Решение № 1517 от 29.10.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1517 гр. Русе, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20254520103379 по описа за 2025 година

Ищецът "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, гр.София твърди, че между него и Р.П.Л. била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за притежавания от нея лек автомобил „Хонда", рег.№ Р 7462 ВМ.

Договорът бил обективиран в комбинирана застрахователна полица „Гражданска отговорност" на автомобилистите № 06115000793127/16.03.2015 г., материализираща и удостоверяваща възникването на застрахователното правоотношение за срок ивалидност на застрахователното покритие, считано от 16.03.2015 г. до 16.03.2016 г.

На 17.10.2015 г., около 04:00 ч. в гр. Р., бул.„Ц.О." до № 82, настъпило пътнотранспортно произшествие, при което били нанесени щети на 7,50 м. предпазна ограда /пана/ и 3 бр. метални колчета, собственост на Община Русе. Произшествието не било посетено от органите на сектор ПП при ОД на МВР-Русе, тъй като ответникът, като водач на увреждащия лек автомобил „Хонда", рег. № Р 7462 ВМ, напуснал мястото на произшествието след пътния инцидент. На 19.10.2015 г. от сектор ПП при ОД на МВРРусе бил съставен Протокол за ПТП № 1451882/19.10.2015 г., в който било отразено, че И. С. Х., като водач на лек автомобил „Хонда", рег. № Р 7462 ВМ, не съобразил скоростта, с която управлявал, изгубил контрол над същия, отклонил се в ляво и се блъснал в предпазна, метална ограда. Установено било, че ответникът е напуснал мястото на произшествието, без да окаже съдействие за установяването на вредите поведение, представляващо законово нарушение, като от контролните органи на И. Х. бил съставен АУАН, сер.Г, № 210198/19.10.2015 г.

На 22.04.2020 г. от директора на ОП „Комунални дейности" било подадено 1 уведомление за щета, по което била образувана преписка, заведена под № 43081712000908, къ м която били приложени Протокол за ПТП № 1451882/19.10.2015 г., както и калкулация за направените разходи по възстановяване на увреденото общинско имущество, 3 бр. фактури и 5 бр. снимков материал. Съгласно представената калкулация, разходите за възстановяване на нанесените щети на общинското имущество били: материали - 1043,32 лв.; механизация и транспорт - 125,11 лв.; труд 145, 60 лв.; 20 % ДДС - 268,22 лв. или общо 1609,32 лв. Съгласно представените по преписката по щета документи, застрахователят определил и изплатил в полза на Община Русе застрахователно обезщетение в размер на 1341,10 лв.. За образуваната в ,,ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД преписка по щета № 43081712000908 били извършени ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв.

Предвид факта, че процесното ПТП било причинено от ответника, като водач на увреждащия лек автомобил „Хонда", рег.№ Р 7462 ВМ, който напуснал мястото на произшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, с което свое поведение не оказал съдействие за установяването на вредите, както и се е отклонил виновно от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД предявява регресна претенция срещу И. С. Х., на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КЗ, като моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумите: 1341.10 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за щети на 7.50 м. предпазна ограда /пана/ и 3 бр.метални колчета, собственост на Община Русе, нанесени при ПТП, настъпило на 17.10.2015 г. в гр. Р., виновно причинено от отвентика, чиято отговорност, като водач на лек автомобил „Хонда", рег.№ Р 7462 ВМ, е била покрита по силата на застрахователна полица № 06115000793127 от 16.03.2015 г. по риска „Гражданска отговорност" на автомобилистите и 15,00 лв. разноски по ликвидация на щета № 43081712000908, ведно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на заявените претенции. Твърди, че същите се основават на частично и едностранчиво изложени обстоятелства, водещи до неправилни правни изводи.

Не оспорва твърденията, че на 17.10.2015 г., около 04:00 ч., в гр. Р., бул. „Ц.О." до № 82, е настъпило ПТП, при което били нанесени описаните щети на Община Русе, както и че произшествието не е било посетено от органите на сектор ПП при ОД на МВР-Русе, тъй като ответникът е напуснал мястото на произшествието след пътния инцидент. Оспорва твърдението, че до него са били отправяни покани за доброволно изпълнение от страна на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД.

Поради законодателната идея за изчерпателна и изключителна регулативност в разглежданите отношения, случай без изрична по хипотеза законова уредба не можел 2 да е пораждащ това субективно облигационно право юридически факт, т.е. недопустимо било да се тълкува разширително някоя норма с цел случаят да попадне в нея или да се съвместява от съда по аналогия с някоя удобна хипотеза с цел прилагане на последицата на нормата по съображения за справедливост.

Напускането на мястото на произшествието, макар и да би се приело за укоримо поведение, все пак не било обстоятелство, което според конкретния случай да е елемент от хипотезата на нормата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ. Този отрицателен правен извод следвал от положението, че за него, като водач на МПС „Хонда", рег.№ Р7462ВМ, нямало изрично вменено от закона задължение безусловно, т.е. без оглед на наличие или не на други, извън вредите обстоятелства, да остане на това място до идване на органи за контрол на движение по пътищата. Съществуването на такова задължение по идеята и текста на закона трябвало да е логически неделимо свързано със задължение по закон на тези органи да посетят местопроизшествието, тъй като изпълнението на първото предпоставяло, обезпечавало практическия смисъл от изпълнението на второто. Водачът на превозното средство, участник в пътнотранспортно произшествие, бил длъжен да остане на мястото му, когато от него са причинени имуществени вреди, само когато между него и другия участник има разногласие относно обстоятелствата, свързани с настъпването му - чл. 123, ал. 1, т. 3, б."в" от ЗДвП, в който случай службите за контрол на МВР носят задължението да го посетят - чл. 125, т. 7 от ЗДвП. Пред възникването на това им задължение, разногласието трябвало да е факт, т.е. не можело да се предполага, че би възникнало, ако единият участник не бе напуснал, а бе останал на мястото на произшествието и в тази връзка факта на напускането да се приравнява по разширено тълкувана или прилагана по аналогия нормативна хипотеза /чл.125, т. 7 от ЗДвП / на разногласието.

Освен това, определението на понятието "участник в ПТП " по смисъла на §. 6, т. 27 от ДР на ЗДвП не позволявало да се приеме, че това качество имал и собственикът на повреденото /унищоженото от произшествието/ имущество, особено ако той е юридическо лице. В хипотезите на чл. 123, ал. 1, т. 3, б."в" и чл. 125, т. 7 от ЗДвП всеки от участниците в произшествието трябва да е физическо лице с поведение /действие или бездействие/, каузално свързано с настъпването му - аргументи от посочените законови текстове /увреденото юридическо лице не можело "да пострада" и да "остане на мястото на произшествието"/ и от текста на чл. 123, ал. 2 от ЗДвП, който правел ясно разграничение между тях и собствениците на повреденото от него имущество. Именно между реалните участници трябвало да е възникнало разногласието за обстоятелствата, свързани с произшествието, а не между някой от тях и имуществено увредено трето лице. Затова било предвидено задължително посещение от служители по контрол на движението по пътищата на мястото на настъпването му, за да съдействат на участниците според компетентността си, свързана с точното съблюдаване на правилата на ЗДвП и констатирането на последиците от нарушаването 3 им, да бъдат изяснени по-добре тези обстоятелства".

Въпреки, че бил напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, тяхното посещение на местопроизшествието не е било задължително по закон. Поради това и в полза на застрахователя не възниквало правото на регрес по чл.500, ал. 1, т.3 КЗ, да претендира от застрахования изплатеното обезщетение. Дали поведението на ответника е било правомерно или не и дали законосъобразно е напуснал мястото на ПТП, било без значение за този извод, тъй като регресното право възниквало само при наличието на предвидените в чл. 500, ал. 1, т.3 КЗ предпоставки, а не при всички случаи на напускане на мястото на ПТП.

Приложеният протокол за ПТП бил съставен два дни след пътния инцидент и без посещение на място от полицейските служители. Липсвали данни ответникът да е санкциониран за нарушения на ЗДвП. При това положение недоказан оставал фактът, че в причинна връзка с негово противоправно поведение е настъпило застрахователното събитие от 17.10.2015 г.

За да възникне регресното право за ищеца било необходимо освен водачът да е напуснал ПТП преди идването на органите на КАТ, тяхното посещение да е било задължително по закон. Хипотезите за това били изброени в чл. 125 от ЗДвП. В исковата молба ищецът не конкретизирал причината, поради която според него е било задължително посещението на полицията. Разпоредбата на чл. 125, т.7 и т.8 от ЗДвП, като основание за задължителното посещение на мястото на ПТП от страна на службите за контрол на МВР, предвиждала: когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него или едно от МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети. В протокола за ПТП нарушение на ЗДвП "напускане мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата" не било отразено. При това положение не можело да се приеме, че в полза на застрахователя е възникнало правото на регрес по чл.500, ал. 1, т.3 КЗ, за да претендира от застрахования изплатеното обезщетение.

Счита, че не са налице основания за ангажиране регресна отговорност спрямо него, като пряк причинител на вредите, обезщетени от застрахователното дружество по договора за "ГО".

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателност на претенцията, при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи, че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие - ПТП, което съставлява покрит риск по договор за 4 застраховка „Гражданска отговорност”, за което, в качеството си на застраховател, носи риска; че поради причиняване на описаните имуществени щети е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер не по-голям от стойността на действителните вреди; твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени повреди на автомобила и размера на обезщетението, както и, че ответникът е причинил виновно събитието, след което е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, а посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон и виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват вземането, а при установяване на горните факти от ищеца – да докаже, че е платил търсената сума.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира искът за неоснователен по следните съображения:

Видно от протокола за ПТП, съставен от служител на Сектор „ПП“- Русе на 19.10.2015 г. в 17,15 ч. и подписан от участник 1 в лицето на ответника, на 17.10.2015 г., в 04.00 ч. в гр.Р., бул.“Ц.О.“, до № 82, И. С. Х. не съобразява скоростта си на движение, губи контрол, отклонява се на ляво и се блъска в предпазна метална ограда.