Решение № 418 от 07.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 578/2022
- Вид
- Решение № 418
- Подписан
- 07.08.2023
- В сила
- 02.08.2023
- Състав
- Теодорина Димитрова, Любка Милкова, Йордан Воденичаров
Цитирани разпоредби
- чл.127 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.144 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 пр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.296 т.2 пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Закон за задълженията и договорите
- чл.264 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.264 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.266 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.303а ал.3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 418 гр. Велико Търново, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Теодорина Димитрова
Членове:
Йордан Воденичаров
Любка Милкова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20224100500578 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №727/20.06.2022г., постановено по Гр. д.№129/2022г. по описа на РС – Велико Търново ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Раховец Архитектура и Строителство“ ЕООД, с ЕИК 104685271, дължи на „Ремекспрес – 2009“ ЕООД, с ЕИК 200792953, сумата от 3000лв., представляваща възнаграждение по договор за ремонт на багерна уредба на комбиниран багер „***“, по повод на който е издадена фактура №922/13.07.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 26.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 405,87лв., представляваща мораторна лихва за периода от 27.07.2020г. до 25.11.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №3356/2021г. по описа на РС – Велико Търново, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на мораторната лихва за разликата до пълния предявен размер от 416,67лв. и за периода от 14.07.2020г. до 26.07.2020г. вкл., както и е разпределена отговорността на страните за съдебни разноски за исковото и заповедното производства.
В срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника по делото „Раховец Архитектура и Строителство“ ЕООД, с ЕИК 104685271, чрез пълномощника му адв.А.П. – ВТАК, против първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която е уважен изцяло предявеният от „РЕМЕКСПРЕС 2009“ ЕООД със седалище гр.Г.Оряховица против „РАХОВЕЦ АРХИТЕКТУРА И СТРОИТЕЛСТВО“ ЕООД със седалище гр.В.Търново по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 ГПК иск с правно основание чл.266 ал.1 вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД с цена от 3000лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 26.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението, и е уважен частично предявеният по реда чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 ГПК иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД с цена от 405,87лв. Развити са оплаквания, че първоинстанционното решение в обжалваната му установителна част е неправилно и незаконосъобразно, а по съществото на правния спор липсват мотиви, както и са допуснати нарушения на процесуалноправни разпоредби – на чл.127 ал.2 ГПК. Твърди се, че в противоречие със събраните по делото доказателства първостепенният съд е приел, че страните по правния спор са обвързани с 1 валидно облигационно правоотношение за изработка, изразяващо се в ремонт на комбиниран багер „***“. В условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че въззиваемата страна има качеството на изпълнител по валидно сключен договор за изработка с въззивника, в качеството му на възложител на работа, то няма представени доказателства, че работата е изпълнена без отклонения и недостатъци, че е изпълнена качествено. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното такова в обжалваната му установителна част, вместо което постанови друго, с което отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски за две инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищец „РЕМЕКСПРЕС – 2009“ ЕООД със седалище гр.Г.Оряховица, чрез пълномощника му адв.Гр. Г. от ВТАК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, доколкото първоинстанционното решение в обжалваната му част не страда от пороците, посочени в жалбата, поради което моли същото да бъде потвърдено като правилно, обосновано, постановено при спазване на процесуалните правила и материалният закон, по развити съображения по съществото на спора.
В СЗ въззивникът, чрез пълномощника си адв.А.П. – ВТАК, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.
В СЗ въззиваемата страна, чрез пълномощника си адв.Г. – ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна – ответник по делото, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Предмет на разглеждане пред РС – Велико Търново са били предявени от „Ремекспрес – 2009“ ЕООД със седалище гр.Горна Оряховица против „Раховец Архитектура и Строителство“ ЕООД със седалище гр.В.Търново по реда на чл.422 ал.1 ГПК и в срока по чл.415 ал.4 ГПК иск с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3000лв. – главница, представляваща неплатено възнаграждение по Договор за извършен ремонт на багерна уредба на комбиниран багер „***“, за който е издадена фактура №922/13.07.2020г., чийто падеж е настъпил на 14.07.2020г., иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 416,67лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от датата на настъпване на падежа – 14.07.2020г. до 25.11.2021г., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 26.11.2021г. до окончателното изплащане, които вземания са предмет на издадена заповед по чл.410 ГПК по Ч.гр.д.№3356/2021г. по описа на ВТРС. В ИМ са изложени твърдения, че ответникът е възложил на ищеца ремонт на багерна уредба на комбиниран багер „***“, ремонтът е извършен, за която извършена услуга от ищеца е издадена фактура №922/13.07.2020г. на стойност 3000лв. с вкл. ДДС, падежът на фактурата е настъпил на 14.07.2020г., работата е приета от ответника възложител, но последният не е заплатил на ищеца възнаграждението за приетата работа.
2
С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът, чрез пълномощника си адв.А.П. – ВТАК, е заел становище за процесуална допустимост, а по същество – неоснователност и недоказаност на предявените искове, които е оспорил по основание и по размер. Заел е становище, че с ИМ не са представени доказателства, от които да е видно, че въобще е извършен ремонт. В условията на евентуалност е релевирал възражение, че ремонта не е извършен качествено, което е наложило отремонтиране на вещта в друг сервиз. Претендирал е разноски.
Ищецът с ДИМ от 17.03.2022г., имаща характер на пояснение и допълнение на ИМ по реда на чл.143 ал.2 ГПК е изложил твърдения, че възложеният от ответника на ищеца ремонт се изразява в разглобяване на всички шарнирни връзки по кофата и стрелата, тяхната подмяна и възстановяване на сглобките между тях, че ремонтът е извършен от ищеца в продължение на два месеца, ремонтираната вещ е предадена на ответника в годно експлоатационно състояние и приета без забележки и рекламации, като уговорката между страните е заплащането на приетата работа да се извърши веднага след извършването й.
В предоставеният от съда на ответника срок за вземане на становище по пояснението и допълнението на ИМ от ищеца, ответникът е признал факта, че процесната фактура се намира в счетоводството му, посочил е, че фактурата не е платена, защото не е постигнато съгласие по размера на сумата и по обема на ремонта и по отношение на цените на труд и вложени части; че изпълнителят не му е дал отчет за вложеният труд и части, нито е съгласувал с възложителя ремонтните дейности; че машината е приета обратно, но не е приета от възложителя – ответник извършената работа по количество и качество, като същата се явява некачествена.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от страните в частта на частично отхвърленият иск по чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.86 ал.1 ЗЗД за разликата от 10,80лв. над уважения до пълния предявен размер от 416,67лв. и за периода от 14.07.2020г. до 26.07.2020г. вкл., поради което и на основание чл.296 т.2 пр.1 ГПК в тази си част е влязло в законна сила.
При правилно установена фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е извел правилни и законосъобразни правни изводи за изцяло основателност и доказаност на главният иск по чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.266 ал.1 ЗЗД вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД с цена от 3000лв. и частична основателност и доказаност на акцесорният иск по чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.86 ал.1 ЗЗД в размер от 405,87лв., ведно с претенцията за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 26.11.2021г. до окончателното изплащане, предвид акцесорният й характер, които въззивният съд споделя и към които препраща на основание чл.272 ГПК.
Във въззивното производство не са събрани доказателства, които да променят установената от РС и възприета от въззивният съд фактическа обстановка по делото.
По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:
Съвкупният анализ на събраните по делото писмени /фактура №922/13.07.2020г./ и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А.Ш., които въззивният съд прецени по реда на чл.172 ГПК, но които кредитира като обективно дадени, доколкото свидетелят - очевидец възпроизвежда свои преки, непосредствени възприятия за релевантните за спора факти, обоснова извод за възникнало между страните по делото валидно облигационно правоотношение от сключен между тях неформален договор за изработка по смисъла на чл.258 ЗЗД, по силата на който ответникът – възложител е възложил на ищеца ремонт на багерна уредба на комбиниран багер „***“. С писмения отговор на ИМ и в първоинстанционното производство ответникът – възложител не е оспорил съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало от сключен между тях неформален договор за изработка, поради което възражението му в тази насока, направено за първи път едва с въззивната жалба, е преклудирано. Противно на оплакванията 3 на въззивника, от страна на ищеца, в чиято тежест е, по делото е проведено пълно и главно доказване на всички елементи от фактическият състав, обуславящи основателност и доказаност на главният установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.266 ал.1 вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД с цена от 3000лв. с вкл. ДДС, както по основание, така и по размер. Сключеният между страните договор за изработка е на стойност под 5000лв., поради което и по аргумент на противното от чл.164 ал.1 т.3 ГПК, за установяването му свидетелски показания са допустими. Безспорно от свидетелските показания на А.Ш. се установява постигнатото между страните съгласие, досежно същественото съдържание на сключения между тях неформален договор за изработка, а именно относно предмета и цената на възложената работа. От показанията на свидетеля А.Ш. безспорно се потвърждават ищцовите твърдения в процеса, че възложената от ответника на ищеца работа по сключения между тях неформален договор за изработка се е изразявала в ремонт на багерната уредба на процесния багер, следвало е да се ремонтират шарнирните връзки на багерната уредба, бил е необходим ремонт само на механичната част – на въпросните шарнирни връзки, като св.Ш. е категоричен, че хидравличен проблем, който да подлежи на отстраняване, не е констатиран от ищеца и представителя на ответника – г-н Я. не е уведомяван за необходимостта от отстраняване на такъв проблем. От свид. показания на А.Ш., според които „господин Я. дойде на място, ние му показахме какъв е проблемът, на което той отвърна да го поправим“, се установява безспорно, че ответникът – възложител е възложил на ищеца с процесния договор за изработка именно ремонт на механичната част – на въпросните шарнирни връзки, а не е бил възложен хидравличен проблем. Въззивният съд не кредитира показанията на свидетеля на ответника Р. Я., че проблемът, за който бил оставен за ремонт багера са няколко хидравлични бутилки по пневматичната система и че в ремонта им се е изразявала възложената на ищеца работа, доколкото от една страна противоречат на показанията на Ш., които въззивният съд възприема, а от друга страна, доколкото показанията на Я. съдът прецени по реда на чл.172 ГПК и отчете заинтересоваността му от изхода на спора. Въззивният съд съобрази и противоречията в показанията на свидетеля Р.
Разпечатката съдържа 28 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7bc041ec-9144-4b8b-959e-1143bdc84a94