Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1122 от 11.04.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 2151/2024
Вид
Определение № 1122
Подписан
11.04.2024
В сила
10.04.2024
Състав
Виктор Бисеров Чаушев, Анна Кофинова, Величка Маринкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1122 гр. София, 10.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Величка Маринкова

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно частно наказателно дело № 20241100602151 по описа за 2024 година В Софийски градски съд е депозиран частен протест от прокурор при СРП срещу определение ,от 31.01.2024г., по НОХД 12828/2023г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 94 състав, с което съдебното производство е било прекратено и делото върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на конкретно посочени съществени нарушения на процесуалните правила.

В протеста на прокурора се излагат доводи, съдържащи твърдения за това , че в обвинителния акт коректно и точно са описани всички съставомерни обстоятелства, като не са налице неясни или противоречиви твърдения за тези обстоятелства,допуснати от неговия автор. Претендира се и това,че единствено прокурорът е този орган, в чиято компетентност попада правомощието да очертае предмета на обвинението,като посочи относимите, според него, фактически обстоятелства и им даде съответна правна оценка, квалифицирайки ги по конкретен текст от Особената част на НК. Прокурорът моли атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частният протест на прокурора при СРП е подаден от легитимирана страна в процеса и в законоустановения срок, поради което е допустим, а разгледан по същество, въззивния съд намира, че същия е основателен.

Съдебното производство е образувано по внесен от Софийска районна 1 прокуратура обвинителен акт срещу А. С. К. за престъпление по чл.157,ал.3;вр.ал.1,пр.2;вр.чл.63,ал.1,т.2 НК, като се поддържа обвинение срещу А. К. за това,че: „На 02.09.2018г. в гр.София, парк в кв.“Гео Милев“,като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, извършил действие на полово удовлетворение-отърквал половия си член, без проникване, в аналната област, с лице от същия пол, ненавършило 14 годишна възраст- Р.К. К.,роден на ****г.,, като употребил за това сила- стиснал с ръка врата на пострадалия, притиснал с ръце тялото и го наклонил и сгънал напред“.

Настоящият въззивен съдебен състав приема, че в обвинителния акт – в неговата обстоятелствена и диспозитивна част конкретно, ясно и непротиворечиво са посочени всички фактически обстоятелства, които прокурора твърди да са съставомерни по конкретно посочените от него правни норми от Особената част на НК. В посочения процесуален документ, издаден от прокурора са налице конкретни твърдения за времето /датата/, за мястото,за начина на извършване на инкриминираното деяние, за участието/авторството/ на А. К. в неговото осъществяване, а така също и за приложимите, според прокурора конкретни законови разпоредби. Така изразената от прокурора позиция, относно всички съставомерни признаци на деянието, е достатъчно подробна и позволява на подсъдимия К. и на неговия защитник да разберат всички необходими фактически и правни характеристики на обвинението и да изградят адекватна защита срещу него.

Неоснователни са претенциите на първия съд към съдържанието на обвинителния акт на СРП по отношение твърдяната липса на яснота в позицията на прокуратурата относно начина на осъществяване на инкриминираното деяние.

В обвинителния акт, поставил началото на съдебното производство прокурорът е изложил ясно,конкретно и достатъчно подробно своите фактически съображения, поради които приема, че деянието е осъществено на конкретна дата, на конкретно място, спрямо конкретно лице и с конкретни действия от обвиняемия А. К.. Така в обстоятелствената част на обвинителния акт/стр.1 и 2/ прокурорът изрично е посочил фактическите обстоятелства, при които приема да е било осъществено деянието, като е посочил ,че на конкретна дата /02.09.2018г./, на конкретно място/ в гр.София, парк в кв.“Гео 2

Милев“/ обвиняемия А. К.,който бил непълнолетен, стиснал с ръка за врата пострадалия Р. К.,който бил малолетен, притиснал го,като го наклонил и сгънал напред тялото му, след което събул панталона си и започнал да отърква /да трие/ половия си член между „бузите на дупето“ на пострадалия Р. К., който бил с обут панталон,който панталон подсъдимия се опитвал да събуе.

Именно тези фактически обстоятелства са възпроизведени от прокурора,при това коректно, и в диспозитива на обвинителния акт, където е формулирано словестно и цифрово , поддържаното срещу А. К. обвинение по чл.157,ал.3;вр.ал.1; вр.чл.63,ал.1,т.2 НК. Обстоятелствата дали тези твърдени от прокурора действия са били осъществени, дали те са били осъществени от подсъдимия и дали са били осъществени точно по начина, описан в обвинителния акт,както и дали те осъществяват състав на престъпление от Особената част на НК, представляват въпроси по съществото на делото , по които въпроси първоинстанционния съд дължи отговор едва в своя заключителен съдебен акт.

Тази процесуална позиция на въззивния съд не се променя от това,че в обвинителния акт прокурорът ,изграждайки своята версия за осъществяване на инкриминираното деяние и обосновавайки неговата съставомерност по приложимите ,според него, разпоредби на Особената част на НК, е направил твърдението,че пострадалия с оглед малолетието и местонахождението си далеч от своите жилище и родители, се явявало и лице,лишено от възможност за самоотбрана. Това е така, тъй като осъществяване на обвинителната функция в наказателния процес е възложена на прокурора и той е единствения орган, които разполага с правомощието да преценява дали, кога, на кого и за какво точно престъпление да повдига обвинение. От друга страна, така изразеното от прокурора мнение относно качеството на пострадалия, който освен малолетно лице се явявало и такова, лишено от възможност за самоотбрана, не поражда соченото от районния съд противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив,тъй като, изъвн това ненужно изявление, в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът се е въздържал от твърдения, за каквато и да било друга конкретна деятелност на подсъдимия, която да създава неяснота относно позицията на прокурора за начина на извършване на деянието. Липсват, каквито и да е твърдения от страна на прокурора за фактически обстоятелства,които да влизат в противоречие с тези, описващи действията на подсъдимия по 3 упражняване на принуда/сила/ спрямо пострадалия и осъществените полови такива. В този смисъл в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът не е направил твърдения за факти,които да влизат в противоречие помежду си,а и с направената от него словестна и цифрова квалификация на деянието, и така да създават неяснота относно неговата позиция за начина на извършването му от страна на А. К..

Изразеното/на стр.3 от ОА/ от прокурора негово становище, че пострадалия се явява и лице,лишено от възможност за самоотбрана, не води до неяснота в неговата позиция относно начина на извършване на инкриминираното деяние, а именно единствено чрез употреба на сила, и не се явява в противоречие с отразените в диспозитива на обвинителния акт съставомерни признаци на това деяние, тъй като представлява негово/на прокурора/ мнение относно евентуалното наличие и на това обстоятелство, от състава на чл.157,ал.1 НК, което мнение, обаче не е отразил в диспозитива на обвинителния акт . Както вече бе посочено, единствено на преценката на прокурора е оставено очертаването на конкретните съставомерни параметри на поддържаното обвинение, включително и относно начина на извършване на претендираното деяние, което в конкретния случай прокурора е свел единствено до употреба на сила, като не е отдал правно значение/не е инкриминирал/ и това деянието да е било осъществено и спрямо лице, лишено от възможност за самоотбрана. Така заетата от прокурора позиция не препятства подсъдимия и неговия защитник да разберат обвинението, в неговите фактическа и правна част, и да организират адекватна защита срещу него, тъй като дадената в диспозитива на обвинителния акт конкретна правна квалификация на деянието има и своето съответно непротиворечиво и конкретно фактическо описание в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Прокурорът очертава рамките на обвинението и съответно подвеждането на приетите от него факти под съответна правна норма, като решаващия съд следва да изрази позицията си относно правилното приложение на материалния закон със своя заключителен акт. Прокурорът е суверенният орган, който преценява под каква правна норма да подведе приетата за осъществена от обвиняемия деятелност,а съдът ,като арбитър в наказателния процес не следва да изземва тези негови функции, а ако прецени, че 4 държавният обвинител не е оценил правилно доказателствената съвкупност,събрана на досъдебното производство,като необосновано е извел поддържаната от него фактическа обстановка , включително и относно начина на извършване на деянието, и/или е стигнал до погрешен извод за приложимия материален закон, да го „санкционира” при постановяване на неговия краен акт.

Съобразявайки горните обстоятелства и доколкото самостоятелно не съзира допуснати процесуални нарушения в досъдебната фаза на наказателния процес, които да са ограничили правата на подсъдимия, настоящият въззивен съдебен състав намира,че атакуваното определение на СРС е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Поради горните съображения и на основание чл.341,ал.2;вр.чл.249,ал.3 НПК и чл.345,ал.1 НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение ,от 31.01.2024г., по НОХД 12828/2023г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 94 състав, с което съдебното производство е било прекратено и делото върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила и връща делото на СРС-НО,94 състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6