Решение № 202 от 07.04.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Плевен, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валери Цв. Цветанов при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно наказателно дело № 20254430200047 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

С наказателно постановление №145 от 15.07.2020г *** на ОДБХ-Плевен е наложил на основание чл.472 ал.2 и чл.473 от Закона за ветеринарномедицинската дейност на Д. Д. Г. с ЕГН **********, с адрес гр.Плевен, ул. ***, административно наказание Глоба в размер на 1000лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Д. Д. Г., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Процесуалният представител на жалбоподателя адв.Р. И., който изразява становище, че при съставяне на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на процесното 1 наказателно постановление. Моли съда да отмени обжалваното НП.

За въззиваемата страна ОДБХ-Плевен, се явява адв.С. П., който изразява становище, че обжалваното НП е законосъобразно и обосновано и моли съда да го потвърди като такова.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН №001094 от 16.05.2024г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на 19.02.2024 г. в офиса на сградата на ОДБХ Плевен след обстоен анализ на данните, касаещи отглежданите и установени при проверка на 24.11.2023 г. 242 броя кучета, настанени в имот на административен адрес в с. Коиловци, ул. ***, е установено, че съгласно данните от инжектируемите транспондери за кучета, прочетени с електронно устройство /четец/ при проверката на 24.11.2023 г. и данните от Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните- ВетИС г-жа Д. Г. е собственик на 93 /деветдесет и три/ броя кучета, които са установени в имота в село Коиловци, находящ се на ул. ***. Същите тя определя като домашни любимци /животни компаньони/, което е документирано в протокола от четири неразделни части с № 003376 до № 003379/ 24.11.2023 год. Като собственик на 93 броя животни компаньони г-жа Д. Г. нарушава сигурността и спокойствието, както и нормалните условия на живот на хората, обитаващи околните имоти и дворове, за което свидетелстват жалби, сигнали и писма до различни институции, в това число и до ОДБХ Плевен. Подателите им възразяват срещу лая, виенето и като цяло шума, миризмите, мръсотията в самия имот и около него, които са резултат от дейността и отглеждането на големия брой кучета в имота. Констатациите от анализа на данните и резултата от проверката, както и данните за подадените сигнали и жалби са документирани в Констативен протокол от шест неразделни части с № 0004039 до № 0004044/ 19.02.2024 год.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Л. Е. Й. и свидетеля М. И. В., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, 2 взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства –

Акт за възбрана №1/12.07.23 год.; Констативен протокол №0003376/24.11.23-1 част;

Констативен протокол №0003377/24.11.23-2 част; Констативен протокол №0003378/24.11.23-3част; Констативен протокол №0003379/24.11.23-4 част;

Констативен протокол №000403 9/19.02.24-1 част; Констативен протокол №0004040/19.02.24-2 част; Констативен протокол №0004041/19.02.24-3 част; Констативен протокол №0004042/19.02.24-4 част;

Констативен протокол №0004043/19.02.24-5 част; Констативен протокол №0004044/19.02.24-6 част; Копие от сигнали и жалби. От показанията на разпитания актосъставител Л. Е. Й. и от показанията на свидетеля М. И. В. се установява, че на 24.11.2023г. при извършена физическа проверка в имот на административен адрес в с. Коиловци, ул. *** са установени 242 броя кучета. Според актосъставителя Й. и свидетеля В. съгласно данните от инжектируемите транспондери за кучета, прочетени с електронно устройство /четец/ при проверката и данните от Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните ВетИС жалбоподателката Д. Г. е собственик на 93 /деветдесет и три/ броя кучета, които са установени в имота в село Коиловци, находящ се на ул. ***.

От показанията на разпитания актосъставител Л. Е. Й. и от показанията на свидетеля М. И. В. се установява, че жалбоподателят Г. определя животните като домашни любимци /животни компаньони/, което е документирано в протокола от четири неразделни части с № 003376 до № 003379/ 24.11.2023 год. Според актосъставителя Й. и свидетеля В. като собственик на 93 броя животни компаньони жалбоподателят Г. е нарушила сигурността и спокойствието, както и нормалните условия на живот на хората, обитаващи околните имоти и дворове, за което свидетелстват жалби, сигнали и писма до различни институции, в това число и до ОДБХ Плевен.

От показанията на актосъставителя Й. и свидетеля В. се установява, че в получени писма в ОДБХ-Плевен от Омбудсмана на Република България са посочени сигналите на хората, в които те възразяват срещу това как кучетата се качвали по покривите на дувара и имало заплаха да скочат върху тях, срещу непрекъсната непоносима миризма и мръсотия в самия имот и около него, срещу денонощния кучешки лай и шум. Според показанията на актосъставителя Й. и свидетеля В. при проверката в имота на жалбоподателя Г. са установили занижено ниво на хигиена, непочистени фекалии, умрели 3 гризачи, разхождащи се плъхове и силен кучешки лай. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Й. и свидетелят В., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях отглеждане на 242 броя кучета в имота на жалбоподателката Г. в с. Коиловци, ул. ***. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя Г. в нарушение, което не е извършил. От показанията на разпитания свидетел Ю. П. Ч. се установява, че същият в качеството си на главен инспектор в ОДБХ Плевен е присъствал по време на проверката на 24.11.2023г. в имота на жалбоподателката Г. в с. Коиловци, ул. ***, където били установени 242 броя кучета. Според показанията на свидетеля Ч. кучетата са се движели свободно, хаотично, като по земята е имало фекалии.

От показанията на свидетеля Ч. се установява, че до проверявания имот в с.

Коиловци, ул. *** има съседни къщи, обитавани от хора. Според показанията на свидетеля Ч. кучешкия лай се чувал надалеч, а фекалните маси се слагали в чували, които изхвърляли в общинските контейнери. От показанията на свидетеля В. Л. Г. се установява, че същата в качеството си на кмет посетила имота на жалбоподателката Г. в с. Коиловци, ул. ***, тъй като била получила жалба от друг жител на с.Коиловци – М. Д. Д., която се оплаквала от кучешкия лай и от миризмата. Според показанията на свидетеля Г., същата посетила имота и чула лай от кучетата, но не ги видяла, защото не е влизала вътре в имота, както и не е разговаряла с жалбоподателя Г.. От показанията на свидетеля Г.И.Т. се установява, че същият е съсед на жалбоподателя Г. в с.Коиловци, като имотите им са „на една ограда“. Според показанията на свидетеля Т., същият намирал умрели кучета в двора си, имало и плъхове.

Свидетелят Т. твърди, че има постоянна миризма на мърша, която пречи на него и другите живущи в селото, както и че се страхуват да минават покрай имота на жалбоподателя Г., тъй като кучетата са качвали на къщата и можело да скочат върху тях. В показанията си свидетелят Т. казва, че кучетата преминавали в неговия двор през мрежата, която разделя имота му от този на жалбоподателя Г., като и той и съпругата му се страхували от тях. Според свидетеля Т. жалбоподателят Г. няма канализация и същата изхвърляла умрелите кучета в контейнера за битови отпадъци. От показанията на свидетеля В. Г.а А. се установява, че ***, които живеели в с.Коиловци дошли 4 при нея в гр.Плевен, заради постоянната миризма, лошата хигиена, плъховете и денонощния лай на кучетата от имота на жалбоподателя Г.. Според показанията на свидетеля А., същата е ходила няколко пъти в БАБХ и е предоставила заснети от нея видеоклипове, на които се виждат кучетата и се чува лаят им. Самият брой и вид на отглежданите животни е в подкрепа на свидетелските показания. Съдът кредитира показанията на свидетелите В. Л.

Г., Ю. П. Ч., Г.И.Т. и В. Г.а А., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях отглеждане на 242 броя кучета в имота на жалбоподателката Г. в с. Коиловци, ул. ***. Свидетелят П. Ю. Б.-М. посочва, че полага грижи като доброволец за кучетата, обитаващи имота в с. Коиловци, ул. *** и поради това когато има време помага в почистването, храненето, миене на купи, игри и др. Според показанията на свидетеля М. фекалиите били събирани в празни чували от храна и поставяни в контейнер, който се намира пред къщата.

При така установената фактическа страна законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.8, ал.1, т. 2 от Наредба №39/01.12.2008г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености във връзка с чл.12 от Закона за защита на животните и законосъобразно е наложил на основание чл.472 ал.2 и чл.473 от ЗВМД на жалбоподателя административно наказание Глоба в размер на 1 000лв. Както бе посочено по-горе, по безспорен и несъмнен начин се установява, че жалбоподателката Г. с отглеждането на 242 броя кучета като животни компаньони не е съумяла да защити сигурността и спокойствието, както и нормалните условия на живот на хората, обитаващи околните имоти и дворове, за което свидетелстват жалби, сигнали и писма на хора, засегнати от дейността, развивана в гореспоменатия имот и представени като доказателства по делото. Подателите на многобройните сигнали възразяват срещу лая и шума, който се чува от кучетата, от миризмата, мръсотията в самия имот и около него. От тях става ясно, че миризмата, лаят и мръсотията са постоянни и непоносими. Освен това от показанията на свидетелите Т. и А. се установява, че кучета излизат извън огражденията на имота, намират ги мъртви, качват се на втори етаж от къщата и хората се притесняват да минават покрай имота. Свидетелите посочиха изрично шума, невъзможността за 5 спокойствие и почивка във времето, установено за целта, както и за миризмата от двора, където се отглеждат животните. Констатираните обстоятелства са подведени за извършено нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 39/01.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености във връзка с чл. 12 от Закона за защита на животните. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 39/ 01.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон, е длъжен да осъществява постоянен и непосредствен контрол над него с цел защита на сигурността и спокойствието на хората и другите животни, обитатели на етажна собственост, дворове и обществени места. Съгласно чл.

12 от Закона за защита на собствениците на животни осигуряват условия за отглеждането им съгласно чл. 149, ал. 1 и чл. 150 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. При осъществяване на допустимата от закона дейност по отглеждане на домашни любимци жалбоподателката Г. е допуснала нарушения на правни норми, регулиращи отражението на тази дейност в чужда правна сфера – чл.35, ал.3 от Закона за защита на животните и чл.8, ал.1, т.2 и т.3 и чл.13, т.2 и т.3 от Наредба №39 от 01.12.2008г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености. Както броят и видът на домашните любимци, така и начинът им на отглеждане, е в нарушение на чл.50 от Закона за собствеността, съобразно който собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използуването на съседния имот по-големи от обикновените. За пълнота следва да се посочи, че Законът за защита на животните, обн. ДВ, от 8.02.2008 г., в сила от 31.01.2008 г., за общините, вкл. чрез техните кметове, съгласно закона, са предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като целта на закона е подобни кучета да не се намират в свободно състояние в населените места, понеже са заплаха за живота и здравето на хората. В изпълнение на тези разпоредби законът предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор безстопанствените кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти (чл. 47, ал. 1 от ЗЗЖ ) Съгласно § 5 от 6