Решение № 390 от 17.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Благоевград, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Гражданско дело № 20231200101032 по описа за 2023 година

Сезиран е съдът с отрицателен установителен иск, предявен от Л. М. Ц. срещу Л. А. К., с който се иска да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответницата сума в размер на 26 750 (двадесет и шест хиляди седемстотин и петдесет) лева. Вземането произтича от изпълнителен лист, издаден на 26.11.2014 г. въз основа на влязло в сила Решение № 2104 от 06.06.2006 г. по гр. д. № 1376/2004 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което са определени привременни мерки за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствен имот.

В исковата молба се излагат два основни довода за недължимост на сумата. Първият е свързан с погасяване на вземането по давност. Твърди се, че от образуването на първото изпълнително дело през 2015 г. до 2021 г. е налице бездействие на взискателя и не са извършвани валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат 5-годишния давностен срок. Вторият довод е, че основанието за заплащане на обезщетение е отпаднало, тъй като ищцата реално не е ползвала имота, който е бил във владение на трето лице.

Ответницата оспорва иска като недопустим и неоснователен. Поддържа, че въпросът за ползването на имота и дължимостта на обезщетението е разрешен с влязъл в сила съдебен акт и се ползва със сила на пресъдено нещо.

1

Във връзка с възражението за давност се твърди, че давността е била прекъсвана многократно чрез предприемане на валидни изпълнителни действия, като опис на имот и налагане на запор върху банкови сметки. Сочи се, че приложимият давностен срок е 5-годишният по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила на 28.02.2014 г. Решение № 2104 от 06.06.2006 г. по гр. д.

№ 1376/2004 г. на РС – Благоевград, потвърдено с Решение № 3117 от 29.07.2013 г. по в. гр. д. № 80/2007 г. на ОС – Благоевград и недопуснато до касационно обжалване с Определение № 128 от 28.02.2014 г. на ВКС, е допусната съдебна делба на недвижим имот – апартамент в гр. Благоевград, при квоти 5/6 ид.ч. за ответницата Л. К. и 1/6 ид.ч. за ищцата Л. М. Ц..

Със същото решение, в частта относно привременните мерки, ищцата е осъдена да заплаща на ответницата Л. А. К. месечно обезщетение в размер на 250 лева за лишаване от ползване на имота, считано от 31.03.2005 г. до окончателното извършване на делбата. Делбеното производство е приключило с изнасяне на имота на публична продан с Решение № 3788 от 26.05.2014 г. по същото дело.

Въз основа на влязлото в сила решение, на 26.11.2014 г. е издаден изпълнителен лист в полза на ответницата за присъденото обезщетение. За събиране на вземането са били образувани последователно три изпълнителни производства:

1. Изпълнително дело № 8/2015 г. по описа на ДСИ при РС – Благоевград.

2. Изпълнително дело № 331/2019 г. по описа на ЧСИ Ш.Д..

3. Изпълнително дело № 546/2021 г. по описа на ЧСИ В.Т..

От приложените по делото изпълнителни дела се установява, че в хода на принудителното изпълнение са извършени следните действия:

- На 18.01.2016 г. по изп. д. № 8/2015 г. на ДСИ е извършен опис на недвижим имот.

- На 30.05.2019 г. по изп. д. № 331/2019 г. на ЧСИ Дервиш е наложен запор върху банкова сметка на длъжника Ц..

От представените от ищцата договори за наем на общински жилища от 21.06.2017 г. и 01.07.2020 г., както и удостоверения за настоящ адрес от 2

26.11.2015 г. и 20.07.2018 г., се установява, че в различни периоди от време тя е пребивавала на адреси в гр. Благоевград, различни от процесния имот.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения иск за процесуално допустим, но по същество – за неоснователен.

По допустимостта на иска:

Искът по чл. 439 ГПК е специален отрицателен установителен иск, предоставен на длъжника в изпълнителното производство за защита срещу принудително изпълнение. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай ищцата се позовава на изтекла погасителна давност – факт, който по своята същност настъпва след стабилизиране на изпълнителния титул. Поради това за нея е налице правен интерес от предявяване на иска, който е процесуално допустим.

По основателността на иска:

Относно възражението за неползване на имота:

Този довод на ищцата е неоснователен. Задължението за заплащане на обезщетение произтича от влязъл в сила съдебен акт – решението по първата фаза на делбата, което се ползва със сила на пресъдено нещо. Въпросът дали ищцата е ползвала имота и дали е лишила ответницата от ползване е бил предмет на доказване и преценка в делбеното производство и е разрешен със задължителна сила за страните. Искът по чл. 439 ГПК не може да служи за пререшаване на вече разрешения спор по същество. Представените доказателства за местоживеенето на ищцата на други адреси (договори за наем, адресни регистрации) са ирелевантни, тъй като се отнасят до факти, които са били или е могло да бъдат релевирани в производството по постановяване на привременните мерки и са преклудирани от силата на пресъдено нещо.

Относно възражението за погасителна давност:

Това е основният спорен въпрос по делото. За да се отговори на него, следва да се изяснят три ключови елемента: приложимият давностен срок, неговият начален момент и наличието на действия, които го прекъсват.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, когато вземането 3 е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая вземането за обезщетение е установено с влязло в сила съдебно решение, поради което приложимата давност е 5-годишна, а не 3годишната за периодични плащания по чл. 111, б. "в" от ЗЗД.

Решението по първата фаза на делбата е влязло в сила на 28.02.2014 г. До този момент, докато е траел съдебният процес относно вземането, давността е била спряна на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД. Следователно, 5годишният давностен срок за събиране на вземането е започнал да тече от 28.02.2014 г.

Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. В Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че действия, които прекъсват давността, са същинските изпълнителни действия като налагане на запор, извършване на опис, насрочване на продан и др., но не и самото образуване на делото или изпращането на покана за доброволно изпълнение.

В настоящия случай са установени две такива действия:

1.Опис на недвижим имот от 18.01.2016 г. С извършването на това действие 5-годишният давностен срок е бил прекъснат и е започнал да тече нов 5-годишен срок, който би изтекъл на 18.01.2021 г.

2.Налагане на запор върху банкова сметка от 30.05.2019 г. Това действие е извършено преди изтичането на новия 5-годишен срок (който е до 18.01.2021 г.). С налагането на запора давността е прекъсната за пореден път и е започнал да тече нов 5-годишен срок, който изтича на 30.05.2024 г.

Настоящият иск е предявен през 2023 г., т.е. преди изтичането на последния 5-годишен давностен срок. Неоснователно е твърдението на ищцата, че евентуалното прекратяване на предходните изпълнителни дела поради перемпция (бездействие на взискателя за 2 години по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) води до погасяване на вземането. Съгласно най-новата задължителна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по т.д.

№ 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният ефект на прекъсване на давността от валидно изпълнително действие не се засяга от последващо 4 прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция. Следователно, извършеният опис през 2016 г. и наложеният запор през 2019 г. са прекъснали давността, независимо от по-нататъшната съдба на съответните изпълнителни дела.

По изложените съображения съдът намира, че вземането на ответницата не е погасено по давност. Искът по чл. 439 ГПК се явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът намира направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за основателно. Действително по делото са изготвени отговори на четири поправени искови молби, както и отговори на три частни жалби, подадени във връзка с обжалване на прекратително определение. Независимо от броя на извършените процесуални действия, същите са осъществени в рамките на едно производство и са обусловени от един и същ материалноправен спор.

Поправените искови молби не са довели до съществено изменение на предмета на делото, а изложените в тях твърдения и релевантните правни въпроси в значителна степен се припокриват. Аналогично, отговорите на частните жалби са свързани с едно и също процесуално произнасяне и съдържат по същество сходна правна аргументация.

При съобразяване на фактическата и правната сложност на делото, характера на извършената процесуална защита и критериите по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира, че претендираното възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено до размер, съответстващ на действително необходимите разноски за процесуално представителство в размер на 1500 евро.

Воден от горното, Окръжен съд – Благоевград

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. М. Ц., ЕГН **********, с с адрес:

*********, против Л. А. К., ЕГН **********, с адрес: *********, иск с правно 5 основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че Л. М. Ц. не дължи на Л. А. К. сумата от 26 750 (двадесет и шест хиляди седемстотин и петдесет) лева, представляваща вземане по изпълнителен лист от 26.11.2014 г., издаден въз основа на Решение № 2104 от 06.06.2006 г. по гр. д. № 1376/2004 г. на РС – Благоевград, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Л. М. Ц., ЕГН **********, да заплати на Л. А. К., ЕГН **********, сумата от 1500 евро, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 6