Решение № 63 от 31.03.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Варна, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20263001000054 по описа за 2026 година

Производството е въззивно, образувано по въззивна жалба на С. Х. Р., действащ чрез своята майка и законен представител – Х. Р. Х. срещу решение №212/16.12.2025 година по гр.дело №481/2024 година на РОС, в частта с която е отхвърлен предявения от въззивника срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113, със седалище гр.Софияиск с правно основание чл.432 от КЗ, за разликата над 15338.76 евро (равностойността на 30 000 лева) до 35790.43 евро (равностойността на 70 000 лева, след изменение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), предявен като частичен от 51129.19 евро (равностойността на 100 000 лева), претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на настъпило на 20.01.2023г. ПТП, причинено от Г А като водач на лек автомобил „Тойота Авенсис“ с peг. №ХХ ХХХХ ХХ, застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” при „ЗД Евроинс“АД, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.08.2023г. до окончателното изплащане.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част, като основните доводи са за неправилно приложение нормата на чл.52 ЗЗД. Жалбоподателят счита присъденото обезщетение за занижено с оглед получените физически и психически травми и свързаните с тях негативни преживявания в резултат на процесното ПТП, болки и страдания. Счита, че размерът на обезщетението следва да се съобрази с икономическата ситуация в страната, инфлационните процеси и да се определи към датата на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, за да се постигне неговата справедливост. Поради това намира, че сумата от 70 000 лева е адекватна и съответства на реалните вреди, които е понесъл пострадалия.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД е депозирала писмен отговор, с който излага становище за неоснователност на жалбата, като смята, че не са налице продължителни и силни страдания за пострадалия, които да обосноват претендирания размер на обезщетение.

Постъпила е и въззивна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113, със седалище гр.Софиясрещу решение № 212/16.12.2025 година по гр.

1 дело № 481/2024 година на РОС, в частта с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на С. Х. Р.,горницата над 2045.17 евро (равностойността на 4000 лева) до присъдения размер от 15338.76 евро (равностойността на 30 000 лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на настъпило на 20.01.2023г.

ПТП, причинено от Г А като водач на лек автомобил „Тойота Авенсис“ с peг. №ХХ ХХХХ ХХ, застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” при „ЗД Евроинс“АД, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.08.2023г. до окончателното изплащане.

Застрахователното дружество смята решението в обжалваната част за незаконосъобразно и необосновано. Основните възражения на страната са свързани със завишения размер на определената за справедлива обезвреда и процентното изражение на приноса на пострадалото лице за настъпилото събитие. По размера на обезщетение се позовава на данни от СМЕ, като сочи, че детото е оздравяло напълно, без трайни последици, за кратък период. На следващо място смята, че с поведенито си пострадалото лице преимуществено е допринесло за произшествието. Анализирайки данните по САТЕ, прави извод, че принос в процентно изражение от 80 % е адекватен на поведенито на пострадалия.

Поради това се иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждането на разноски сторени в производството от страната.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна се е възползвала от правото си на писмен отговор по въззивната жалба на ответната страна. Ищецът счита, че размерът на обезщетението следва да се завиши (препращайки към своята въззивна жалба), а определеният размер на принос от 25 % за съответен и правилно определен.

Посочените в решението стойности следва да се считат за такива в евро с оглед принципа за автоматично превалутиране по заварени правни инструменти – чл. 11, ал.2 ЗВЕРБ. При прилагане на принципите на чл.12 и чл.13 ЗВЕРБ присъдената с решението сума е 15 338.76 евро, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Тъй като първоинстанционният акт се обжалва частично, за разликата над 15338.76 евро (равностойността на 30 000 лева) до 35790.43 евро (равностойността на 70 000 лева), съответно за горницата над 2045.17 евро (равностойността на 4000 лева) до присъдения размер от 15338.76 евро (равностойността на 30 000 лева), решението е влязло в сила в осъдителната част за сумата от 2045.17 евро (равностойността на 4000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, поради което е формирана сила на пресъдено нещо относно основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му.

Така, отчитайки обективните и субективни предели на формираната сила на пресъдено нещо на решението на ОС, следва да се приеме, че по делото са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Отделно от това, от приетото като доказателство в първоинстанционното производство определение от 01.10.2025 г. за одобряване на споразумение по АНД №68/2024 г. на РС Исперих се установява, че деликвентът Г А е признат за виновен в това, че на 20.01.2023 г. в с.Лудогорци, обл.Разград, по ул “Тунджа“ пред дом №22, при управление на моторно превозно средство - л.а. „Тойота Авенсис“ с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ – негова собственост, нарушил правилата за движение: чл.5, ал.2, т. 1 от ЗДвП, чл.20, ал. 1 и ал.2 от ЗДвП и чл. 117 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил на малолетния С. Х. Р. средна телесна повреда – закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се във фрактура на дясна слепоочна /темпорална/ кост, фрактура на дясна теменна /париетална /кост/, вътремозъчен /интрацеребрален/ хематом, слепоочнотеменно /темпоропариетално/ с мозъчен отток по съседство /перифокален мозъчен едем/; малък хематом над твърда мозъчна обвивка /еиидорален /вдясно слепоочно теменно/ темпарофронта париетално/; подкожен 2

/субкутанен/ хематом в дясно слепоочно теменно; охлузна рана в дясно фронтално, обуславяща разстройство на здравето с временна опасност за живота, като Г М А е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия С. Х. Р. – престъпление по чл.343а, ал.1, б.“А“ във вр. с чл.343, ал.1,б.“б“.предл.второ, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК е изключена преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда, поради което съдът намира, че не може да преразглежда въпросите свързани с това дали е извършено дянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Основните спорни въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл.52 ЗЗД, както и с размера на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото наличието на съпричиняване, не се оспорва от пострадалия.

В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертни заключения се установява, че ищецът С. Р., в резултат на произшествието е получил закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се във фрактура на дясна слепоочна /темпорална/ кост; фрактура на дясна теменна /париетална/ кост; вътремозъчен /интрацеребрален/ хемотом слепоочнотеменно /темпоропариетално/ с мозъчен оток по съседство /перифокален мозъчен едем/; малък хематом над твърда мозъчна обвивка /епидурален/ вдясно слепоочночелнотеменно /темпорофронтапариетално/; подкожен /субкутанен/ хематом вдясно слепоочнотеменно; охлузна рана в дясно фронтално, обуславящи разстройство на здравето с временна опасност за живота. Установява се, че след инцидента ищецът е бил транспортиран в МБАЛ гр.Исперих в тежко общо състояние, като след извършена консултация с неврохирург е приведен за лечение в МБАЛ „Св. АннаВарна“, Клиника по неврохирургия, за периода 21 - 26.01.2023 г. По време на престоя в клиниката са извършени множество образни и лабораторни изследвания и е проведена консервативна терапия, довела до подобряване на здравословното състояние. Според експерта, възстановителнияt процес е приключил в рамките на един месец.

От показанията на свидетелката А М и З С, които съдът кредитира като непосредствени се установява, че преди инцидента С. Р. бил палаво и буйно дете, а около две седмици след произшествието, когато го видели установили промяна в поведението му – мълчал, не искал да говори, но няколко дни по-късно тръгнал на детска градина и отново започнал да играе навън. Възприетите от свидетелите факти се потвърждават и от съдържанието на приетия като доказателство социален доклад от ДСП гр.Разград, от който е видно, че при осъществена среща на 07.03.2023 г. е констатирано, че детето видимо изглежда много добре – адекватен, усмихнат, играе с играчките си, включва се в разговорите, не страни от непознати, раната му е заздравяла. При проведен разговор с детската учителка на 08.03.2023 г. е установено, че детето редовно посещава учебното заведение, преминал в първи клас, няма проблеми с усвояването на учебния материал, има нормално поведение. От справка с личния лекар е установено, че детето е в добро здравословно състояние.

От заключението на вещото лице по съдебно-психологичната експертиза се установява, че след произшествието С. Р. е имал оплаквания от негативния афективен регистър, които попадат в синдромната характеристика на диагностичната категория разстройство в адаптацията. Оплакванията не са били интензивни по степен на изразеност и значително се редуцирали в рамките на няколко месеца. Към момента на прегледа възпроизвеждането на психотравменото събитие не е свързано с видимо повишаване на тревожността и напрежението. Ниската възраст и наличието на подкрепяща среда са фактори, елиминиращи щетите в психологичното и емоционалното състояние на детето.

Негативните преживявания са останали в контекста на стресовата ситуация (разстройството на адаптацията) и не са довели до последващи психически или психологически проблеми 3 при С. Р.. Няма съществена разлика и в успеваемостта му в училище – справянето с училищния материал след инцидента не се отличава с особености, изискващи специален коментар.

По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.