Определение № 132 от 29.01.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 132 гр. Благоевград, 29.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно гражданско дело № 20251200500068 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл.

121 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. И. Д., ЕГН **********, подадена чрез адв. Я. Д., срещу Определение № 2438 от 29.11.2024 г. по гр. д. № 2026/2024 г. на Районен съд Благоевград, с което е отхвърлено възражение за неподсъдност на делото на РС Благоевград, обективирано в подаден от жалбоподателя отговор на искова молба.

В жалбата се поддържа неправилност и необоснованост на определението. Жалбоподателят сочи, че с отговора на исковата молба е направил възражение относно местната подсъдност. Счита, че в случая се прилага чл. 115, ал. 1 ГПК. Намира, че съдът не е аргументирал кой е пострадалия и къде е било неговото местопребиваване, на което той е възприел изявленията на ответната страна. Поддържа, че съдът не е отчел, че ищецът твърди, че изявленията на ответника са били направени по време на телевизионни интервюта, които са били излъчени по национални телевизии, а не такива, които са били излъчени в интернет. Изразява становище, че при определяне подсъдността по реда на чл. 115, ал. 1 от ГПК е от значение местоизвършването на деянието, т. е. мястото, където е извършено противоправното поведение, а не мястото, където са настъпили вредите.

Позовава се на определение № 105 от 12.12.1984 г. по гр. д. № 941/1984 г., IV г. о. на ВС и определение № 350 от 24.06.2011 г. по ч. гр. д. № 325/2011 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, както и на „Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика“, ИК „Труд и право“, С., 2017 г., стр. 203-204. Според жалбоподателя в случая местоизвършването на деянията е свързано със седалището/студиото на телевизиите, които са в гр. София. Позовава се на определение № 63 от 14.06.2022 г. по ч. н. д. № 428/2022 г., Н. К., ІІ н. о. на ВКС и определение № 23 от 23.02.2021 г. по ч. н. д. № 155/2021 г., Н. К., І н. о. на ВКС. Твърди, че седалищата и студиата не са били посочени в исковата молба и че не са били доказани от ищеца. Поддържа, че в исковата молба не са били изложени и 1 твърдения, че мястото на настъпване на вредите е на територията на гр.

Благоевград. Изразява становище, че когато изпълнителното деяние на клеветата е свързано с разпространение на клеветнически твърдения чрез средство, чрез което тези твърдения могат да бъдат възприети едновременно от различни лица и с различно местонахождение, особената подсъдност на чл.

115, ал. 1 ГПК е неприложима, а се прилага общата подсъдност по чл. 105 ГПК по постоянния адрес на ответника, като в тази връзка се позовава определение № 50216 от 29.09.2022 г. по ч. гр. д. № 2972/2022 г., Г. К., I г.о. на ВКС. Счита, че обжалвания съдебен акт противоречи на практиката на ВКС, обективирана в това определение. Жалбоподателят твърди, че в случая деянията не са разпространени по интернет, поради което не е налице невъзможност за установяването на мястото, където са били извършени. Намира за неотносима практиката на ВКС, според която ако деликтното деяние се изразява в разпространяване на изявления или информация в интернет пространството, това деяние се отличава от обичайните деликти и при него липсва пространствена връзка между деянието и точно определено географско място.

Счита, че понеже ищецът не е изложил твърдения, че деянията са осъществени по интернет, не се явява приложима тази практика на ВКС, както и решение на СЕС от 25.10.2011 г. по съединени дела С-509/09 и С-161/10.

Поддържа, че в случая се претендират неимуществени вреди от юридическо лице, за което е невъзможно лично да възприема клеветнически изявления, поради което оспорва становището, че деликта е настъпил с възприемането му от увреденото лице на неговото местонахождение. Счита, че с оглед на правилата за местната подсъдност делото не е подсъдно на РС Благоевград на осн. чл. 105 и чл. 115, ал. 2 ГПК, тъй като седалищата на телевизиите и постоянният адрес на ответника са в гр. София. Моли да се отмени обжалваното определение, да се прекрати производството по делото и същото да се препрати на СРС.

Ответникът по частната жалба Югозападен университет „Неофит Рилски“, ЕИК 000017149 /ищец в исковото производство/ чрез адв. П. П. депозира отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното определение.

Споделя становището на районният съд, че в случая единствената сигурна връзка на деянието с конкретно пространство е мястото на настъпване на вредите. Позовава се на определение № 165 от 25.07.2022 г. по ч. гр. д. № 2476/2022 г., Г. К., І г. о. на ВКС, на Решение на съда на ЕС (голям състав) от 25.10.2011 г. по съединени дела С-309/09 и С-161/10 и на Решение на Съда на ЕС (голям състав) от 17.10.2017 г. по дело С-194/16. Счита, че в случая фактическият състав на непозволеното увреждане е бил довършен в гр.

Благоевград, където бил настъпил и вредоносния резултат от деянията.

Намира, че местоизвършването на деянията е в гр. Благоевград, поради което на осн. чл. 115, ал. 1 ГПК РС Благоевград е компетентен да разгледа делото.

Посочва, че по друго дело между страните с определение № 20 от 07.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1076/2024 г. на Окръжен съд – Благоевград е прието, че спорът следва да се разгледа от РС Благоевград. Моли съдът да потвърди обжалваното определение.

Окръжен съд Благоевград, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е депозирана в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на осн. чл. 121 ГПК. Тя 2 отговаря и на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по искова молба, подадена от Югозападен университет „Неофит Рилски“, с която срещу С. И. Д. е предявен частичен осъдителен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за сумата от 1000 лв., като част от вземане в общ размер на 100 000 лв., представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В срока по чл. 119, ал. 4 ГПК с отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за неподсъдност на делото, което е било оставено без уважение с обжалваното определение.

Районният съд е посочил в мотивите си, че настъпването на вредата е завършващия елемент на непозволеното увреждане. Намерил е, че когато деликтното деяние се изразява в разпространяване на изявления или информация в медийното пространството, това деяние се отличава от обичайните деликти, като при него липсва пространствена връзка между деянието и точно определено географско място. Счел е, че разпространените изявления или информация стават достъпни веднага от всички географски точки с достъп до телевизионната мрежа, които са почти неограничени по брой и на територията на целия свят. Поради особеностите на медийната среда съдът е намерил, че единствената сигурна връзка на такива деяния с определено физически конкретизирано пространство, е мястото на настъпване на вредите от него, което най-често и обичайно съвпада с местопребиваването на пострадалия - там където той е възприел направените в телевизионните предавания изявления на ответника. Като е съобразил данните по делото и твърденията на ищеца, РС Благоевград е приел, че е местно компетентен да разгледа спора по критерия по чл. 115, ал. 1 ГПК, поради което е намерил за неоснователно възражението на ответника за неподсъдност на делото на осн. чл. 105 ГПК. Намерил е разпоредбата на чл. 105 ГПК за неприложима с оглед на предоставената възможност за избор на ищеца и на даденото тълкуване на понятието „местоизвършване на деянието“.

Частната жалба е основателна.

Цената на частичния иск е 1000 лв., което по аргумент от чл. 104, т. 4, вр. чл. 103 ГПК обуславя родова подсъдност на делото на районен съд. Спорна между страните по делото е местната подсъдност на делото.

Законът използва различни териториални връзки, като делото е подсъдно на този районен съд, в чийто район то стои в посочената от закона връзка (Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право. Десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК. Сиела Норма АД. София, 2020, стр. 123). Ответникът е физическо лице, поради което общата местна подсъдност според чл. 105 ГПК се определя по неговия постоянен адрес.

Постоянният адрес на С. Д. се намира в гр. София, което обуславя компетентност на Софийски районен съд да разгледа делото по правилата на общата местна подсъдност.

В определени изчерпателно посочени случаи ГПК урежда хипотези на изборна местна подсъдност – когато са налице посочени критерии, свързани с особения предмет на делото, законът предоставя възможност на ищеца да предяви иска си и пред друг съд, който по правилата на общата или специалната местна подсъдност не е местно компетентен да разгледа спора (Ръководство на граждански съдебен състав. Книга първа, НИП, ISBN 9783 954-9419-97-9, стр. 57). Нормите са императивни и изключенията от общата подсъдност не може да се тълкуват и прилагат разширително (пак там).

Хипотеза на изборна местна подсъдност се предвижда в чл. 115, ал. 1 ГПК, според който иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието. Изборът на подсъдност по смисъла на чл. 115 ГПК се извършва от ищеца с подаването на исковата молба до съответния съд, като не е необходимо изрично волеизявление на страната или позоваване разпоредбата на чл. 115 ГПК (определение № 473 от 11.10.2018 г. по ч. гр. д. № 3143/2018 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС). Спорно между страните по делото е как следва да се определи местоизвършването на деянието с оглед особеностите на непозволеното увреждане, което се твърди от ищеца, че е осъществено от ответника чрез участия в национални телевизии.

Гражданскопроцесуалната доктрина (Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право. Десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК. Сиела Норма АД. София, 2020, стр. 126) възприема съдебната практика, че за местоизвършване на деянието се счита всяко място, където се е осъществил елемент от неговия фактически състав, но не й мястото на където са настъпили вредоносните му последици, ако то е различно от мястото на деянието.

В определение № 350 от 24.06.2011 г. по ч. гр. д. № 325/2011 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК е даден отговор на въпроса, как трябва да се определи местната подсъдност съобразно специалната разпоредба на чл.

115 ГПК по искове за непозволено увреждане, когато мястото на извършване на деянието под формата на действие е различно от мястото на настъпване на вредоносния резултат. ВКС е посочил, че фактът, че твърдените вреди са настъпили за ищеца в определено населено място е без значение, тъй като при определяне на подсъдността по чл. 115 ГПК от значение е местоизвършването на деянието, а не мястото, където са настъпили вредоносните последици от него. В същият смисъл е и определение № 4343 от 08.12.2022 г. по ч. гр. д. № 4381/2022 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС.

Определение № 487 от 27.06.2014 г. по ч. гр. д. № 3215/2014 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС посочва, че е налице разлика между местоизвършване на увреждащото действие, което е от значение за привръзката по чл. 115 ГПК и местоустановяване на конкретната претендирана вреда, което е без значение за местната подсъдност.

Според определение № 165 от 25.07.2022 г. по ч. гр. д. № 2476/2022 г., Г.

К., І г. о. на ВКС под "местоизвършване на деянието" по смисъла на чл. 115 ГПК законът има предвид мястото, където е извършено деликтното деяние (неправомерното действие или бездействие), а не мястото, където са се проявили последиците от това деяние - вредите, които са елемент на деликта, но той е различен от деяние.