Решение № 407 от 04.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. София, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев при участието на секретаря Станимира П. Делийска в присъствието на прокурора А. Б. Н. като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100605950 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, депозирана от С. И. Г., подсъдим, против Присъда, постановена на 07.06.2023 година, по НОХ дело № 14619/2021 година, по описа на Софийски районен съд, с което същият, /подсъдимият С. И. Г./ е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.129,ал.2, прдл.2, във вр. с ал.1 от НК , при което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години.

Жалбоподателят моли отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която бъде признат за невиновен. Кардиналният му довод да поиска това се базира на твърдението, че не е осъществул състава на престъплението, за което е обвинен, тъй като не е разполагал с физическата възможност да нанесе телесно увреждане на пострадалия Т. В. Т., /частен обвинител в производството/, поради обстоятелството, че по време на инцидента се е намирал далеч, извън София.

Депозирана е и допълнителна въззивна жалба от подсъдимия, в която доводите в първоначалната са доразвити. Направено е и доказателствено искане.

В съдебно заседание, страните развиха следните доводи:

1

Подсъдимият лично и чрез процесуалният си представител, адвокат Н. поиска отмяна на оспорената присъда, постановяване на нова с оправдателен, по отношение на обвинението резултат. В пледоарията си, защитникът насочи вниманието на съда, че според изнесеното от свидетелката С. Г., подсъдимия Г. и последната на инкриминираната дата са били на море, т.е. не е било възможно Г. да нанесе телесната повреда на пострадалия Т..

Представителят на Софийска градска прокуратура пледира за постановяване на Решение, с което атакуваната присъда бъде потвърдена.

Процесуалният представител на частния обвинител, адвокат Н. оспори въззивната жалба и поиска потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Аргументи за това, частният обвинител намери в правилността, законосъобразността и обосноваността, според него на атакувания съдебен акт. Пледира, показанията на свидетелката С. Л. Г., 8разпитана пред въззивната инстанция/ да не бъдат кредитирани, тъй като те съществено противоречат на основен и проверен доказателствен материал.

Пред въззивната инстанция бе проведено въззивно съдебно следствие с разпит на свидетел С. Л. Г., на чийто показания, съдът ще направи анализ подолу в решението си.

Съдът, съобразявайки материалите по делото, становищата на страните и закона, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално-допустима, доколкото е депозирана в законоустановения срок и то от активно-легитимирана страна.

Разгледана „по същество“, съдът намира жалбата за неоснователна.

Съображенията на състава на Софийски градски съд са следните:

Срещу подсъдимия С. И. Г., ЕГН **********, е повдигнато обвинение за това, че на 10.08.2019 г. , около 03:45 часа, в гр.Нови Искър, кв.„Кумарица“, в района на кръстовището на ул.„Искърско дефиле“ и ул.„Хаджи Димитър“, чрез нанА.не на удар с неустановен предмет с цилиндрична форма в областта на лявата ръка, причинил на Т. В. Т. средна телесна повреда, изразяваща се в закрито многофрагментно счупване на горния край на лявата лакътна кост, което е причинило трайно затрудняване на движенията на горния ляв крайник за срок по-дълъг от 30 дни, престъпление по чл.129, ал.2, пр.2, във вр. с ал.1 от НК.

От фактическа страна в производството е доказано следното:

Случката се разиграва на 10.08.2019 г., около 02:30 часа през нощта, когато пострадалият Т. Т. посетил денонощен магазин, находящ се в близост до кръстовището на ул.„Хаджи Димитър“ и ул.„Искърско дефиле“ в гр.Нови Искър, който магазин бил традиционно използван от жители на квартала и като питейно заведение.

По това време пред магазина се намирали свидетелите М.Д. и Н. Н..

Около 03:00 часа, към тях се присъединил и свидетелят К. Г., по прякор „Б.“.

Четиримата пили алкохол, разговаряли, напълно дружески.

2

Някъде след 03:00 часа, по улицата преминал случаен минувач, /неустановен по делото/.

Свидетелят К. Г., най-вероятно повлиян от алкохола започнал да подвиква на това непознато за процеса лице, /младеж, връщащ се от дискотека/, с намерение да предизвика с него скандал или по-вероятно да го накара да се почувства неприятно. Дори направил няколко крачки след непознатия, подвиквайки му.

Опитал да осъществеви и физическо съприкосновение с него.

Пострадалият Т. Т. се намесил в случващото се, като хванал свидетеля К.

Г. и го издърпал обратно при компанията. Така на практика Т. предотвратил един напълно безсмислен конфликт.

К. Г. си тръгнал от мястото, без да дава вид, че е засегнат от намесата на Т. и че възнамерява да търси някаква „веднета“.

Около 03:45 часа, докато останалите от тази компания, /пострадалият Т.

Т., свидетелите М.Д. и Н. Н./ все още били пред магазина и пиели алкохол пристигнало МПС, бяло на цвят, марка „Опел“, модел „Корса“, с неустановен по делото регистрационен номер.

От лекия автомобил слезли свидетелят К. Г., подсъдимият С. Г. и техният приятел Д.В..

Тримата тръгнали заплашително към Т. Т..

Т., разбирайки какво е намерението на тримата със забързана крачка тръгнал в посока кв. “Курило“.

Подсъдимият С. Г. носел неустановен предмет с цилиндрична форма в едната си ръка.

Т. не успял да избяга. Застигнат от С. Г., получил удар от последния, нанесен чрез носения от него предмет с цилиндрична форма в областта на лявата ръка.

След като С. Г. ударил Т., той, заедно с брат си К. Г. и Д.В. си тръгнали от мястото на инцинента.

Т. Т. се върнал към денонощния магазин.

На мястото все още се намирали неговите приятели - свидетелите М.Д. и Н. Н..

Тримата заедно отишли до спешния пункт на ЦСМП гр.Нови Искър, където била оказана първа помощ на пострадалия.

Подаден е сигнал на тел.112,.

Пристигнал дежурен екип от полицейски служители при 02 РУ-СДВР.

Последвало и образуване на досъдебно производство.

При нанесения удар, Т. Т. е получил закрито многофрагментно счупване на горния край на лявата лакътна кост.

Описаната фактическа обстановка се изяснява благодарение на анализ на следния доказателствен материал:

ГЛАСНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

3

Обясненията на подсъдимия С. И. Г..

Подсъдимият твърди, че един ден преди инкриминираната дата, заедно със своята бивша приятелка, /разпитаната пред въззивната инстанция в качеството на свидетел С. Л. Г./, заминали на почивка в град Царево. Не си спомня точния ден на заминаване и продължителността на почивката, но предполага, че са тръгнали на 09.08.2019 г., около обяд, а цялата им почивка продължила около 5-7 дни, до 15.08.2019 г. Отседнали в къща, в центъра на гр.Царево, която не е била индивидуализирана като туристически обект с някакво конкретно име и за това не може да бъде по-конкретен къде точно са отседнали. Не помни и името на собственика, но помни, че бил лице от мъжки пол, а когато заплатили нощувките, последният не им дал никакъв документ.

Въззивният състав, подобно на първоинстанционния не дава вяра на обясненията на подсъдимия, в нито една от съществените за разкриване обективната истина техни части и конкретно не дава вяра на твърдението, че на инкриминираната дата С. Г. вече е бил заедно с приятелката си извън София, /град Царево на морска почивка/.

На първо място тези обяснения противоречат на показанията на свидетелите Т. Т., /пострадал, частен обвинител/, М.Д. и Н. Н., очевидци на станалото. Показанията на тримата са взаимонепротиворечиви и последователни и като изключим Т., който е страна в производството, няма никакви обективни основания, на базата на които да може да се приеме някаква заинтересованост на останалите двама, а от там и опасение, че те биха били необективни.

Обясненията на подсъдимия противоречат и на фактите, установени, посредством Справка, изготвена от работодателя на подсъдимия Г. – „Фреш Маркет 2014“ ООД, съгласно която на 10.08.2019 г., С. И. Г., който тогава работил като консултант-продавач във фирмата, не е бил в платен или неплатен отпуск, както и не е бил в болничен, като това обстоятелство се отнА. и за целия месец август 2019 г. На обратно основание, то предполага, че Г. е бил на работа през целия месец август 2019 година в обект на фирмата в град София.

Въззивният съд кредитира показанията на свидетелите:

Т. В. Т.,