Решение № 1019 от 01.10.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1019

01.10.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Даниела Д. Томова

Галина Чавдарова

Радостин Г. Петров

Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско дело № 20203100502143 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 24752/14.04.2020г. на Г. И. Г. , ЕГН **********, от гр. Варна, действащ чрез пълномощник адв. А.П. от ВАК, срещу решение № 1106/04.03.2020 год., постановено по гр.дело №11281/2018 год. на РС – Варна, в частта, в която е прието за установено между страните, че Г. И. Г. , ЕГН ********** дължи на "АГЕНЦИЯ ЗА СГРАДНО УПРАВЛЕНИЕ И СИГУРНОСТ" ООД, ЕИК 200182947 със седалище гр. Варна, сумата от 2314.80 лева (две хиляди триста и четиринадесет лева и осемдесет стотинки), представляваща обезщетение за произтекли вреди под формата на загуба от неизпълнение на задължения по чл. 5 от Договор за прокура от 07.05.2008 г., за което е издадена Заповед № 2545/13.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, поправена с Определение № 9502/27.08.2018 г., постановени по ч.гр.д. № 4293/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 10 с-в, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 82 от ЗЗД.

В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано. Липсва както правна, така и фактическа обосновка в мотивите на решението, касаеща начина на формиране на вредата и нейния размер. Твърди се, че по т.2 от протокола за проведено общо събрание на собствениците в сградата в режим на ЕС с адрес гр.Варна, ул. „Княз Николай Николаевич“ №6, вх.Б от 02.04.2018г. е взето решение, ако има направени разходи от "АГЕНЦИЯ ЗА СГРАДНО УПРАВЛЕНИЕ И СИГУРНОСТ" ООД, те да бъдат възстановени от касата на ЕС. Заплащането на разходите за управление и 1 поддържане на общите части на сградата е извършвано от собствениците на назначения от ищеца касиер М.К.. До завеждане на иска ищецът не е поканил ЕС да му заплати никакви суми. ВРС неправилно е игнорирал обстоятелството, че Георги Георгиев е свикал общо събрание, проведено на 02.04.2018г., преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.

Изключването от писмените доказателства на представения от ищеца договор за управление на общите части от 01.01.2015г. е следвало да се цени в смисъл обратен на този, отразен в атакувания съдебен акт. Излага, че ВРС неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ, което е изготвено въз основа на представени от ищеца документи. Неправилно са кредитирани и показанията на свид. Драга Нейкова, която към датата на даване на показанията е била служител на ищцовото дружество. Неправилни са и изводите на съда досежно издадената на 01.11.2019г. фактура за периода 2015г. – 2016г., т.к. издаването на фактура е задължение не само на прокуриста, а и на управителя на дружеството. Излага, че искът е изцяло неоснователен, т.к. ищецът не е доказал наличието на вреда в посочения в решението размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемото дружество "АГЕНЦИЯ ЗА СГРАДНО УПРАВЛЕНИЕ И СИГУРНОСТ" ООД, чрез пълномощник адв. М.Ц. от ВАК, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че в обжалваната от ответника част постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството доказателства. Излага, че при прекратяването на договора за управление на общите части от 01.01.2015г., въззивникът в качеството си на прокурист на въззиваемото дружество, изрично е декларирал, че всички финансови въпроси между страните по договора са уредени и същите нямат финансови претенции една спрямо друга. В резултат на действията на въззивника за дружеството е настъпила вреда в размер на 2952.43 лева, изчислена до края на месец септември 2016г. Твърди се, че с извършеното от ЕС плащане на сумата от 313.33 лева не е ясно кои задължения са погасени. Излага, че прокуриста – ответник не е изпълнил задълженията си по договора за прокура, от което за дружеството е произтекла вреда.

Подадена е насрещна въззивна жалба вх. № 42347/01.07.2020г. от "АГЕНЦИЯ ЗА СГРАДНО УПРАВЛЕНИЕ И СИГУРНОСТ" ООД, чрез пълномощник адв. М.Ц. от ВАК, срещу решение № 1106/04.03.2020 год., постановено по гр.дело №11281/2018 год. на РС – Варна, в частта, в която е отхвърлен иска срещу Г. И. Г. , ЕГН ********** за приемане за установено, че ответникът дължи на "АГЕНЦИЯ ЗА СГРАДНО УПРАВЛЕНИЕ И СИГУРНОСТ" ООД, ЕИК 200182947 със седалище гр. Варна, сумата от 331.20 лева, представляваща обезщетение за произтекли вреди под формата на загуба от неизпълнение на задължения по чл. 5 от Договор за прокура от 07.05.2008 г. Дружеството оспорва изводите на РС-Варна за недоказаност на претенцията за сумата от 331.20 лева. Твърди, че дължимостта на тази сума не се установява само от заключението на вещото лице, а и от представените по делото писмени доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Г. И. Г. , действащ чрез пълномощник адв. А.П. от 2

ВАК, е подал отговор на насрещната въззивна жалба. Твърди, че оспорените от него счетоводни документи – касови бонове и фактури за направени разходи на стойност 331.20 лева по никакъв начин не се свързват с ЕС. Поддържат се и направените с въззивната жалба доводи.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът Г. И. Г. се явява лично, представлява се от адв. А.П. от ВАК, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена, съответно моли за отхвърляне на насрещната въззивна жалба. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемото дружество "АГЕНЦИЯ ЗА СГРАДНО УПРАВЛЕНИЕ И СИГУРНОСТ" ООД, се представлява от адв. М.Ц. от ВАК, която изразява становище за неоснователност на жалбата и основателност на насрещната възивна жалба. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на "АГЕНЦИЯ ЗА СГРАДНО УПРАВЛЕНИЕ И СИГУРНОСТ" ООД срещу Г. И. Г. да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2959.33 лева, представляваща обезщетение за произтекли вреди под формата на загуба от неизпълнение на задължения по чл. 5 от Договор за прокура от 07.05.2008 г., за което е издадена Заповед № 2545/13.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, поправена с Определение № 9502/27.08.2018 г., постановени по ч.гр.д. № 4293/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 10 с-в.

Твърди се в исковата молба, че по силата на Договор за прокура от 07.05.2008 г. ответникът осъществявал търговско представителство на ищцовото дружество в качеството си на прокурист до 21.10.2016 г. Във връзка с търговската дейност на ищеца на 01.01.2015 г. бил сключен договор за управление на общи части в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул. „Княз Николаевич“ № 6, вх. Б, в която сграда живее ответникът.

Навежда се довод, че за периода от м. януари 2015 г. до м. септември 2016 г., през който ответникът е осъществявал управление на предприятието на търговеца, същият не е изпълнил задълженията, вменени му с договора за прокура, като не е осигурил събирането на дължимите от собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост суми за потребление на ел. енергия, вода, за управление и обслужване на общите части, поддръжка на асансьорна уредба и други в общ размер от 2959.33 лева.

Посочва, че ответникът е допуснал да останат несъбрани суми от етажните собственици в посочения размер и на 03.10.2016 г. същият е сключил споразумение с етажната собственост, в качеството си на домоуправител от една страна и прокурист и представител 3 на ищцовото дружество, от друга, с което изрично е декларирал, че всички финансови въпроси между страните са уредени и нямат финансови претенции една спрямо друга.

Счита, че по този начин ответникът е действал против интересите на търговеца, заявявайки отказ на последния от правото да получи дължимите суми. Сочи, че според чл. 8, б. „б“ от договора за прокура, прокуристът дължи обезщетение на търговеца за нанесените вреди, ако той и лицето, с което договоря се споразумеят във вреда на търговеца. Поддържа се, че ищецът е претърпял вреди, представляващи финансова загуба в размер на процесната сума, явяваща се разликата между направените от ищеца разходи за управлението на общите части в сградата и постъпилите от етажните собственици суми в общ размер от 2628.47 лева.

С писмен отговор ответникът Г. И. Г. изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че съгласно договор за прокура от 07.05.2008 г. е бил прокурист на ищцовото дружество до 13.10.2016 г. Твърди, че винаги е осъществявал задълженията си, произтичащи от договора за прокура лично и с грижата на добрия търговец. Навежда довод, че в периода от м. януари 2015 г. до м. септември 2016г. в ищцовото дружество е имало назначено лице на длъжност касиер - М.К., която е посещавала сградата, находяща се в гр.

Варна, ул. „Княз Н. Никоалевич“ №6, вх. Б за събиране на дължимите суми. Поддържа се, че на основание чл.6, ал. 1, т. 10, вр. чл .6, ал. 2 и ал. 3 от Закона за управление на етажната собственост собствениците, ползвателите и обитателите са длъжни заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, като не би могло да се вмени във вина на ответника чуждото противоправно поведение, а именно това на собствениците, обитателите и ползвателите в сградата в режим на етажна собственост. Тези техни задължения, както и за заплащане на месечните такси и разходите, свързани с аварии на общите части и суми за ел. енергия, вода, поддръжка на асансьора и други били предвидени и в договора за управление на общите части в сградата в режим на етажна собственост от 01.01.2015 г. в т. 7, т. 9 и т. 18 от същия. Ответникът оспорва представеното споразумение за прекратяване на договор за управление на общи части в сграда в режим на етажна собственост от 03.10.2016 г. Твърди, че общото събрание на етажните съсобственици в сградата в режим на етажна собственост е взело решение да бъдат възстановени сумите, които ищецът е сторил. Твърди, че ответното дружество никога не е изпращало покана или друг документ, в който да са посочени основанието и размера на заплатени от него суми, поканване на етажната собственост да ги заплатят, както и представяне на доказателства за реалното им извършване. Независимо от това етажната собственост видно от взетото решение била готова за заплати разходите, направени от ищеца за нея. При тези съображения счита, че не се е договарял във вреда на ищеца, а напротив предприел е необходимите мерки за доброволно уреждане на евентуално възникнали имуществени претенции между етажната собственост и „Агенция за сградно управление и сигурност" ООД. Намира, че няма нанесена вреда на „Агенция за сградно управление и сигурност" ООД, поради което и искът се явява неоснователен.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

4

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата и насрещната въззивна жалба оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

Претенцията на ищцовото дружество (сега въззиваема страна) спрямо ответника (сега въззивник) е за заплащане на обезщетение за произтекли за кредитора вреди от неизпълнение на задълженията на длъжника по договор за прокура, сключен на 07.05.2008г., т.к. е допуснал да останат несъбрани суми от етажните собственици и на 03.10.2016 г. е сключил споразумение с етажната собственост, в качеството си на домоуправител от една страна и прокурист и представител на ищцовото дружество, от друга, с което изрично е декларирал, че всички финансови въпроси между страните са уредени и нямат финансови претенции една спрямо друга. В случая ищецът не доказа твърдението си, че в резултат на действията на ответника за него са произтекли вреди. Липсват твърдения, респ. не са представени доказателства етажната собственост да е канена да заплати процесната сума и тя да е оказала да стори това. От съдържанието на споразумението от 03.10.2016г. за прекратяване на договора за управление на общите части в сграда в режим на ЕС, не може да се направи извод, че за ищцовото дружество е препятствана възможността да събере дължимите суми от ЕС. Освен това, на 02.04.2018г. Общото събрание на собствениците в сграда в режим на ЕС – гр. Варна, ул. Княз Николаевич 6, вх.Б, е взело решение ако има направени разходи от страна на „Агенция за сградно управление и сигурност" ООД, те да бъдат възстановени от касата на ЕС. Също така, на 10.10.2019г. етажната собственост е заплатила на ищцовото дружество сумата от 313.33 лева, което също е аргумент за това, че споразумението от 03.10.2016г. не съставлява пречка за събиране на процесната сума от ЕС.

Разпечатката съдържа 38 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7bc4c71c-2662-47fe-a60e-0211cdfb61ac