17 от 16.01.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Търговище, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря Благовеста Д. Първанова като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20253530100273 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди в молбата, че с ответниците са наследници по закон на Ю. О. С., починала на **.**.1997 год. – тяхна баба и на Ш. С. А., починал на **.**.1972 год., по право на заместване от синовете на наследодателите И. С., починал на **.**.2017 год. и И. Т., починал на **.**.1998 год., като се твърди, че и двамата преки наследници са се изселили в Република Турция през 1972 год. В молбата се твърди, че приживе Ю. С.а е притежавала недвижим имот, за който по плана на с. Преселец, общ. Търговище е бил отреден УПИ XIII, в кв.

37, ведно с построени в него жилищна сграда и стопански постройки, подробно описан в молбата. Ищецът твърди, че след смъртта на Ю. С.а наследниците не са уреждали въпроса със възникналата по наследство съсобственост върху имота, не са водени разговори между неговия чичо и баща му, нито между него и ответниците за уреждане на отношенията, евентуално за прекратяване на съсобствеността, твърди също, че общата наследодателка приживе не се е разпореждала с имота, в полза на праводателя на ответниците. Ищецът твърди, че нито баща му, нито той са се отказвали от 1 полагащата им се ½ ид.ч. от процесния имот, но когато споделил с ответниците в началото на 2024 год., че има намерение да постави на мястото на съборената къща – контейнер за живеене, който да ползва те му заявили, че в Република България той не е наследник на баба си и дядо си, поради което и няма никакви права върху имота, като му представили удостоверение за наследници на Ш. А., в което като наследник бил вписан баща му, но не ищеца, който го замества след смъртта му, като при проверка в общ.

Търговище му било дадено обяснение, че липсват данни в системата на ГРАО и поради това не фигурира като наследник. В исковата молба са наведени доводи, че праводателят на ответниците, както и самите те не са могли да придобият правото на собственост върху целия имот, по давност, тъй като не са го владяли явно и необезпокоявано 10 години, като владението е било прекъсвано, а и за целия период ищеца и неговия праводател са се връщали в имота, допускани са в него и никога и по никакъв начин не им е демонстрирано намерение за своене от наследодателя на ответниците, или от самите тях. Считайки, че като отричат правата му върху имота ответниците накърняват правото му на собственост върху ½ ид.ч. от имота, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че последните не са собственици на ½ ид.ч. от процесния имот, подробно описан в молбата. Претендира разноски в производството.В съдебно заседание поддържа предявения иск.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Ш. Ш., чрез назначения му от съда особен представител. В отговора предявения иск е оспорен изцяло, като са наведени доводи, че ответникът е придобил право на собственост по давност, доколкото няма данни същият да е живял извън страната, докато наследодателя на ищеца и самия той са живели в Република Турция и до момента не са предявявали претенции към имота, поради което и владението е осъществявано от ответника. В съдебно заседание моли съда да постанови решение, съобразно доказателствата по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от М. Ш., чрез назначения му от съда особен представител, в който конкретно становище по основателността на иска не е изразено. В съдебно заседание моли съда да постанови решение, съобразно доказателствата по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за 2 установено следното : От представените по делото писмени доказателства се установи, че ищецът е син на И. Т., роден на **.**.1931 год. Търговище, починал на **.**.1998 год. в Република Турция, както и че бащата на наследодателя на ищеца е носил името Ш., а майката Ю.. От приложените по делото писмени доказателства се установи, че имената Ибрям Ш. С., И. Ш. С. и И. Т. са имената на едно и също лице, както и че К. И. С. и К. Т. също са имена на едно и също лице. Видно от приложените по делото удостоверения за наследници на Ш. С. А., починал на **.**.1972 год. и неговата съпруга Ю.

О. С.а, починала на **.**.1997 год. са оставили следните наследници по закон:

И. Ш. С. – син, починал на **.**.2017 год., като ответниците по делото са негови синове и наследници по закон, и И. Т. – син, починал на ****.1998 год., чийто син е ищеца по делото. При така изложеното, съдът приема за безспорно установено, че ищецът е наследник по закон на своя баща И. Т., както и по право на заместване е наследник по закон на дядото и бабата по бащина линия Ш. С. А., починал на *****.1972 год. и Ю. О. С.а, починала на **.**.1997 год.

Безспорно е, по делото, а се установява и от представените доказателства, че синовете на Ш. А. и Ю. С.а, праводатели на страните, заедно със семействата си са се изселили в Република Турция през 1972 год., а родителите им са останали в Република България. От приложените по делото скица, разписен лист за с. Преселец, общ. Търговище се установи, че на името на бабата на страните Ю. О. С. (Ю. О.С.а) е отразен недвижим имот за който по плана на с. Преселец, общ. Търговище е бил отреден УПИ XIII - 221, в кв.

37, с площ от 865 кв.м., ведно с построени в него жилищна сграда и стопански постройки. От показанията на разпитаните по делото свидетели И. Х. и А. А. се установи, че процесния имот е ползван и владян от бабата и дядото на страните, повече от 10 години, същите са живели в имота, заедно със децата си – праводатели на страните, а след изселването на последните през 1972 год. са останали в същия имот, в който са живели до смъртта си, като в периода след 28.09.1972 год., когато е починал Ш. А. и до смъртта си през 1997 год. имота е владян и ползван само от бабата на страните Ю. С.а. От показанията на същите свидетели се установи, че след смъртта на Ю. С.а никой от наследниците не се е грижил за имота, не го е ползвал и същият е запустял, а къщата се е разрушила и паднала. От показанията на св.А. се установи, че праводателят на ответниците И. Ш. С., който е живял в с. Преселец също не е 3 ползвал и владял имота след 1997 год., като той е имал друг имот в селото и е живял в него. От показанията и на двамата свидетели се установи, че наследниците на баба Ю. след смъртта й не са се разбирали как да поделят останалия в наследство имот, като единствения който е проявил интерес към същия е ищеца по делото, който желае да ползва имота, като си постави в него жилище, но братовчедите му – ответниците са се противопоставили на това.

Не се спори по делото, че ответниците в разговор с ищеца са отрекли същия да има някакви права върху имота, като са заявили, че той е тяхна собственост по наследство. Установи се от представените справки от ОД МВР Търговище, че както ищеца, така и ответниците живеят преимуществено в Република Турция, като и тримата пребивават за кратки периоди в Република България, но от гласните доказателства се установи, че дори и тогава ответниците не се връщат в наследствения имот, не са по ползвали и владяли.

От заключението на вещото лице и от изслушването му в съдебно заседание се установи, че за Поземлен имот с пл. № 221 в кв. 37 по плана на с.

Преселец, общ. Търговище от 1989 год. е отреден УПИ XIII в кв.37, като същият по разписен лист е записан на Ю. О. С., като за имота няма съставяни актове за държавна или общинска собственост. От заключението се установи, че имота има трайни граници, ограден е с ограда, но същият е неподдържан, на места оградата е паднала, а жилищната сграда и стопанските постройки са съборени, като на място има част от зидовете им, обрасли с трева и храсти.

При така установеното съдът прави следните изводи: С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът счита за безспорно установено, че процесният имот, находящ се в с. Преселец, общ. Търговище, за които ответниците са оспорили правата на ищеца, е съсобствен между страните, в качеството им на наследници на своите бащи и по право на заместване на своите баба и дядо по бащина линия, като съсобствеността е възникнала по наследяване. Установи се, че ищецът има интерес от търсената защита, тъй като ответниците са оспорили правото му на собственост на ½ ид.ч. от имота.

Ответниците, чрез назначените особени представители са направили възражение, че имота е придобит от тях по давност, което възражение съдът счита за неоснователно. На първо място доколкото предявения установителен иск е отрицателен, в тежест на ответниците е да докажат по пътя на пълно и 4 главно доказване, че освен притежаваното от тях право върху 1/2 ид.ч. от имота по наследство от техния баща, са придобили по давност и 1/2 ид.ч. от същия имот, собственост на ищеца, в качеството му на наследник на И. Т. – син на общия наследодател. Такива доказателства – писмени, или гласни, по делото не са представени. На второ място се събраха категорични доказателства, че никой от наследниците, в това число и бащата на ответниците, както и самите те, не се е интересувал, не е ползвал, още по малко владял процесния имот след 1997 год., когато е починала Ю. О. С. (Ю.

О. С.), като се установи и от показанията на свидетелите и от заключението на експертизата, че имота е запустял, самозалесил, а къщата се е съборила сама, като при така установеното съдът счита за безспорно установено, че ответниците не придобили по давност частта от имота, принадлежаща на ищеца по наследство от неговия баща. Дори и да се приеме, че ответниците са упражнявали фактическа власт върху имота, по никакъв начин не се доказа, че с действия и думи, или по друг подходящ начин са демонстрирали пред останалите наследници намерението си да своят имота, отричайки правата им върху тях.

Тъй като от събраните писмени и гласни доказателства не се установи по никакъв начин от 1997 год. ответниците, а преди това техния баща да са демонстрирали намерение за своене и то с такива действия, които да достигнат до останалите съсобствениците по ясен и категоричен начин, по начин който да отрича техните права, съдът счита, че предявения от ищеца против ответниците иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора ответниците следва да бъдат осъдени да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 2808,24 лв.

(1435,83 евро), на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на М. И. Ш., ЕГН

********** от с. Преселец, ул. ********** и Ш. И. Ш., ЕГН ********** от с.

Преселец, ул. „********* общ. Търговище, че не са собственици на 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот : Поземлен имот с пл. № 221 в кв. 37, за който по плана на с. Преселец, общ. Търговище от 1989 год. е отреден УПИ XIII в кв.37, 5 с площ от 865 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки, при граници : ПИ № 220 на А. М., ПИ № 222 на А. И. и ПИ № 223 на Р. С., на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК .

ОСЪЖДА М. И. Ш., ЕГН ********** от с. Преселец, ул. *******, общ. Търговище и Ш. И. Ш., ЕГН ********** от с. Преселец, ****, общ.

Търговище да заплатят на К. И. С., ЕГН ********** от с. Преселец, ул. ****, общ. Търговище, действащ чрез пълномощник адв. С. М. от ТАК, със съдебен адрес : гр. Търговище, ул. „Лилия“ № 4, вх. Б, направените по делото разноски в размер на 2808,24 лв. (1435,83 евро), на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 6