Определение № 713 от 14.12.2021, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 713 гр. Стара Загора, 14.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20215500501770 по описа за 2021 година Производството по делото е образувано по частна жалба от 04.10.2021г.

, подадена от Д. В. В. срещу Определение № 1028 от 20.09.2021г., постановено по гр.д. № 2700/2021г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се прекратява производството по делото поради недопустимост на иска; присъдени са разноски.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното определение, поради което го обжалва в срока като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага съображения, че с решение на РССтара Загора бил обявен за нищожен поради привидност договора за продажба на процесния имот и по тази причина длъжникът Д.М. Д. не бил собственик на имота. Привидната сделка като нищожна, нямала действие не само за страните но и за третите лица и не можело да бъде санирана.

Възбраната вписана върху нищожна сделка нямала действие за имота, предмет на сделката. Според частният жалбоподател искът по чл. 440 ГПК не можело да се свързва с чл. 453 ГПК, а следвало да се приложи чл. 433, ал.1 т.7 ГПК и изп. производство да се прекрати с постановление. Счита, че има правен интерес от водене на иска и постановеното определение било отказ от правораздаване.

Моли да се отмени определението и да се постанови делото да се разгледа по същество. Моли да се отмени определението и в частта за разноските на ответника.

В постъпилия писмен отговор другата страна „Ф.г.*“ ООД гр.С.З., чрез адв. И.З. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

В срока не е постъпил писмен отговор от Д.М. Д..

1

По делото е приложена и частна жалба от „Ф.г.*“ ООД, гр.С.З. против Определение № 361 от 16.06.2021г., постановено по гр.д. № 2700/2021г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се допуска обезпечение на иска. Доколкото производството по обжалване на допуснато обезпечение на иска е самостоятелно, тази частна жалба следва да се докладва на председателя на ОС – Стара Загора, след влизане в сила на определението по настоящото дело, за образуване в отделно производство.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на другата страна и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, които има право на жалба.

С обжалваното определение Старозагорския районен съд е прекратил производството по делото поради недопустимост на иска. Изложил е съображения, че по силата на чл.440 ал.1 ГПК, всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. Според районният съд този иск е отрицателен установителен и за предявяването му е необходимо наличието на правен интерес, който се преценява конкретно. Третото лице, чиито права са засегнати от изпълнението, може да предяви предвидения в чл.440 ГПК отрицателен установителен иск във всички случаи, когато са налице предвидените в хипотезата на правната норма предпоставки за това с изключение на случаите, когато спорът за принадлежността на правото е предмет на вече висящо исково производство, съответно е разрешен със сила на присъдено нещо или защитата му успешно е реализирана чрез друг предвиден в закона способ - чл.435 ал.4 ГПК. В настоящия случай производството по гр.дело №309/2020г. по описа на PC Ст.Загора, за обявяване на нищожен, поради привидност на Договор за продажба на недвижим имот от 25.02.2015г., обективиран в нотариален акт №49 дело №898/2015г. се е провело, съответно исковата молба и решението са вписани след вписването на наложената възбрана. Така по правилата на чл.452 ГПК и чл.453 ГПК правата на третото лице са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори. Тази непротивопоставимост се изразява в правото им да се удовлетворят от цената на възбранения имот, независимо че към деня на изпълнението той вече не е собственост на длъжника. Затова дори и да се уважи иска на третото лице по чл.440 ал.1 ГПК, то съдебното решение няма да произведе целения правен ефект - прекратяване на изпълнението върху имота по чл.433 т.7 ГПК. Според съда, преценката за допустимостта на иска не е ограничена само до визираните в тълкувателното решение предпоставки, а обхваща и други обстоятелства, които имат значение за съществуването на правен интерес. Представената справка на 2

Служба по вписвания С.З. касаеща процесния недвижим имот обосновава извода, че по отношение на процесния имот е била наложена и вписана по изпълнителното дело възбрана, предшестваща вписването на исковата молба и решението, на което ищецът основава право си на собственост. С оглед на изложеното съдът е намерил, че за ищеца не е налице правен интерес от иска по чл.440 ал.1 ГПК, поради което той се явява недопустим.

Въззивната инстанция споделя съображенията на районния съд.

Производството е образувано по искова молба от Д. В. В. против „Ф.г.*“ ООД С.З. и Д. М. Д. с правно основание чл.440 ГПК. Ищецът твърди в исковата си молба, че съгласно Нотариален акт №115 от 2003г. и влязло в сила Решение по гр.дело №309/2020г. на Районен съд Стара Загора, вписано в АВ при PC Стара Загора Акт 22 т. 1/12.01.2021г. е собственик на следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот - Дворно място находящо се в село Б., *** с площ от 695кв.м. и съставляващо УПИ Ш-222 в кв.24 по плана на селото, заедно с построените в него Жилищна сграда със застроена площ от 171кв.м., гараж със застроена площ 32кв.м. и подобренията в дворното място, при граници на имота: улица,УПИ ХУШ-203,УПИ П-204, УПИ XVII205, УПИ VI-217, УПИ IV-223. Твърди, че ЧСИ М. рег.№868 с район на действие ОС Стара Загора, е образувала изп.дело №20198680400399/2019г. със страни: взискател „Ф.г.*" ЕООД и длъжник Д. М. Д.. Като способ за изпълнение, по изп.дело №20198680400399/2019г. ЧСИ е насрочил публична продан на част от собствения му описан по-горе имот. Цялото му дворно място с подобренията било изнесено на публична продан, с изключение на жилищната сграда.

Ищецът сочи, че по безспорен начин, с влязло в сила решение било установено, че е собственик на целия имот, а не само на жилищната сграда.

Решението било вписано по надлежния ред в Агенцията по вписванията, отразено в Имотния регистър. Ищецът лично представил решението по гр.д.

№309/20219г.на PC Стара Загора на ЧСИ, но той не се съобразил с него. Така без да има отношение нито към взискателя, нито към длъжника по изп.дело №20198680400399/2019г., неправомерно имотът му бил изнесен на публична продан.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.440 ГПК да признае за установено по отношение на „Ф.г.*" ООД и Д. М. Д., че имуществото, върху което е насочено изпълнението: Поземлен имот с площ от 695кв.м. находящ се в село Б., ***, за който е отреден УПИ 111-222 в кв.24 по плана на селото, при граници: УПИ ХУШ-203,УПИ II-204, УПИ XVII-205, УПИ VI-217, УПИ IV-223, ведно с масивна ограда ограждаща поземления имот и ведно с постройките в него: басейн, масивен гараж със застроена площ 21кв.м., по изп.дело №20198680400399/2019г. на ЧСИ М. с рег.№868 с район на действие Окръжен съд Стара Загора, не принадлежи на длъжника Д. М.

Д..

Ответниците „Ф.г.*“ ООД С.З. и Д. М. Д. са представили писмени 3 отговори в срока по чл.131 ГПК, в които всеки от тях е взел становище за недопустимост на предявения иск.

От представеното решение по гр.дело №309/2020г. по описа на PC Ст.Загора, вписано в АВп, Служба по вписванията С.З. на 22.01.2021г. е видно, че със същото е обявен за нищожен, поради привидност Договор за продажба на недвижим имот - Дворно място, находящо се в с.Б., *** с площ от 695 кв.м. и съставляващо УПИ Ш-222 в кв.24 по плана на селото, заедно е построените в него Жилищна сграда със застроена площ от 171 кв.м. и гараж със застроена площ 32 кв.м., при граници на имота: улица, УПИ XVIII-203;

УПИ II-204; УПИ XV1I-205; УПИ VI-2017; УПИ IV-223, сключен с Нотариален акт с вх.рег.№1835/25.02.2015г., акт №49, том V, дело №898/2015г. по описа на Служба по вписвания гр.С.З., между Д. В. В., като продавач от една страна и Д.М. Д., от друга страна като купувач. Съгласно представената справка на Служба по вписвания С.З. касаеща процесния недвижим имот, исковата молба по гр.дело №309/2020г. по описа на PC Ст.Загора е била вписана на 19.02.2020г. От справката е видно също, че по отношение процесния имот по изп.дело №20198680400399 на ЧСИ М. е вписана възбрана на 02.09.2019г., както и че тази възбрана е предшествана от други такива, вписани през 2015г. и 2016г.

По силата на чл.440 ал.1 ГПК всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. Този иск е отрицателен установителен и за предявяването му е необходимо наличието на правен интерес, който се преценява конкретно.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017г. на ВКС по тьлк.дело №3/2015г., ОСГТК, третото лице, чиито права са засегнати от изпълнението, може да предяви предвидения в чл.440 ГПК отрицателен установителен иск във всички случаи, когато са налице предвидените в хипотезата на правната норма предпоставки за това с изключение на случаите, когато спорът за принадлежността на правото е предмет на вече висящо исково производство, съответно е разрешен със сила на присъдено нещо или защитата му успешно е реализирана чрез друг предвиден в закона способ - чл.435 ал.4 ГПК. Даденото в това решение разрешение обаче не предвижда хипотезата, при която върху имота е била наложена възбрана, а това обстоятелство има значение за правния интерес на третото лице от иск по чл.440 ал.1 ГПК. В настоящия случай производството по гр.дело №309/2020г. по описа на PC Ст.Загора, за обявяване на нищожен, поради привидност на Договор за продажба на недвижим имот от 25.02.2015г., обективиран в нотариален акт №49 дело №898/2015г. се е провело, съответно исковата молба и решението са вписани след вписването на наложената възбрана върху същия недвижим имот в полза на взискателя по изп. дело. По правилата на чл.452 ГПК и чл.453 ГПК, правата на третото лице са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори. Тази непротивопоставимост се изразява в 4 правото им да се удовлетворят от цената на възбранения имот, независимо че към деня на изпълнението, той вече не е собственост на длъжника. Затова дори и да се уважи иска на третото лице по чл.440, ал.1 ГПК, съдебното решение няма да произведе целения правен ефект - прекратяване на изпълнението върху имота по чл.433 т.7 ГПК. Това означава, че преценката за допустимостта на иска не е ограничена само до визираните в тълкувателното решение предпоставки, а обхваща и други обстоятелства, които имат значение за съществуването на правен интерес. Представената справка на Служба по вписвания С.З. касаеща процесния недвижим имот обосновава извода, че по отношение на процесния имот е наложена и вписана по изпълнителното дело възбрана, предшестваща вписването на исковата молба и решението, на което ищецът основава право си на собственост. С оглед на изложеното съдът намира, че за ищеца не е налице правен интерес от иска по чл.440 ал.1 ГПК.

Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно районния съд е прекратил производството по делото, тъй като предявения иск се явява недопустим. Подадената частна жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Постановеното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ал.4 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника „Ф.г.*“ ООД С.З. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 675 лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд