Решение № 50 от 05.11.2024, Районен съд - Омуртаг
- Съд
- Районен съд - Омуртаг
- Дело
- Административно наказателно дело 149/2021
- Вид
- Решение № 50
- Подписан
- 05.11.2024
- В сила
- 28.11.2024
- Състав
- Невяна Пейчева Захариева
Цитирани разпоредби
- чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, предл. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 50 гр. Омуртаг, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Невяна П. Захариева при участието на секретаря Стела Викторова като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Административно наказателно дело № 20213510200149 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Е. Б. М., ЛНЧ **********, с постоянен адрес: ***, действаща чрез защитника си адв. И. Б. Д. от ВТАК, против Наказателно постановление № 20-0308-000509/20.07.2020 г., издадено от началника на РУ – Омуртаг, с което за административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателката са наложени административни наказания глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.
175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП и се иска същото да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, същата се представлява от упълномощения от нея защитник – адв. И. Б. Д. от ВТАК, който поддържа жалбата.
Ответникът – началник на РУ - Омуртаг, редовно призован не изпраща представител по делото и не изразява становище по същото.
Районна прокуратура – Търговище, ТО – Омуртаг, редовно призована не изпраща представител и не изразява становище по делото.
Съдът като прецени, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, и след като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено следното:
От приложеното по делото Постановление за отказ да се образува ДП от 17.07.2020 г. на прокурор при РП – Търговище, ТО - Омуртаг, е видно, че със същото е отказано да се образува ДП за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, за деяние извършено от неизвестно лице. Описано е в цитираното постановление, че на 1
03.04.2020 г. в с. Моравица, общ. Антоново, имало поставено „мобилно устройство за отчитане на скоростта“, което около 16.03 часа на посочената дата направило снимка на автомобил марка „Хонда“, модел „ЦРВ“, с рег. № ****, като при „обработка на нарушението“ се установило, че автомобилът е собственост на Е. Б. М. - чужд гражданин, със статут на постоянно пребиваващ в страната. Посочено е, че било установено, че автомобилът бил закупен на 17.12.2019 г., но не бил регистриран в законовия срок на името на М., поради което на 17.02.2-020 г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена. Изрично е посочено, че в хода на проверката не било снето обяснение от М., тъй като същата била извън страната за дълъг период от време и че не било установено лицето, което е управлявало автомобила. Прието е от прокурора, че в случая е извършено административно нарушение и материалите по преписката са изпратени на началника на РУ – Омуртаг, за установяване и наказване на лицето управлявало лекия автомобил на 03.04.2020 г., за административно нарушение „по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП“. Въз основа на цитираното постановление за отказ да се образува ДП е издадено обжалваното Наказателно постановление № 20-0308-000509/20.07.2020 г. на началника на РУ - Омуртаг, с което за административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 03.04.2020 г., в 16.03 ч., в с. Моравица, общ. Антоново, на ул. „Г. Миленов“ до № 7, М. управлявала собствения си лек автомобил марка „Хонда“, модел „ЦРВ“, с рег. № ****, който бил с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като след сключване на договор за покупко – продажба не бил регистриран от новия му собственик в двумесечен срок, на жалбоподателката са наложени административни наказания глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП. Към административнонаказателната преписка, освен обсъдените по-горе доказателства, са приложени и следните документи: Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018г.г. на министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач, Протокол за използване на АТСС рег. № 363р-8500/07.04.2020г., Заповед № 8121з-205/27.02.2018г. на министъра на вътрешните работи Организационно-технологични правила за работа със „Стационарно преносими уреди за контрол на скоростта“ – приложение 4, писмо № АУ- 000029/11.12.2017г. на БИМ, писмо изх. № 20-00-6-2/13.02.2020г. на БИМ, Протокол от проверка № 72-С-ИСИ/29.10.2019г. на БИМ, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017г., изд. от БИМ. Като свидетели по делото са разпитани М. М. С. и С. Ц. С., които заявяват, че 03.042020 г. били назначени в наряд по контрол на пътното движение с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, което било позиционирано в с. Моравица, ул. „Г. Миленов“ до №7 и впоследствие при обработка на заснетите нарушения било установено, че лек автомобил марка „Хонда“, модел „ЦРВ“, с рег. № ****, е с прекратена регистрация, за което било докладвано по съответния ред. Като писмени доказателства по делото са приложени представените от жалбоподателката Удостоверение рег. № 3660001370/19.01.2021г., изд. от ОДМВР – В.Търново и Срочен трудов договор от 21.02.2020 г. От последния се установява, че в периода от 24.02.2020 г. до 30.09.2020 г. М. е работила по трудово правоотношение във ФРГ, а от цитираното удостоверение е видно, че при извършена справка относно задграничните пътувания на жалбоподателката за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., се установило единствено влизане в РБ на 30.09.2020 г.
Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за основателна. При разглеждане на АУАН и НП, издадени по повод описаното нарушение, съдът не констатира нарушения на процесуалния и материалния закон.
2
АУАН е издаден от упълномощено за това лице при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН и съдържа изискуемите от закона реквизити. Наказателното постановление е издадено в съответствие с административно – производствените правила от лице, снабдено със съответната материална компетентност за това. Както АУАН, така и НП са подписани и връчени на жалбоподателя. С оглед на това съдът намира АУАН и обжалваното НП за законосъобразни от гледна точка на реквизити и процедура по постановяването им. Разгледано по същество обжалваното НП се явява незаконосъобразно. В случая административнонаказателната отговорност на М. е ангажирана за административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, който регламентира, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съответно разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП, на основание на която е санкционирана жалбоподателката, регламентира налагане на наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. От цитираната разпоредба е видно, че при констатирано управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, следва да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на водача на съответното МПС. В конкретния случай по делото не се събраха каквито и да е доказателства, че именно жалбоподателката на 03.04.2020 г. в 16.03 часа в с.
Моравица, общ. Антоново, на ул. „Г. Миленов“, до № 7, е управлявала лек автомобил марка „Хонда“, модел „ЦРВ“, с рег. № ****, който към тази дата безспорно не е бил регистриран по надлежния ред. Напротив от приложените по делото удостоверение, изд. от ОДМВР – Търговище и срочен трудов договор се установява, че към тази дата М. е работила извън страната. Изложеното води до извод, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин авторството на деянието, за което е санкционирана жалбоподателката. Предвид изложеното съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По направеното искане за присъждане на съдебни разноски в полза на жалбоподателя съдът счита следното: Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /ред. ДВ бр. 94/2019 г./ регламентира правото на присъждане на разноски на страните в производството пред районния съд, по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния административнонаказващ орган, издал отмененото НП, следва да му заплати направените в съдебното производство разноски. Представения по делото договор за правна защита и съдействие е сключен между жалбоподателя и адв. И. Д. от ВТАК, като е договорено възнаграждение в размер на 300.00 лева и е отбелязано, че същото е платено в брой. Като съобрази разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, съгласно която при отмяна на обжалвания административен акт от бюджета на органа, издал отменения акт се възстановяват направените разноски за възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв и обстоятелството, че жалбоподателката е упълномощила защитник, като е сключила със същия договор за правна защита и съдействие, като е заплатил напълно 3 в брой договорено възнаграждение в размер на 300.00 лева, съдът счита, че предвид изхода на делото РУ – Омуртаг, като разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя тази сума.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 20-0308-000509/20.07.2020 г., издадено от началника на РУ – Омуртаг, с което за административно нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП на Е. Б. М., ЛНЧ **********, с постоянен адрес: ***, са наложени административни наказания глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ал. 3 ЗАНН ЗАНН /ред. ДВ бр. 94/2019 г./ РУ – Омуртаг, с адрес в град Омуртаг, ул. „Иван Вазов“ № 7, представлявано от началника на управлението, да заплати на Е. Б. М., ЛНЧ **********, с постоянен адрес: ***, сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща направени разноски в настоящото производство за платено възнаграждение на един адвокат по представен договор за правна защита и съдействие.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: Невяна Захариева
4