Определение № 2257 от 11.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2257 гр. Варна, 11.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500782 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 вр. чл.121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. No 29086 / 09.04.2026г., депозирана от О. Георгиева Г., ЕГН **********, с адрес: ************* срещу Определение № 4781/ 26.03.2026г. по гр. д. № 1957 / 2026г. на РС Варна, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен Съд - Бургас.

Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 115 ал.2 от ГПК и да се счита, че ищцата е упражнила правото си на избор - по местонастъпване на процесното ПТП. Независимо, че постоянният й и настоящ адрес са в с. Ясна Поляна, община Приморско, област Бургас, същата от години живее във Варна и съответно и ПТП е настъпило в гр. Варна.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Като разгледа доказателствата по делото и съобрази становището на жалбоподателя, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от О.

Георгиева Г., ЕГН **********, с адрес: ************* срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, 1

ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр София, бул. „Г.М.

Димитров“ No 1, иск с правно основание чл. 432 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 100 евро, представляваща частичен иск от общо 1635 евро – застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил ************, настъпили в резултат на ПТП в гр. Варна, на Аспарухов мост на 10.10.2025г., причинено по вина на водача на лек автомобил ************** който е застрахован по договор за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя за застрахователното събитие – 13.10.2025г. до окончателно изплащане на задължението.

ВРС е извършил служебна справка за адресната регистрация на ищцата и е установил, че постоянният и настоящ адрес са идентични и са в с. Ясна Поляна, община Приморско, област Бургас.

С обжалваното определение, след служебна преценка за подсъдност по иска на ищцата – потребител и на основание чл. 113 от ГПК, ВРС е прекратил производството и го е изпратил по подсъдност на РС – Бургас.

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

По същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

В разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК, законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, какъвто е настоящият случай. Същите искове се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. Следователно подсъдността по чл.115, ал.2 ГПК, предвид спецификата на горепосочените искове, разкрива характеристиките на специална местна подсъдност, която във всички случаи изключва както общата подсъдност по чл.108, ал.1, изр.1 ГПК - по седалище на ответника при искове срещу юридическо лице, така и всички други предвидени в ГПК местни подсъдности, вкл. тази по чл. 113 от ГПК. В 2 рамките на тази специална местна подсъдност са регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен съд измежду изброените. Правото на избор принадлежи на ищеца, а същият го е упражнил с депозиране на исковата молба пред ВРС.

Дори и да не го е заявил изрично, то първоинстанционният съд при съмнение е следвало да отправи указания към ищцата в тази връзка. Правото на избор на ищцата е надлежно упражнено, според настоящия състав, не само чрез депозиране на исковата молба пред ВРС /като съд по местонастъпване/, но и чрез изричното изявление на ищцата, обективирано в депозираната частна жалба. /в този смисъл и Определение No 248 / 01.06.2021г., постановено по ч.т.д. No 923 / 2021г. на ВКС, II ТО; Определение No 536 / 31.12.2018г., постановено по ч.т.д. No 2917 / 2018г. на ВКС, I ТО; Определение No 338 / 19.06.2018г., постановено по ч.т.д. No 1389 / 2018г. на ВКС, II ТО;/ По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4781/ 26.03.2026г. по гр. д. № 1957 / 2026г. на РС Варна, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен Съд - Бургас.

ВРЪЩА делото на РС съдопроизводствените действия.

-

Варна за продължаване на

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО e окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3