Решение № 345 от 05.08.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Красимира Медарова

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Максим Колев като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200409 по описа за 2026 година

Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по лична касационна жалба на подсъдимия Д. И. А. и по жалба на служебно назначения му защитник, адв. Х. срещу въззивно решение № 31/12.03.2026 г., постановено по в.н.о.х.д. № 174/2025 г. по описа на Апелативен съд-гр. Варна, 3-ти наказателен състав.

В личната касационна жалба на подсъдимия А. /наименувана въззивна жалба/ се изразява несъгласие с наказанието, което му е наложено от контролираните съдебни инстанции.

Подсъдимият счита, че обвиненията спрямо него са останали недоказани и че не му е била предоставена възможност да „каже обективната истина“ и да задава въпроси, както и да се запознае с показанията на пострадалата и да се подготви срещу обвинението. Твърди, че е поискал обясненията му да бъдат проверени с детектор на лъжата, но му е било отказано.

Сочи, че е ударил два шамара на детето, за да си вземе поука, взел е майка й за жена, една година преди това, за да бъдат заедно и едва след това са се случили „тези неща“, докато обвинението е за период от четири години, което не отговаря на истината. Отделно сочи, че неговият адвокат го е „наплашил“, че ако не се признае за виновен ще получи наказание от 15 години лишаване от свобода, като моли да се вземе предвид заявеното в жалбата му/изложените от него фактически обстоятелства, които ще допринесат за изясняване на обективната истина/ и да се постанови правилно решение. Моли делото да се върне за доразследване, на основание „чл. 130, ал.2 от Тълкувателните решения от ЗСВ.“ 1

В касационната жалба на защитата на подсъдимия А. са релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и се правят алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд или за изменение на решението чрез намаляване на наложеното наказание за престъплението по чл. 152, ал.4, т.1 от НК в рамките на 12-13 години лишаване от свобода; за престъплението по чл. 149, ал.1 от НК – намаляване на наложеното наказание чрез прилагане на разпоредбата на чл. 55 от НК; в гражданската част чрез намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди за престъплението по чл. 149, ал.1 от НК до размера, уважен с присъдата на първата инстанция, поради липса на съответна въззивна жалба в тази му част.

Като съществени процесуални нарушения се определят липсата на отговор на възраженията на защитата от въззивната жалба за неправилната квалификация на деянието по чл. 152, ал.4,т.1 от НК и за неприложимостта на разпоредбата на чл. 151, ал.1, т.5 от НК, който текст е по-благоприятен за дееца. Алтернативно, при липса на преквалификация на деянието по по-благоприятния състав се прави искане за отчитане на последната разпоредба като смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на наказанието. Оспорва се становището на АС – гр. Варна за субсидиарност на двете разпоредби, като се акцентира върху последните изменения на двата състава, до които същите са били идентични. Защитата счита, че възприетата правна квалификация по чл. 152, ал.4, т.1 от НК на практика дерогира приложението на чл. 151, ал.1, т. 5 от НК, като се правят паралели с други престъпни състави на престъпления против личността относно размера на приложимата санкция, която се определя съгласно по-леко наказуемия състав. Навежда се и довод за липса на мотиви в частта относно приложимият материален закон, което се сочи като самостоятелно основание за отмяна на въззивното решение.

Алтернативно се прави искане за прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал.1 от НК за наказанието относно престъплението по чл. 152, ал.4, т.1 от НК, поради наличие на изключително смекчаващо обстоятелство – по-благоприятен за дееца закон, под който формално не се подвежда деянието, след което определеното наказание да се редуцира по правилото на чл. 58а, ал.1 от НК. Поддържат се и исканията от жалбата за намаляване на наказанията, определени за двете престъпления, включени в съвкупността, при условията на чл.55, ал.1 от НК.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият Д. А., редовно уведомен, не се явява, по негово желание не е доведен от затвора в гр. Варна, където е задържан. Представлява се от адв. Е.

Х., служебен защитник, назначен пред ВКС, поради невъзможност на определеният по делото служебен защитник адв. Х. да го представлява, който е депозирал молба с искане да бъде заменен.

Служебно назначеният защитник адв. Е. Х. поддържа касационната жалба, изготвена от адв.

Х., като счита, че следва да се обсъди искането за преквалификация на деянието по чл. 152, ал.4, т.1 от НК в по-леко наказуем състав на престъпление по чл.151 от НК, който е приет след датата на деянието и да се намали размера на наложеното наказание от петнадесет на 2 десет години лишаване от свобода, преди редукцията с една трета, поради явна несправедливост на определеното с решението наказание. Моли да се измени решението на АС – гр. Варна и в гражданската му част относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди за престъплението по чл. 149, ал.1 от НК съгласно мотивите към искането от касационната жалба.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият Д. И., редовно уведомен, не се явява, по негово желание не е доведен от затвора в гр. Варна, където е задържан. Представлява се от адв. Е.

Х., служебен защитник, назначен пред ВКС, поради невъзможност на определеният по делото служебен защитник а. Душков да го представлява, който е депозирал молба с искане да бъде заменен.

Служебният защитник на подсъдимия И., който подсъдим не е подал касационна жалба, прави искане за намаляване на наказанието на подсъдимия И., при условията на чл.347, ал.2 от НПК, поради прекомерна тежест на наложената санкция от шест години лишаване от свобода, като се отчете, че подсъдимият е бил непълнолетен през по-голямата част от инкриминирания период, поради което наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите обстоятелства.

Прокурорът от ВКП пред настоящата касационна инстанция изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия Д. А. и за оставяне в сила на въззивното решение. Сочи, че подсъдимият А. е признал фактите по обвинението и се съгласил с тях, поради което производството пред съда е протекло по реда на гл. 27 от НПК. Намира, че правната квалификация на деянието е правилно определена от АС – гр. Варна, поради неприложимост на текста на чл. 151 от НК. Определеното наказание намира за справедливо отмерено в рамките на приложимата правна квалификация по чл. 152, ал.4 от НК и счита, че не са налице предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 55 от НК. Правилно са отчетени продължителността на деянието и ниската възраст на пострадалата като отегчаващи обстоятелства, които основателно са довели до увеличаване на определения от първия съд размер за едно от деянията.

Гражданският ищец и частен обвинител Е. А. С., редовно уведомена чрез особения представител адв. Н. не се явява. Не се явява и особеният й представител адв. Н., редовно призована.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на защитата на подсъдимия Д. А. доводи и като съобрази становищата на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 и 2 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 23/11.03.2025 г., постановена по н.о.х.д. № 1817/2024 г. на Окръжен съдгр. Варна, подсъдимият Д. А. И. е признат за виновен в това, че от неустановена дата в началото на лятото на 2020 г. до 15.03.2024 г. в /населено място, община, област/ при условията на продължавано престъпление се съвкупил с лице от женски пол - Е. А. С., като я принудил към това със сила и заплашване, като изнасилената не била навършила 14 3 години, поради което и на осн. чл.152, ал.4, т.1, вр.ал.1, т.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК и чл.58а, ал.4 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим, на осн.чл.57, ал.1, б.“в“ от ЗИНЗС, като на осн.чл. 59, ал.1 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 13.04.2024 г.

Със същата присъда подсъдимият Д. А. А. е признат за виновен в това, че от неустановена дата в началото на лятото на 2020 г. до 15.03.2024 г. в /населено място, община, област/ и в гориста местност по пътя за /населено място, област/ при условията на продължавано престъпление се съвкупил с лице от женски пол - Е. А. С., като я принудил към това със сила и заплашване, като изнасилената не била навършила 14 години, поради което и на осн. чл.152, ал.4, т.1, вр.ал.1, т.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от десет години,/ след редукцията с една трета/.

Със същата присъда подсъдимият Д. А. А. е признат за виновен в това, че на 12.04.2024 г. в /населено място, община, област/ извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на Е. А. С., като същата не била навършила 14 години, поради което и на осн. чл.149, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години /след редукцията с една трета/.

На осн. чл.23, ал.1 от НК съдът е определил на подсъдимия А. общо най-тежко наказание измежду наложените с присъдата в размер на десет години лишаване от свобода, което наказание е постановил да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, на осн. чл.57, ал.1,б.“в“ от ЗИНЗС. На осн.чл.59 ал.1 от НК, при изтърпяване на наказанието е зачетено предварителното задържане на подсъдимия, считано от 13.04.2024 г.

С присъдата на окръжния съд подсъдимият И. е осъден да заплати в полза на гражданския ищец Е. А. С. сумата от 100 000/сто хиляди/ лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието по чл. 152, ал.4, т.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието до пълното изплащане на главницата С присъдата на окръжния съд подсъдимият А. е осъден да заплати в полза на гражданския ищец Е. А. С. сумата от 100 000/сто хиляди/ лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието по чл. 152, ал.4, т.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, както и сумата от 10 000 /десет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието по чл.149, ал.1 от НК, като обезщетенията са присъдени ведно със законната лихва от датата на деянията до пълното изплащане на главницата за всяко едно от тях, като е отхвърлен предявеният граждански иск за неимуществени вреди от престъплението по чл. 149, ал.1 от НК до пълния предявен размер от 30 000 лв.

С присъдата съдът е възложил в тежест на подсъдимите И. и А. съответните разноски по делото от досъдебната и съдебни фази на процеса, на осн. чл.189, ал.3 от НПК, както и държавна такса върху уважената част от гражданските искове и се е произнесъл по веществените доказателства по делото.

С въззивно решение № 31/12.03.2026 г., постановено по в.н.о.х.д. № 174/2025 г. по описа на 4

Апелативен съд-гр. Варна, 3-ти състав, присъдата на ОС-гр. Варна е била изменена в частта относно наказанието, наложено на подсъдимия Д. А. за престъплението по чл. 149, ал.1 от НК, което е било увеличено на две години и четири месеца лишаване от свобода; присъдата е била изменена и в частта относно основанието за определяне на първоначалния режим на изтърпяване на наложеното на подсъдимия А., общо най-тежко наказание от десет години лишаване от свобода, по реда на чл.23, ал.1 от НК, в такова по чл. 57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС и в частта относно основанието за определяне на първоначалния режим на изтърпяване на наложеното на подсъдимия И. наказание от шест години лишаване от свобода, който е определен на същото основание.