Решение № 15929 от 24.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15929 гр. София, 24.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110138110 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба на ***, уточнена с молба от 31.01.2024 г., срещу З. И. Б..

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответникът е клиент на доставена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***, абонатен № ***. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. При тези твърдения моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер на 72,76 лв., от която 45,40 лв. – главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2024 до окончателното й плащане, сумата от 11,17 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода 15.09.2021 г.

– 05.01.2024 г., сумата от 12,53 лв. – сума за извършено дялово разпределение за периода от 01.12.2020 г. до 30.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2024 до окончателното й плащане и сумата от 3,66 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода 15.02.2021 г. – 1

05.01.2024 г. Претендира разноски за производството, включително възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначен от съда особен представител по реда на чл. 47 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва предявените искове като недопустими поради липса на пасивна легитимация и липса на право на иск. Оспорва ответникът да е клиент на топлинна енергия за процесния недвижим имот. Възразява, че счетоводството на ищцовото дружество не е редовно водено. Оспорва предявените искове и по размер поради липсата на представени двустранно подписани протоколи за монтиране на уреди за дялово разпределение върху отоплителните тела в посочения имот. Релевира възражение за погасяване на процесните суми по давност. Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни. Оспорва претендираното юрисконсултско възнаграждение на ищеца като прекомерно.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа предявените искове.

Ответникът се представлява от назначения от съда особен представител, който оспорва предявените искове.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца следните суми: 45,40 лв. – главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2024 до окончателното плащане, сумата от 11,17 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода 15.09.2021 г. – 05.01.2024 г., сумата от 12,53 лв. – сума за извършено дялово разпределение за периода от 01.12.2020 г. до 30.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2024 до окончателното плащане и сумата от 3,66 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода 15.02.2021 г. – 05.01.2024 г.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По иска за дялово разпределение следва да се докаже и валидно облигационно отношение на етажната собственост, в която е разположен процесния имот с ФДР по чл.139а ЗЕ, наличие на валидно облигационно отношение между ищеца и ФДР по чл.139а ЗЕ и заплащане от ищеца на ФДР на сумите за дялово разпределение за процесния период. Във връзка с възражението за погасяване на задълженията по давност, ищецът следва да установи факти довели до спиране или прекъсване на давността. При установяване на тези 2 обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

От представените по делото доказателствата се установява, че през исковия период, процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Видно от цитирания текст на закона, облигационната връзка по доставяне на топлинна енергия между ответното дружество и съответното физическо лице е предпоставена от наличие на право на собственост или учредено вещно право на ползване.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР. Не се представят доказателства, а и не се твърди ответникът да е възразил срещу Общите условия, поради което следва да се счита обвързан от облигационно правоотношение с *** при публично известни общи условия (Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС).

От приетите по делото писмени доказателства, а именно – заверено копие на НА за покупко-продажба на недвижим имот № *** г., съставен на *** г. и НА за покупко-продажба на недвижим имот № *** г., съставен на *** г., се установява, че ответникът е притежавал правото на собственост върху процесния топлоснабден имот - ***, находящ се в гр. ***.

Предвид горното, съдът намира, че е налице облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът З. И. Б., дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.

От заключението на приетата в хода на производството по делото, съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено и кредитира изцяло, се установява че за процесния имот изчислението на ТЕ за отопление от сградна инсталация е извършено от 3

*** на база отопляема кубатура в размер на 86куб.м. Изчисленият процент на ТЕ за отопление от сградна инсталация за 10.2020-04.2021г. е 28.47%, като ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е определена като разлика между общото количество ТЕ за отопление минус сумата от показанията на индивидуалните топломери в отделните имоти и ТЕ за БГВ.

Вещото лице е констатирало, че в процесния имот има монтиран апартаментен топломер с фабр. № ***, като през сезон 20/21 г. уредите в сградата са отчетени с мобилно устройство и не се нанасят на хартиен носител, а фигурират в изравнителните сметки, представени на в.л.

Показанията на топломера в процесния имот са 0.00 и за процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на имот.

Видно от заключението на СТЕ, в имота има монтиран един брой водомер за топла вода, като за периода 20/21 г. водомерите са отчетени с мобилно устройство и показанията са нанесени в изравнителната сметка.

Показанието на „старо“ и „ново“ е еднакво в размер 13куб.м. и за същия период няма изчислена ТЕ за БГВ. В отчетен формуляр от 13.05.2022г. има отчет на водомера 15куб.м., но за периода 21/22г. изравнителната сметка е разделена поради смяна на титуляра на партидата: до 31.07.2021г. на името на З. И. Б. и от м.01.08.2021г. на името на *** *** /след процесния период/.

Вещото лице е посочило, че изчисленията извършени от ФДР за ТЕ са в съответствие е действащата Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.

За процесния исков период - от 01.05.2020 г. до 30.07.2021 г., ищецът е начислил и съответно фактурирал прогнозни задължения за процесния имот в общ размер на сумата от 1 111,81 лв.

В изпълнение на дейността по топлинно счетоводство, *** *** е изготвило за процесния период изравнителни сметки за стойността на използваната топлинна енергия по действителен разход, съгласно, които е налице сума за връщане в общ размер на 1065,21 лв. Същата е формирана, след като за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., счетоводителят е установил сума за връщане в размер на 988,00 лв., а за периода 01.05.2021 г. – 30.07.2021 г. – 77,21 лв. – сума за връщане. Като за целия период, начисленото задължение, след изравнителните сметки възлиза на сумата от 46,62 лв., представляваща ТЕ за сградна инсталация – 41,75 лв. и 4,87 лв. – БГВ.

Вещото лице е констатирало, че всички суми за ТЕ, са без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в действащата, както към момента, така и към процесния период Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ гласи, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

4

В настоящия случай се установява, че топлинното счетоводство на сградата е извършвано от ***.

Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.