Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 392 от 15.07.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 335/2025
Вид
Решение № 392
Подписан
15.07.2025
В сила
15.07.2025
Състав
Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20251800500335 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК

С решение № 434 от 11.12.2024 год. по гр.д. № 960/2022 год. на РС-Костинброд е признато за установено по отношение на И. Т. И. от гр. Годеч съществуването на вземане на „Топлофикация София” ЕАД, гр. София за сумата 152,09 лева - стойността на неизплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 год. – 30.04.2020 год.; сумата 36,16 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 год. до 09.07.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението пред съда – 28.07.2022 год. до изплащане на вземането. С решението съдът е отхвърлил останалите претенции на ищеца за признаване за установено вземане за 13,64 лева – главница за дялово разпределение, мораторна лихва върху тази сума за периода 31.07.2019 год. – 19.07.2022 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, като неоснователни.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 250 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в частта, с която е признато вземането на ищеца за главница – стойността на неизплатена топлинна енергия, ведно с мораторната лихва с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства.

Ищецът оспорва въззивната жалба.

Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе 1 предвид наведените във въззивната жалба доводи намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 960/2022 год. по описа на РС-Костинброд е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, гр. София против И. Т. И., в която ищецът твърди, че на 28.07.2022 год. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу ответника за посочените по-горе суми.

С разпореждане от 30.09.2022 год., постановено по ч.гр.д. № 822/2022 год. по описа на КРС е издадена заповед за изпълнение, като в срока по чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу заповедта, което обуславя и правния интерес на ищеца да предяви иск по чл. 422 от ГПК.

В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника е посочено, че длъжникът е ползвал и не е заплатил топлинна енергия за посочения топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, жк. „Христо Смирненски“, известен още като жк. „Слатина“ /удостоверение на СО-район „Слатина“ на л. 14/, бл. 73, вх. А, ет. 13, ап. 52, абонатен номер № 284043 за периода 01.05.2018 год. – 30.04.2020 год, поради което е налице вземане на ищеца за посочените погоре суми.

С договор от 12.07.2002 год. Етажната собственост с адрес гр. София, жк. „Слатина“, бл. 73 е възложила на „Техем Сървисис“ ЕООД извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаването на обща и индивидуални сметки, на база реално постъпилото количество топлинна енергия, отчетено и фактурирано от „Топлофикация София“ ЕАД.

Ответникът е собственик на процесния имот на основание договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 31.01.1991 год.

С договор при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия от 03.06.2020 год. „Топлофикация София“ ЕАД е възложила на „Техем сървисис“ ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна собственост, описани по адреси в Приложение № 1, при спазване на изискванията на приложените Общи условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-024/10.08.2007 год. Договорът е сключен за срок от три години, считано от 01.05.2020 год., като е посочено, че при липса на възражения от страните срокът на договора се подновява автоматично.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза на в.л. П. от 30.03.2023 год. през процесния период плащания за доставена топлинна енергия от ответника не са правени. Абонатът не заплаща топлинна енергия за отопление, тъй като в имота няма тръби за отопление и топла вода. В процесния имот има монтиран ел. бойлер за топла вода.

Спазена е методиката за счетоводно отчитане на задълженията на абоната към ищцовото дружество. След анализ на документите, приложени по делото и допълнително предоставената информация на вещото лице, е направен извод, че ищецът е водил редовно счетоводство по партидата на имота. Задължението за главница – незаплатена топлинна 2 енергия за процесния период възлиза общо на 152,09 лева. Обезщетението за забава на месечните плащания за главницата за процесния период е в размер на 36,16 лева.

Съгласно заключението на техническата експертиза на в.л. Т. от 10.03.2023 год. сградата, в която се намира процесният имот е с непрекъснато топлоснабдяване. Същата разполага с две абонатни станции, монтирани през м. март 2012 год., които работят паралелно, намират се в едно общо помещение и се обслужват от 1 бр. общ топломер № 4016018, който се отчита по електронен път в 0 ч. на първо число на месеца. Отчитането не е визуално, а чрез електронно устройство, като отчетът се документира. От отчетеното количество топлинна енергия се приспада сумата на технологичните разходи на двете абонатни станции, които са за сметка на доставчика на топлинна енергия. Чистото количество ТЕ, което отива при потребителите, се разпределя между тях за отопление /имот, сградна инсталация и общи части/ и БГВ. В приложение към СТЕ са дадени показанията на общия топломер по месеци в справка, издадена от топлорайон „Изток“, където в отделни графи са отразени новото и старото показание на топломера, отчетената ТЕ, технологичните разходи на всяка от двете абонатни станции, която сума се приспада от топлинната енергия за разпределение. Общият топломер е бил обект на метрологична проверка на всеки две години, като заключението на оправомощената лаборатория е, че СТЕ е в изправност.

Дяловото разпределение на топлинната енергия за етажната собственост през процесния период е извършвано от ФДР „Техем Сървисиз“ ЕООД съгласно разпоредбите на ЗЕ, Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 год., Наредба № 16-334/06.04.2007 год. и Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД. Същото съответства на приложимата методика за дялово разпределение. Според изравнителните сметки на ФДР за процесния период в процесния имот няма отоплителни тела. Абонатът не ползва и не заплаща топлинна енергия за отопление на имот, както и ТЕ за БГВ /битово горещо водоснабдяване/. Абонатът заплаща стойността на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по проект.

Изчислените от вещото лице стойности на ТЕ от сградна инсталация за процесния период съвпадат с отразените в изравнителните сметки на ФДР. ТЕ от сградна инсталация е изчислявана от ФДР за открита отоплителна инсталация с коефициент 0,15. С изменението на Наредба № 16-334/06.04.2007 год., считано от 01.06.2014 год. топлинната енергия, отделена от сградната инсталация, задължително се изчислява с инсталираната мощност, като ФДР се е съобразила с това изменение. Сумата, която абонатът дължи за ТЕ е 152,10 лева, без суми за дялово разпределение и без предишни просрочени или неплатени сметки, без изравнявания за периоди извън процесния и без лихви.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявеният установителен иск за признаване съществуването на вземането на ищеца – цена на ползваната топлина енергия и др. е допустим. Това е така, тъй като при успешно проведено заповедно производство и при евентуално уважаване на иска по чл. 422 от ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, без 3 да е необходимо осъдително решение на съда.

Исковете са с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Установи се от събраните по делото доказателства, че през процесния период собственик на процесното жилище по силата на покупка през 1991 год. е ответникът по делото, като същото се намира в сграда – етажна собственост.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 38 ДР на ЗЕ "отопляем обем на имот" включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект. Легално определение на "сградна инсталация" е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването – "съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии". Сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание. Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. ЗЕ, чл. 38, ал. 1 ЗС и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите, подове тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо всички собственици на имоти, находящи се в сграда - етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, съобразно която клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците на имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже и че е изградена по предварителен проект, поради което и 4 плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.

От приетите заключения на СТЕ и ССчЕ се установи, че на ответника са начислени суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за периода 01.05.2018 год. – 30.04.2020 год. в размер на 152,09 лева. Обстоятелството, че ответникът не ползва и не заплаща топлинна енергия за отопление на имот, както и за битово горещо водоснабдяване, е без правно значение за дължимостта на топлинна енергия за сградна инсталация, доколкото процесния имот е част от топлоснабдената сграда. Освен това липсата на отоплителни тела в имота води единствено до извода, че ответникът не е потребител на топлинна енергия за отопление, но не води до освобождаване от отговорност за заплащането на отдадената от сградната инсталация енергия при доставката на централно отопление в сградата. В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона дадени в Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които "отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата". В мотивите на решението подробно е разгледан въпросът, че от заплащане на цена за топлинната енергия за сградна инсталация не може да бъде освободен по собствено желание отделният етажен собственик, тъй като правилата за разпределение на топлинната енергия в такива сгради са създадени да балансират интересите на мнозинството. Според константната практика на ВКС /напр. Решение № 221/11.7.2011 г. по т. д. № 5/2010 г., Решение № 507/22.1.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г., ІV г. о., Решение № 35/21.2.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о. и пр. / собственик или титуляр на вещно право на ползване в имот, в режим на ЕС, по презумпция се смята потребител на отдадена от СИ и отоплителните тела на общите части на сградата ТЕ. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на ТЕ при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя и сключването на писмен договор с конкретния потребител. Достатъчно е взето решение на Общото събрание /ОС/ на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата ТЕ.