Решение № 3650 от 07.12.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3650 гр. София, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Михаил Ал. Малчев

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Д. Въззивно гражданско дело № 20221100508525 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК вр. чл. 294 ГПК.

С решение от 09.07.2008г., постановено по гр. д. № 9188/2005г. по описа на СРС, I ГО 41 състав, е признато за установено по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм), предявен от Л. С. П. срещу В.С.К., че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 25, намиращ се на втория етаж, вх. Б в сградата на ЖСК **** в гр. София, район „Овча купел“, ул. ****, състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухненски бокс, баня, тоалетна, мокро помещение, дрешник, антре, два балкона, с обща площ от 103 кв. м, при съседи: изток - зеЛ. площ, запад – зеЛ. площ, север - преградна стена с вх. А, юг - стълбище, коридор и ап. № 26, собственост на С.Н.М., заедно с принадлежащото мазе № 25 с обща площ от 3.77 кв. м, при съседи: изток - мазе № 26, собственост на С.Н.М., запад - зеЛ. площ, север - коридор на мазетата, юг - преградна стена с блок 12, вх. А, заедно с принадлежащия таван № 25 с обща площ от 5.62 кв. м, при съседи на тавана: изток -коридор на таваните, запад – таван № 26, собственост на С.Н.М., север – коридор на таваните, юг – коридор на таваните, заедно с принадлежащите се 2.522 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно място, съставляващо имоти с пл. №№ 2, 4, 6, 8 и 14, парцел ІІ от кв. 86 по план на „Овча купел”, гр. София при съседи на дворното място: изток – зеЛ. площ, запад – зеЛ. площ, север – ул. „Ливада“, юг – зеЛ. площ. Съдът е установил изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 ЗС по иска, предявен от Л. Б.С. срещу В.С.К., Г. Н. А. и Г. А. А., по договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 59, том І, рег . № 3166, дело № 1

59/07.06.2000г. на нотариус Б.Т., рег . № 076 по НК, на 1/2 идеална част от същия недвижим имот, на сумата 28 239 лв., която сума ищцата следва да заплати на купувачите по договора в месечен срок от влизане на решението в сила; Осъдил на основание чл. 108 ЗС ответниците Г. Н. А. и Г. А. А. да предадат на ищцата Л. С. П. владението на гореописания имот. Съдът е отменил на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ нотариален акт № 59, том І, рег. № 3166, дело № 59/07.06.2000г. на нотариус Б.Т., рег . № 076 на НК. На основание чл. 64, ал. 1 ГПК ответникът В.К. е осъден да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 465.11 лв., а ответниците Г. и Г. А.и – да й заплатят разноски в размер на 832.22 лв.

Ответниците са подали въззивна жалба срещу решението от 09.07.2008г., по която е образувано в. гр. д. № 3286/2008г., по описа на СГС, ГО, II-в въззивен състав, като с решение от 28.05.2019г. съдът е отменил обжалваното решение, в частта, с която на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е отменен нотариалния акт за покупко-продажба на недвижимия имот и е оставил без уважение искането на Л. С. П. за отмяна на основание чл.

431, ал. 2 ГПК (отм.) на нотариалния акт за покупко-продажба. Съдът е оставил в сила решението от 09.07.2008г. постановено по гр. д. № 9188/2005г. по описа на СРС, I ГО 41 състав, в частта му по предявения от ищеца срещу ответниците иск с правно основание чл.

108 ЗС, с която след приемане за установено , че Л. С. П. е собственик на процесния имот.

На основание чл. 64 ГПК (отм.) ответниците Г. и Г. А.и са осъдени да заплатят на ищцата сумата в размер на 2 000 лв. представляваща разноски за въззивното производство.

По повод подадена от ответниците касационна жалба срещу решението на СГС е образувано к. гр. д. № 511/2020г. на ВКС, II г.о., като с решение № 120/14.12.2020 г. ВКС е оставил в сила въззивно решение № 3805/28.05.2019г. в допуснатата до обжалване част, с която е уважен иска на Л. С. П. срещу Г. Н. А. и Г. А. А. по чл. 108 ЗС за собствеността и предаване на владението от последните ½ ид.ч. от описания апартамент в София. Осъдил е Г. и Г. А.и да заплатят на Л. С. П. разноски за касационни производство в размер на сумата 1 900 лв.

С молба с вх. № 17017/10.022020г. подадена от Г. Н. А. и Г. А. А. на основание чл.

307, ал. 2 вр. чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК се иска отмяна на влязлото в сила решение № 120/2020 от 28.01.2021 г. по гр. д. № 511/2020 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., и решение № 3805/28.05.2019 г. по гр. д. № 3286/2008 г. на Софийския градски съд, с което в сила е оставено решението от 09.07.2008 г. по гр. д. № 9188/2005 г. на Софийския районен съд в частта, с която е уважен предявен от Л. С. П. срещу Г. Н. А. и Г. А. А. иск за ревандикация на недвижим имот, представляващ апартамент № 25, находящ се в гр. София в сградата на ЖСК **** ведно с акцесориумите.

По повод подадена от ответниците молба на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, е отменено влязлото в сила решение № 120/2020 г. от 28.01.2021 г. по гр. д. № 511/2020 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., и оставеното с него в сила решение № 3805/28.05.2019 г. по гр. д. № 3286/2008 г. на Софийския градски съд в частта, с която в сила е оставено решението от 09.07.2008 г. по гр. д. № 9188/2005 г. на Софийския районен съд в частта, с която е уважен 2 предявеният от Л. С. П. срещу Г. Н. А. и Г. А. А. иск за ревандикация на 1/2 ид. ч. недвижим имот, представляващ апартамент № 25, находящ се в гр. София, в сградата на ЖСК **** ведно с акцесориумите, собствеността върху която идеална част произтича от допуснато изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 ЗС.

Съдът е върнал делото на СГС за ново разглеждане от друг състав, с указания въззивният съд да започне от фазата по събиране на доказателствата. Производството по настоящото дело е образувано по повод на това решение на ВКС, като с протоколно определение, при новото разглеждане на спора по настоящото дело и в изпълнение на решението от 25.07.2022г. е прието Решение 04.12.2019г., по гр. д. № 10696/2012г., СГС, I ГО, 1-18 състав.

Съдът, като обсъди доводите на страните, наред със събраните по делото доказателства и на основание чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

При служебната проверка по чл. 269 ГПК съдът намира решението за валидно, в обжалваната част и допустимо. Относно правилността му съдът е ограничен от пределите на жалбата, по аргумент от чл. 269, изр. 2 ГПК.

От фактическа страна по делото е установено следното:

Л. С. П. и В.С.К. са били собственици на основание наследствено правоприемство на спорния имот.

С н. а. № 59/07.06.2000 г. В.К. действайки лично и като пълномощник на сестра си Л. П. продал имота на Г. А. и Г. А.. Прието е, че при изповядване на сделката В.К. не е бил надлежно упълномощен да се разпореди с притежаваната от Л. П. 1/2 ид. ч., а позоваването от ответниците по иска на придобивна давност за придобИ.е на собствената на ищцата идеална част е прието за неоснователно поради липса на изтекъл давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС. В частта, с която В.К. е прехвърлил собствената си 1/2 ид. ч., сделката е приета за валидна и произвела вещнотранслативен ефект, но тъй като с влязло в сила решение № 2212/24.11.2016 г. по гр. д. № 1619/2016 г. на Софийския апелативен съд е допуснато изкупуване от Л. П. на основание чл. 33, ал. 2 ЗС, съдът е приел, че ищцата е станала собственик и на продадената от съсобственика идеална част, като е встъпила в правата и задълженията на купувачите на същата, при условие да им заплати сумата 80 000 щ. д. в едномесечен срок от влизане на решението в сила. С оглед наличието и на другите предпоставки - имотът е във фактическата власт на ответниците, без същите да имат правно основание за това, ревандикационният иск е уважен за целия имот.

С определение № 394/05.08.2020 г. по гр. д. № 511/2020 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., постановено в производство по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 3805/28.05.2019 г. по гр. д. № 3286/2008 г. на Софийския градски съд в потвърдителната му част, с която искът по чл. 108 ЗС е уважен за 1/2 ид. ч., която е била продадена без наличие на представителна власт. Със същото определение е допуснато касационно обжалване на същото решение в частта, с която искът е уважен за останалата 1/2 ид. ч., с цел разрешаване на въпроса за последиците от неизпълнението на паричното задължение при постановеното изкупуване на 1/2 ид. ч. от 3 апартамента, като част от легитимацията на ищцата за собственик. С решение № 120/2020 г. от 28.01.2021 г. по същото дело съставът на ВКС е оставил в сила въззивното решение в тази част.

Молителите искат на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК да се отмени Решение № 3805/28.05.2019г. постановено по в.гр.д. № 3286/2008г. по описа на СГС, както и Решение № ***г. по гр. д. № 511/2020г. по описа на ВКС.

В отговор Л. П. моли да бъде оставена без разглеждане подадената молба поради това, че е недопустима и неоснователна.

За да се произнесе, Софийски градски съд съобрази следното:

С решение № 8254/04.12.2019 г. по гр. д. № 10696/2012 г. на Софийския градски съд, влязло в сила на 21.01.2020г., е констатирано на основание чл. 33, ал. 3 ЗС, че решение № 2212/24.11.2016 г. по гр. д. № 1619/2016 г. на Софийския апелативен съд за допускане на изкупуването и обявяване на Л. П. за купувач на 1/2 ид. ч. е обезсилено по право поради неизпълнение на задължението за заплащане на купувачите на сумата 80 000 щ. д. в едномесечен срок от влизането на решението в сила.

Срещу решението от 09.07.2008г. по гр.д. № 9188/2005 на СРС, 41 състав, е подадена въззивна жалба на 15.09.2008г., от ответниците Г. Н. А. и Г. А. А., които го обжалват в частите, с които предявените срещу тях искове са уважени. Наведени са доводи за недопустимост на атакуваното решение в частта му по искане с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС като постановено от родово некомпетентен съд. По иска с правно основание чл. 108 ЗС са посочени оплаквания за неправилност на решението – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдебнопроизводствените правила.

При извършената служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно, и допустимо. В частта, с която ревандикационният иск е уважен, въззивният съд намира решението за неправилно като краен резултат по следните съображения:

След като решението за изкупуване, на което е основано влязлото в сила решение по иска за ревандикация, е обезсилено по право, то последиците на решението по иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС са отпаднали с обратна сила и молителите са останали собственици на 1/2 ид. ч. Позовавайки се на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, че решението по иска за ревандикация се явява неправилно и следва да бъде отменено, тъй като не отговаря на установеното действително правно положение.

Решението, постановено по реда на чл. 33, ал. 3 ЗС, има обратно действие.

Обезсилването по право запазва договора за продажба - същият остава в сила, като купувачът по този договор става от деня на неговото сключване притежател на собствеността и страна по продажбеното правоотношение, т. е. положението на съсобственост се връща поради това, че изкупуването не е произвело действие. А щом това е така, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК- постановление 4 на съд, което впоследствие е било отменено. В случая влязлото в сила решение по чл. 33, ал.

2 ЗС е имало не субсидиарно, а основно значение за постановяване на решението по ревандикационния иск досежно 1/2 ид. ч. от имота, разпоредена от съсобственика В.К. и изкупена от ответницата по настоящата молба Л. П., поради което щом като е констатирано обезсилването му по право, с обратна сила е съборена основата, на която е изградено решението за ревандикацията на спорната 1/2 ид. ч.

Поради изложеното и съгласно чл. 33, ал. 3 от Закона за собствеността, настоящия състав намира, че ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.