Решение № 202 от 26.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Пловдив, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20225001000075 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Д. Р. Б. с ЕГН ********** от ****, Б. Ш.

УЗ. с ЕГН ********** от ****, действащ чрез своята майка Ш. Юз. УЗ. и К.

С. с ЕГН ********** от **** – чрез адв. Я.С., със съдебен адрес: **** С. против решение №21115/17.12.2021г., постановено по търг.д. № 1/2021г. по описа на О.С. - К., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Д. Р. Б. с ЕГН ********** от ****, Б. Ш. УЗ. с ЕГН ********** от ****, действащ чрез своята майка Ш. Юз. УЗ. и К. С. с ЕГН ********** от **** против ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:

**** искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с пар.22 от ПЗР на КЗ във връзка с чл. 86 ЗЗД, за заплащане на всеки един от ищците поотделно на суми в размер на 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие смъртта и загубата на дядо им Ю.Р.С. в резултат на ПТП, настъпило на 07.01.2016г., причинено виновно от М.С.Х. при управление на лек автомобил Р., модел „М.“ с рег. №* **** **, гражданската отговорност за което е предмет на застраховка, сключено с ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, за периода 1 от 07.01.2016 година до окончателното разплащане и с което са осъдени Д. Р.

Б. с ЕГН ********** от ****, Б. Ш. УЗ. с ЕГН ********** от **** и К. С. с ЕГН ********** от **** да заплатят на ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата 6 424 лева.

В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за нарушение на материалния закон. Молят съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените от всеки от тях искове против застрахователя в пълните им претендирани размери. Считат, че съдът не е отчел близките отношения между починалия Ю.Р.С. и неговите внуци – ищците, не е отчел обстоятелството, че Д.Б. и Б.У. са живели в къщата на дядо си и са били отглеждани от него, като родителите им са работели в чужбина, поради което за тях той е бил като баща, а ищцата К. С. е посещавала редовно дядо си през ваканциите и е имала силна емоционална връзка с него. Като необоснованост се твърди и обстоятелството, че съдът не е взел предвид и дълбоката скръб и тъга, силния стрес и отраженията върху емоционалната сфера, които са изпитали вследствие на смъртта му.

Въззиваемата страна ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, чрез упълномощения адвокат З.К. със съдебен адрес: **** с писмен отговор от 27.07.2020г. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Приетендира присъждане на разноски за въззивното производство в размер на 7560 лева.

От страна на жалбоподателите е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 226 ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ във връзка с пар.22 от КЗ във връзка с чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Ищците Д. Р. Б. с ЕГН ********** от ****, Б. Ш. УЗ. с ЕГН ********** от ****, действащ чрез своята майка Ш. Юз. УЗ. и К. С. с ЕГН ********** от ****, представлявани от адв. Я.С., със съдебен адрес: **** С. твърдят, че на 07.01.2016г . в гр. К., на бул. „Х.Б.“ е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което е починал техния дядо – Ю.Р.С.. Твърди, че 2 автомобилната катастрофа е причинена от М.С.Х. при управление на лек автомобил Р., модел „М.“ с рег. №* **** **. Твърдят, че причина за ПТП е технически несъобразената скорост на движение на лекия автомобил и допуснатото нарушение при заобикаляне на спряло на пешеходна пътека превозно не избира подходяща скорост, която да му позволи да спре и да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци. Твърдят, че смъртта на дядо им е пряка и непосредствена последица от пътно транспортното произшествие. Твърдят, че с влязла в сила Присъда №14/05.10.2016г. по НОХД №159 от 2016г. по описа на ОС - К., виновният водач М.С.Х. бил признат за виновен затова, че като е нарушил правилата за движение по пътищата по непредпазливост е причинил смърт на Ю.Р.С..

Твърдят, че и тримата са били в много близки и топли отношения с дядо си. За тях смъртта му била изключително трагично събитие, породило скръб, шок, отчаяние, тревожност и напрежение. Твърдят, че връзката между дядото и внуците – ищци се характеризирала с взаимна обич, уважение, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Починалият бил тяхна морална опора и глава на цялата фамилия. Той се е грижил за тях, отглеждал ги и ги възпитавал като баща, тъй като родителите на Д.Б. и Б.У. работели в чужбина.

Ищцата К. С. също е посещавала дядо си по празници и през ваканциите и е имала силна емоционална връзка с него. Твърдят, че вследствие на причинената смърт на техния дядо са понесли /и понасят/ неимуществени вреди – страдания, скръб, тъга, негативни психически изживявания. Твърдят, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗД „Б.И.“ АД.

Претендират заплащане на обезщетения за причинените им неимуществени вреди пряко от застрахователя. Молят съда да осъди ответника ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** да им заплати по 50 000 лева /на всеки един от тях поотделно /- представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие смъртта и загубата на дядо им Ю.Р.С. в резултат на ПТП, настъпило на 07.01.2016г., причинено виновно от М.С.Х. при управление на лек автомобил Р., модел „М.“ с рег. №* **** **, гражданската отговорност за което е предмет на застраховка, сключено с ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, за периода 3 от 07.01.2016 година до окончателното разплащане , както и направените по делото разноски.

Ответникът ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** оспорва предявените искове. На първо място твърди, че ищците не са от кръга правоимащи лица, които имат право да получат застрахователно обезщетение. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”.

Оспорва вредата и причинната връзка между ПТП и настъпилата смърт на Ю.Р.С.. Счита, че размера на претендираните вреди е прекомерен с оглед на твърдяните болки и страдания. Твърди и наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, тъй като е пресякъл неправилно пътното платно и в тази връзка счита, чие съдът – ако намери исковете за основателни – следва да отчете наличието на съпричиняване като редуцира размера на обезщетението.

Първоинстанционният съд е намерил, че макар и основани на взаимна обич и привързаност, отношенията на ищците с техния починал дядо не са такива, че са се приемат за заместващи отношенията им с най-близките от тесния семеен кръг – съпруг, деца, родители, поради което е намерил, че болките и страданията от смъртта на Ю.Р.С. на всеки един от внуците му не подлежат на обезщетяване от застрахователя.

От представената справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от регистъра, воден от Г.Ф. се установява, че за лекия автомобил Р., модел „М.“ с рег. №* **** ** е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/02/***************, със срок на покритие от 24.06.2015г. до 23.06.2016г. , издадена от ЗД „Б.И.“ АД. Налице е застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на увреждането. М.С.Х. като водач на лекия автомобил се явява застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Именно в периода на действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие.

Съгласно чл.223 от КЗ /отм./ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на 4 застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следва да се приеме наличие на валидно застрахователно правоотношение, обуславящо ангажиране отговорността на застрахователя за причинените от застрахования вреди на третото лице ищец.

Съгласно чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Видно от влязла в сила Присъда №14/05.10.2016г. по НОХД №159 от 2016г. по описа на ОС - К., виновният водач М.С.Х. бил признат за виновен в това, че на 07.01.2016г. е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП, задължаващ водачите на пътни превозни средства да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, чл.21 ал.1 от ЗДвП, забраняващ на водача на ППС, категория „В“ при избиране на скоростта на движение в населено място да превишава 50 км/ч, чл.20, ал.2 от ЗДвП, задължаващ водачите на ППС да намалят скоростта и да спрат, когато възникне опасност за движението и чл.119 ал.2 от ЗдвП, задължаващ водача на нерелсовото пътно превозно средство при заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци и по непредпазливост е причинил смъртта на Ю.Р.С. , като деянието било извършено на пешеходна пътека.

Присъдата е влязла в сила на 12.04.2017г.

Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Видно от заключението на вещото лице инж. В.Д. по допуснатата съдебна автотехническа експертиза пострадалият пешеходец Ю.С. и неговия внук са спрели преди пресичането на пешеходната пътека и са тръгнали да пресичат едва след като бусът, спрял пред пешеходната пътека, им е осигурил предимство. Пресичали са платното перпендикулярно, по средата на пътеката, по най-краткия път. Съдът кредитира това заключение като 5 обективно и компетентно. Ето защо не може да се приеме твърдението на ответника, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.

От заключението на тази експертиза се установява също, че скоростта на лекия автомобил Р., модел „М.“ с рег. №* **** ** е била 58 км/ч към момента на удара и преди него при разрешена за пътния участък 50 км/ч. За да бъде предотвратен ПТП водачът е трябвало да управлява със скорост не по-голяма от 47.38 км/ч.

От заключението на вещото лице д-р Н.М. по допуснатата съдебномедицинска експертиза се установява, че смъртта на Ю.Р.С. се дължи на остра сърдечно-съдова недостатъчност вследствие на вътрешна кръвозагуба от разкъсване на опората на тънкото черво и кръвоизливи в коремната кухина и под пристенния лист на коремницата. Травматичните увреждания са получени при действието на тъп или тъпо – ръбест предмет и добре отговарят да са възникнали при вида автомобилна травма блъскане на пешеходец от лек автомобил. Според експертизата е налице пряка причинна връзка между причинените при ПТП телесни увреждания на Ю.С. и настъпването на смъртта му.

Видно от представените удостоверения за наследници и удостоверения за родствени връзки /стр.47 – 49 от делото на ОС – К./ ищците са внуци на починалия в резултат на ПТП Ю.Р.С.. ДЖ. Р. Б. и Б. Ш. УЗ. са деца на неговата дъщеря Ш. Юз. УЗ., а К. С. е дъщеря на дъщеря му М. Ю. С..

Съдебната практика, обективирана в Постановления №4/1961г., №5/1969г. и №2/1984г. на Пленума на Върховния съд, изключва роднините по права линия от втора степен от кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение по чл.52 от ЗЗД за неимуществени вреди в случай на смърт на техен близък, настъпила в резултат на деликт . В ППВС № 4/61 г., което е задължително за съдилищата съгласно действащия ЗСВ, е прието, че за неимуществени вреди следва да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт. Те са изрично посочени низходящи, съпруг и възходящи. Направено е и уточнение, че това става след като се установи, че действително са претърпели такава вреда. Посочено е и че нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични 6 отношения - родители, изоставили децата си, фактическа раздяла. съпрузи живеещи в дълга