Определение № 327 от 15.12.2023, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 327 гр. Монтана, 15.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова като разгледа докладваното от Милена Бранкова Частно наказателно дело № 20231600200362 по описа за 2023 година

С Постановление на Апелативна прокуратура София от 04.09.2023 г. по пр. пр. № 2279/23 г. по описа на АП София е потвърдено Постановление на Окръжна прокуратура Монтана от 18.11.2022 г. по пр. пр. № 1124/22 г. на ОП Монтана, с което е отказано образуване на досъдебно производство за престъпление от общ характер по чл. 255 от НК.

Срещу горното Постановление е постъпила жалба от адв. В. В., като пълномощник на

Р.Н., с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. Иска се отмяна на двете постановления на прокуратурата и образуване на досъдебно производство, „което се извърши от Софийска градска прокуратура“ с цел установяване на престъпления от общ характер, извършени спрямо жалбоподателката. Жалбата е подадена чрез АП София до ВКП.

След настъпилата законодателна промяна на чл. 213 от НПК в ДВ бр.

48/23 г., жалбата срещу Постановлението на АП София от 04.09.2023 г. е изпратена по компетентност на Софийски градски съд. Последният, със свое Определение от 15.11.2023 г. по ЧНД № 6522/23 г., е приел, че спорът е подсъден на ОС Монтана, който се явява „съответния първоинстанционен съд“ по смисъла на чл. 213, ал.4 от НПК, тъй като обследваните обстоятелства касаят налице ли е престъпление, извършено в района на действие на този съд.

По образуваното пред ОС Монтана ЧНД, съдът приема следното:

Жалбата на адв. В. е допустима. Същият представя пълномощно от Р.

Н. – лицето, подало съобщението до прокуратурата, а последното разполага с процесуалното право да обжалва отказа за образуване на досъдебно производство съгл. правилото на чл. 213, ал. 4 от НПК. Съдът приема, че това право е реализирано в срок, тъй като, видно от преписката на АП София, тяхното Постановление от 04.09.2023 г. не е било връчено редовно нито на 1 подателката на съобщението Н., нито на нейния пълномощник – адвокат, поради което срок не е започнал да тече.

Разгледана по същество – жалбата е неоснователна.

Н. е подала на 22.07.2022 г. жалба до Окръжна прокуратура Монтана, в която описва договорните си отношения с лицето И. Д. от гр. *, обл. *и неговия ЕТ „Ц.– И.Д.“, сочи какви парични средства е превеждала по банковите сметки на това лице и изразява съмненията си, че последният е ощетил фиска с неплащането на данъци и осигуровки, поради което моли да се провери дали има извършено данъчно престъпление.

По горната жалба ОП Монтана е образувала пр.пр. № 1124/22 г. и с Постановление от 26.07.2022 г. е възложила полицейска проверка по реда на чл. 145, ал.1, т. 3 от ЗСВ, в рамките на която да се изясни има ли достатъчно данни, които да водят до обосновано предположение, че е извършено данъчно престъпление. В Постановлението са дадени конкретни указания относно подлежащите на проверка факти и обстоятелства.

В рамките на образуваната проверка под № 301ЗМ-215/28.07.2022 г. по описа на ОД на МВР Монтана са изпълнени указанията на прокурора от ОП Монтана, при което са събрани писмени доказателства от НАП, от банкови институции / след съгласие на лицето, срещу което е била подадена жалбата и неговия син за разкриване на банкова тайна/, постановление на РП Монтана за прекратяване на ДП № 13/2015 г. на основание чл. 24,ал.1, т.1 от НПК, снети са писмени сведения от лицето И.Д. относно вида и съдържанието на договорните му отношения с жалбоподателката Н.. При това е изяснена следната фактическа обстановка:

Н. живее в чужбина, а Д. – в Б.. Въпреки това, познавайки се отдавна, поддържали до определен момент нормални отношения. Тъй като Н. нямала нужните средства, се договорила с Д. да й закупи жилище / апартамент/ в гр.

*, тя да му го изплаща на части, след което да й бъде прехвърлена надлежно собствеността върху апартамента. Страните спазили тази си договорка, като Д. закупил жилище в гр. *на ул. „*“ № *, ет. *, ап. *, Н. му го изплатила с парични преводи от чужбинта, а той – й прехвърлил собствеността върху апартамента. Впоследствие Н. поискала от Д. да закупи по същия начин и втори апартамент в *и след изплащането му, да й бъде прехвърлена собствеността. Д. отрича да е поел подобен ангажимент. Д. имал и недвижим имот в с. *, обл. *на ул. „*“ №*. Този имот бил собственост на ЕТ-то на Д. /ЕТ „Ц.- И.Д.“. Намерението му било върху него да бъде изграден фотоволтаичен парк.Уговорили се с Н. да стопанисват заедно бъдещия фотоволтаик, поради което ЕТ „Ц. - И.Д.“ прехвърлил ½ от имота в селото на Н., а другата ½ - на съпругата си. Н. следвало да превежда суми за изграждането на фотоволтаичния парк. За да се обезпечи това й участие, Н. и Д. сключили и договр за заем, по силата на който Д. й предоставил 55 000 Евро в заем, срещу задължението да му връща по 2 600 Евро месечно. Във връзка с тези, а и други стари задължения Н. подписала 22бр. записи на заповед. За времето от 2010 г. до 2014 г. Н. превела по банков път и чрез други финансови институции общо 202 512,51 лв. на Д.. Последният закупил още един 2 апартамент в гр. *– на ул. „*“, не го прехвърлял на Н.. Не бил изграден и фотоволтаичния парк в с. *, а отношенията между Н. и Д. се влошили.

Претендирайки за невъзстановена част от заема, Д. се снабдил с изпълнителни листове по реда на чл. 417 от ГПК срещу Н. и образувал изпълнителни дела срещу нея. Имуществените спорове помежду им дали повод за образуване на досъдебно производство под № 13/2015 г. по описа на ОслС при ОП Монтана за престъпление по чл. 210, ал. 5 във вр. с чл. 209, ал.1 от НК срещу Д., което с влязло в сила Постановление на прокуратурата от 16.02.2018 г. било прекратено на основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НК.

С настоящата жалба до ОП Монтана Н. е твърдяла, че превежданите от нея на Д. и на Едноличния му търговец суми са реално получени от него, но вероятно не са заплатени дължими за тях данъци. При проверката е установено, че Едноличния търговец на Д. – „ЕТ „Ц.“ е с основен предмет на дейност: производство на хляб, хлебни изделия и пресни сладкарски изделия.

За получените доходи от дейността като ЕТ, Д. е подавал данъчни декларации за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2013 г. Подавал е и декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. В хода на извършваната проверка И.Д. е дал с писмена декларация съгласие за разкриване на данъчна и банкова тайна по реда на ДОПК и ЗКИ, при което е установено какви банкови сметки има на негово име и на името на Едноличния му търговец. Проследено е движението по тези сметки. Отделно от това органите на приходите са извършили и две на брой проверки на факти и обстоятелства, при които са установили, че няма превишаване на разходите спрямо декларираните от лицето приходи. Събраните по преписката доказателства не установяват до м. 09.2022 г. лицето И. Д. да не е подавал изискуемите се по закон данъчни декларации или по какъвто и да е начин да е избегнал установяването и/или плащането на данъчните си задължения. До същия извод водят и събраните данни относно данъчното поведение на синът на Д.– лицето Д. Д.. Последният е подавал данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за реализирани доходи за 2016 г. и за 2020 г. През м. 10.2015 г е регистрирал ЕООД под наименованието „Д.“, за дейността на което е подавал данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за времето от 2015 г. до 2021 г. След декларирано писмено съгласние и от синът Д., са установени откритите на негово име и на името на дружеството му банкови сметки, проследено е паричното движение по тях, като не се установяват преводи от страна на жалбоподателката. Няма постъпления на суми, надвишаващи декларираното за съответната година.

В хода на полицейската проверка е установено още, че по повод имуществените спорове между жалбоподателката Н. и И. Д. е имало през 2015 г. образувано досъдебно производство срещу Д. за престъпление по чл. 210, ал. 5 във вр. с чл. 209, ал.1 от НК – за това, че на 10.09.2010 г. в гр. *, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Р. Н., че ще закупи имот, находящ се в с. *, обл. *, с което й причинил имотна вреда в размер на около 165 169 лв., като причинената вреда е в големи размери.

Досъдебното производство е било прекратено поради липса на престъпление, тъй като е установено, че в периода 2010-2014 г. Н. действително е 3 превеждала суми от чужбина на Д., но в документите не е отразено основанието за преводите, а всеки от тях е изтъквал различни основания на база на договорните им отношения.

Цялата тази фактология е надлежно отразена в Постановлението на ОП Монтана, с което е отказано образуването на досъдебно производство.

Изводите на прокурора от Окръжна прокуратура, а и на проверяващия този отказ прокурор от Апелативна прокуратура са обосновани и почиват изцяло на събраните доказателства.

Отказът да се образува наказателно /досъдебно/ производство се явява и законосъобразен. Съгл. разпредбата на чл. 207, ал. 1 от НПК, досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. По см. на чл. 208, т.1 от НПК за „законен повод“ може да се приеме сигналът на Р. Н. до ОП Монтана, съдържащ твърдения /съобщение/ за извършено престъпление. По см. на чл. 211, ал. 1 от НПК, „достатъчно данни“ за образуване на досъдебно производство са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление. За да провери дали такива са налице, ОП Монтана е разпоредила полицейска проверка по реда на ЗСВ като е дала конкретни указания относно подлежащите на проверка факти, а впоследствие внимателно ги е анализирала и е достигнала до верния извод, че липсват убедителни данни да е извършено както данъчно, така и друг вид престъпление. Предвид горното, съдът приема, че законосъобразно е отказано образуването на досъдебно производство по сигнала на жалб. Н. до ОП Монтана.

В действителност, видно от съображенията, изложени от Н. в жалбата й до Апелативна прокуратура, а също и в жалбата, по която е образувано настоящето дело, касае се до спорни граждански взаимоотношения между нея и лицето И.Д., които подлежат на разрешаване от гражданския съд. Във връзка с тях не се установява да са извършщени престъпления и е недопустимо искането на жалбоподателката да бъде присъединявано и старото прекратено досъдебно производство от 2015 г. към настоящата жалба – с оглед забраната за пререшаване на спор по същите факти, визирана в разпоредбата на чл. 24, ал.1, т. 6 от НПК.

По изложените съображения, съдът намира, че постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство следва да бъде потвърдено, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановлението на Апелативна прокуратура София от 04.09.2023 г. по пр.пр. № 2279/23 г. и потвърденото с него Постановление на Окръжна прокуратура Монтана от 18.11.2022 г. по пр. пр. № 1124/22 г. на ОП 4

Монтана за отказ за образуване на Досъдебно производство по жалба на г-жа Р. Н. от гр. * до ОП Монтана от 22.07.2022 г. с оплакване за извършено данъчно престъпление.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ДА СЕ СЪОБЩИ на жалбоподателката Н. съдържанието на настоящето Определение, чрез пълномощника й адв. В. В. от АК Монтана, като му се изпрати препис от Определението.

ПРОКУРОРСКАТА ПРЕПИСКА, ведно със заверен препис от настоящето Определение, да се изпрати на ОП Монтана.

Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________ 5