Решение № 846 от 30.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 846 гр. Пловдив, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20265300500601 по описа за 2026 година

Производство по чл.258, ал.1 ГПК

Делото е образувано по ВЖ на адв.С. П., АК-***, в качеството на проц.представител на ответника А. О. А., против Решение №386/ 16.07.2025г. по гр.д.№ 2673/ 2024г. по описа на АРС, в частта, в която същият е осъден заплати на Я. С. М., ЕГН ********** сумата от 10 000 лева , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинено на 20.07.2023г. в гр. ***, телесно увреждане – ***, довели до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, както и сумата от 1279 лева (хиляда двеста седемдесет и девет лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди от причинено на 20.07.2023г. в гр. ***, телесно увреждане – ***, довели до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, изразяващи се в изразходване на средства за заплащане на престой в болнично заведение, за ***, както и за издаване на съдебно-медицинско удостоверение, ведно с обезщетение за забава върху главниците в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба 15.11.2024г. до окончателното им изплащане, като в негова тежест са поставени направените разноски от другата страна по делото по съразмерност. Иска се отмяна на така обжалваното решение с възражение за прекомерност на присъдените обезщетения, липсата на мотиви и анализ на доказателствата е при каква фактическа обстановка са приети причинените неимуществени и имуществени вреди, като се отхвърлят исковете.

1

Постъпил е ПО по ВЖ от Я. С. М., оспорва се същата като неоснователна, иска се нейното отхвърляне, оставяне в сила на обжалваното решение , както и присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция.

Съдът е сезиран с иск по чл.45 ЗЗД от Я. С. М. против А. О. А., и двамата от гр. *** за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена от ответника на ищеца *** телесна повреда, изразяваща се във физическа увреда на части от тялото в областта на левия горен крайник, което е затруднило трайно движението му и причинило болки и страдания, съпътствани от разходи за лечение. За горното е била ангажирана наказателната отговорност на ответника по НОХД № ***/ 2023г. -II н.с. при АРС за престъпление *** НК, като му е било определено наказание „***“. В резултат на гипсова имобилизация от 35 дни за ищеца е било налице съществено затруднение и за ежедневните потребности при обслужването си, претърпял последователно две операции на 20.07.2023г. и 02.09.2023г., като след прекарани болнични от три месеца било поставено под въпрос и връщането му на работа в годините му преди пенсиониране. Претендирано е обезщетение с исковата молба в размер на 20 000 лева, като районният съд уважил иска в размер на 10 000 лева, над който размер не е постъпила жалба от ищеца и с оглед обжалваемия интерес по жалбата на ответника правния спор през въззивната инстанция е очертан в рамките до 10 000 лева.

Заявените от фактическа и правна страна обстоятелства и факти се подкрепят изцяло от доказателствения материал по делото от ангажираните доказателства. Относно фактическия състав на деликтната отговорност съдът е обвързан на основание чл.300 ГПК от задължителната сила на съдебния акт в наказателното производство, установяващ в случая извършителя на противоправното деяние, в случая ответника, съставляващо престъпление поради причинено увреждане у ищеца, представляващо *** телесна повреда, в пряка причинна връзка с действията на ответника, изразяващи се в нанесен силен удар при замах с дръжка на лопата срещу ответника след възникнала свада. Доколкото е определено по вид, характер и степен телесното увреждане у ищеца, то във връзка със спорния въпрос относно размера на репарацията за причинените неимуществени вреди, са ангажирани от ищеца гласните и писмени доказателства и СМЕ, които установяват така описаната в исковата молба продължителност на временната нетрудоспособност, първоначално при гипсовата имобилизация, така и проведените последващи две оперативни лечения, ограничили в началото физическите възможности на ищеца за самообслужване, така и наложили допълнително удължаване неработоспособността на ищеца с оглед все още активната му, но предпенсионна възраст. Видът, характерът , лечението и последиците от нанесените травматични увреждания са установени по депозирано детайлно , обосновано и компетентно изготвено заключение на в.л. д-р М.Б., д.м., с определен период на възстановяване от около 3-4 месеца, но с необходимост от провеждане на рехабилитационни и физиотерапевтични дейности и специализирано медикаментозно лечение.

При тези обстоятелства въз основа на опитните житейски правила не може да се изключи наличието на причинен стрес и негативни изживявания и усещания както от физическите болки, така и 2 такива от психо-емоционално естество след нанесения тежък удар върху физиката на ищеца, така и наложените след това ограничения в житейско-битов план и активност в обичайния ритъм на осъществяваните от него дейности. Така установените болки и страдания у ищеца обосновано мотивират при приложение на обществения критерий за справедливост на основание чл.52 ЗЗД определяне на размера от 10 000 лева за репарация на неимуществените вреди на ищеца, а по отношение на претендираното обезщетение за причинените имуществени вреди – установено от приложените към исковата молба по опис издадени от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД фактури в претендирания им общ размер от 1279 лева.

Така постановеното решение на районният съд се явява мотивирано от фактическа и правна страна, които се споделят от въззивната инстанция, налице е надлежен анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което ще се потвърди като правилно и законосъобразно.

На основание чл.38, ал.1 ЗА на процесуалния представител на въззиваемата страна следва да се присъди адв. възнаграждение в размер на 300 евро.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр. I ГПК, въззивният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 386/ 16.07.2025г постановено по гр. д.№ 2673/ 2024г. по описа на АРС - I гр. с. в обжалваната му част, в която А. О. А., ЕГН ********** от гр. ***, ул.“*** е осъден да заплати на Я. С. М., ЕГН ********** от гр. ***, ул.“***, сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинено на 20.07.2023г. в гр. ***, телесно увреждане – ***, довели до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, както и сумата от 1279 лева (хиляда двеста седемдесет и девет лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди от причинено на 20.07.2023г. в гр. ***, телесно увреждане – ***, довели до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, изразяващи се в изразходване на средства за заплащане на престой в болнично заведение, за ***, както и за издаване на съдебно-медицинско удостоверение, ведно с обезщетение за забава върху главниците в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба 15.11.2024г. до окончателното им изплащане.

В НЕОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА А. О. А., ЕГН: ********** да заплати на адвокат Р. П. П., АК-*** сумата 350 евро / триста евро/ адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1 ЗА за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му пред 3

ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4