Решение № 58 от 27.11.2023, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Чепеларе, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сона Гарабедян при участието на секретаря Нина Горялова като разгледа докладваното от Сона Гарабедян Гражданско дело № 20235450100021 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от ГПК „****“, ЕИК **** против „****“ ЕООД, ЕИК ****, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ.

Ищецът твърди, че: 1. по фактура № 2945/12.02.2018 г. е доставил и предал на ответното дружество дървен материал - смърч, ела и бор на стойност 3 507.24 лева с ДДС.

Датата на плащане по тази фактура е 12.02.2018 г.; 2. по фактура № 2951/19.02.2018 г. е доставил и предал на ответното дружество дървен материал - смърч, ела и бор на стойност 1 371.78 лева с ДДС. Датата на плащане по тази фактура е 19.02.2018 г. и 3. по фактура № 2953/20.02.2018 г. е доставил и предал на ответното дружество дървен материал - смърч, ела и бор на стойност 1 581.36 лева с ДДС. Датата на плащане по тази фактура е 20.02.2018 г.

Общата стойност на доставения от ищеца на ответника дървен материал по горните три фактури е в размер на 6 460.38 лева с ДДС.

Сочи, че срокът за плащането на този дървен материал според фактурите отдавна е изтекъл, но въпреки многократно проведените разговори с управителя на ответника, до настоящия момент плащане по тези фактури не е извършено. Горното пораждало правен интерес за ищеца, за да потърси намесата на съда за решаването на спора.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „****” ЕООД да заплати на ГПК " ****" сумата от 6 460.38 лева за доставения дървен материал по 3 бр. фактури: № 2945/12.02.2018 г., № 2951/19.02.2018 г. и № 2953/20.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 6 460.38 лева от датата на завеждане на исковата молба до неййното 1 окончателно изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил документ, наименуван "Възражение", подадено от ответника, с което уведомява съда, че в счетоводните регистри на дружеството задълженията по процесните фактури са следните: 1. по фактура № 2945/12.02.2018 г. – 1007.24 лева; 2. по фактура 2951/19.02.2018 г. – 1371.78 лева и 3. по фактура № 2953/20.02.2018 г. - 1581.36 лева.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, уточнява, че между страните съществуват трайни търговски взаимоотношения в продължение на години, като устно са договаряли и ищецът е извършвал многократно доставки. Уточнява също, че в исковата молба е допусната техническа грешка при посочване на номера на една от фактурите, а именно фактура № 2851/19.02.2018 г., като моли да се чете: фактура № 2951/19.02.2018 г., която е за сумата 1371.78 лева. Поддържа исковата молба и представеното за съдебното заседание становище с вх. № 1607/08.06.2023 г. във връзка с депозираното от ответника възражение и представените с него платежни документи. В хода на устните състезания пледира за уважаване на иска. Претендира разноски. Ответникът, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение по договор за доставка на описаните стоки, по който е престирал - предал е на ответника уговорените стоки в конкретно посочено количество, както и че за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, но последният не го е изпълнил, т.е. да докаже по основание и размер претенцията си.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, а при установяване наличието на главен дълг - да докаже, че е погасил.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен по следните съображения:

Като писмени доказателства по делото са приети - описаните фактури, всички подписани за ответника. Те съдържат всички необходими индивидуализиращи белези на твърдените правоотношения, в т.ч. вид и количество на продадените стоки, размер на дължимата цена.

По въпросите, свързани с фактурата като документ, доказателствената й стойност и дали тя е основание за плащане на цената на стоката, е формирана трайна съдебна практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 166/26.10.2010 г. по т. дело № 991/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т. дело № 593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 46/27.03.2009 г. по т. дело № 454/2008 г., ВКС, ІІ т. о., Решение № 30/08.04.2011 г. по т. дело № 416/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о. Процесните носят 2 подписи за ответника, които не са оспорени. Установява се, че стоките са доставени и приети. Не се оспорва наличието на правоотношения.

По делото е допусната съдебно - счетоводна експертиза, вещото лице по която, след запознаване с материалите по делото и с допълнителни счетоводни данни от счетоводствата на ищеца и ответника, дава заключение, неоспорено от страните и прието от съда, че при извършената проверка в счетоводството на ГПК " ****", се установило, че от страна на „****” ЕООД са извършвани разплащания по издавани от кооперацията фактури, без да има записване за коя фактура се отнасят. От представения от счетоводството на кооперацията дневник на сметка 411 - Клиенти с контрагент „****” ЕООД за периода от 01.02.2018 г. до 12.06.2023 г. /датата на извършената от вещото лице проверка в счетоводството на ГПК " ****"/ експертът установил началното салдо към 01.02.2018 г. по счетоводна сметка 411 с контрагент „****” ЕООД - вземане в размер на 11 317.52 лева по фактури, издадени преди 01.02.2018 г., както и издадени фактури в общ размер на 18 282.06 лева, както следва: № 0000002938/07.02.2018 г. - 1 709.82 лева; № 0000002940/08.02.2018 г. 6 184.98 лева; № 0000002945/12.02.2018 г. - 3 507.24 лева; № 0000002951/19.02.2018 г. - 1 371.78 лева; № 0000002953/20.02.2018 г. - 1581.36 лева; № 0000003348/04.03.2020 г.; № 0000003353/23.03.2020 г. - 1 777.68 лева. Вещото лице е установило извършени разплащания за този период в общ размер 23 030.00 лева и е посочило крайно салдо към 12.06.2023 г. по счетоводна сметка 411 с контрагент „****” ЕООД - вземане в размер на 6 569.68 лева.

Вещото лице е отбелязало, че поради това, че при извършените от страна на „****” ЕООД плащания не са конкретизирани по кои точно фактури са същите, в счетоводството на ГПК " ****" вземането е на стойност 6 569.68 лева, без да е отразено по кои фактури. Единствено за плащанията, извършени на 30.09.2020 г. в размер на 500 лева и на 29.10.2020 г. в размер на 1 600 лева, е посочено, че са извършени по фактура 2931/26.01.2018 г. При извършената проверка в счетоводството на „****” ЕООД на вещото лице не е била предоставена исканата информация. От страна на дружеството на експерта е бил предоставен Дневник на сметка 401 - Доставчици с контрагент ГПК " ****" за периода от 01.02.2018 г. до 12.06.2023 г. само относно осчетоводяването на процесните три фактури, както следва: 1. по фактура № 0000002945/12.02.2018 г. - 3 507.24 лева, осчетоводени плащания в брой в общ размер 2 537.38 лева, крайно салдо към 12.06.2023 г. по счетоводна сметка 401 с контрагент ГПК " ****" - задължение в размер на 969.66 лева; 2. по фактура № 0000002951/19.02.2018 г. - 1 371.78 лева, няма осчетоводени плащания, крайно салдо към 12.06.2023 г. по счетоводна сметка 401 с контрагент ГПК "****" - задължение в размер на 1 371.78 лева; 3. по фактура № 0000002953/20.02.2018 г. - 1 581.36 лева, няма осчетоводени плащания, крайно салдо към 12.06.2023 г. по счетоводна сметка 401 с контрагент ГПК " ****" - задължение в размер на 1 581.36 лева. Вещото лице е заключило, че общото задължение на ответното дружество към ГПК " ****" по процесните фактури е в размер на 3 922.80 лева.

В съдебно заседание при изслушването вещото лице пояснява, че с извършените плащания от ответното дружество като основание не са посочени по кои фактури плаща, а било изписано, че плаща по фактури, в ГПК "****" били закривани задължения по дата на 3 възникването им, от най - старото към най - новото, поради което при ищцовата кооперация оставала неразплатена сума по трите процесни фактури. Посочва, че при извършената справка в счетоводството на „****” ЕООД не са й предоставени на място поисканите документи и справки, а след това по имейл от управителя К. са й били изпратени счетоводни справки за осчетоводяването само на процесните три фактури, от което се установило, че в счетоводството на „****” ЕООД по първата фактура има извършвани разплащания. Същите плащания ги имало осчетоводени в ГПК " ****", но за други, по - стари фактури, тъй като не е написано основанието, а при ответното дружество тези плащания били осчетоводени като частично разплащане по фактура № 2945/12.02.2018 г. Посочва, че в ГПК "****" салдото, което стои като вземане от „****” ЕООД, е в размер на 6 569.68 лева по трите фактури.

Предвид изложеното и след цялостна преценка на събраните по делото доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът намира, че всички елементи от фактическия състав на претенцията са доказани по несъмнен начин.

Установява се възникването именно на твърдените от ищеца облигационни правоотношения, по които същият е престирал – доставил е и е предал стоките, описани във фактурите, при което за ответника е възникнало задължението за плащане на съответните цени. Всички вземания са изискуеми и дължими.

Единственият спорен въпрос е дали процесната сума по фактура № 2945/12.02.2018 г., а именно 3 507.24 лева с ДДС е била частично погасена от страна ответника чрез плащане.

Съгласно приетата и неоспорена от страните съдебно - счетоводна експертиза и посоченото от вещото лице при изслушването му, се установява, че с извършените разплащания са погасявани задължения по по - стари фактури от процесните. Според приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2017 г., условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗЗД се прилагат, когато липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. В случай, че длъжникът не е направил избор кое от няколкото еднородни задължения погасява, погасяването задължително се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 от ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД е установено в интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните.

Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е определено по основание и размер. За погасяване на паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и найпосле главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елементи /в частност главница и лихви/. Разпоредбата предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. "в" от ЗЗД в сравнение с 4 общата погасителна давност за главницата. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и 3 от ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. В случая, според заключението на вещото лице, при извършените от ответното дружество плащания от дати: 07.09.2021 г., 12.10.2021 г., 29.10.2021 г., 22.11.2021 г., 20.01.2022 г., 18.04.2022 г., 23.05.2022 г., 30.06.2022 г., 29.07.2022 г., 31.08.2022 г., 30.09.2022 г. и 14.03.2023 г. не е посочено кое конкретно парично задължение се погасява, а е посочено единствено плащане по фактури /с единственото изключение за извършени на 30.09.2020 г. и на 29.10.2020 г. плащания по фактура № 2931/26.01.2018 г., която не е сред процесните/, с оглед на което ответникът не се е възползвал от възможността предоставена в чл. 76, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Според приетата по делото счетоводна експертиза и посоченото от вещото лице в съдебно заседание ответникът има и по-стари задължения към ГПК " ****" и при прилагане на посочените по-горе принципи, настоящият състав намира, че с така посочените плащания в общ размер на 23 030 лева на основание чл. 76, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД правилно са погасени най-старите вземания, поради което не се установява ответникът да е погасил изцяло или частично задължения по процесната фактура № 2945/12.02.2018 г. По настоящото дело не са ангажинирани никакви други доказателства за погасяване на процесните задължения посредством плащане, въпреки дадените указания по чл. 146, ал. 2 от ГПК, освен четири незаверени копия от вносни бележки, в три от които не е посочено основанието за плащане, а в едната от тях от 18.04.2022 г. е посочено като основание фактура № 2931/26.01.2018 г. Така представените вносни бележки не са приети като доказателства по делото - първите три поради неизпълнение на указанието на съда за тяхното заверяване за вярност, а последната поради нейната неотносимост към предмета на спора. При това във възражението на ответника, с което са представени вносните бележки, са описани и фактури, различни от процесните, касаещи друго дело.