Решение № 350 от 21.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. София, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20221000502982 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение №22/11.07.2022г, постановено по т.д.№ 22/2020г по описа на ОСКюстендил, е осъдено Застрахователно дружество „Евроинс” АД, с ЕИК 121265113 да заплати на Е. Г. К. с ЕГН ********** и Н. А. К. с ЕГН ********** сумите от по 150 000лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди – скръб, емоционален срив и разстройство, и фрустриране на мечти, надежди и очаквания, свързани с живота като майка и баба по отношение на К., в резултат на смъртта на техния син М. Е. Г., настъпила при ПТП, предизвикано от В. Б. И. на 12.05.2019г. при управление на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, с рег.№ ***, в нарушение на правилата за движение по пътищата, за което е налице влязла в сила присъда №5/26.02.2021г., на ПнОС - решение №245/14.07.2021г. по дело №435 по описа за 2021г. на САС, за който автомобил към момента на инцидента е съществувал валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“, сключен с ответното дружество, обективирана в застрахователна полица №BG/07/119000760849, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на получаване от застрахователя на застрахователна претенция – 01.07.2019г. до окончателното изплащане. Осъдено е ЗД „Евроинс” АД да заплати на адв.Р.М. от АКСофия, 9060лв за адвокатско възнаграждение. Осъдено е ЗД „Евроинс” АД да заплати по сметка на Кюстендилския окръжен съд, върху уважения размер на иска в полза на държавния бюджет, държавна такса в размер на 12 000лв. и разноски за експертизи 688.00лв.

Решението е обжалвано от ЗД „Евроинс” АД, представлявано от юрисконсулт Б.Г., в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди на Е. Г. К. ЗА сумата над 120 000лв. до 150 000лв., ведно със законната лихва от 1.07.2019г, както и в частта, в която е осъдено да плати обезщетение за неимуществени вреди на Н. А.

К. за сумата над 120 000лв. до 150 000лв., ведно със законната лихва от 1.07.2019г.

1

Възразява, че първоинстанционният съд не е посочил кои факти, заявени от ищците, е приел за установени. Сочи, че определените размери на обезщетенията са завишени. Не е съобразено, че ищците и синът им не са живели в едно домакинство, като синът им често е пътувал, не ги е подпомагал в ежедневието, което предполага относително самостоятелен живот. Не е установено в какво се е изразявала грижата, която синът им е полагал за тях, тъй като здравословното им състояние не е изисквало ежедневна помощ, не са имали трайни финансови затруднения, които да са изисквали издръжка от сина им.

Сочи още, че не е направен анализ на приетата по делото експертиза, не са обсъдени възраженията, че вещото лице е излязло извън компетентността си, като е посочило, че Е. К. е посещавал кардиолог, имал е задушаване и тежест в областта на гърдите, за което липсва медицинска документация.

Излага доводи, че неправилно съдът е присъдил лихва за забава от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, което е в противоречие с чл.497, ал.1 КЗ. Поддържа, че не се дължи лихва за забава поради наличие на условията на чл.497, ал.1, т.2 КЗ.

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се присъдят разноски.

Ответните страни- Е. Г. К. и Н. А. К., представлявани от адв.Р.М., са оспорили въззивната жалба като неоснователна. Счита за неоснователни възраженията на въззивника относно размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, като счита, че същите са установени от ангажираните по делото гласни доказателства и заключението на съдебнопсихологическата експертиза. Сочи, че ответникът е оспорил заключението на съдебнопсихиатричната експертиза само в частта, че стресът на Е. К. е бил соматизиран, а не и в останалата й част.

Относно възражението за началния момент на дължимост на лихвата за забава се излагат доводи за неоснователност, тъй като съгласно чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ застрахователят заплаща лихва за забава от по-ранната от двете дати-на уведомяване от застрахования за настъпване на застрахователно събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 от ЗК или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице. По делото е представена молба с вх. № 9512/1.07.2019г., с която ищците са предявили претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението в обжалваната му част.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и тези на въззиваемата страна, доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА .

Ищците по делото-Е. Г. К. и Н. А. К. са посочили в исковата молба, че на 12.05.2019г. на км.28+500 от АМ-Струма, водачът НА лек автомобил марка “Сеат“, модел „Леон“, с рег.№ ***, се движел с несъобразена скорост с релефа на пътя, на ляв завой, изгубил управление над автомобила, отклонил се вдясно по посока на движение и се ударил в метална еластична ограда (мантинела), като самокатастрофирал в тревните площи, при което е настъпила смъртта на сина им-М. Е. Г.-пътник в лекия автомобил. За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2019-102848/12.05.2019г. и образувано досъдебно производство №54/2019г.по описа на ОДМВР – Перник. Водачът бил признат за виновен с присъда №5/2021г., постановена по нохд №219/2020г. Посочили са, че са имали дълбока емоционална връзка, развила се в задружно семейство, съществувала атмосфера на любов и взаимна подкрепа, привързаност, подкрепа и разбирателство. Починалият се грижел за родителите си, неотлъчно бил до тях, заедно 2 преодолявали житейски трудности. Починалият бил силно привързан към своите майка и баща, чийто авторитет и като верни съветници, той уважавал, често прекарвали времето си заедно, бил добър и любящ син, който неотлъчно бил до майка си и баща си. Загубата на сина им се отразила изключително лошо на тяхното психично и емоционално състояние.

Настъпило усещане за празнота, непрестанно чувство за страх и безпокойство, мъка, която не преодолели, загубили апетит.

Към момента на инцидента процесният автомобил бил с валидна застраховка „гражданска отговорност“ за автомобилистите, обективирана в застрахователна полица №BG/ 07/119000760849, валидна от 20.03.2019г. до 20.03.2020г. След отправена молба с вх.

№ 9512/1.07.2019г от ищците до застрахователя с искане за заплащане на застрахователно обезщетение, не е било определено и заплатено.

Претендирали са да бъде осъдено застрахователното дружество да им заплати обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на сина им от по 150 000лв., ведно със законната лихва от 1.07.2019г до окончателното изплащане.

Ответната страна-ЗД „Евроинс” АД е оспорила исковите претенции като неоснователни, като е изложила доводи, че между тях и починалия не е съществувала изключително дълбока и трайна емоционална връзка. При условията на евентуалност е въведено възражение за съпричиняване, тъй като пострадалият е пътувал без обезопасителен колан, с което е нарушил изискването на чл.137а от ЗДвП, и с това си поведение обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Вземането за законна лихва е оспорено, като неоснователно, тъй като след завеждане на претенцията с писмо рег.

№9567/1/08.07.2019г., получено от пълномощника на ищеца на 10.07.2019г., застрахователят е поискал от последния да му бъдат представени доказателства, от които да се направи преценка по основателността на претенцията, но такива не били представени.

С решението първоинстанционният съд е уважил исковите претенции по чл. 432, ал.1 КЗ на всеки от ищците за по 150 000лв., ведно със законната лихва върху тях, считано от 1.07.2019г. до окончателното им изплащане. Приел е, че възражението за съпричиняване е неоснователно.

Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.

№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Фактическата обстановка е възприета и възпроизведена правилно от първоинстаницонният съд и тя е следната:

Безспорно между страните е, че на 12.05.2019г е починал М. Е. Г., б.ж. на Кюстендир, син на ищците Е. Г. К. и Н. К., което се установява и от удостоверение за родствени връзки № 0565/27.01.2020г, издадено от Община-Кюстендил.

Не се спори между страните, че с Присъда №5/26.02.2021г, постановена по НОХД № 210/2020г по описа на Пернишки окръжен съд, е признат В. Б. И., роден на ********г в гр.***, за виновен в това, че на 12.05.2019г на АМ „Струма”, в района на пътен възел „Боснек”, км 29-550 в обл.Перник, при управление на МПС-лек автомобил „Сеат Леон”, с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, чл.20, ал.1 ЗДвП-като водач на МПС, не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал, и чл.20, ал.2 от ЗДвП-при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, като с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на М. Е. Г. и средна телесна повреда на А. Е. Г., като същата е изменена с решение № 245/14.07.2015г по ВНОХД № 435/2021г по описа на САС, като е оправдан 3 подсъдимият по повдигнатото обвинение за извършено нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.

Безспорно между страните е, че към момента на инцидента процесният автомобил е бил с валидна застраховка „гражданска отговорност“ за автомобилистите, обективирана в застрахователна полица №BG/ 07/119000760849, валидна от 20.03.2019г. до 20.03.2020г.

Пред въззивната инстанция не се спори, че следва да се ангажира отговорността на застрахователното дружество. Спори се относно размерите на обезщетенията за неимуществени вреди.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетели.

Свидетелката Л. Д. е дала показания, че М. бил очаквано и желано дете, за което ищците са се грижели прекрасно, както и за другия си син. Израснал в сплотено и добро семейство, обичал родителите си, до брака си живеел в едно домакинство с тях. Когато се оженил му подсигурили дом, обзавели го. М. работел в неправителствена организация, а по – късно в строителството, имал добри доходи. През 2014г. предоставил на баща си 2000 лева за операция. Купувал лекарства на родителите си, правил ремонт на пристройката, направил баня, друга стая. В деня на катастрофата свидетелката отишла в дома на сестра си, но до появявяването на тяхната снаха С., не смеела да им съобщи за катастрофата. Когато С. им казала, че М. е починал, ищцата Н. изпаднала в безсъзнание. В деня на погребението те отново припаднали. След смъртта на сина им двамата родители приемали депресанти, всеки ден ходели на гробища. Споделяли, че не могат да живеят, изпитвали голяма мъка.

Свидетелката е дала показания, че ищците посетили д-р Р., поради проблеми със съня им.

Изгубили апетита си.

Свидетелката Ф. Г. е дала показания, че познавала починалия и неговите родители, от времето, когато той бил на 23 или 24 годишен, вече семеен. Били в добри взаимоотношения.

М. се грижел за родителите си, които не работели, получавали пенсия. Във взаиомоотношенията им свидетелката виждала милост, гальовност. След катастрофата намерили спасение в техния внук и другия им син. Изпитвали много мъка. Свидетелката често посещавала семейството – на две седмици един път, а след инцидента -всяка вечер.

Двамата ищци се преместили да живеят в пристройка, за да освободят къща на децата си с по-добри условия за живот. Бил направен ремонт на тази къща, поставена дограма, климатик. М. обзавел пристройката, плащал тока. Свидетелката е посочила, че ищците посещавали лекар, тъй като Е. К. имал проблеми в сърдечната област.