Определение № 4823 от 27.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4823 гр. София, 27.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Г, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Н.

Членове:

Албена Александрова

Виолета Йовчева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно частно гражданско дело № 20251100503125 по описа за 2025 година

Производството по делото е спряно с определение №

13351/10.07.2025г. по гр.д. № 3125/2025г. на СГС до приключване на производството по дело № С -774/2023 на СЕС.

При служебно извършена справка съдът констатира, че по цитираното дело е постановено решение от 23.10.2025г. на СЕС, Първи състав, поради което, на основание чл. 631, ал. 2 ГПК, производството следва да бъде възобновено.

По същество производството е образувано по реда на чл. 274-279 ГПК, п о частна жалба на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ срещу определение № 5738/03.02.2025г. по гр.д. № 8668/2024г. на СРС, 82 с-в, с което е оставено без уважение искането му по чл. 248 ГПК за изменение на решение от 18.11.2024г. по гр.д. № 8668/2024г. на СРС, 82 с-в в частта за разноските.

В частната жалба се поддържа, че определеният по реда на чл. 38 ЗАдв размер на адвокатско възнаграждение от 100 лв. не е съобразен с нормата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ № 1/2004г. Сочи се, че следва да бъде определен размер на възнаграждението в размер общо на сумата 960 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение в размер на по 480 лв. по всеки иск. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи молбата за изменение на постановеното решение в частта за разноските,

Ответникът „Вивус.БГ“ ЕООД заявява становище за неоснователност 1 на частната жалба, по изложени в писмен отговор подробни съображения.

Моли съда да потвърди определението.

Софийски градски съд, след като се запозна с фактите по делото и обсъди доводите в частната жалба, намира следното:

С решение № 20783/18.11.2024г. по гр.д. № 8668/2024г. на СРС, 82 с-в са уважени изцяло предявените от Н. Н. Н. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД два обективно съединени иска – с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като е присъдена, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв, в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, сумата 100 лв. - адвокатско възнаграждение. В решението съдът е съобразил решение по дело С-438/22 на СЕС, като е изложил съображения и за злоупотреба с право по смисъла на чл.

3 ГПК от страна на адв. М., поради наличие на множество идентични претенции, по които същият е процесуален представител. Приел е, че предвид цената на исковете по всяко едно от образуваните дела, би се достигнало до присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, многократно надвишаващи размера на исковата сума.

С обжалваното определение по реда на чл. 248 ГПК СРС е приел, че не са налице предпоставките за изменение на постановеното решение в частта досежно определеното адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.

Частната жалба е частично основателна.

По отношение размера на присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв, следва да се отбележи, че съгласно решение на СЕС от

25.01.2024г. по дело № С-438/22, съдът не е обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ № 1/2024г. минимални размери на адвокатски възнаграждения. При съобразяване на цитираното решение на СЕС, при определяне на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв /ред. ДВ, бр. 97/2012г./, какъвто е настоящият случай, съдът също не е обвързан от минималните размери на възнаграждения в НМРАВ. С оглед изложеното, в случая при определяне размера на възнаграждението, СРС правилно е съобразил ниската фактическа и правна сложност на делото.

По отношение на съображенията за злоупотреба с право в обжалвания акт, следва да се отбележи, че по делото не са налице доказателства за наличие на множество идентични искове, по които адв. М. е процесуален представител, поради което въззивният съд не може да направи преценка дали е налице 2 умишлено поведение с цел увреждане на чужди интереси по смисъла на чл. 3 ГПК. В мотивите на решението и на обжалваното определение не са посочени номера на дела, с цел евентуална служебна проверка на същите.

Поддържаните в отговора на частната жалба доводи, че са налице 11 отделни висящи дела пред СРС, също не са подкрепени с твърдения и доказателства за конкретни номера на образувани дела. Предвид изложеното, съдът намира, че по делото не е налице доказана хипотеза на злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК и същата не е относима към размера на претендираното възнаграждание.

С оглед изложеното, определеният размер на адвокатско възнаграждение от 100 лв. действително е занижен. При съобразяване на ниската фактическа и правна сложност на делото, цената на исковете – общо сумата 221. 10 лв. по двата иска и извършените – процесуални действия – проведено едно съдебно заседание, на което процесуалният представител на ищцата не се е явил, съдът намира, че следва да бъде определено възнаграждение в минимален размер на сумата 400 лв. без ДДС. В тази връзка нормата на чл. 7, ал.2, т. 1 от НМРАВ № 1/20024г. следва да бъде съобразена само като ориентир относно цената на труда за този вид услуги при условията на свободно договаряне.

Противно на доводите в частната жалба, в случая не се дължат отделни възнаграждения по двата предявени иска, а едно възнаграждение, определено на база общия материален интерес. Предявените кумулативно съединени искове произтичат от една договорна клауза и са в защита на един интерес, поради което нормата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ № 1/20024г. е неприложима.

По отношение на дължимия ДДС, следва да бъде съобразено решението по дело С – 744/23 на СЕС, съгласно което процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на чл. 2, § 1, б. „в“ от директИ. 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава – членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер. Предвид изложеното, доводите в отговора на частната жалба в обратния смисъл са неоснователни.

3

С оглед изложеното, дължимото адвокатско възнаграждение с включен ДДС следва да бъде определено в размер на сумата 480 лв., която сума след превалутиране по реда на чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в РБ, възлиза на сумата 245. 42 евро.

Ето защо обжалваното определение за отхвърляне на молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде отменено в частта, с която е отказано изменение на решението досежно присъденото в полза на ЕАД „Д. М.“ адвокатско възнаграждение за разликата над сумата 100 лв. до размера на сумата 480 лв. и бъде постановено изменение на решението в посочената част, като бъде допълнено същото, чрез присъждане на допълнително възнаграждение в размер на сумата 194. 29 евро - равностойност на сумата 380 лв. след превалутиране, съгласно чл. 4 вр. чл. 11 вр. чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в РБългария. В останалата част, с която е отказано изменение на решението досежно присъденото адвокатско възнаграждение за разликата над сумата 480 лв. до пълния претендиран размер от 960 лв., частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА, на основание чл. 631, ал. 2 ГПК, производството по гр.д. № 3125/2025г. на СГС.

ОТМЕНЯ определение № 5738/03.02.2025г. по гр.д. № 8668/2024г. на СРС, 82 с-в в частта, с която е оставено без уважение искането на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ по чл. 248 ГПК за изменение на решение от 18.11.2024г. по гр.д. № 8668/2024г. на СРС, 82 с-в в частта досежно присъденото на основание чл. 38 ЗАдв в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, адвокатско възнаграждение за разликата над сумата 100 лв. до размера от 480 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК решение № 20783/18.11.2024г. по гр.д.

№ 8668/2024г. на СРС, 82 с-в, като го ДОПЪЛВА в следния смисъл:

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458 да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ , БУЛСТАТ 177492004, на основание чл. 38, ал.

4

1, т. 2 ЗАдв, допълнително сумата от 194. 29 евро /с левова равностойност 380 лв./, представляваща разлика до пълния дължим размер от 245. 42 евро /с левова равностойност 480 лв./ - адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Вивус.БГ“ ЕООД срещу определение № 5738/03.02.2025г. по гр.д. № 8668/2024г. на СРС, 82 с-в в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5