Решение № 111 от 06.04.2021, Административен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№ 111 гр. Враца, 06.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 09.03.2021 г. /девети март две хиляди двадесет и първа година/, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 643 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ - Враца против Решение № 260013 от 15.10.2020 г., постановено по АНД № 55/2020 г. по описа на Районен съд – Козлодуй. С оспореното решение е отменено като незаконосъобразно НП № 06-001270/14.02.2020 г., издадено от Директора на Дирекция

„Инспекция по труда“ - Враца, с което на Д.п. „Р. о.“ гр. ***, ЕИК *********, на основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/ и във вр. с чл. 55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ и във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл. 5, ал. 2 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 6 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи във връзка с т. 6.5 от Приложение № 2 на чл. 2, ал. 2 от същата Наредба.

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила при постановяването му - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди обжалваното НП. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът - ДП „Р. о.“, чрез процесуалния представител * П*, оспорва касационната жалба като неоснователна. В депозиран писмен отговор развива доводи за правилност на съдебния акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от ОП – Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Козлодуй е НП № 06-001270/14.02.2020 г., издадено от Директора на Дирекция

„Инспекция по труда“ - Враца, с което на Д. п. „Р. о.“ гр. ***, на основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5 от КТ и във вр. с чл. 55 от ЗЗБУТ и във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл. 5, ал. 2 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 6 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи във връзка с т. 6.5 от Приложение № 2 на чл. 2, ал. 2 от същата Наредба.

Първоинстанционният съд е приел, че при издаване на НП е допуснато нарушение на материалния закон.

Наказанието е наложено на юридическо лице, което не е пасивно легитимирано да носи административнонаказателна отговорност за посоченото нарушение. На ДП „Р. о.“ е вменена отговорност за извършено деяние в качеството на „работодател“ по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ без да се намира в трудови правоотношения с работниците и служителите на К. „К. ****“. Въззивният съд е приел, че административният орган е тълкувал разширително понятието „работодател“, наричайки го „възложител“, при което е постановил незаконосъобразно НП и го е отменил.

Решението е неправилно.

От словесното описание на нарушението в

АУАН и в наказателното постановление е видно, че отговорността на ответника по касация е ангажирана за това, че в качеството на възложител на строителен обект: Изграждане на фаза 1 на Национално хранилище Р. о.– К., на площадка „Р.“, в землището на с. ***, общ. ***, който не се освобождава от отговорност по отношение на осигуряването на ЗБУТ, не е изпълнил задължението си да изисква спазването на правилата и нормите за ЗБУТ от участниците в строителния процес – проектант, независим строителен надзор, строител и подизпълнители, а именно да изисква от тях да спазват правилата по безопасност и здраве при извършване на арматурни работи на цитирания строителен обект, като на 16.12.2019 г. строителни работници от „Е.“ ООД – *** извършват арматурни работи на подобект: Изграждане на фундаменти под подвижни покриви на територията на НХ РАО – ***, без да са предвидени начините на укрепване на арматурните скелети на фундаментите под подвижен покрив, преди монтиране на кофражните форми, срещу тяхното преобръщане или падане, което не е предвидено в ПБЗ за строежа, заповедна книга за обекта или работен проект част „Конструктивна“.

Видно от представените по делото писмени доказателства, с Основен договор IC-2016005 от 07.07.2016 г. Д.п. „Р. о.“ е възложило на изпълнителя Н. – б. к. „Н. х. за р. о.“ изпълнението на работите, описани като „Изграждане на Фаза 1 на Н. х.за р. о.“.

С Договор от

06.12.2016 г. Г. – б. к. „Н. х. за р.о.“ е възложил на К. „К. ****“ изпълнението на дейностите, описани в Приложение № 2 от 22.12.2015 г. към Споразумение за консорциум от 31.03.2015 г.

С Договор № IC-2016

005/1 от 20.07.2016 г. К. „К. ****“ е възложил на „Е.“ ООД гр. *** изпълнението на част от работите на обект „Изграждане на Фаза 1 на Н. х. за р. о.“, подробно описани в Приложение № 1.

Д.п. „Р.о.“ се явява възложител на строежа, индивидуализиран в АУАН и НП, по дефиницията на § 1, т.

1 от ДР от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, с оглед на което правилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността му за извършено деяние в това качество.

Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗЗБУТ, в процеса на проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация на обектите възложителят е отговорен и изисква, а съответните контролни органи контролират спазването на правилата и нормите за здравословни и безопасни условия на труд от проектанта и от строителя.

Съгласно чл.

55, ал. 1 от ЗЗБУТ, лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по чл. 413, 414,

415,

415в и 416 от Кодекса на труда. Ползвана е законодателна техника на препращане към друга административнонаказателна разпоредба с посочен вид и размер на санкция.

В тази връзка възложител, който не спазва изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, носи отговорност по чл.

413, ал. 2 от КТ и се наказва със санкцията по тази разпоредба, без да е необходимо да има статут на работодател, който наема работници за строителството на разрешения обект. Наемането на работници за изпълнение на СМР се извършва от строителя, а не от възложителя. Според легалната дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, „строител“ е лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на същата наредба „възложител“ е всяко физическо или юридическо лице, за което се изготвя и изпълнява инвестиционния проект и има качеството на възложител по смисъла на ЗУТ. Погрешно е тълкуването на Районен съд -

Козлодуй, че за да бъде ангажирана юридическата отговорност на възложител при неспазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, е необходимо той да има качеството на работодател по смисъла на §

1 от ДР на КТ. Това тълкуване на въззивния съд е довело до включването на допълнителни изисквания към субекта на нарушението, които не намират законова опора.

Настоящият съдебен състав счита за справедлива определената от наказващия орган санкция в размер на 5 000 лв. Административното нарушение сочи на неизпълнение на въведени нормативи, касаещи охрана на значими обществени отношения - осигуряването на здравословни и безопасни условия при престиране на труд. Нарушени са зададени от законодателя правила за дължимо поведение при изпълнение на строителни и монтажни работи - дейности с висок риск от трудов травматизъм, като настъпилите вредоносни последици от деянието са значителни.

Като е отменил издаденото НП като незаконосъобразно, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените по – горе съображения настоящият състав на съда намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Касационната жалба е основателна и следва да се уважи.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.

63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателни постановления страните имат право на разноски по реда на АПК. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.

63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от

Закона за правната помощ /ЗПП/. На основание чл.

37, ал. 1 от ЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение на касатора в размер на по 100 /сто/ лева за всяка от двете съдебни инстанции.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Враца РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 260013 от 15.10.2020 г., постановено по АНД № 55 по описа за 2020 г. на Районен съд – Козлодуй, с което е отменено като незаконосъобразно НП № 06-001270/14.02.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 06-001270/14.02.2020 г., издадено от Директора на Дирекция

„Инспекция по труда“ - Враца, с което на Д. п. „Р. о.“ гр. ***, на основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда и във вр. с чл. 55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл. 5, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във вр. с чл. 6 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи във връзка с т. 6.5 от Приложение № 2 на чл. 2, ал. 2 от същата Наредба.

ОСЪЖДА Д.п. „Р.о.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** , ДА

ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца сумата от 100,00 /сто/ лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение по КАНД № 643/2020 г. по описа на Административен съд – Враца и сумата от 100,00 /сто/ лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение по АНД № 55/2020 г. по описа на Районен съд – Козлодуй.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.