Протокол № 54 от 03.12.2021, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 54 гр. Силистра, 03.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров при участието на секретаря Ели Ст. Николова

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Н. Димитров Търговско дело № 20213400900117 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

МОЛИТЕЛ:БАНКА ДСК АД – р.ув., не се явява представител, явява се юриск.Д.Р..

ОТВЕТНИК:МАНЕКС ЕООД – р.ув., не се явява представител, явява се адв.Н.Д..

КРЕДИТОР:УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД представител.

– р.ув, не се явява

КРЕДИТОР:ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД – р.ув., не се явява представител, явява се юриск.Н.И..

КРЕДИТОР:В. Д. П. – р.ув., не се явява, за него се явява адв.М.Д..

ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. СТАФАНОВ – р.ув., явява се лично.

КРЕДИТОР:П. В. Д. – р.ув., не се явява.

КРЕДИТОР:СН. П. П. – р.ув., не се явява.

КРЕДИТОР:З. К. З. ЗЪРНО – р.ув., не се явява представител, явява се адв.С.Н..

СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

ЮРИСК.Р. – Моля да се даде ход на делото.

1

АДВ.Д. – Да се даде ход на делото.

ЮРИСК.И. – Моля да се даде ход на делото.

АДВ.Д. – Моля да се даде ход на делото.

АДВ.Н. – Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва:

В предходното съдебно заседание е допуснато допълнение към изготвеното вече заключение по назначената от съда ССЕ. Вещото лице е представило в срок допълнението си.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване на вещото лице, което е със снета самоличност по делото.

ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. – Предал съм в срок допълнителното заключение.

Поддържам го и при въпроси ще отговоря.

ЮРИСК.Р. - Нямам въпроси. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените въпроси.

АДВ.Д. - Защо след като коефициентите на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност към края на 2017г. и края на 2018г. не попадат в заложените референтни стойности, както и показателите на автономност, неплатежоспособност и коефициентът на задлъжнялост за същите години 2 също не попадат в заложените референтни стойности, сте отговорили на последния въпрос по този начин, че свръхзадължеността е към 31.12.2019г., а не по - ранна дата примерно 2017г.?

ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. - Водещ е коефициентът за обща ликвидност, който за посочените години 2017г., 2018г. е по - голям от единица, както е заложено от законодателя. Останалите коефициенти действително са по малки от заложените референтни стойности, но коефициентът за обща ликвидност е по – голям от заложените референтни стойности.

АДВ.Д. – Според Вас излиза, че коефициентът на обща ликвидност за тези години е в референтни стойности. Той смятам, че може да бъде и изкуствено завишен чисто счетоводно и да се поддържа в такива стойности, докато за останалите показатели това е значително по – трудно. В този смисъл, моля да отговорите какъв изобщо е смисъла да се изчисляват останалите стойности на ликвидност и другите коефициенти, те не са ли индиция за изпадане в неплатежоспособност на търговеца? Какви са функциите на тези останали коефициенти?

ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. – Да, така е. Те са свързани, но са допълващи към коефициента за обща ликвидност, като те го допълват. Законодателят така е приел водещ да е коефициентът за обща ликвидност.

АДВ.Д. – Въпроса е - каква е функцията на останалите? Защо изобщо се изследват тогава, когато нямат абсолютна стойност, нямат абсолютно никакво значение за несъстоятелността?

ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. – При условие, че коефициентът на обща ликвидност е близък да заложената референтна стойност, тогава се вземат под внимание и останалите.

АДВ.Д. – Да кажете за 2017г. и 2018г. по какви баланси и счетоводни документи работихте? Посочили сте в заключението, че сте ползвали тези от 3

ТР към АВ. Само тези баланси ли ползвахте и изготвихте ли за нуждите на настоящото производство отделно баланси или не?

ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. - Ползвам съм само балансите от АВ. Не е било необходимо да изготвя такива баланси.

АДВ.Д. – Във връзка с единия от балансите, които сте ползвали - да ни кажете как се отчита печалбата на едно търговско дружество – на годишна база или може да се отчита и на междинна база през съответната календарна година? Допустимо ли е в този смисъл разпределението на печалба да приключи, да бъде извършено в съответната стопанска година, т.е. по време на годината, а не в края на годината?

ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. – Такъв въпрос не ми е бил задаван.

АДВ.Д. – Питам счетоводно, защото едната година има увеличение на капитала по този начин и ще оспоря баланса в този смисъл.

Искам да Ви задам въпроса – дали е допустимо увеличение на капитала чрез печалба натрупана евентуално през годината да бъде извършена, а не накрая на годината, т.е. с баланса окончателния годишния или може да бъде извършено и по време на годината?

ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. настоящия момент.

На този въпрос не мога да отговоря към

АДВ.Д. – Как се отразява върху краткотрайните активи и върху краткосрочните задължения, които са относими към общия коефициент на ликвидност, увеличението на капитала и по – точно увеличението чрез парична вноска, както и увеличението чрез преструктуриране на неразпределена печалба? През 2017г. е станало такова увеличение на два пъти на капитала на дружеството. Ще представя доказателства за това. Те са извлечени от ТР. През 2017г. е увеличен в края на годината по два начина капитала. Първо е увеличен чрез преструктуриране на неразпределена 4 печалба, по голямата част от която е натрупана именно през годината, а след това е увеличен и с парична вноска. Увеличава ли се стойността на краткотрайните активи и това отразява ли се върху краткосрочните задължения, увеличението?

ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. – Коефициентът на обща ликвидност се изчислява като съотношение на краткотрайните активи към краткосрочните задължения.

АДВ.Д. – Питането ми е – дали ако внеса парична вноска това се отразява по някакъв начин върху краткотрайните активи или съответно краткосрочните задължения?

ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. – Парична вноска, но какво имате предвид?

АДВ.Д. – Сума 500 000лв. внасям през годината за увеличение на капитала. Тази сума увеличава ли краткотрайните активи?

ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. – Би следвало да ги увеличи, защото влиза съответно в оборота или по банков път или в каса, най – вероятно по банков път.

АДВ.Д. – Как се отразява върху краткотрайните активи и върху краткосрочните задължения оценката на активите, ако бъде извършена такава? Задавам този въпрос понеже през 2018г. е направено и такава действие счетоводно.

ВЕЩО ЛИЦЕ:С.Д. – Естествено, че оценката влияе на коефициента.

При едно увеличаване се увеличават стойностите на краткотрайните активи и оттам коефициентът е с по – висока стойност.

АДВ.Д. – За да мога да продължа, ще представя – Протокол от решението на едноличния собственик на капитала от 10.10.2017г., с 5 приложен към този протокол междинен баланс от 10.10.2017г., с който капитала на дружеството се увеличава с 1 500 000лв.; Протокол от решението на едноличния собственик на капитала на Манекс ЕООД от 08.11.2017г., т.е. малко по – малко от месец след това за увеличение с 500 000лв. чрез парична вноска. Доказателствата, които представям ги има в ТР, оттам съм ги извлякъл. По тази причина не съм ги заверил. Съответно, представям Баланс към 31.12.2016г., откъдето се вижда каква е за текущата и предходната година неразпределената печалба.

Представям тези доказателства сега, защото сега се изследваха за 2017г. и 2018г. показателите.

Във връзка с това оспорвам заключението и по двата въпроса. Съгласно чл.630, ал.1, т.1 от ТЗ с решението си съдът на първо място обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността и определя началната й дата. С оглед отменителните сделки, които са предвидени в ТЗ е много важна началната дата на неплатежоспособността, съответно на свръхзадължеността, която трябва да се определи от съда възможно най – точно в решението. Това е особено важно, с оглед предвидените както казах отменителни сделки. Банките като обезпечени кредитори нямат интерес началната дата на несъстоятелността да бъде отдалечена във времето назад.

На първо място, това идва от това, че банките са обезпечени по принцип.