Решение № 350 от 13.11.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. С.З., 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Анна Т. Трифонова

Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20235501000241 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение № 173/31.03.2023г., постановено по гр.д № 2113/2022г. на Районен съд – К., с което е признато за установено, че З.Р.Д.Х., дължи на „Б.-В.“ ЕООД, сумата от 3 800 лв. – главница, представляваща неплатена цена по договор за покупко-продажба, сключен на 21.08.2019г. с предмет пясъчен филтър, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2022г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 483/31.03.2022 г. по ч. гр. д. № 807/2022 г. по описа на Районен съд – К. и З.Р.Д.Х. е осъден да заплати на „Б.-В.“ ЕООД, 816 лв. – разноски по делото и 439 лв. – заплатени разноски в заповедното производство.

Въззивникът З.Р.Д.Х. излага във въззивната жалба доводи за неправилност на решението и моли въззивния съд за отмени същото и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор от въззиваемия „Б.-В.“ ЕООД, гр. В., с който се дава становище по наведените във въззивната жалба оплаквания.

Направено е искане същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноските пред въззивната 1 инстанция. При условията на евентуалност, в случай, че обжалваният акт бъде изцяло или частично отменен, прави възражение за прекомерност на претендираното от въззивния жалбоподател адвокатско възнаграждение.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

422 от ГПК, вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „Б.-В.“ ЕООД, моли съда на да признае за установено, че ответникът З.Р.Д.Х., БУЛСТАТ дължи на ищеца „Б.-В.“ ЕООД, плащането на сумата от 3 800 лв., представляваща продажната цена на движима вещ пясъчен филтър, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното заплащане на сумата. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника З.Р.Д.Х., който оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли. Претендира разноски.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 807/2022 г. по описа на Районен съд К. в полза на „Б.-В.“ ЕООД е издадена заповед № 483/31.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против З.Р.Д.Х. за следните суми: 3 800 лв. – главница, ведно със законната лихва от 29.03.2022 г. до окончателно изплащане на вземането и съдебни разноски по производството, от които 76 лева държавна такса и 363 лева адвокатско възнаграждение. В заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е посочено, че вземането произтича от незаплатена цена по договор за продажба и издадена стокова разписка за получените стоково-материални ценности № 138/21.08.2019 г. В законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника З.Р.Д.Х., Булстат ***. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането, предмет на заповедта за изпълнение, в едномесечен срок от получаване на разпореждането като довнесе и дължимата държавна такса. В изпълнение указанията на съда и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, ищецът е депозирал искова молба срещу длъжника З.Р.Д.Х..

2

Изслушан на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ГПК законният представител на ищцовото дружество Н.Л. е дал обяснения във връзка със зададени от ответника въпроси, че вещта пясъчен филтър е предадена в базата им във В..

Натоварили я на лицензирано за транспортна дейност превозно средство – тир. Филтърът бил свободно стоящ, в добро състояние, употребяван.

Договорът за покупко-продажба бил сключен в гр. В. на 21.08.2019 г. между Н.Л., като управител на „Б. – В.“ ЕООД и З.Р.Д.Х., в присъствието на двамата призовани свидетели по делото и покойния Д.Е.. Г.С. вече не е служител на фирмата, А.Д. е работник на „Б. – В.“ ЕООД.

Представеното доказателство Стокова разписка № 138/21.08.2019г. за получени стоково- материални ценности съдът не следва да обсъжда, тъй като на осн. чл. 193, ал.2 от ГПК, ищецът е заявил, че не желае да се ползва от нея.

По делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Г.Н.С., бивш работник в ищцовото дружество, заявява, че работел през 2019 г. в „Б.“. Работел в хладилни складове и замразяване. В базата на „Б.“ през 2019 г. приемали свежи малини. Малините идвали основно от с. Т., превозвани с камиони и бусове, в касетки. Свидетелят познава ответника Х.. Той бил шеф на отсрещната фирма за малини. Х. бил производител. Станало въпрос за напояване и за филтър и Н. казал, че имали такъв филтър и се разбрали Р. да го вземе. Р. поискал да го купи, свидетелят бил на два метра и чул. Разбрали се за цената, стиснали си ръцете. Цената била 3800 лева. Още същата вечер филтърът бил натоварен на тира, с който докарали малините. Натоварили и празния амбалаж. Р. не бил вадил пари да плаща филтъра. Свидетелят нямал представа какво е станало с плащането. Н. се съгласил да даде филтъра. Свидетелят не видял да се подписват документи.

Филтърът бил много голям и го натоварили в тир, не можел да се събере в бус. Свидетелят участвал в товаренето. Нямал представа кой карал и какъв бил камиона, не можел да каже марката. Доста време минало от тогава. Не можел да каже дали Р. карал тира. Получавали почти всеки ден по няколко буса и тирове. Н. се разбрал с Р. да вземе филтъра и служителите да го натоварят в тира. Свидетелят чул разговора между тях, те били в едно помещение, там свидетелят приемал стока и разпределяли по складовете.

Свидетелят приемал малините в това помещение. Всичко станало едновременно, разтоварвал и ги слушал. Р. Х. бил мургав, среден на ръст, 3 леко пълен. Бил облечен с работни дрехи, стари дънки и скъсани обувки. На свидетеля направило впечатление, че Х. бил със скъсани обувки, а бил шеф.

Бил сигурен за дънките и обувките. Блуза не си спомнял. Р. бил там, когато товарили филтъра, от страни си говорили с шефа на свидетеля. Сочи, че в момента не бил служител на фирмата, от миналата година април месец. Бил на борсата до преди един месец, имал семейни проблеми в момента и не работел. Напоследък Н. не му се бил обаждал, за да извършва дейности при него. С мотокар натоварили филтъра. Филтърът бил тежък, нямало как да бъде натоварен. Свидетелят не знаел какви въпроси щял да му зададе управителя. Пътували всички в автомобил насам.

Свидетелят А.М.Д., работник в „Б.“, заявява, че познава лицето Р. Х..

Познавал го като бизнесмен, който докарвал малини с камиони да ги преработват. Случило се 2019 г. след това свидетелят не го бил виждал. От полето идвали малините, и лошо и добро качество. На полето се беряло всичко и се преработвало във фирмата. Р. карал с камиони и с бусове. Той шофирал бусовете, камионите ги карали други хора. Р. идвал във фирмата.

Пред заготовката имало един пясъчен филтър, голям, червен и Р. го харесал и пожелал Н. да му го даде, да го купи за с. Т. да го ползва. На Р. явно му притрябвал този филтър и попитал. Н. не знаел какво му трябва на човека. Р. казал, че иска да го вземе и да му го натоварят на кола, която за деня идвала, докарвала малините и след това да го натоварят с празните касетки в колата.

След това всички бусове и камиони заминавали при Р.. Не оставали касетки във фирмата. Р. Х. казал, че трябвало да го натоварят и да върви с колата. Не бил подарен филтърът, уговорката била за заплащане на 3800 лева. Там били двамата свидетели и още едно момче, което починало. Имало съгласие. Р. казал, че бил на зор за пречистване на водите. Същият ден натоварили филтъра на камион. Свидетелят бил човекът, който го е товарил, бил мотокарист и тракторист. Гошето и едно момче Митко, това били тримата, които товарили филтъра на камиона. Заготовката, където работили, всички били вътре и там ги чули, че се разбрали. Качили филтъра на обратния курс и шофьорът казал, че щял да го закара в Т., това знаел, това казвал. Филтърът бил голям, не можел да си спомни номера и какъв бил камионът. Минало доста време, а при тях идвали много камиони. Не можел да каже как бил облечен Р. Х.. Той идвал постоянно. Пълничък човек, нисичък, малко черен.

Видно от стокова разписка за получените стоково-материални 4 ценности № 139/21.08.2019 г., получателят „Б.-В.“ ЕООД е получил от изпълнителя „Б.“ ООД, гр. П., свежа малина.

По делото е представена фактура, съставена от „Р.“ ЕООД и получател „Б.“ ООД за извършен транспорт с товарен автомобил с рег. № ** и рег. № **, с хладилни ремаркета на „Б.“ ООД, по релация с. Т. – гр. В. и гр. С. – с. Т. за периода 01.08.2019 г. до 31.08.2019 г., като на 20.08., 21.08. и 22.08.2019 г. има заплатени четири курса.

Ответникът ЗП Р. Х. е представил амортизационен план, в който са посочени активите му с дата на придобиване, стойността им и амортизацията им, съответно от 2009 г. до 2019 г., като в изброените липсва пясъчен филтър.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Без значение е начинът на договаряне, същественото е съвпадането на насрещните воли на страните за продажба, за да се приеме, че между страните се учредява валидно облигационно правоотношение. За да се приеме, че ответникът дължи на ищеца претендираната парична сума, ищецът следва да установи факта на сключване на договора за покупко - продажба и предаването на стоката на ответника, а последният следва да установи факта на плащане на цената на закупените стоки.

В настоящия случай с оглед размера на претендираната сума от 3 800 лв. като неплатена продажна цена по договор за покупко – продажба, по аргумент на противното от чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, сключването на договора подлежи на установяване с гласни доказателства. Въззивният съд изцяло кредитира свидетелските показания като убедителни, последователни и непротИ.речиви, като от тях безспорно се установява, че между страните е сключен договор да продажба на пясъчен филтър на стойност 3 800 лв.

Въпреки, че свидетелят А.М.Д. е служител на ищеца, сам по себе си този факт не може да доведе до извод за некредитиране на показанията му поради евентуална заинтересованост от изхода на делото, доколкото същите са 5 логични, обективни и последователни, и се подкрепят от показанията на другия свидетел, който към момента вече не работи в „Б.-В.“ ЕООД.

Процесната вещ е натоварена по искане на З.Р.Д.Х., в камион на транспортна фирма „Р.“ ЕООД, която по това време е доставяла малини от ответника до фирма „Б.“ ООД в склада на ищеца - „Б.-В.“, което се установява от представените писмени доказателства. Поради това следва да се приеме, че сключения между страните по делото договор за продажба е изпълнен от страна на ищеца, тъй като вещта е предадена от продавача за превоз.

С оглед на гореизложеното и при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, настоящата инстанция намира за безспорно установено по делото, сключването на неформален договор за продажба между „Б.-В.“ ЕООД и З.Р.Д.Х. за пясъчен филтър на стойност 3 800 лв., както и фактът на реално предаване от продавача на купувача на процесната вещ. Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал.1 ТЗ, при предаването на стоката купувачът е длъжен да плати цената й. Ответникът - купувач не твърди и не сочи доказателства да е изпълнил задължението си за плащане на цената, поради което следва да се приеме, че З.Р.Д.Х. дължи на „Б.-В.“ ЕООД сумата от 3 800 лв., представляващ стойността на пясъчен филтър по сключения неформален договор за търговска продажба.