Решение № 123 от 07.04.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Перник, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА в присъствието на прокурора ГАЛИНА ИВ. АНТОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело № 20241700100305 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. П. В., с адрес: *** срещу Прокуратура на РБ, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от Главния прокурор на Р. България, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 50 000 лева, частичен иск от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на неоснователно повдигане на обвинение за извършване на престъпление от общ характер по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата от 50 000 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по настоящото дело разноски.

В исковата молба се сочи, че М. П. В. е привлечен в качеството на обвиняем, за това че на 29.06.2013 г. за времето от около 11.50 часа да 12.15 часа в ***, в съучастие с други лица, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост. Образувано е НОХД № 20855/2014 г. по описа на СРС, като с присъда от 18.01.2024 г. В. е признат за невиновен. Навеждат се твърдения, че в резултат на изминалия дълъг период от време – около 11 години на М.

В. били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в неблагоприятно влияние върху здравето и психиката. Сочи се, че несправедливото обвинение е влошило качеството му на живот, както в здравословен, така и в социален аспект. Твърди се, че В. нееднократно е постъпвал за лечение в болнично заведение. Допълва се, че повдигнатото му обвинение причинило на В. дълбоки негативни емоционални преживявания, унижения, притеснения, психически тормоз, перманентно състояние на 1 тревожност, несигурност, продължително безсъние и неудобства. Нарушен бил обичайният му ритъм на живот. Ищецът твърди, че в резултат на продължителното наказателно преследване било опетнено доброто му име в обществото, засегнати били частта и достойнството му. Поради изложените съображения ищеца смята, че претърпените от него значителни неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени от ответника на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, като размера на тези вреди оценява на 50 000 лева, частичен иск от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на неоснователно повдигане на обвинение за извършване на престъпление от общ характер по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С исковата молба е направено доказателствено искане за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане, както и за изискване на НОХД № 20855/2014 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 9-ти с-в.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва по основание и размер така предявената искова претенция. Сочи се, че на първо място ищецът следва да докаже, че е търпял вреди, както и, че те са именно в резултат на конкретното повдигнато обвинение. Представителят на прокуратурата излага твърдения, че няма доказателства това обвинение да се е отразило отрицателно върху доброто име на В.. Допълва, че липсват и доказателства за някакво медийно разгласяване на престъпното деяние и обвинението срещу ищеца. На следващо място с отговора се излагат съображения, че претендираният размер на обезщетението е прекомерно завишен и не е съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и с икономическия стандарт в страната. Заявява, че ще се ползва от доказателствата, които се съдържат в приключилото срещу ищеца производство. Възразява се срещу направеното с исковата молба искане за присъждане на разноски по настоящото дело.

Предлага предявените искови претенции да бъдат отхвърлени изцяло като недоказани по основание и размер.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. Б., прави искане за уважаване на предявения иск в цялост, по изложените в исковата молба съображения.

Претендира разноски на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Предствавителя на Прокуратурата – прокурор Антова, оспорва иска по размер като счита претендирания за завишен и несъобразен с икономическия стандарт в страната. Счита, че не са събрани достатъчно доказателства, които да установяват, че продължилото с години наказателно производство срещу ищеца е довело до коренна промяна в отношенията му с близки и приятели, които са започнали да го избягват и той е изпаднал в социална изолация. Отбелязва, че производството по наказателното производство се е отличавало с правна и фактическа сложност, с близо сто свидетеля, няколко обвиняеми и това значително е затруднило хода на производството. Относно разноските, счита, че същите следва да се изчислят съразмерно с присъденото обезщетение.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С обвинителен акт от 05.11.2013 г. по ДП № 197/2013 г. по описа на СДВР, по преписка с вх.№ 19854/2013 г. по описа на СРП, ищецът М. П. В. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.325, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че на 2

29.06.2013 г. за времето от около 11,50 ч. до 12,15 часа в ***, в съучастие с други лица влязъл в сградата на ***, като извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

Софийска районна прокуратура е внесла в Софийски районен съд на 11.11.2014 г. на основание чл.247, ал.1, т.1 НПК по НОХД № 20855/2014 г. по описа на СРС, НО обвинителен акт. Проведено е производство по проверка на законосъобразността на обвинителния акт от формална страна, приключило с влязло в сила на 23.09.2021 г. съдебно определение № 979/23.09.2021 г. по ВНЧД № 3695/2021 г. по описа на СРС, НО, ХV въззивен състав.

В хода на производството по НОХД № 20855/2014 г. по описа на СРС са проведени множество съдебни заседания, в които са изслушани множество свидетели, изслушвани са експертни заключения по допуснати експертизи, както и други процесуални действия.

На 18.01.2024 г. съдът е постановил присъда, с която е признал М. П. В. за невиновен по повдигнатото му обвинение.

На 02.02.2024 г. е депозирана въззивна жалба срещу така постановената присъда от страна на друг подсъдим – А.Г. Образувано е ВНОХД № 2846/2024 г. по описа на СГС, по което е постановено решение, с което е отменена присъдата спрямо подсъдимите А.Г. и Р.П. поради изтелка абсолютна погасителна давност и производството, водено срещу тях е прекратено. Присъдата е потвърдена в останалата й част.

Горните обстоятелства се установяват от приложените по делото заверени преписи на Присъда по НОХД № 20855/2014 г. по описа на СРС, НО , 9 състав и Решение № 87/29.01.2025 г. по ВНОХД № 2846/2024 г. по описа на СГС, 6 състав.

В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите В.С.И. и П.М.В..

В разпита си, свидетеля В.И. заявява, че познава ищеца от дете, като преди започването на наказателното производство срещу него, ищецът е бил трудово ангажиран, ведър човек. Посочва, че психоемоционалните промени в ищеца са започнали след задържането му с оглед начина, по който това е направено – през нощта, извеждайки го от дома му с белезници в присъствието на родителите му.

Свидетелят твърди, че делото е продължило години, като през това време ищецът е бил силно притеснен, не е успявал да започне работа, поради което е страдал от финансови затруднения, а в същото време са започнали да се появяват и здравословни проблеми – диабет и други оплаквания, които свидетелят не конкретизира. От изложеното от свидетеля се установява още, че ищецът по време на наказателното производство, насочено срещу него, избягва социалните контакти, като прекарва времето си основно вкъщи, не работи, тъй като не успява да си намери ра.бота заради воденото срещу него наказателно производство.

Свидетелят П. В. е баща на ищеца. Свидетелят твърди, че синът му преживява тежко процеса по воденото срещу него наказателно производство като силните притеснения са провокирали изостряне на заболяване, което ищецът имал от дете.

Влошаването на състоянието му се изразявало в затруднение при движение, поради което се наложило да заживее при майка си и баща си, които да му помагат в битов 3 план. От показанията на свидетеля се установява още, че в резултат на притесненията дали ще бъде осъден, ищецът отслабнал значително, започнал да употребява алкохол често в неголеми количества, в последствие развил цироза на черния дроб. Сочи още, че преди началото на наказателното производство имал много приятели и бил трудово ангажиран, а след това е останал социално изолиран и не успявал да започне работа.

Относно настоящото му състояние, свидетелят посочва, че ищецът е с диагноза „диабет“ и търпи инсулиново лечение.

В хода на производството е изслушана и комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, която да отговори на поставения въпрос по какъв начин се е отразило това дългогодишно наказателно производство на психиката и здравето на ищеца, продължило повече от 10 години. За изготвяне на заключението, вещото лице се е запознало с медицинската документация, приобщена по делото, както и е извършило психологично изследване и психиатричен преглед на ищеца.

От проведеното психиатрично и психологично интервю, вещото лице е установило в ищеца негативни емоции с отчетлива тревожност, безпокойство, безперспективност, недоволство, чувство за неоправданост и възмущение от преживяната според него злоупотреба с правата му и продължителното отлагане на очаквания резултат от страна на институциите. Експертът посочва, че ищецът подчертава внезапността на ареста, описвайки го като момент, в който „ме извадиха от дома ми без да знам защо“, както и преживяването на престоя в ареста, който характеризира като „място, което никога няма да забравя“ и „първият момент, в който усетих, че животът ми се срина“. Тези елементи се явяват централни психотравмени обстоятелства, които продължават да бъдат преработвани и към момента на изготвяне на заключението.

Видно от заключението, наличните симптоми в ищеца М. В. на висока тревожност са резултат от хроничното и продължаващо с години въздействие на стресогенни фактори. Екзацербациите на соматичните заболявания и колебанията в стойностите на кръвната захар се дължат на продължителния дистрес, свързан с водените съдебни дела. Установява се от заключението още, че ищецът преживява емоции в тревожно-депресивния регистър — безнадеждност, негативна оценка на живота, мисли за безперспективност — които допълнително усложняват и задълбочават съпътстващите соматични заболявания. Според експертът, М. В. все още не е психологически преработил преживяванията, свързани с наказателното преследване, като емоционалните му реакции остават в диапазона на негативните емоции — безпокойство, тревожност, депресивност — със съпътстващи психовегетативни прояви.

В заключение, експертът е посочил, че психодинамичният анализ показва, че преживяната травма и продължителният правен стрес са довели до структурно изменение на личността, което не може да бъде обяснено с преморбидни фактори.

Преморбидната личностова структура е била стабилна, социално адаптирана и без психопатологични уязвимости. Следователно настъпилите промени са пряко обусловени от наказателното преследване, неговата продължителност, интензивност и социални последици.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

4

Предявеният иск, с оглед наведените в исковата молба фактически констатации, е с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ. Същия е допустим, като предявен от лице, имащо правен интерес и срещу надлежно пасивно легитимирана страна – Прокуратура на РБ.