Решение № 524 от 06.07.2020, Районен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.Русе, 06.07.2020 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Венцислав В. при секретаря Мирослава Пенева…………………….. и в присъствието на прокурора: ……………………………………………………………. като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 225 / 2020 год. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А.Б.К. до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 19-1085-003556 / 07.01.2020 г. на Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.Русе с което за нарушения по чл.40 ал.1 от ЗДвП на осн. чл.183 ал.2 т.11 от същия закон му било наложено наказание “глоба” в размер на 20 лв. Отделно от това на жалбоподателя е наложено наказание по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.”а” от ЗДвП „глоба“ в размер на 80 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят,редовно призован не се явява; вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.10.2019 г. около

16,30 ч. жалбоподателят управлявал л.а.“Мазда трибют“ с ДК№ *** в гр.Русе по ул.“Тулча“ в района на хотел „Милениум“. При движение на заден ход блъснал автомобил, с ДК № *** в предна броня, паркиран по – рано от св.С.Д.. Вместо да спре и да установи причинените вреди жалбоподателят продължил движението, като впоследствие бил установен по намиращите се в близост видеокамери. За извършените нарушения му бил съставен АУАН от св. Д.Г., а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му наложил административни наказания „глоба„ в размер на 20 лв. за нарушение по чл.40 ал.1 вр.чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП и „глоба„ в размер на 80 лв. и ЛПУМПС за срок от един месец за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ вр.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, защото е подадена от лице,което има право на жалба и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, но разгледана по същество е неоснователна.

При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалния закон за част от административните нарушения.

Съобразно чл.40 ал. 1 от ЗДвП преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. В този смисъл АНО правилно е приел,че е жалбоподателят е допуснал това нарушение на правилата за движение, защото от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят движейки се на заден ход е ударил автомобила , собственост на св.Д., който се установява от нейните показания в съдебно заседание. Това обстоятелство не е оспорено от жалбоподателя нито при съставяне на АУАН, нито се оспорва в съдебно заседание от защитата.

При това положение съдът намира, че обжалваното НП по пункт 1 е доказано и правилно установено и в тази му част е обосновано и законосъобразно.

По същият начин стои въпросът и по пункт 2 от обжалваното НП. Жалбоподателят е разбрал за настъпилото ПТП, тъй като лично го е възприел и разбрал за настъпването още към този момент, но не е спрял и не е направил дори минимален опит по някакъв начин дори минимален начин да съдейства за установяване на вредите от ПТП, което сам е пречинил. От този момент нататък правомерното поведение за него би било спиране на безопасно разстояние с цел установяване на последиците от произшествието. Вместо това обаче жалбоподателят е продължил движението си без да спре, с което е нарушил разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП. Във всички случаи тази норма въвежда задължение за участниците в ПТП преди всичко да спрат след произшествието именно с цел установяване на последиците от същото, т.е. това законово задължение няма как да бъде изпълнено без спиране; така ще се установи също и дали има разногласия или не по обстоятелствата за настъпилото ПТП, съответно уведомяване на МВР, което също без спиране е обективно невъзможно да бъде установено. Изпълнителното деяние на нарушението се изразява в бездействие при правно задължение за действие. По тези причини наказателното постановление в тази му част също е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Обстоятелството, че жалбоподателят е заплатил вредите по автомобила на св.Д. по никакъв начин не може да послужи за основание за отмяна на наказателното постановление, защото установяването му е станало единствено в резултат на активните действия на св. Д., която се е снабдила със записи от охранителни камери в района и чрез предоставянето им в полицията той е бил установен, т.е. от негова страна не е имало никакво съдействие в тази насока.

Наложеното наказание за нарушението по пункт 2 от наказателното постановление е правилно индивидуализирана и съобразно критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН.

Въз основа на изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1085-003556 / 07.01.2020 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с което на А.Б.К. с ЕГН ********** са му наложени административни наказания „глоба„ в размер на 20 лв. за нарушение по чл.40 ал.1 вр.чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП и „глоба„ в размер на 80 лв. и ЛПУМПС за срок от един месец за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ вр.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване пред

Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Районен съдия: