Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 178 от 03.05.2026, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 1002/2025
Вид
Решение № 178
Подписан
03.05.2026
В сила
20.05.2026
Състав
Йорданка Георгиева Майска Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.113 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • § 1, ал. 1, т. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Несебър, 03.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20252150101002 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „В*****“ ЕАД, ЕИК 8*****, със седалище и адрес на управление: гр. Б****, ул. „Г******“ № ***, представлявано от Изпълнителния директор Ц.М., подадена чрез процесуалния им представител - гл.юк. К.Н. против Д. Д. Ф. гражданин на Великобритания и Северна Ирландия, род. на **********г. с Булстат-1*********.

Иска се съдът да постанови решение, с което на основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД да осъди ответника да заплати на ищеца стойността на доставена, отведена и пречистена вода до собствения му водоснабден имот на посочения адрес в гр.С****, п.к. 8***, ул.М*** № **, вх.**, ет.**, ап.***, в размер на 467,70лв., дължими по фактура № 0****/2***22г. с отчетен период по фактура 14.04.2020г. – 17.08.2022г., ведно със законната лихва начиная от датата на подаване на исковата молба в съда15.08.2025г., както и обезщетение за забавено плащане на главниците в общ размер от 173,24лв. за периода от 25.09.2022г. до подаване на исковата молба. Ангажират писмени доказателства и СТЕ. Претендират се съдебни разноски.

Предявените претенции са основани на следните фактически твърдения:

Твърди се в исковата молба, че ответницата е собственик на СОС с идентификатор № 1********, като в това си качество е клиент на ищцовото дружество и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на апартамент, находящ се в гр.С****, п.к.

8***, ул.М*** № **, вх.**, ет.**, ап.***, за който е разкрита партида с абонатен № 7*****.

1

Навежда се в исковата молба, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответната страна притежава качеството „потребител“ във възникналото облигационно отношение, като собственик на водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и публикувани на интернет страницата на водния оператор.

Отчитането на водомера на абоната за процесния период се осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. При осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер като при това отчитане водомерът се счита за „видян“ от инкасатора. Съществувала възможност за „самоотчет“, когато клиентът сам предоставял на ВиК оператора данните по водомерните си устройства. Начинът на електронно отчитане на съответния потребител се удостоверява със съответната справка за абонатния номер. Сочи се, че за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно съобразно разпоредбата на чл.23, ал.1, т.3 от ОУ. След всяко отчитане са издавани данъчни фактури, съдържащи съответните реквизити. За така отчетената и потребена вода е издадена фактура № 0****/2***22г. с отчетен период по фактура 14.04.2020г. – 17.08.2022г., по която се претендира вземане на стойност 467,70лв.. Твърди се, че за посочената сума не е извършено плащане в срок 30 дни от издаването на фактурата.

Върху тази сума се претендира и обезщетение за забавено плащане в общ размер на 173,24 лв., считано от 25.09.2022г. до подаване на исковата молба, както и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител, с който предявените претенции се намират за допустими, но неоснователни. Изтъква се липсата на приложени доказателства досежно твърдението, че между страните съществува валидно възникнало облигационно отношение с аргумент, че такова може да възникне само по силата на сключен писмен договор, какъвто липсва в случая. Оспорва твърдението на ищеца досежно действително потребеното количество вода, чието заплащане се търси; посочва, че е налице неяснота относно начина на отчитане на водомера на ответника; твърди че е липсват доказателства, че ищецът действително е предоставил ВиК услуги на ответника и то в посочените количества. Посочва, че издадената фактура обхваща и е обобщение на отчетни периоди както следва: 14.04.2020г.-31.12.2020г., 01.01.2021г.31.07.2022г. и 01.08.2022г.-17.08.2022г., като същата е издадена от ищеца приблизително две години и половина след възникване на данъчното събитие през 2

2020г. по см.на чл.113 ЗДДС. В т.см. навежда, че клаузата по чл.33, ал.2 от ОУ на ищцовото дружество на осн.чл.143 от ЗЗП е неравноправна, като уговорена във вреда на потребителя. На осн.чл.111, б.“в“ е сторено възражение за изтекла погасителна давност за търсеното от ищеца вземане.

В о.с.з. предявените искове се поддържат от процесуалния представител по пълномощие на ищеца и се пледира за тяхното уважаване като доказани по основание и размер.

В о.с.з назначеният особен представител на ответницата оспорва исковете и пледира за отхвърлянето им като неоснователни.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, твърденията на страните и събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представен по делото нотариален акт /вж.л.63 по дело/ на 07.11.2019г. ответницата Д. Д. Ф. е придобила чрез покупко-продажба собствеността върху СОС с идентификатор № 1******** по КККР на гр.С***, общ.Н**** с административен адрес в гр.С***, ул.М***, вх.**, ет.**, ап.***.

По делото е представена справка № 995027/****г. от Агенция по вписванията, видно от която за периода от 07.11.2019г., когато нотариалния акт за покупката на имота до датата на справката – ****г. ответницата Ф. е собственик на имота.

Не е спорно между страните, че имотът е водоснабден и за него е открита партида в ищцовото дружество.

От справка-извлечение от електронния карнет за посочения аб. Номер и аб.номер на общия за сградата водомер /л.6 и л.7 по дело/ е видно, че за период от приблизително две години от 14.04.2020г. до 17.08.2022г. е извършено едно отчитане, като в справката е посочено, че показанията на водомера към 14.04.2020г. са били „9903“, а към 17.08.2022г. - „9903“. Въпреки това в справката е извършено служебно начисляване на 100куб.м. количество потребена вода за този абонат и 163,30кум.б. – от разпределение.

За посоченото количество служебно начислено потребление на ВиК услуги е издадена фактура № 0****/2***22г. на стойност 567,70лв., от която е останала за погасяване сума от 467,70лв..

Ищецът твърди, че за начислените суми по така издадената фактура не е извършено плащане от потребителя в срок 30 дни от издаването на всяка една от фактурите.

С оглед наведените от особения представител на ответниците възражения и за изясняване на въведените оспорвания по фактите е назначена съдебно-техническа експертиза по делото. Видно от заключението на същата след запознаване с 3 доказателствата по делото, извършена справка в ищцовото дружество, посещение на место в сградата, в която се намира водоснабдения обект на ответницата и оглед на сградата, в която се намира жилището, вещото лице е категорично, че липсват фактически причини за извършеното служебно начисляване на 100куб.м.вода, тъй като в ищцовото дружество липсват съставени протоколи за служебно начисляване, липсват други документи, от които да е видно, че водомерът в жилището не е работел правилно или други документи. Вещото лице посочва, че при положение, че показанията при старото и новото отчитане са еднакви – 9903, то липсва основание за начисляване на потребление и цифрата на потреблението следва да е 0куб.м., съответно липсва основание и за начисляване на вода от разпределение. Според експертизата е допусната грешка на водния оператор при извършеното служебно начисляване, като количествата по двата показателя-служебно начисляване и от разпределение следва да се сторнират по партидата на тази абонат, доколкото не се установява за тях. Експертизата допълва, че ответницата Д. Ф. няма как да е подала данни за потребени 100куб.м. вода, нито да е подала представеното по делото заявление за водопроводна услуга на 01.09.2025г./л.65/, тъй като не е в страната и няма данни да владее български език.

Съдът кредитира заключението по приетата съдебно-техническа експертиза като обективно, обосновано, ясно, представящо в пълнота и в конкретика пояснения на дадените отговори.

Други относими към предмета на делото доказателства не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

По претенцията по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. По-конкретно ищецът следва да установи наличието на валидни облигационни правоотношения между страните с предмет доставката, отвеждането и пречистването на вода до конкретния водоснабден обект, по които е изправна страна, отговорността на ответника за плащане - качеството му на потребител /вкл. собствеността на ответника по отношение на водоснабдения обект/, реално потребното количество вода в обекта за посочения период и размера на задълженията на ответника.

По претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД при които се търси обезщетение за забава при плащането на главниците, в тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуеми вземания по отношения на ответника, техния размер и периода на забава.В тежест на ответната страна е да установи изпълнението на задължението за плащане или да установи фактите, въз основа на които е въвел възраженията си, вкл. и правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна 4 давност за вземанията.

На първо место съдът приема за безспорно установено по делото, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник, като те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

С оглед събраните писмени доказателства по делото съдът приема, че правото на собственост за процесния период 14.04.2020г.-17.08.2022г. се доказва от представения нотариален акт.

Съдебният състав приема за установено по делото, че е възникнало задължението на ответницата за заплащане на ВиК услуги, доколкото същата има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ, по следните съображения:

Съгласно изричната императивна уредба - § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и чл.

8, ал. 7 и ал. 9 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, "потребители" на ВиК услуги са собственикът или ползвателят на съответния водоснабден имот.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

Ето защо съдът приема, че отв.Д. Ф., като собственик на водоснабдения обект, има качеството на потребител на ВиК услуги.

При така изложеното до тук, съдът приема за безспорно, че ответницата е потребител на ВиК услуги за собствен водоснабден имот – представляващ описания по-горе апартамент, съгласно представения нотариален акт, за процесния период.