Решение № 3311 от 27.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3311 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110164782 по описа за 2024 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу Р. Г. Х. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 35078/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника – настоящ ответник, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за суми за главница и лихви за топлинна енергия и дялово разпределение. Тъй като заповедта била оспорена от длъжника, но ищеца били дадени указания за предявяване на установителен иск.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът, в качеството на собственик на процесния недвижим имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично 1 известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ” ООД.

Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: сумата от 2 501,49 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 368,98 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 29.05.2024 г., сумата от 31,00 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 7,15 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.07.2021 г. до 29.05.2024 г.

Претендира и сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор.

Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ищеца – “ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ” ООД моли за решение, с което бъзе признато за установено, че ответника дължи претендираните от ищеца суми. Представя документи за извършените през исковия период отчети на топлинна енергия, издадените изравнителни сметки и протоколи за връчването им.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 35078/2024 г. по описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът2 настоящ ответник да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 2 501,49 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до недвижим имот, находящ се в **************, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 368,98 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 29.05.2024 г., сумата от 31,00 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 7,15 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.07.2021 г. до 29.05.2024 г.

С разпореждане № 140510/03.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 35078/2024 г. по описа на СРС съдът е констатирал, че издадената заповед е оспорена в срок от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

По делото е приложен заверен препис от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с нечетлив №, дело № 117/2008 г. по описа на нотариус А.И., с район на действие СРС, от който се установява, че Р. Г. Х. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот.

По делото е приложено заявление-декларация от 22.07.2009 г. от ответника до директора на топлофикационното дружество, с която се заявява желание за откриване на партида съгласно ОУ на дружеството, като се сочи, че домакинството се състои от 2 членове.

По делото е представен договор от 03.06.2020 г. г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ.

По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените през исковия период общи фактури.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

По делото са представени изготвените от третото лице-помагач справки за използвана топлинна енергия за двата отчетни периода.

По делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено.

Видно от същото е, че при извършените проверки вещото лице е констатирало, че процесното жилище е с отопляем обем от 118 куб.м. Исковият период съвпада с два отчетни периода – м.05.2021 – м.04.2022 г. и м.05.2022 г. – м.04.2023 г., за които ФДР е изготвила две справки за използвана в ап.33 топлинна енергия. Вещото лице сочи, че в 3 имота е разпределяна ТЕ за отопление само от една щранг-лира и от сградна инсталация, а за БГВ – по норма за разход за двама обитателя, поради липса на водомер за топла вода и неосигурен достъп. Вещото лице е констатирало още, че срещу изготвените изравнителни сметки не са представени възражения /рекламации/.

Според заключението разпределението на ТЕ през процесния период за имота е в съответствие с нормативната уредба, като технологичните разходи за абонатната станция са приспаднати от ежемесечните отчети на общия топломер. Топломерът, монтиран в абонатната станция на жилищната сграда, е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния исков период.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на процесния недвижим имот, са както следва: 2280,89 - главница, в т.ч. сумата от 72,62 лева – за дялово разпределение и сумата от 293,03 лева – обезщетение за забава, в т.ч. сумата от 13,86 лева - обезщетение върху главницата за дялово разпределение.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.

Съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие. § 1, т.42 ДР ЗЕ (в редакция от ДВ бр.74/2006 г., действаща през процесния период от време) 4 определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди – физическо лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване /в този смисъл е и решение №35/21.02.2014г. по гр.д.№ 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС/.

В конкретния случай от приложения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот безспорно се установява, че през процесния период ответникът се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, поради което следва да се приеме, че облигационната връзка по силата на публикувани общи условия възниква между доставчика на топлинна енергия от една страна, и ответника, в качеството на собственик на имота, от друга. С оглед предходното, настоящият съд приема, че през процесния период между ответника и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение през исковия период ответникът е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния обект се живее и потребява топлинна енергия има значение единствено относно компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на облигационното правоотношение.