Решение № 213 от 26.02.2018, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 26.02.2018 г. Град Пазарджик

В

И М Е

Т О Н А Н

А Р О

Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав

На двадесет и шести януари, две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.

СЕКРЕТАР: Стоянка

Миладинова

Като разгледа докладваното от

Районен съдия Г.

Гражданско дело №2585 по описа за

2017 година.

Предявен е иск с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД, от Б.В.Д., ЕГН-********** *** и Ш.Ф.Д., ЕГН-********** *** , трайно пребиваващи в Германия, чрез адв.С.В., против Л.С.А., ЕГН-********** ***, с цена на иска – 4192.00 лева.

В исковата молба, депозирана в съда срещу ответникът, се твърди, че ищците са съпрузи. Доскоро били собственици на тристайно жилище - апартамент № 13 с площ от 85.44 кв.м. с принадлежащото му избено помещение № 41 с площ от 5.22 кв.м. намиращ се на петия етаж от 8 етажна сграда - блок в гр. Пазарджик с административен адрес - ул. „ П. „ № * вх.“*“.. Собствеността върху това жилище притежавали по силата на договор за покупко-продажба по време на брака ни на името на ищеца Б.В.Д. - сключен с Нот. акт № 14, том. IV от 27.05.2008 год. на нотариуса А.Илкова.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е във владение на това жилище от 13.05.2010 год. Бил е допуснат в него от Г. Р. С. , с която е сключил предварителен договор за покупко-продажба от посочената дата. С последната, ищците имали сключен предварителен договор за продажбата му от 15.05.2009 год. Не се стигнало до сключването на окончателен договор между тях, поради липса на съдействие от купувача Г.С.. Вместо това - тя е „продала" с посочения предварителен договор жилището на ответника.

Твърди се в исковата молба, че жилището на ищците е било ипотекирано за обезпечаване на отпуснат от „Банка ДСК“ - клон Пазарджик паричен кредит на ищеца Б.Д., част от който ответникът е погасявал. Впоследствие ответникът А. предявил против ищците претенции за заплащането на съответните суми, които са предмет на разглеждане по гр.д. № 3130/2016 г. и 3129/2016 год. на РС - Пазарджик за суми в размер на 24638 лв. и съответно 14200 лв. / Отделно от това е предявил претенция за извършени строителни подобрения в жилището на стойност 12245 лв. по гр.д. № 3276/ 2016 г., която е уважена с влязло в сила решение/.

Съгласно изложеното в исковата молба, през изтеклия 7 годишен период ищците били лишени от възможността да ползват имота си и от неговите евентуални граждански плодове. Размерът им бил равен на наемната цена, която биха били реализирали, ако разполагали с владението на жилището си. Със същата сума е настъпило неоснователно обогатяване на ищеца Л.А. за тяхна сметка. За част от периода /от 31.10.2013 год. до 31.10.2016 год. / ищците предявили искане чрез възражение за признаване на това тяхно вземане и прихващането му с претенцията на ответника по гр.д. № 3130/ 2016 год. по описа на РС- Пазарджик.

Заявяват искане за заплащане на обезщетение за периода от 05.07.2012 год. до 31.10.2013 г.- или за 16 месеца за сумата 4192.00 лв. / при месечна наемна цена определена от вещо лице по гр.д. № 3130/2016 г. За периода преди 05.07.2012 год., ищците не предявяват претенция, поради възможното възражение за погасяване на вземането по давност.

Моли се съдът да осъди ответника да заплати на ищците сумата 4192.00 лв., представляващо обезщетение за периода от 05.07.2012 год. до 31.10.2013 год. със законната лихва върху нея от предявяването на иска, както и разноските по делото. Сочат се доказателства.

Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се твърди, че от фактическа страна няма спор, че ищците са били собственици през релевантния период. Вярно било също, че ищците са сключили предварителен договор за продажба на процесния имот с третото лице Г. Р. С. от дата 15.05.2009г. По силата на този договор, купувача е заплатил на ищците сумата 3 270.00 евро , като е поел задължението да изплаща, вкл. чрез встъпване в дълга на ищците към Банка ДСК възникнал по силата на договор за ипотечен кредит обезпечен с процесния имот.

От този момент нататък , ищците са напуснали страната и се установили в Германия , като напълно се дезинтересерали от имота и от кредита си. От своя страна третото лице Г. Р. С. е сключила аналогичен договор за продажба на процесния имот с ответника Л.А. от дата 13.05.2010г., като последния, освен че е платил определена парична сума, се е задължил да изплаща задълженията на ищеца по кредитния договор с „Банка ДСК“ до пълното им погасяване. Така ответникът е започнал да плаща кредита на ищеца, като за периода от м. май 2010 г. до м. август на 2016г. е заплатил над 20000 евро чужди задължения без да има правен интерес. Така по повод на втория предварителен договор, ответника е получил от третото лице Рамадан I= владението върху недвижимия имот. Понеже жилището било в окаяно състояние, непозволяващо ползване по предназначение, от края на 2013 до края на 2014г. ответника извършил основен ремонт на жилището.

Едва през лятото на 2016 г. е осъществен първия и единствен контакт / и то по телефона / между ищците Д. и ответника А..

Станало ясно, че ищците нямали намерение да прехвърлят собствеността на ответника. Оспорва се предявения иск - по основание и размер .

Твърди се в отговора на исковата молба, че ищците са били лишени от ползването на имота не заради друго, а поради обстоятелството, че самите те са предали владението върху имота на трето лице във връзка с предварителния договор за покупко-продажба от 15.05.2009г. и което е легитимирало впоследствие и владението осъществено от ответника във връзка с последващия предварителен договор.

Съгласно изложеното, през претендирания период жилището е било в толкова лошо състояние, че не е било годно за използване по предназначение. Последното обективно препятствало възможността в релевантния период същото да дава граждански плодове /наем/ в претендирания размер. Едва в края на 2014г. вследствие основния ремонт извършен от ответника, жилището е добило днешния си вид. Вида и стойността на извършените подобрения са предмет на влязло в сила решение по гр.д. № 3276/2016г. по описа на ПРС. В същото решение е било прието, че подобренията в имота са извършени с мълчаливо съгласие на ищците и на ответника са признати права като на добросъвестен подобрител - чл. 74 ал.2 ЗС . По този въпрос е формирана СПН, което означавало, че ответникът има право да ползва веща и плодовете от нея /арг. чл. 72 от ЗС/.

Моли се съдът да отхвърли изцяло иска с присъждане на разноските.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна, следното:

Не се спори между страните по делото, че ищците Б.В.Д. и Ш.Ф.Д. са съпрузи. Видно от представения с исковата молба препис от Нотариален акт за собственост №14 от 27.05.2008г., на посочената дата ищецът Д. е закупил недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с жилищно предназначение, представляващ апартамент №13, находящ се в осеметажен жилищен блок в гр.Пазарджик, ул.“*****“ №*, разположен на ет.V-ти, застроен на площ от 85,44 кв.м., ведно с избено помещение №41 на площ от 5,22 кв.м. и 2,8184% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж. По гореописаният начин ищците са станали собственици на недвижимия имот в режим на съпружеска имуществена общност.

На 19.05.2008г. между Банка „ДСК“

ЕАД, като кредитор и ответника Б.В.Д., като кредитополучател, е бил сключен Договор за ипотечен кредит за сумата в размер на 19 000 евро, обезпечен с ипотека върху собствения на съпрузите недвижим имот – апартамент №13, находящ се в осеметажен жилищен блок в гр.Пазарджик, ул.“*****“ №*, разположен на ет.V-ти, застроен на площ от 85,44 кв.м., ведно с избено помещение №41 на площ от 5,22 кв.м. и 2,8184% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж. За обезпечаване на кредита е била учредена ипотека върху общия имот.

На 15.05.2009г., ищците Б.В.Д., ЕГН-********** и Ш.Ф.Д., ЕГН-********** , като продавачи, са сключили Предварителен договор за продажба на ипотекирания недвижим имот с купувач - лицето Г. Р. С. . Била е договорена между страните покупна цена за апартамента в размер на 3270.00 евро, както и изплащането от страна на купувача на дължимите от продавача погасителни вноски по договора за ипотечен кредит от 19.05.2008г., считано от датата на подписването на предварителния договор до пълното изплащане на всички суми по договора за кредит, като за тази цел е било договорено, че купувачът ще встъпи в дълга на продавача по договора за ипотечен кредит. Страните са се договорили, че окончателният договор ще бъде сключен в нотариална форма в срок до 14.06.2009г. Съгласно предварителния договор е уговорено, че владението върху недвижимия имот, предмет на сделката, ще бъде предадено от продавача на купувача след сключване на окончателния договор. В посочения срок, а и след това, окончателен договор между страните не е бил сключен.

Видно от приетия по делото Договор от

13.05.2010г., на 13.05.2010г. между Г. Р. С. и Л.С.А.,

ЕГН-********** бил сключен Предварителен договор за продажба на ипотекирания недвижим имот с купувач – ответника А.. С. продала на А. всички свои права и задължения по Предварителен договор за продажба на недвижим имот от 15.05.2009г. за сумата от 9500.00лв., която сума била изплатена от купувача на продавача напълно и в брой. По силата на сключения договор, купувачът А. встъпил в предварителния договор като страна- купувач, на мястото на Г. Р. С. .

Тъй като жилището било ипотекирано за обезпечаване на отпуснат от „Банка ДСК“ кредит на ищеца Д., ответникът А., който влязъл във владение на недвижимия имот на 13.05.2010г., погасил част от този кредит. Впоследствие А. предявил против ищците в настоящото производство претенции за заплащане на съответните суми, които били предмет на разглеждане по гр.дело №3130/2016г. и гр.дело №3129/2016г. по описа на РС-Пазарджик. А. предявил и претенция за извършени подобрения в жилището на стойност

12 245.00лв. по гр.дело №3276/2016г. , която претенция била уважена от съда с влязло в сила съдебно решение /видно от приетото по делото Решение №230 от 03.04.2017г., постановено по гр. дело №3276/2016г. по описа на РС-Пазарджик./

По делото била допусната, извършена и приета съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза, видно от заключенията по които, стойността на пазарния наем на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с жилищно предназначение, представляващ апартамент №13, находящ се в осеметажен жилищен блок в гр.Пазарджик, ул.“*****“ №*, разположен на ет.V-ти, застроен на площ от 85,44 кв.м., ведно с избено помещение №41 на площ от 5,22 кв.м. и 2,8184% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, за периода от 05.07.2012г. до 31.10.2013г. в случай,че апартаментът е бил ремонтиран през 2011г. , е 3989.00лв. Стойността на пазарния наем на недвижимия имот за същия период, в случай,че апартаментът нее бил ремонтиран, е 3076.00лв. Съдът кредитира експертните заключения по изготвените експертизи като компетентни и обосновани, същите са неоспорени от страните по делото.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани и гласни доказателствени средства.

Като свидетели бяха разпитани С. А. Т. /живуща ***/, както и В.Г.Д. /тъст на ответника А./.

От разпита на св. Т. се установи, че ответникът А. се е нанесъл в процесното жилище през 2011г., като след около 2-3 месеца е започнал да извършва ремонт в имота. Като съсед, св.Т. е влизала в имота и е придобила непосредствени впечатления от извършваните в него ремонтни дейности. Била поставена алуминиева дограма, била направена вътрешна изолацияв хола на апартамента, както и в другите стаи. След това била поставена мазилка и жилището било боядисано в бяло. Следващият ремонт в жилището бил правен през 2016г.

В качеството си на свидетел по делото е била разпитан В.Г.Д.. Съгласно показанията на св.Д., основен ремонт в жилището бил извършен през 2013г., когато дъщеря му и зет му се върнали от Германия. До този момент, апартаменът бил в окаяно състояние- стените били голи, нямало контакти, нямало врати.Бил извършен и основен ремонт на банята, като било сменено всичко.