Определение № 2086 от 04.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2086 гр. София, 04.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20238002901566 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н.), чрез адв. П. Й. от БлАК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 52/30.01.2023 г., постановено по в. т. д. № 846/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 9 с-в, с което е потвърдено решение № 67/22.06.2022 г., постановено по т. д. № 153/2021 г. по описа на ОСБлагоевград, с което е уважен предявеният от „Овергаз Мрежи“ АД срещу „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н.) иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата от 368992,18 лв., представляваща продажна цена за доставен природен газ по Фактура № 4602686022/04.10.2018 г., Дебитно известие № 7116865991/31.10.2018 г., Фактура № 4602686192/01.11.2018 г. и Дебитно известие № 7116868889/10.01.2019 г., издадени въз основа на договор за предоставяне на услуги № СNТ-103082/18.05.2015 г. (този иск е отхвърлен над присъдената сума от 368992,18 лв. до пълния му предявен размер от 383389,19 лв.), респ. в частта, в която е уважен предявеният от Овергаз Мрежи“ АД срещу „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н.) акцесорен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 103047,75 лв. неустойка за просрочените задължения на „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н.) към „Овергаз мрежи“ АД, изчислена към 17.09.2021 г. Като необжалвано 1 първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ е отхвърлен над присъдената сума от 368992,18 лв. до пълния му предявен размер от 383389,19 лв.

С определение № 3174/28.11.2024 г., постановено по настоящото дело, образуваното касационно производство е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, във вр. с чл. 637, ал. 1 ТЗ, чл. 693 ТЗ и чл. 692 ТЗ до постановяване на определение на основание чл. 692 ТЗ по т. д. № 5/2021 г. по описа на ОС-Благоевград, 9 с-в – с последиците по чл. 693 ТЗ.

С писмо с вх. № 11240/16.06.2025 г. ОС-Благоевград е уведомил ВКС, че по т. д. № 5/2021 г. по описа на ОС-Благоевград, образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност на „Топлофикация Петрич“ ЕАД, съдът се е произнесъл по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ с определение № 248/09.05.2025 г. и определение № 251/09.05.2025 г., обявени в ТР при АВ по партидата на несъстоятелния търговец на 12.05.2025 г.

При извършената проверка от съдията-докладчик от настоящия съдебен състав в ТР при АВ по партидата на несъстоятелния търговец се установява, че с определение № 251/09.05.2025 г., постановено т. д. № 5/2021 г. по описа на ОС-Благоевград, е уважено възражение № 4901/13.04.2023 г., подадено от „КТБ“ АД (н.) срещу предявено вземане с вх. № 2963/08.03.2023 г. на „Копие“ АД в размер на 13 002 418 лв., прието от синдика на „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н.) в производството по несъстоятелност и включено под № 6 в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Топлофикация Петрич“ ЕАД, заявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като на основание чл. 692 ТЗ е одобрен списъкът на приетите вземания на кредиторите на „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н.), заявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, с изключение на включеното под № 6 в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Топлофикация Петрич“ ЕАД вземане на „Копие“ АД в размер на 13 002 418 лв.

От определение № 248/09.05.2025 г., постановено т. д. № 5/2021 г. по описа на ОС-Благоевград, се установява, че е оставено без уважение възражение 4679/10.04.2023 г. на „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н.) срещу предявените в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземания на „НЕК“ ЕАД, включени под № 1 в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н.), обявен на 06.04.2023 г. в ТР при АВ в общ размер от 941010,02 лв.; оставено е без уважение възражение № 4680/10.04.2023 г. на 2

„Топлофикация Петрич“ ЕАД (н.) срещу прието вземане на „Булгаргаз“ ЕАД в размер на 1 106 381,10 лв., вписано под № 5 в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Топлофикация Петрич“ ЕАД; уважено е възражение № 4900/13.04.2023 г. на „КТБ“ АД (н.) срещу предявено вземане на „ВГД Комерс“ ЕООД в размер на 2 384 715,40 лв., прието от синдика на „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н.) и включено под № 7 в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Топлофикация Петрич“ ЕАД, заявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ; допусната е промяна в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н.) по възражение на НАП относно определената поредност на удовлетворяване на вземанията на НАП, вписани под № 3 от списъка, като те трябва да се считат с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, а не с посочена в списъка поредност по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ; оставено е без уважение възражение на НАП в частта му, в която са оспорени вземанията на „КТБ“ АД (н.), включени в т. 3 от списъка на приетите вземания на кредиторите на „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н.), като на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ е одобрен списъкът на приетите вземания на кредиторите на „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н.), заявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, с изключение на вземане под № 7 от списъка на „ВГД Комерс“ ЕООД в размер на 2384715,40 лв.

Следователно, процесуалната пречка, представляваща основание за спиране на настоящото касационно производство, е отпаднала, поради което то трябва да бъде възобновено на основание чл. 230, ал. 1 ГПК.

При служебно извършената от съдията-докладчик справка в ЕИСС се установи, че въззивно решение № 349/31.05.2024 г., постановено по т. д. № 489/2023 г. по описа на САС, ТО, 13 с-в, с което е отменено първоинстанционното решение само в частта, в която на основание чл. 630, ал.

1, т. 1, предл. 3 ТЗ е определена началната дата на неплатежоспособността на несъстоятелния длъжник, а в останалата част то е потвърдено, е влязло в законна сила на 29.10.2024 г. – след постановяване на определение № 2808/29.10.2024 г. по к. т. д. № 1587/2024 г. на ВКС, І ТО, 2 състав, с което то не е допуснато до касационно обжалване.

При служебно извършена справка в ТР при АВ – по партидата на касатора „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н), се установи, че на 06.04.2023 г. е публикуван изготвеният по реда на чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ от временния синдик 3

Списък на приетите вземания на кредиторите, в който под № 4 са описани предявените в откритото за „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н) производство по несъстоятелността вземания на „Овергаз Мрежи“ АД, предмет на настоящото исково производство, както следва: 1) сумата от 368992,18 лв., удостоверена във Фактура № 4602686022/04.10.2018 г., Дебитно известие № 7116865991/31.10.2018 г., Фактура № 4602686192/01.11.2018 г. и Дебитно известие № 7116868889/10.01.2019 г., издадени въз основа на Договор за предоставяне на услуги № СNТ-103082/18.05.2015 г.; 2) сумата от 103047,75 лв. - неустойка за просрочените задължения на „Топлофикация Петрич“ ЕАД към „Овергаз мрежи“ АД, изчислена към 17.09.2021 г. и 3) 20361,28 лв. – съдебни разноски в първоинстанционното производство.

В изпълнение на разпореждане № 37/22.03.2024 г. на съдията-докладчик по настоящото дело ОС-Благоевград е изяснил с писмо с вх. № 6417/12.04.2024 г., че по т. д. № 5/2021 г. по описа на ОС-Благоевград е постъпила молба от „Овергаз Мрежи“ АД по чл. 685 ТЗ, като по делото не е подадено възражение по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ срещу приетото от синдика вземане на „Овергаз Мрежи“ АД.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обусловили неговата необоснованост. Счита, че в противоречие с правилата на логическото мислене въззивният съд е приел, че ищецът е доставил на ответника удостовереното в процесните фактури количество природен газ, макар и от събраните по делото доказателства да се установявало, че измервателните уреди на доставчика са били неизправни или по някаква причина не са работили правилно, респ. ищецът едностранно е извършил преизчисляване на реално потребните от ответника количества природен газ през м. 10. и м. 11.2018 г., като не е спазил уговорената в договора процедура, вследствие на което не е установено в процеса на доказване реалното количество доставен природен газ.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл.

280, ал. 1, т. 2 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението е очевидно неправилно, 4 като поставя следния материалноправен въпрос: „Когато измервателната система се състои от две устройства (уреда) и за едно от тях не са представени надлежни документи относно неговата изправност, може ли да се приеме, че измервателната (цялата) система е изправна?“ (по този въпрос не се твърди противоречие с конкретен акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз).

Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежен процесуален представител, с редовно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният е съд е приел, че страните по делото са обвързани от договор за предоставяне на услуги № CNT-103082/18.05.2015 г. за разпределение и доставка на газ, като в изпълнение на поетите договорни задължения ищецът е доставил на ответника през м. 10.2018 г. и м. 11.2018 г. природен газ на обща стойност от 458 882,18 лв. с ДДС, за която сума са издадени фактура № 4602686022/04.10.2018 г. и фактура № 4602686192/01.11.2018 г., по които и след извършено частично плащане ответникът е останал да дължи сума в размер на 368992,23 лв. Тези фактури и дебитни известия (с изключение на дебитно известие № 711686889/10.01.2019 г.) са били надлежно осчетоводени в счетоводствата на страните, включени са в отчетните им регистри и в справки-декларациите им по ЗДДС за съответния данъчен период, като въз основа на тях ответникът е упражнил право на приспадане на данъчен кредит.

При така приетите за установени правнорелевантни факти апелативният съд е обосновал правния извод, че е налице недвусмислено извънсъдебно признание освен за породеното задължение за престиране на уговорената продажна цена 5

(удостоверена в процесните фактури), но и за получаване на стоката, предмет на доставката. Изяснил е, че в трайната и последователна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК с решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, II т. о.; решение № 96/26.11.2009 г. на ВКС, I т. о.; решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, II т. о.; решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о.; решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, II т. о., е прието, че фактурата съставлява доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в нея е описана стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните, време и място на издаване.

Осчетоводяването на фактурите в счетоводството на ответника по съответните сметки представлява признание на задълженията и доказва тяхното съществуване - процесните фактури са издадени в изпълнение на сключения между страните договор, като в тях е удостоверена стоката, нейната стойност, начин на плащане, имената на продавача и купувача, както и количеството на доставения (разпределен/продаден) природен газ. Въз основа на тези правни съображения въззивният съд е приел за неоснователен правния довод на ответника, че не дължи претендираната сума, тъй като не е получил от ищеца отразените във фактурите количества газ (като неправилно измерени и самоволно определени от доставчика). Както било изяснено, включването на фактурите в дневника за покупки на ответника, както и фактът, че той е ползвал данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание както за съществуването на задължението за плащане на удостоверената във фактурата продажна цена, така и за доставката на отразеното в тях количество природен газ. Апелативният съд е приел за неоснователно и оплакването във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, а именно че той не се е съобразил с решение на Европейската комисия № С/2018 г./258/24.05.2018 г. по дело АТ.39816 - доставка на газ нагоре по веригата в Централна и Източна Европа и на сключено между ООО „ Газпром Експрот“ и „ Булгаргаз“ ЕАД, Допълнение № 13/2.03.2020 г. към Договор № 02-12-13/15.11.2012 г. за доставка на природен газ, като е изяснил, че този правен довод е релевиран във връзка с наведено от ответника в допълнителния писмен отговор възражение за прихващане. То обаче законосъобразно не било разгледано от първоинстанционния съд, тъй като е преклудирано - формулирано е в допълнителния отговор на исковата молба, 6 като ответникът е поискал при пълно или частично уважаване на предявения иск да бъде извършено прихващане със сумата от 632000 лв., подлежаща на възстановяване като недължимо платена за доставка на природен газ за периода от 05.08.2019 г. до 31.12.2019 г. съгласно § 2, ал. 1,т. 1 от ПЗР на ЗД на ЗЕ (обн., ДВ, бр. 38/2020 г.). Въззивният съд е счел, че в допълнителния отговор не се твърди, а и по делото не се установява насрещно предявеното вземане да е съдебно потвърдено с влязло в сила решение или със заповед за изпълнение, поради което то би следвало да е заявено в срока по чл. 370 ГПК за отговор на исковата молба по делото (арг. т. 4 от ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). В този смисъл, възражението за прихващане било несвоевременно релевирано, поради което е недопустимо да бъде разгледано. Апелативният съд е приел, че съгласно тълкувателните разяснения в ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС преклудирано се явява и наведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност – то не е релевирано с отговора на исковата молба, а в последното о. с. з. по делото. В този смисъл, като не го е разгледал, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила, поради което като преклудирани заявените от ответника правопогасяващи вземането на ищеца възражения не са обсъдени във въззивното производство.