Решение № 11 от 28.01.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. гр. Хасково, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20255640201001 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от С. С. Д. от град Димитровград срещу Наказателно постановление № 25-1253-002906 от 19.11.2025 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, в частта, с която на основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 185 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 138, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба, се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление в частта относно деянието по чл. 138, ал. 1 ЗДвП. Твърди се в жалбата, че деянието не било съставомерно по чл. 138, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, тъй като управляваното на процесната дата от жалбоподателя МПС отговаряло на всички изисквания на закона във връзка с ползваните регистрационни табели, като развива подробни доводи в подкрепа наведените доводи. Моли съда да постанови решение, с което да отмени 1 атакуваното наказателно постановление на Началник –група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково в частта относно нарушението по чл. 138, ал. 1 от ЗДвП, в която част го обжалва пред съда. Претендира и присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призована, не се явява. Чрез упълномощения по делото представител - адв. М.Х. от АК - Хасково заявява, че поддържа жалбата, а в хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност.

Претендира и присъждане на направени по делото разноски.

Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо заявява становище по жалбата и моли изложените в нея доводи да не бъдат взети предвид и същата да бъде оставена без уважение, а при условията на евентуалност – възразява за прекомерност на направените от другата страна разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 04.11.2025 г. свидетелите А. О. Ч. и С. М. М., двамата на длъжност „******“ в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, били на работа, в град Хасково, като в около 15:25 часа забелязали движение по бул. „България“ в град Хасково в посока кръстовището с бул. „Освобождение“ и спрели за проверка моторно превозно средство - автомобил марка „***“, модел „****“ с рег. № *****. В хода на проверката било установено, че моторното превозно средство било управлявано от жалбоподателя С. С. Д. с Разрешение за временно движение на превозното средство с номер ******, но в представената пътна книжка, водачът не била записана като лице, което може да ползва временните табели и да управлява моторното превозно средство с рама № ******* и водачът не представила свидетелство за регистрация на МПС за него. След справка било констатирано, че в списъка на лицата, които 2 можели да ползват временните табели попадало лицето Л.Д.Д., ЕГН:

**********. С оглед тези констатации и след достигнат извод, че не отговаря на изискванията на ЗДвП и издадените въз основа на него Наредба I-45/2000 на МВР, на 04.11.2025г., на място, срещу жалбоподателя, в нейно присъствие, бил съставен от свид. А. О. Ч., Акт за установяване на административно нарушение № 4685406 за нарушение по чл. 138, ал. 1 и по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като е налице облепяне на материалния /хартиен/ носител на акта, заличило датата на съставяне и серията, който С. С. Д., след предявяването му, подписала, а в графата за обяснения и възражения срещу съставения акт вписал, че няма такива, като била уведомена за правото да подаде възражения в 3 – дневен срок от връчване на акта. Със съставяне на акта за установяване на административно нарушение били иззети: книга, прономерована и прошнурована, издадена на 10.06.2024 г. с валидност 10.06.2027 г. и 2 броя регистрационни табели с номер ******.

Възражения срещу съставения АУАН са постъпили допълнително в рамките на законоустановения срок от връчването му, осъществено на дата 04.11.2025 г., според отразеното в приложената разписка, а в тях жалбоподателят оспорва съставомерността на деянието, като представила и Пълномощно от Л.Д.Д., в качеството му на управител на „Любо Лукс ауто“ ЕООД, град Димитровград, с което жалбоподателят С. С. Д. е упълномощена да управлява моторни превозни средства, собственост на дружеството, които се движат с регистрационни табели с номер ******

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и наложил процесните административни санкции - по чл. 185 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 138, ал. 1 от ЗДвП, а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30 лева.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите А. О. Ч. и С. М. М. относно фактите, възприети от тях при извършването на процесната проверка 3

– пряко и непосредствено, а така също и тези касаещи процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение като логически последователни и вътрешно безпротиворечиви, включително относно факта на управлението на МПС от страна именно на жалбоподателя С. С. Д.. Всъщност, относно качеството на жалбоподателя „водач“ на спряното за проверка МПС не се и възразява от него по делото. Гласните доказателства в тази насока са убедителни и логически последователни, като показанията на изброените свидетели в тази част се кредитират с доверие.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, на пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат превозни средства, които отговарят на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови актове. Според чл. 185 ЗДвП, за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 50 лв. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание по пункт 1 от НП е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същата е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от лице, разполагащо с необходимата материална компетентност с оглед заеманата от актосъставителя длъжност, но не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимото съдържание. Деянието, макар и лаконично, следва да е описано в достатъчна степен ясно откъм характеризиращите го от обективна страна признаци, по начин да бъде обезпечено правото на защита на жалбоподателя в аспекта да разбере всички факти от състава на нарушението, за което е привлечена към административно наказателна отговорност и да може да организира защитата си. В случая, посочено е, че се касае за управление на конкретна дата и място на моторно превозно средство, индивидуализирано с вписване на номер на рама и разрешение на временно ползване на регистрационни табели, също посочени 4 и са вписани твърдения, че установеният водач не попада сред лицата вписани в представената пътна книжка, които могат да управляват автомобила, като в списъка попадал Л.Д.Д., след което е вписано: „като не отговаря на изискванията на ЗДвП и Наредба I-45/2000 на МВР“, след което квалифицирали деянието като нарушение по чл. 138, ал. 1 от ЗДвП, без обаче да се конкретизира кой или какво на кои изисквания от Закона за движението по пътищата и цитираната наредба не отговаря – моторното превозно средство или водача, респ. документите. В случая, нормата на чл. 138, ал. 1 от ЗДвП поставя изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат превозни средства, които отговарят на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови актове, а когато се извежда като нарушена, следва, с оглед бланкетния й характер, да се впише на кои нормативни изисквания конкретно поведението на лицето не отговаря, за да се прецени дали въобще това лице е адресат на задължението, респ. субект на нарушението. Според чл. 30, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на лице – търговец по смисъла на Търговския закон, извършващо като основна търговска дейност внос, производство и/или продажба на превозни средства, се предоставят временни табели с регистрационен номер със срок от три години; временните табели с регистрационен номер се предоставят за ползване при управление на нерегистрирано в националния регистър на превозните средства моторно превозно средство на територията на страната за тестване, придвижване до съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от един търговски обект до друг и до официално обявено изложение. В чл. 30, ал. 13 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. е посочено, че лицето по ал. 1 или упълномощени от него лица водят дневник за завеждане на табелите и пътни книжки съгласно заявения брой временни табели с регистрационни номера, а в ал. 14 на същия текст – че в дневника и пътната книжка се отразява следната информация: в дневника – всички получени табели, серията и номерата на документите за временно движение и срокът, за който са издадени; за всеки номер се отразяват данните за неговото използване: дата и час (от.... до) на използването, маршрут, цел за използване на табелите, трите имена на водача, представителя на лицето по ал. 1, данни за марка, модел, номер на рама и цвят на превозните средства, а в пътната книжка – дата на ползване на табелите; пореден номер от дневника; марка, модел, цвят и номер на рама на ползваното превозно средство (ПС); маршрут 5 и цел на придвижването; час на излизане и час на връщане; име и фамилия и подпис на водача; пътната книжка се носи винаги при използване на ПС с временни табели с регистрационен номер и данните от пътната книжка трябва да съответстват на данните, записани в дневника. От описанието на нарушението в акта не става ясно дали административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на лице, упълномощено от търговеца да води дневник и пътни книжки, за да се приеме, че допускайки движението на процесния автомобил със съответните временни регистрационни табели, не е изпълнил съответните разпоредби на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. или, че въобще няма право да управлява превозното средство. И ако е второто, не става ясно как самото превозно средство не отговаря на нормативните изисквания за допускане на движението му по пътищата, отворени за обществено ползване, доколкото на жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 138, ал. 1 от ЗДвП. Неясното административно наказателно обвинение възпрепятства както правото на защита на санкционираното лице, така и упражняването на съдебен контрол за материална законосъобразност, поради което представлява съществено процесуално нарушение. Освен това, нанесена е поправка в съдържанието на акта не по установения ред – със облепяне на хартиената бланка в единия край по начин заличила, датата на съставяне и част от серийния номер на процесния АУАН, но все пак водещо е, че порокът в съдържанието при описание и квалифициране на деянието в акта е процесуалното нарушение, довело до накърняване правото на защита, явяващо се критерият за преценка дали може да бъде характеризирано като съществено.