Определение № 889 от 10.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 889 гр. София, 10.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Касационно търговско дело № 20238002901062 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Николет-К“ЕООД срещу решение № 2/05.01.2023 г. по т.д. № 386/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 26007/10.02.2022 г. по т.д. № 45/2020г. на ОС-Кюстендил за отхвърляне като неоснователни на предявените от касатора против „Витоша Скай“ ООД и „Българска петролна компания“ ЕООД /в несъстоятелност/ обективно кумулативно съединени искове по чл. 694, ал.3, т.2 от ТЗ във вр. с чл.124, ал.1 от ТЗ за признаване за установено по отношение на ответниците несъществуването на вземания на „Витоша Скай“ООД спрямо „Българска Петролна копания“Е О ОД /н/, включени в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Българска петролна копания“ЕООД /н/, с определение №142/14.04.2020 год. по чл. 692, ал.4 от ТЗ в производството по несъстоятелност на последното дружество по т.д.№ 27/2019г. по описа на ОС-Кюстендил, а именно : 1/вземане за сумата от 57342,39 лв. /левовата равностойност на 29 318 ,70 евро/, представляваща остатък от наемна цена за 2016 г. по договор за наем с бизнес инвестиционни намерения от 01.01.2015 г., сключен между „Витоша Скай“ООД и „Българска петролна компания“ЕООД, 16 467 ,22 лв. /левовата равностойност на 9 953,43 1 евро/, представляваща мораторна лихва от 16.01.2016 г. до 20.05.2019 г. и лихва, считано от 21.05.2019 г. до окончателното й изплащане ; 2/вземане за сумата от 57 342,39 лв. /левовата равностойност на 29 318,70 евро/, представляваща остатък от наемна цена за 2017 г. по договор за наем с бизнес инвестиционни намерения от 01.01.2015 г., сключен между „Витоша Скай“ООД и „Българска петролна компания “ЕООД, 13 634 ,76 лв. /левовата равностойност на 6 971,34 евро/, представляваща мораторна лихва от 16.01.2017 г. до 20.05.2019 г. и лихва, считано от 21.05.2019 г. до окончателното й изплащане; 3/ вземане за сумата от 57 342,39 лв. /левовата равностойност на 29 318,70 евро/, представляваща остатък от наемна цена за 2018 г. по договор за наем с бизнес инвестиционни намерения от 01.01.2015 г., сключен между „Витоша Скай“ООД и „Българска петролна компания“ЕООД, 7 820,88 лв . /левовата равностойност на 3 998,75 евро/, представляваща мораторна лихва от 16.01.2018 г. до 20.05.2019 г. и лихва, считано от 21.05.2019 г. до окончателното й изплащане ; 4/ вземане за сумата от 57 342,39 лв. /левовата равностойност на 29 318,70 евро/, представляваща остатък от наемна цена за 2019 г. по договор за наем с бизнес инвестиционни намерения от 01.01.2015 г., сключен между „Витоша Скай“ООД и „Българска петролна компания“ЕООД, 2 006,97 лв . /левовата равностойност на 1 026,15 евро/, представляваща мораторна лихва от 16.01.2019 г. до 20.05.2019 г. и лихва, считано от 21.05.2019 г. до окончателното й изплащане ; 5/вземане за сумата от 8 685,37 лв., представляваща присъдени разноски по т.д.№ 877/2017 г. по описа на СГС и т.д. № 3540/2018 г. по описа на САС.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, нарушения на материалния закон и за необоснованост.

Поддържат се доводи за наличие на основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В писмения си отговор ответникът по касацията „Витоша Скай“ООД оспорва основателността на касационната жалба и осъществяване на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не са постъпили писмени отговори от „Българска петролна компания“ ЕООД /н/ и от синдика на последното М. Г. С..

2

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 01.01.2015год. между „Витоша Скай“ ООД, в качеството на наемодател и „Българска петролна компания“ ЕООД, в качеството на наемател , е бил сключен договор за наем с бизнесинвестиционни намерения, по силата на който страните са се споразумели наемодателят да предостави на наемателя под наем за временно и възмездно ползване процесния недвижим имот с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на 500 лева без ДДС, валидна за първите пет години от срока на договора и индексирана, по начина посочен в чл.4 от договора, за остатъка от срока на договора. В договора е била обективирана удоворка, че имотът се предоставя за целите за осъществяване на наемателя на бъдещи дългосрочни търговски дейности с инвестиционни намерения в наетия обект / в т.ч. изграждане на бензиностанция, автомивка и заведение за обществено хранене и развлечения/, за които обекти следва да бъде учредено право на строеж в полза на наемателя, което е съществено условие по договора. САС е посочил, че страните са се съгласили, че наемодателят поема задължението не покъсно от 01.05.2015 г. да учреди за срок от 8 години право на строеж в полза на наемателя в описания имот за изграждането на бензиностанция, автомивка и заведение за обществено хранене и развлечение, като му се предостави необходимото правно и фактическо съдействие с оглед правата си на собственик, че учредяването на правото на строеж от наемодателя е съществен и задължителен елемент от основанието и целта на договора и условие без което не може, че в тежест на наемателя е при необходимото съдействие на наемодателя да се снабди с всички изискуеми документи с оглед изпълнение на целите на договора и учредяване на правото на строеж в имота и че след снабдяване на наемателя с всички необходими документи с оглед учредяване в негова полза на право на строеж за наемодателя се 3 поражда задължение да го учреди в полза на наемателя за срок от 8 години, както и че отказът на наемодателя да изпълни това негово задължение се приравнява на пълно неизпълнение и в този случай се прилагат санкциите, предвидени в чл.5 от договора. На 04.05.2015 г. страните са сключили Анекс, с който са променили размера на наемната цена както следва : 1 / за първата година от наемния договор - до края на календарната 2015г./ 31.12.2015 г./ наемната цена се увеличава на годишна база с 19 000 евро, която е изплатена изцяло, която сума подлежи на връщане в случай на прекратяване на договора през първата година от страна на наемодателите и 9 000 евро неустойка 2/ 33 000 евро годишна наемна цена за втората година до петата година и 3 / 36 000 евро годишна наемна цена след изтичане на петата година до края на наемния срок. С нотариален акт № 180/2015 г. „Витоша скай“ООД е учредило в полза на „Българска петролна компания“ЕООД възмездни и срочни права на строеж за срок до 15.10.2023 г. върху процесния недвижим имот за построяване в него на търговски обект- автокозметичен център с магазин и кафе, автомивки, две изгребни ями и резервоар за вода съгласно Разрешение за строеж № 308/11.09.2015год. на Гл.архитект на СО район „Витоша“ при посочени технически характеристики и търговски обект ресторант с конкретно посочени технически параметри.

По правния спор въззивната инстанция е посочила, че ч аст от предмета на предявения отрицателно установителен иск по чл.694, ал.1, т.2 от ТЗ вр. с чл.124, ал.1 от ГПК е установяване несъществуване на вземане за сумата от 57 342,39 лв., /левовата равностойност на 29 318 ,70 евро/, представляващо остатък от наемна цена за 2016 г. по Договор за наем с бизнес инвестиционни намерения от 01.01.2015г., 19 467,22 лв . /левовата равностойност на 9 953,43 евро/, представляваща мораторна лихва от 16.01.2016 г. до 20.05.2019 г. и лихва върху главницата, считано от 21.05.2019 г. до заплащането й. Така индивидуализираното вземане е било предмет на осъдителен иск по чл. 232, ал.2 от ЗЗД по т.д.№ 877/2017г. по описа на СГС, по което е постановено решение № 771/13.04.2018год., влязло в сила на 11.12.2019год. САС е направил извод, че двете дела са идентични по предмет. Спорът относно съществуването на вземането на „Витоша скай“ООД спрямо „Българска петролна компания“ЕООД за наем за 2016 г. по договор за наем с бизнес инвестиционни намерения от 01.01.2015 г. и анекс от 04.05.2015 г. е бил разрешен с влязло в сила решение, което е било постановено на 13.04.2018 г.

4 или преди откриване на производството по несъстоятелност на „Българска петролна компания“ЕООД - 19.04.2019год., поради съдът е заключил, че този спор не може да бъде пререшаван по искане на трето за спора лице - кредитор в производството по чл. 694, ал.1 от ГПК, тъй като откриването на производството по несъстоятелност не създава нова възможност за пререшаване на спорове,разрешени със сила на пресъдено нещо. Отделно е констатирал, че в производството не се твърди от наемателя и не се установява погасяване на задължението за заплащане на наемна цена за 2016 г.

По отношение на останалите оспорени вземания САС е намерил за неоснователно възражението във въззивната жалба, че сключеният между „Витоша скай“ ООД и „Българска петролна компания“ ЕООД договор за наем е нищожен на основание чл. 26, ал.2, предл.1 от ЗЗД поради „невъзможен предмет“ и на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД като сключен в противоречие с императивната забрана на чл. 229, ал.2 от ЗЗД. По отношение на приложението на чл.229, ал.2 от ЗЗД е изложил съображения, че в настоящия случай процесният договор за наем е б и л сключен за срок от 8 години.

Намерил е за безспорно, че за сключването му липсва предварително съгласие от овластен за това орган - ОС на дружеството-наемодател. Липсата на решение на общото събрание на дружеството-наемодател за сключване на договора за наем не е основание за конвентиране на срока на договора в тригодишен, съгласно разпоредбата на чл. 229, ал.3 от ЗЗД , тъй като решението на ОС на ООД по чл.137, ал.1 , т.7 от ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителната сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключено с представляващия дружеството орган. САС е посочил, че з а да породи правно действие, волеизявлението, като съществен елемент от сделката, трябва да се отнася до възможен предмет по време на сключването й. В случая, предмет на процесния договор за наем е недвижим имот, надлежно индивидуализиран съгласно КККР. Според въззивния съд по делото липсват твърдения, а и доказателства за начална невъзможност на предмета на договора за наем фактическа или правна, като нищожността се обосновава с настъпила на покъсен етап невъзможност на предмета, свързвана с придобитото и реализирано от наемателя вещно право на строеж върху отдадения под наем недвижим имот. Решаващият състав е счел, че в резултат на учреденото право 5 на строеж по НА № 180/2015 г. , издадените през м.09.2015 г. строителни разрешения и изготвен инвестиционен проект наемателят - „Българска петролна компания“ЕООД е изградило в отдадения под наем недвижим имот следните сгради и съоръжения, а именно : Автокозметичен център, състоящ се от шест клетки и техническо помещение, магазин и кафе, две изгребни ями, разервоар за вода, помещение за охрана и ресторант с детски парти център, които са били въведени в експлоатация с Удостоверения от м.12.2015 г. и м.03.2018 г., както и че в имота са изградени десет клетки - автомивки на самообслужване, разположени по неговите граници. При тази данни и съгласно чл. 63 от ЗС наемателят е станал собственик на изградените в имота постройки, но не и на свободната от застрояване площ, която няма право да ползва на основание договора за учредяване на правото на строеж / чл.64 от ЗС/ и за която дължи наем съобразно първоначалните уговорки . Към момента на сключване на процесния договор за наем имотът не е бил застроен и наемът не е бил уговорен на квадратен метър, поради което съдът е посочил, че същият се дължи за цялата площ на наетия имот.