Определение № 953 от 06.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 953 гр. София, 03.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Петя Хорозова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20228002902591 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Смолян срещу решение № 406/15.08.2022г. по в.т.д.№324/2022г. на Апелативен съд – Пловдив, с което след отмяна на решение № 24 от 01.04.2022 г., постановено от Окръжен съд - Смолян по търг.дело №35/2021 г., са уважени предявените искове и Община Смолян е осъдена да заплати на „Рожен експрес“ АД сумата от 163 315.50 лева, представляваща стойността на компенсациите до пълната стойност на абонаментните карти за ученици и пенсионери, дължима на основание чл. 3, т. 6 от Договора от 08.07.2003 г. за възлагане на обществен превоз на пътници за времето от 09.06.2016 г. до 31.12.2020 г. по частичен иск за вземане за компенсации в общ размер на 761 700 лева, ведно със законната лихва върху присъдената главница от 163 315.50 лева, считано от 09.06.2021г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата 71 055.57 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо на основание чл.86 от ЗЗД за периода от 01.01.2018г. до 09.06.2021г. и сумата от 12 500 лв. – разноски.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че неправилно АС - Пловдив е приел, че предходното съдебно решение между страните по т.д.№39/2013г. на ОС – Смолян има сила на пресъдено нещо, тъй като след уточнение на исковата молба, предмет на настоящото дело не е договорът за възлагане на обществен превоз по утвърдени транспортни схеми от 10.11.2000г., във връзка с който е постановено цитираното съдебно решение, а 1 друг договор - този от 08.07.2003г., по който твърди, че община Смолян не е договаряла да заплаща компенсация до пълната стойност на абонаментните карти. Сочи, че общината е поела задължение да разпределя компенсациите, което както правилно е приел и първоинстанционният съд е различно от задължението да компенсира намаленията в пълна степен. Поддържа, че не са налице неизплатени суми по справки и фактури за посочения период, което е установило и вещото лице по експертизата. Счита, че дори и да се дължи компенсация, то размерът й е неправилно определен, тъй като превозвачът е правил по-големи намаления от нормативно установените по Наредбата, приета с ПМС 163/29.06.2015г., и чл. 1, ал.1, т.1, б. “а“ и „б“ от Постановление 66/1991г., и ако не е било така, заплатените от общината суми по всяка карта с намаление биха били достатъчни за учениците, а за пенсионерите – сумата би била значително по-малка. Поддържа и че апелативният съд не е обсъдил възражението му за частично погасяване по давност на претенцията за главница за 2016г., не е обсъдил и възражението му за недължимост на лихви за забава и размера им, включително тяхното погасяване по давност.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като поддържа и очевидна неправилност на решението, която се изразява според него в категорично противоречие между доказателствата по делото и установените факти, т.е. необоснованост. Касаторът поставя следните въпроси:

1. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения, доводи и събрани доказателства по делото относно релевантните за спора факти?;

2. „Има ли договорно задължение община Смолян / като възложител по договор за превоз/ да компенсира от общинския бюджет превозвача/ изпълнител по договор за превоз/ за извършените от последния нормативно определени намаления за превоз на ученици и пенсионери?, като изтъква противоречие с практиката, обективирана в решение №405/22.04.2005г. по гр.д.№702/2004г. на 2 т.о. на ВКС, определение № 892/22.11.2016г. на ВКС, 1 т.о. по т.д.№1055/2016г., опр. №2931/29.10.2013г. по т.д. №2931/2013г., 2 т.о., опр. №471/21.07.2014г. по т.д. №4291/2013г.на 2 т.о.

3. „Ако превозвачът, на който е възложен обществен превоз, прилага по-големи от нормативно указаните намаления по Наредба, приета с ПМС 163/29.06.2015г. и чл. 1, ал.1, т.1, б. “а“ и „б“ от Постановление 66/1991г., следва ли се компенсация в полза на превозвача за съответната разлика в стойността на извършената услуга?“

4. „Дължи ли общината в качеството си на възложител компенсации към превозвача в размер на пълната стойност на картата за превоз на определена категория лица, ползващи нормативно уредено намаление?“, като за последните два въпроса, се поддържа, че няма постановена практика на ВКС, а същите са от съществено значение за регулиране на отношенията по договора за осигуряване на обществен превоз между възложителите и изпълнителите.

2

Ответникът по касационната жалба – „Рожен експрес“ АД я оспорва по съображения, подробно изложени в постъпилия на 09.11.2022г. отговор чрез процесуалния си представител - адв. Б. П.. Счита, че не са налице предпоставки за допускане до касация на обжалваното решение и претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

За да постанови обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд, който е бил сезиран с въззивна жалба от ищеца „Рожен експрес“ АД, е приел, че по делото е установено, че страните са сключили договор от 08.07.2003 г. за възлагане на обществен превоз на пътници, по силата на който Община Смолян е възложител, а „Рожен експрес“ АД – изпълнител, и в чл. 3, т.6 от договора е уговорено, че възложителят се задължава да разпределя компенсациите от съответните намаления за градските и междуселищните пътувания на превозвача, обслужващ съответната транспортна схема, като разпределението се уговаря с анекс към договора, какъвто страните не са подписвали. С обжалваното въззивно решение ПлАС е приел, че за процесния период Общински съвет – Смолян е взел описаните решения, с които е утвърдил бюджета на общината за съответната година, включващ и суми за компенсиране на превозвачите за намаленията в градския транспорт. ПлАС е приел, че процесната клауза на чл.3, ал. 6 от договора е валидна, тъй като с решение № 9 от 10.01.2014 г., постановено от Смолянския окръжен съд по т.д.

№ 39/2013 г., влязло в сила на 28.08.2015 г., съдът е постановил, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на договора от 08.07.2003г. за възлагане на обществен превоз на пътници и възражението на ответника за нищожност на каузата, което въззивният съд е приел и за неконкретизирано поради непосочване на кой нормативен акт противоречи, било преклудирано, поради което е налице задължение за общината да заплаща компенсации. По размера на същите ПлАс е кредитирал основното и допълнително заключение на ССЕ и е приел, че подлежат на компенсиране лицата по чл. 19, т.5 от приложимата Наредба, приета с ПМС № 163 от 29.06.2015 г., обн. ДВ, бр.51 от 07.07.2015 г., които пътуват с описаното минимално намаление на цената на абонаментната карта / 20 или 30 процента/. Приел е, че за този период, ученическата карта, предлагана от превозвача е била на цена 25 лв. и некомпенсираната сума до пълната стойност на картата възлиза на 10 лв. за всяка карта, като за периода ищецът-превозвач е продал 9 513 броя карти за ученици, поради което му се следва сумата от 95 130 лева. По отношение на картите за пенсионери, е приел, че от редовната цена в размер на 50 лева, 12 лева са заплащани от пенсионера, и остава разлика от 31.25 лева, която е некомпенсирана част до пълната стойност на картата, и се дължи за първите 4 години от исковия период от 2016г. до 2019 г., през който са били издадени от „Рожен Експрес“АД общо 18 508 карти за пенсионери или общият размер на компенсацията е 578 375 лева. За последната година от исковия период - 2020 г., въззивният съд е приел, че некомпенсираната част до пълната стойност е в размер на 28.25 лева, общият брой на издадените през тази година карти за пенсионери е 3122, и се дължи сумата от 88 196.50 лева. Въззивният съд е приел, че вземането на ищеца се формира от сбора на горепосочените три 3 суми, представляващи компенсации, а именно: 95 130 лева/ за карти за ученици/ плюс 578 375 лева и 88 196.50 лева / за абонаментни карти за пенсионери/, и възлиза общо на сумата от 761 700 лева. Предвид горното въззивният съд е отменил решението на ОС - Смолян и е уважил частичния иск за пълната претендирана сума. Пловдивският АС е приел, че възражението за кратката тригодишна погасителна давност е неоснователно, тъй като не е налице периодично плащане, доколкото се касае за различен размер в зависимост от броя преференциални карти, макар да е приел, че е погасено по давност за периода от 01.01.2016г. до пет години преди исковата молба, подадена на 09.06.2021г. Въззивният съд е приел, че и акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД следва да се уважи до посочения в заключението на ССЕ размер на сумата от 71 055.57 лева, посочвайки, че давността е тригодишна.

Касационната жалба е редовна от външна страна - подадена е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, изложени са касационни основания по чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал.

1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос, който е от значение, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или решение по чл. 290 от ГПК, което е постановено по същия правен въпрос.

Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Настоящият състав на ВКС, намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставените в изложението въпроси под № 3 и 4. Същите отговорят на общия критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като са правни и са обусловили изводите на въззивния съд. По тези два въпроса, свързани със задължението на общината – възложител да заплаща компенсация на 4 превозвача до пълната стойност на абонаментните карти, включително и при прилагане от последния на по-голямо от нормативно установеното намаление на абонаментните карти по цитираната Наредба, липсва актуална практика на ВКС /решения по чл. 290 от ГПК/, а същевременно са от значение за отношенията между изпълнител и възложител по договорите за обществен превоз. Цитираното от касатора като практика по предходния въпрос решение №405/22.04.2005г. по гр.д. №702/2004г. на 2 т.о. на ВКС е по иск по чл.59 от ЗЗД и е постановено преди приемането на България в Европейския съюз. В тази насока има нормативна уредба, която е претърпяла промени и следва да бъде съобразена при решаване на споровете между страните, т.е. да бъде освременена съдебната практика предвид измененията, настъпили в законодателството и обществените условия. Приложимата нормативна уредба по чл. 2 от Постановление № 66/15.04.1991 г. на МС за определяне минимални размери на намаленията на превозните цени по автомобилния транспорт на някои групи граждани, съгласно която разпоредба предвидените намаления в цените на абонаментните карти и безплатните пътувания по чл.