Решение № 4644 от 11.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4644 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110153183 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

11.03.2026 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 53183/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от М. К. Р. срещу „БЕ“ АД, като се твърди, че между страните бил сключен договор за въздушен превоз, който ответника следвало да извърши с полет FB8056 по дестинация Едфидха – София на 12.09.2025 г. в 18:20 ч. Поддържа, че в деня на полета се била явила своевременно на летището, като били изпълнени всички процедури, но ответника бил извършил полета със закъснение повече от три часа. Навежда доводи, че е подала жалба до ответника, но последният не бил заплатил обезщетение в размер на 250,00 евро, като посочил, че закъснението се дължала на лоша метеорологична обстановка, което представлявало извънредно обстоятелство. Излага съображения, че обезщетението се дължало на основание чл. 5, във вр. чл. 7, § 1 от Регламент № 261/2004, като в случая разстоянието било под 1500 км. Твърди, че ответника не бил ангажирал 1 никакви доказателства за наличието на извънредни обстоятелства. Поддържа, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но ответника бил възразил, поради което имал правен интерес от предявения иск. Иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като предявеният иск се оспорва. Твърди, че в случая били налице извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004, което го освобождавало от отговорност при закъснение на полета, неговата отмяна или недопускане до борда на пътник. Поддържа, че процесния полет е закъснял поради лоши метеорологични условия, което изисквало и допълнителни действия по отношение на полета, което били и причините за закъснението.

Навежда доводи, че наличието на извънредни обстоятелства е надлежно регистрирано, като сочи, че с в съображение 14 и 15 към Преамбюла на Регламента метеорологичните условия изрично били посочени като извънредно обстоятелство, като обосновава, че изброяването е примерно, а не изчерпателно. Излага съображение досежно същността на понятието за извънредни обстоятелства. Твърди, че освен това полета бил закъснял поради ограничения в управлението на потока на въздушното движение, което било причинено от лошите метеорологични условия. Поддържа, че ищецът не бил доказал, че действително се е явил навреме за регистрация, поради което обезщетение не се дължало, тъй като пътника не бил изпълнил задълженията си. Инвокира доводи, че в случая не бил установен фактическият състав на дължимото обезщетение, което било различно от обезщетението по договора за въздушен превоз. Твърди, че законосъобразно е отказал на ищеца заплащане на претендираното обезщетение. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, чл. 7, § 1, б. „а“ Регламент № 261/2004, във вр. чл. 65 ЗГВ.

Съгласно правилата на чл. 67 и 71 от Рагламент (ЕС) № 1215/2012 г. (регламент „Брюксел Iа“) правилото на Монреалската конвенция има предимство над правилата за международна компетентност, уредени в този регламент, а решенията, постановени от съдилища в държава от Европейски съюз, постановени на основание компетентност по чл.

33 от Монреалската конвенция, могат да се изпълняват в другите държави от съюза при условията на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. Правилото за международна компетентност по Монреалската конвенция позволява на пътника, претърпял вреди от неизпълнение на договора за въздушен превоз, да предяви иска си пред съда по (а) седалището на превозвача, (б) мястото на основната му дейност или (в) друго място на дейност на превозвача, откъдето е бил закупен билетът за превоз (негов клон или представителство,), или (г) пред съда в крайната точка на превоза. В случая доколкото крайната точка на превоз е летище София, Република България, настоящият съдебен състав намира, че последната от изброените хипотези е налице, поради което Софийският районен съд е международно компетентен да разгледа предявеният иск.

Спорното материални притезателно право е обусловено от проявлението в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) да е налице валидно сключен договор за въздушен превоз на пътници, като ищеца е изпълнил задълженията си по договора; 2) да е налице закъснение на полета над допустимото в Регламент № 261/2004 (над три часа), като разстоянието на полета е над 1500,00 км.; 3) да не са налице извънредни обстоятелства, които да са в пряка причинна2 връзка със забавянето на полета.

Ищецът носи доказателствената тежест, т. е. процесуалното задължение да установи пълно и главно първите две материални предпоставки, а ответникът носи доказателствената тежест да установи, че е заплатил претендираното обезщетение или че са налице извънредни обстоятелства, които да са в пряка причинна-връзка със забавянето на полета.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото е обявено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) между страните е бил налице валидно сключен договор за въздушен превоз; 2) полет FB8056 по дестинация Едфидха – София на 12.09.2025 г. е бил извършен със закъснение над три часа.

Обявените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.

Следователно в случая ищецът е установил първите двете материални предпоставки, които са му възложени в доказателствена тежест. Ето защо се поставя въпросът дали ответникът е успял да установи пълно и главно наличието на извънредни обстоятелства, който да го освободят от обективната отговорност за неточното изпълнение на договора за въздушен превоз на пътници.

В правилата на Регламент № 261/2004 г. не се съдържа дефиниция на понятието „извънредни обстоятелства“. Когато правото на ЕС не съдържа дефиниция, то ползваното понятие следва да се тълкува в неговия обичаен смисъл в контекста на нормативния акт и за обществените отношения, които се регламентират – вж. Решение по дело C-344/04, Решение по дело C-336/03. В този смисъл обаче, съдът трябва да вземе предвид съображение № 14 от Регламент № 261/2004 г., в което е посочено, че съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.

Посоченото съображение не съдържа изчерпателен списък на извънредните обстоятелства, а само примерен такъв, но е отправна точка за граматическото, систематичното и телеологическото тълкуване на понятието „извънредни обстоятелства“.

Съгласно правилото на чл. 5, § 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.

В процесния случай ответника твърди, че са налице лоши метеорологични условия, но представената „справка“ и кодове към същата не могат да установят пълно и главно твърдяното обстоятелство. На първо място трябва да се посочи, че представената справка от твърдяна електронна система, не е официална, а представлява снимка на десктоп с отворено приложение. На следващо място самият ответник признава, че данните се попълват от негови служители. Тоест, дори съдът да кредитира представената справка, то същата представлява само индиция по отношение на твърдяното обстоятелство.

Необходимо е да се изясни, че пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство.

Пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното 3 доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства.

Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено – т. нар. индиции или доказателствени факти. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими или категорични в сравнени с други. Тоест, българският граждански процес не предвижда предустановени или формални доказателства. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност на чл. 235 и чл. 12 от ГПК. Пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт. Доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда. Когато доказването има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената тежест, то е главно. Главното доказване трябва винаги да е пълно, т.е. да създава сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение. Доказването се осъществява с доказателствени средства. Последните са косвени, когато чрез тях се доказват релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи логически извод за осъществяването на правнорелевантни факти. Последните са такива факти от обективната действителност, от доказването на които може да се заключи, че определен факт, предвиден в хипотезиса на приложимата правна норма, се е осъществил. За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че ответника не е доказал пълно и главно (съобразно възложената му доказателствена тежест – арг. чл. 154, ал.

1 ГПК), обстоятелството, че са били налице извънредни обстоятелства, поради което съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност.