Решение № 35 от 26.05.2021, Районен съд - Нови пазар
- Съд
- Районен съд - Нови пазар
- Дело
- Гражданско дело 930/2020
- Вид
- Решение № 35
- Подписан
- 26.05.2021
- В сила
- 25.06.2021
- Състав
- Атанаска Димитрова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.11 и 13 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.11 и 13 · Закон за защита на потребителите
- чл.144, ал.3 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл.147, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.58, ал.1, т.2 · Закон за кредитните институции
- чл.33а · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 35 гр. Н. , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Бойка А. Цвяткова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20203620100930 по описа за 2020 година
Предявена е искова молба с обективно съединени искове с правно основание по чл.55, ал.1 предл.1 от ЗЗД, от страна на ищцата И. С. П., със съдебен адрес в гр. София против ответника „Банка ДСК“ – ЕАД – гр. София, представлявана от Д.Д.М., В.М.С., Ю.Б.Г., С.Л.С., А.Р.Ж.Л. и Б.Ф.С..
В исковата молба се твърди, че на *** г. ищцата сключила договор за кредит за покупка на недвижим имот с ответната страна. В чл.7.1 от договора страните уговорили, че за предоставения кредит ищцата ще заплаща лихва в размер равен на базисен лихвен процент, определян периодично от кредитора и надбавка, съгласно „Условия за ползване на преференциален лихвен процент по жилищни кредити“ – Приложение №1 към договора.
Базисният лихвен процент към датата на сключване на договора бил определен на 3, 69 %, а общо лихвеният процент по кредита – 7, 29%, като било уговорено, че промяната на лихвата е задължителна за страните. Ищцата счита, че тази разпоредба от договора е нищожна, тъй като е неравноправна и противоречи на добрите нрави, съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.147, ал.1 от ЗЗП. В договора нямало дефиниция на понятието базисен лихвен процент, той се явявал неопределена величина и било невъзможно да се определи волята на страните, както и размерът на годишния лихвен процент. Клаузата в договора относно лихвата не отговаряла на изискването на чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ да бъде уреден методът на изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя тя до пълното погасяване на задължението. Методиката за изчисляване на лихвата представлявала елемент от договора, който не следвало да бъде едностранно променян от кредитодателя след сключване на договора. Липсата на формулировка какво се включва в базовия лихвен процент, наличието 1 на възможност същият да се определя периодично от ответната страна и да може да бъде намален с отстъпка, водели до несъответствие на договора с разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗП, изискваща клаузите от договора да са съставени по ясен и недвусмислен начин.
Клаузата относно лихвата се явявала неравноправна, съгласно чл.143 от ЗЗП тъй като позволявала на ответната страна да променя едностранно условията на договора, въз основа на непредвидено в него основание, както и давала право на кредитора да увеличава цената, без ищцата да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателната цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.
Клаузите в чл.7 от договора не били уговорени индивидуално, съгласно чл.146 от ЗЗП. Към настоящия случай не било приложимо изключението по чл.143, ал.3, т.1 от ЗЗП, тъй като изменението на цената не се дължало на външни причини, независещи от кредитора, или от държавен регулатор. Разпоредбата на чл.7 от договора противоречала на морала, защото било неморално икономически по-силната страна в едно правоотношение, чрез включване на неясни и недефинирани понятия в договора, да се възползва от по-силното си положение и да променя произволно възнаградителната лихва, както и при настъпване на икономически сътресения, целият риск да бъде прехвърлен върху ищцата, което реално в случая ответната страна сторила.
Първоначално посоченият в договора лихвен процент бил 7,29%. След отчитане на предоставена от банката отстъпка от 0,5% дължимият годишен лихвен процент бил от 6,79%. Той, обаче бил прилаган в продължение на няколко месеца и без основание бил увеличен на 8,79%. Предвид това начисляваната и заплатена от ищцата възнаградителна лихва, в размерите над първоначално уговорения, била получена от банката без правно основание, тъй като разпоредбите, предвиждащи това увеличение, били нищожни. Също така възнаградителната лихва била начислявана върху главница, която не съответствала на първоначалния погасителен план. Заплатените от ищцата суми за възнаградителна лихва били в общ размер от 4 184, 29 лв. за периода 20.09.2015 г. – *** г., а реално дължимите такива били в размер на 2 990, 62 лв. Разликата от 1 193, 67 лв. следвало да бъде върната на ищцата.
На *** г. ищцата погасила предсрочно отпуснатия кредит. Без увеличението на лихвения процент, към тази дата главницата следвало да е в размер на 7 051, 99 лв.
Следователно банката получила без правно основание сумата от 1 031, 01 лв., представляваща разликата между остатъчната главница към *** г., изчислена при годишен лихвен процент от 6, 79 % и остатъчната главница, изчислена към същата дата при годишен лихвен процент от 8, 79%. Предвид тези обстоятелства ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да заплати сумите от 1 193, 67 лв., представляваща разликата между действително дължимата възнаградителна лихва и заплатената от ищцата за периода 20.09.2015 г. – *** г., както и сумата от 1 031, 01 лв., представляваща разликата между дължимата към *** г. остатъчна главница и заплатената от ищцата главница, като сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от завеждането на исковата молба, до окончателното плащане. Ищцата моли също ответната 2 страна да бъде осъдена да ѝ заплати направените разноски по делото.
От ответната страна е депозиран писмен отговор в указания от съда срок, в който страната, чрез представителя си юрисконсулт Ж. Ж. заявява, че счита исковете за допустими, но неоснователни. Ответникът не оспорва факта на сключения договор за кредит за покупка на недвижим имот. По силата на този договор на ищцата била предоставена сумата от 30 000 лв., със срок на издължаване 300 месеца, с цел покупка на имот в гр. Н..
Усвояването на кредита било с безкасов превод на името на продавача на имота (съгласно чл.5 от договора). Имотът бил закупен от ищцата на 30.03.2006 г. и за обезпечаване вземането на ищцовата страна била вписана законна ипотека върху закупения имот.
Ответната страна не оспорва също и твърдението, че към момента кредитът е погасен. Не оспорва и уговорката между страните, вписана в чл.7.1 от договора. Твърди, че със сключването на договора ищцата е подписала Условия за ползване на преференциален лихвен процент по жилищен кредит по програма „***“, съгласно които кредитополучателят заплащал лихва, формирана от базисния лихвен процент /БЛП/ и надбавка в размер на 3,6%, и имал преференциална лихвена отстъпка от 0,5% при изпълнение на условията на програмата. Също така ищцата подписала и заявка към договора, в която се ангажирала да плаща два услуги с месечно плащане от конкретна разплащателна сметка, за да реализира правото си на преференциална отстъпка в лихвения процент. Съгласно договореностите на страните в чл.7.1 и чл.7.2 от договора за кредит лихвеният процент бил следният: първоначално прилагана лихва до месец август 2006 г. - 7, 29% (БЛП 3, 69% и надбавка от 3,6%); от 31.08.2006 г. – 6, 79%, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по жилищен кредит по програма „***“; от месец октомври 2007 г. – 7, 29%, съгласно решение на Комитет за управление на активи и пасиви (увеличен БЛП на 4,19% и надбавка); от месец май 2008 г. – 7, 79% , съгласно решение на Комитет за управление на активи и пасиви (увеличен БЛП на 4,69% и надбавка); от месец ноември 2008 г. - 79 %, съгласно решение на Комитет за управление на активи и пасиви (увеличен БЛП на 5,69% и надбавка). За всички тези промени на ответницата били изпращани уведомителни писма.
Тези извършени промени били на база обективни фактори на пазара, върху които банката не можела да влияе, предвид което и договорните клаузи не можело да се считат за неравноправни и нищожни. Сключеният между страните договор не бил за типичен потребителски кредит, тъй като предметът на услугата бил на висока стойност и срокът на договора бил по-дълъг от всеки друг договор за услуга. Последната специфика поставяла определянето на цената на услугата от страна на банката в зависимост от фактори, които били извън контрола на банката и не можели да се дефинират изчерпателно при сключването на договора. Банката в основна степен се финансирала от привлечени средства от клиенти, като върху цената на така привлечения ресурс влияние имали регулаторни фактори, които били извън контрола на банката (напр. минимален задължителен резерв определян от БНБ с наредба и вноски за Фонд за гарантиране на влоговете, определяна чрез закон). Поради това предоставянето на кредит по естеството си предполагало променливост и динамичност на цената и непредвидимост на икономическите фактори, оказващи влияние 3 върху формирането . Затова и законодателството (ЗКИ и ЗПК), приложимо към този вид услуги, изрично уреждало възможността за уговаряне на променлив лихвен процент.
Ответната страна заявява също, че задължението за кредитора по един договор, когато прилага референтен лихвен процент по определена от него методика, да посочи ясна и разписана изчислителна процедура, която да се опише и в договора, е задължение, което не е съществувало към момента на сключване на настоящия договор, а било въведено с приемането на чл.33а от ЗПК през 2010 г. Независимо от това ищцовата страна обявявала на електронната си страница методологията за определяне на базовия лихвен процент.
Изменението на лихвата по кредита на ищцата било в рамките на допустимите възможности за тона и въз основа на влиянието на обективни икономически фактори, независещи от волята на банката, поради което и нямало нарушение на изискването за добросъвестност, което да води до неравновесие между правата и задълженията на страните. В случая следвало да се има предвид и правилото на чл.144, ал.3 от ЗЗП, съгласно което предвиденото в чл.143, ал.2, т.11 и 13 от ЗЗП не се прилага относно сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Наред с това договорната клауза, уреждаща лихвата по договора не можело да счете за нищожна и поради това, че същата била уговорена индивидуално.
Предвид тези, подробно изложени в отговора обстоятелства, ответната страна моли исковите претенции да бъдат отхвърлени, а в случай, че съдът счете претенцията за лихва за основателна, то страната твърди, че претенцията е погасена по давност с изтичането на тригодишен давностен срок.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По делото е доказано с категоричност, а и между страните няма спор относно обстоятелството, че на *** г. е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот, по силата на който ответната страна „Банка ДСК“ – ЕАД е предоставила на ищцата И. С. П. кредит в размер на 30 000 лв. за покупка на апартамент, находящ се в гр. Н., обл. Ш.. Страните уговорили срок за издължаване от 300 месеца, считано от датата на усвояването на сумата. Уговорили са също така, че кредитът се усвоява еднократно, като средствата се превеждат безкасово по сметка на името на продавача. В чл.7.1 от договора страните са уговорили, че кредитополучателят ще заплаща лихва в размер, равен на базисен лихвен процент, определян периодично от кредитора, и надбавка, съгласно „Условия за ползване на преференциален лихвен процент по жилищни кредити“ – Приложение №1 към договора. В същата клауза от договора е вписано, че базисният лихвен процент, към датата на сключване на договора е 3,69%, а лихвеният процент по кредита общо е 7, 29%, като промяната на лихвата е задължителна за страните. В чл.7.2 е договорено, че при промяна на базисния лихвен процент и/или надбавката, кредиторът определя нов размер на месечната погасителна вноска, за което предоставя на 4 кредитополучателите актуализиран погасителен план. В чл.7.4 е договорено, че ако кредитополучателите заплащат преференциална лихва по кредита, от датата на отпадане на някое от условията, при които е предоставена преференцията, кредитът се олихвява с лихва, приложима от кредитора към същата дата. В приложение №2 към договора ищцата е направила заявка, че желае да ползва преференциална лихвена отстъпка в лихвения процент, като се е съгласила да заплаща две услуги с месечно плащане от посочена разплащателна сметка. Ищцата е подписала и условията за ползване на преференциалния лихвен процент, съгласно които кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базисен лихвен процент и надбавка в размер на 3,6%, като има право на преференциална лихвена отстъпка от 0,5%, при изпълнение на някои условия, едно от които да извършва плащане на минимум две услуги месечно.
Разпечатката съдържа 22 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7bc413b3-62e6-4cea-b667-7781229e0c1a