Решение № 119 от 03.05.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ № 96

№ 119 гр. С., 03.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Гражданско дело № 20251870100588 по описа за 2025 година

С.ският районен съд е сезиран с искова молба от Г. А. Б., ЕГН **********, срещу М. Н. К., ЕГН **********, Р. В. К., ЕГН ********** и Г. И. Г., ЕГН **********, с която са предявени искове по чл. 69, ал. 1 ЗН, по чл. 30, ал. 1 ЗН и по чл. 76 ЗН.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът е син и единствен наследник по закон на своята майка - А. И. Б.а, починала на 23.02.2024 година. Посочва се, че преди смъртта си наследодателката на ищеца се е разпоредила с всичките активи от наследството си, като с общо завещателно разпореждане – саморъчно завещание от 14.02.2022 г., обявено на 11.03.2024 г., е завещала цялото си имущество на ответниците М. и Р. К.. Поради това за ищеца се породило правото да предяви срещу посочените ответници иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената му част от наследството на неговата майка, чрез намаляване на направеното общото завещателно разпореждане до размера на ½ идеални части. В тази връзка се посочва, че с Решение № 108/18.06.2024 г. по ч.гр.д. № ***/2024 г. по описа на РС – С. е допуснато 1 приемане от страна на ищеца на наследството, оставено от неговата майка, по опис. Твърди се, че в посоченото производство са установени следните активи: недвижим имот с идентификатор 65231.***.149.4.9 по КККР на гр. С., представляващ апартамент, находящ се в гр. С., ж.к. „С.о“, бл. *, вх. Б, ет. *, ап. **, с площ 76 кв. м., на стойност към 23.02.2024 г.

148 500,00 лева, както и вземане към „Б. ***“ АД по банкова сметка № 2586**** с наличност към 23.02.2024 г. 590,31 лева, като по този начин общата наследствена маса към датата на откриване на наследството е в размер на 149 090,31 лева.

На следващо място в исковата молба се твърди, че ответниците М. и Р. К. са се разпоредили със завещания им имот, като на 17.04.2024 г. са сключили с последния ответник – Г. И. Г., договор за покупко-продажба на процесния апартамент. Това обуславяло правото на ищеца да поиска от съда да обяви по отношение на него сделката за относително недействителна по реда на чл. 76 ЗН.

Поискано е и допускането на делба, между ищеца – като наследник по закон на починалата си майка, и наследниците й по завещание – ответниците М. К. и Р. К., при квоти в съсобствеността: ½ за ищеца и по ¼ за ответниците.

В срока по чл. 131 ГПК тримата ответници за подали, чрез адв. Г. В., отговор на исковата молба, с който оспорват претенциите на ищеца като неоснователни и недоказани.

Направено е възражение за недопустимост на иска по чл. 76 ЗН, съответно на иска за делба, с аргумент, че към момента на покупкопродажбата ответниците М. и Р. се явявали валидни и легитимни заветници, а предметът на продажбата – недвижимият имот, не е бил обременен с тежести. В тази връзка се посочва, че искът по чл. 76 ЗН би бил допустим, ако действията на ответниците са извършени след приемането на наследството от ищеца. По отношение на иска за делба, ответниците считат същия за недопустим, като преждевременно предявен.

По същество се оспорва качеството на наследник на ищеца, поради прекратено по съдебен ред осиновяване.

2

В проведеното открито заседание ищецът не се явява, като е депозирал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие. В молбата се оспорват доводите, изложени в отговора на исковата молба. Посочва се, че опитът на наследниците по завещание да отчуждят наследственото имущество чрез договор за покупко-продажба с трето лице противоречи на добрите нрави, както и че основателността на иска по чл. 76 ЗН не се поставя в зависимост от това на коя дата е прието наследството, нито от това на коя дата е извършено отчуждителното действие. Направено е искане за присъждане на разноски в производството, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

В проведеното заседание ответниците се представляват от адв.

Въжаров, който оспорва исковата молба и поддържа подадения отговор.

С доклада по делото съдът е отделил като безспорно между страните обстоятелството, че към датата на смъртта си 23.02.2024 г. А. И. Б.а е била собственик на процесния недвижим имот с идентификатор 65231.***.149.4.9 по КККР на гр. С., представляващ апартамент, находящ се в гр. С., ж.к. „С.о“, бл. *, вх. Б, ет. *, ап. **, с площ 76 кв. м.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е указал на ответната страна, че не сочи доказателства за твърдяното прекратяване на осиновяването от страна на починалата А. Б.а по отношение на ищеца Г. Б..

В тази връзка процесуалният представител на ответниците изрично е заявил, че не поддържа това си възражение.

Съдът намира и за неоснователно възражението за недопустимост на исковете. Предвид доводите, изложени в отговора на исковата молба, в подкрепа на това възражение, съдът счита, че на практика се оспорва основателността на предявените искове. Предвид това възраженията на ответниците ще бъдат разгледани по същество.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото намира следното.

От представените по делото Препис-извлечение от акт за смърт и Удостоверение за наследници се установява, че А. И. Б.а е починала на 3

23.02.2024 г. и е оставила за свой единствен наследник по закон ищеца Г.

А. Б. – неин син.

Със саморъчно завещание от 14.02.2022 г. А. И. Б.а завещава цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще остане след смъртта й, на ответниците по делото М. Н. К. и Р. В. К.. Действителността на завещанието не се оспорва от страните.

От представения протокол от 11.03.2024 г. на нотариус М. Х. с рег.

№ *** в регистъра на Нотариалната камара се установява, че по молба на ищеца е обявено саморъчното завещание на А. И. Б.а.

Видно от представеното по делото Решение № 108 от 18.06.2024 г., постановено по ч.гр.д. № ***/2024 г. по описа на РС – С., на основание чл. 61, ал. 1 ЗН е допуснато приемане по опис от страна на ищеца, на наследството останало след смъртта на наследодателя му – неговата майка, починала на 23.02.2024 година. Установява се от решението, че наследството включва следните активи: процесния апартамент, който към 23.02.2024 г. е със стойност 148 500,00 лева и вземане към „Б. ***“ АД по банкова сметка № 2586**** с наличност към 23.02.2024 г. в размер на 590,31 лева. Служебно известно на настоящия състав е и обстоятелството, че посоченото съдебно решение е постановено въз основа на молба от ищеца, подадена в съда на 10.04.2024 година.

От представения по делото Нотариален акт № 79, том 2, рег. № ****, дело № 263/2024 г. се установява, че на 17.04.2024 г. ответниците М. и Р.

К. са сключили договор за покупко-продажба на процесния апартамент, съгласно който са прехвърлили правото си на собственост върху него на ответницата Г. И. Г. за сумата от 5800,00 лева.

Представени са и скица на самостоятелен обект в сграда и Удостоверение за данъчна оценка на процесния имот, съгласно която към 02.09.2025 г. данъчната му оценка е в размер на 16 927,60 лева.

Останалите представени по делото доказателства съдът не обсъжда, тъй като не установяват релевантни за спора факти.

С оглед така приетото за установено, съдът от правна страна намира 4 следното.

За основателността на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН ищецът следва да докаже, че е сред кръга от наследници с право на запазена част, както и че наследодателят му се е разпоредил с имуществото си, излизайки извън разполагаемата част, като по този начин е накърнил запазената част от наследството на ищеца.

В настоящия случай от представеното удостоверение за наследници се установява, че ищецът попада в изброените от закона лица, имащи право на запазена част, съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН. Нещо повече - ищецът е единствен низходящ на починалата А. Б.а, поради което и по правилото на чл. 29, ал. 1 ЗН неговата запазена част е равна на ½.

Налице е и другата необходима предпоставка, а именно наследодателката на ищеца се е разпоредила безвъзмездно със своето имущество чрез саморъчно завещание в полза на ответниците М. и Р. К..

Завещанието не е оспорено от страните, съдържа всички реквизити на саморъчното завещание, съответно е породило действие от момента на откриване на наследството. Съдът намира също, че предвид характера на завещателното разпореждане и съдържащото се в него волеизявление на наследодателката, процесното завещание придава на двамата облагодетелствани ответници, качеството на наследници. В този смисъл е нормата на чл. 16, ал. 1 ЗН, в която е посочено, че завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи (универсални) и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени.

Именно поради това, макар по делото да се установява, че ищецът е приел наследството по опис, това негово действие не е било необходимо и не е предпоставка за реализация на правото му по чл. 30, ал. 1 ЗН.

Изискването за приемане на наследство по опис намира приложение само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато завещателното му разпореждане е универсално. В този смисъл са мотивите към т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по т. д. № 3/2013 г. на ОСГК 5 на ВКС.

В случаи като настоящия, когато запазената част от наследството е накърнена с универсално завещателно разпореждане, не е необходимо да се формира наследствена маса, тъй като всички права и задължения на наследодателя са предмет на завещанието, съответно не остава свободно имущество, за което да се преценява дали е достатъчно да покрие запазената на част на наследника с такова право. Намалението се извършва с дробна част равна на запазената част на лицето, упражняващо правото да иска намаление /в този смисъл - Решение № 229 от 5.12.2013 г. по гр. д. № 3663/2013 г. на ВКС, Решение № 82 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 221/2010 г. на ВКС, и Решение № 187 от 20.04.2011 г. по гр.д. № 1780/2009 г. на ВКС, І г.о., постановено по чл. 290 ГПК/.

Както се посочи по-горе ищецът е от кръга лица, имащи правото на запазена част, като по правилото на чл. 29, ал. 1 ЗН тя е равна на ½ от наследството. С оставеното в полза на ответниците М. и Р. К. завещание, с което е завещано цялото имущество, тази запазена част е накърнена, поради което следва да се допусне исканото намаление с 1/2 до възстановяване на запазената част на ищеца в същия размер.

С оглед горния извод на съда следва да се приеме, че ищецът и ответниците М. и Р. К. се явяват сънаследници по отношение наследството оставено след смъртта на А. Б.а.

Преди да се произнесе по искането за допускане на делба, съдът намира, че следва да разгледа претенцията на ищеца за обявяване по реда на чл. 76 ЗН на разпоредителната сделка сключена от ответниците, с която М. и Р. К. са прехвърли на Г. Г. правото на собственост върху процесния апартамент (част от наследството). Тази претенция се явява преюдициална по отношение на иска за делба, тъй като има значение за броя на съделителите и размера на техните дялове.

В Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., на ВКС ОСГК се приема, че нормата на чл. 76 ЗН охранява интересите на сънаследниците по отношение на поделянето на сънаследственото имущество, като приложението й има определена цел и ограничен обхват.

6

На първо място тя намира приложение само по отношение на имущества, съсобствеността върху които произтича от наследяване. При извършено разпореждане с идеална част от сънаследствен имот, легитимирани да се позоват на така установената недействителност в делбен процес са само сънаследниците, които не са се разпоредили с дела си, ако считат, че извършените от останалите сънаследници разпореждания с идеални части от сънаследствения имот увреждат интересите им, свързани с поделянето на наследственото имущество, т. е. според даденото от ВКС тълкуване не всяко разпореждане с отделен предмет от наследството е недействително, а само онова, което по преценка на неразпоредилия се с дела си сънаследник, уврежда определено негово право, а именно правото сънаследственото имущество да бъде поделено само между сънаследници. Смисълът на тази разпоредба следователно не е принципно да ограничи правото на сънаследник да се разпорежда с дела си от сънаследственото имущество в полза на трети лица, нито да бъде отречено правото на приобретателя на идеална част от сънаследствен имот да поиска поделянето му по съдебен ред. Само ако неразпоредилият се с дела си сънаследник заяви, че желае делбата да бъде извършена единствено между сънаследниците без участието на приобретателите, разпоредбата на чл. 76 ЗН ще намери приложение. При уважаване на иска по чл. 76 ЗН последиците на акта на разпореждане не се зачитат в отношенията на сънаследниците, поради което не приобретателят, а разпоредилият се с вещта или части от нея сънаследник е носител на правото на собственост на сънаследствената вещ и делбата следва да се извърши с неговото участие.