Определение № 1851 от 18.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1851 гр. София, 15.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария И.

Членове:

Илияна Папазова

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20238002103412 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на Република България, чрез А. П.- прокурор в Апелативна прокуратура- София, и С. С. М., ЕГН **********, приподписана от адв. Ю. Н., против Решение №371 от 23.03.2023г. по в. гр. д.

№282/2023г. по описа на Софийския апелативен съд.

С жалбата на Прокуратурата на Република България решението се обжалва в частта му, с която е било отменено Решение №2932 от 27.12.2022г, постановено по гр.д.

№1017/2022г. по описа на Софийския градски съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от С. С. М. против Прокуратурата на Република България иск за сумата от 2500 лв. до 5000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, т.3 от ЗОДОВ и вместо това Прокуратурата на Република България е била осъдена да заплати на С.

С. М. сумата от още 2500 лв.- обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, т.3 от ЗОДОВ, претърпени от повдигнато незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл.144, ал.3 от НК, по което М. е бил оправдан с присъда по НОХД №18360/2019г. по описа на СРС, ведно със законната лихва върху сумата от 20.10.2021г. до окончателното й заплащане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за разликата над 2500 лв. до уважения размер от 5000 лв.

Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

1

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от С. С. М., ЕГН **********, приподписан от адв. Ю. Н., с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

С жалбата на С. С. М. решението се обжалва в частта му, с която е било потвърдено Решение №2932 от 27.12.2022г, постановено по гр.д.№1017/2022г. по описа на Софийския градски съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от С. С. М. против Прокуратурата на Република България иск за сумата над 5000 лв. до 40000 лв.обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, т.3 от ЗОДОВ. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен за разликата над 5000 лв. до предявения размер от 40000 лв.

Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал.2 от ГПК.

Срещу подадената от С. С. М. касационна жалба не е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което са процесуално допустими.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд е приел, че с постановление от 10.10.2019г. на полицай при 09 РУ- СДВР ищецът С. С. М. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК, като спрямо него не е била взета мярка за неотклонение. На 20.11.2019г. ответната Прокуратура на Република България е внесла в СРС обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК, по който е било образувано НОХД №1836 2019г. по описа на СРС. По делото са били проведени 8 съдебни заседания, на част от които ход на делото не е даван, като ищецът се е явявал на всички съдебни заседания.

С присъда от 29.03.2021г. СРС признал ищеца за невинен в извършването на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. Така постановената присъда била протестирана от прокуратурата, като по подадения протест пред СГС било образувано ВНОХД №2737/2021г. В хода на делото по същество представителят на държавното обвинение не е поддържал подадения протест, но не го е оттеглил. С окончателно Решение №176 от 20.10.2021г. СГС потвърдил оправдателната присъда.

Съгласно приетото по делото заключение на СПЕ, изготвено от Г. А.- клиничен психолог, ищецът е с развито чувство за отговорност и достойнство и воденото дело против него засяга неговия образ в общността, пред приятели и семейство. Ищецът го преживява като публично поругаване, поради което е непримирим. Чувствал се е безпомощен и унизен.

2

Имал е неспокоен сън, затворил се е в себе си. Вещото лице изтъква, че упражняваната през годините от ищеца професия, изискваща физическо и психично здраве, емоционална стабилност, изключителна концентрация и своевременна адекватна реакция, е формирала у него устойчива личност, владееща се в критични ситуации. Воденото наказателно дело е притеснително за личността му, довело е до накърняване на репутацията му и затрудняване на социалното функциониране. От показанията на разпитаната по делото св. Анна Палазова се установява, че разговаряла с ищеца по повод делото, той бил изключително притеснен и не разбирал какво се случва. Според свидетелката преди делото ищецът е бил спокоен, артистичен, приказлив и с чувство за хумор, а след това станал по-затворен, мълчалив, непрекъснато говорел за воденото дело, притеснявал се от това как хората и близките му ще възприемат случилото се. Започнал да вдига кръвно и претърпял операции на простата. Децата на ищеца живеели в чужбина и той не искал да пътува, докато е висящо делото и не могъл да помага на децата си. От показанията на св. Надежда Борисова се установява,че ищецът й споделил, че срещу него се води дело и че в резултат на това е започнал да вдига кръвно и има сърцебиене. Започнали да му падат зъби и да губи коса.

Преди бил весел и жизнерадостен и помагал на всеки, но след започване на делото се променил- станал затворен, неадекватен, не можел да помага на децата и внуците си. При така установените факти по делото САС е приел, че по делото е доказано правопораждащото основание по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, като с влязлото в сила в осъдителната си част за сумата от 2500 лв. първоинстанционно решение на СГС се установява по обвързващ за съда и страните начин, че ответникът Прокуратурата на РБ дължи на ищеца обезщетение за вредите, които е претърпял от повдигането на незаконно обвинение, по което ищецът е бил оправдан, като спорен е само въпросът за размера на дължимото обезщетение. По отношение на същия САС е изложил съображения, че към момента на образуване на досъдебното производство против М. ищецът е бил на 68 години, а наказателното производство, водено против него, е продължило 3 години.

Обвинението, което му е било повдигнато, е за деяние по чл.144, ал.3 от НК- закана за убийство, наказуемо с лишаване от свобода до 6 години. Съдът е приел, че през периода, през който е бил обвиняем и подсъдим по обвинение по чл. 144, ал.3 от НК, ищецът е претърпял обичайните за едно лице, подложено на незаконно наказателно преследване, неимуществени вреди - притеснения за изхода на производството, страх от осъждане, засягане на достойнството, стрес, изолация. Приел е, че периодът на висящност на наказателното производство не е бил неразумно дълъг. Посочил е, че съгласно заключението на вещото лице- психолог у ищеца е засилено чувството на отговорност и себеоценка, което води до това ищецът по-тежко да приеме и преживее случилото се с него, да чувства по-силно засегната личността си. Счел е за недоказани твърденията на ищеца за настъпили здравословни проблеми в резултат на воденото срещу него наказателно производство, тъй като по делото не са били представени надлежни медицински доказателства за влошаване на здравословното му състояние. Не се установявало също така ищецът да е загубил действително подкрепата на близките си или уважението на обществото, тъй като свидетелите не установяват настъпили обективно 3 промени в обществената оценка към личността му. При така установените неимуществени вреди и при съобразяване на задължителните указания, дадени в ППВС №4/68г., съдът е приел, че размерът на дължимото от Прокуратурата на РБ на ищеца обезщетение по чл.2,т.3 ЗОДОВ възлиза на сумата от 5000лв. Счел е за неоснователно позоваването от страна на ищеца на размерите на обезщетенията, присъждани по други дела против прокуратурата за незаконни обвинения, тъй като по всяко дело се доказват различни по вид, обем и последици вреди, като в зависимост от това се определя и размерът на обезщетението. По така изложение съображения САС е отменил първоинстанционното решение на СГС в частта му, с която е бил отхвърлен предявеният иск за сумата над 2500 лв. до 5000 лв. и е уважил иска за разликата над 2500 лв. до 5000 лв., а в останалата му обжалвана част, с която искът е бил отхвърлен за разликата над 5000 лв. до предявения му размер от 40000 лв., е потвърдил решението на СГС.

По касационната жалба на Прокуратурата на Република България:

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК Прокуратурата на РБ, позовавайки се на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поставя следните въпроси:

1. Длъжен ли е съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД?

2. Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД?

По първия въпрос се твърди, че обжалваното решение противоречи на т. II от ППВС № 4/23.12.1968г., на т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. по гр. дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, защото част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.

По втория въпрос се твърди, че решението е в противоречие с практиката на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК по приложението на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ във връзка с чл. 52 от ЗЗД, като в тази връзка се сочат: Решение № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2012 г., IV г. о., ГК;Решение № 60231 от 24.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3888/2020 г., IV г. о„ ГК;Решение № 36 от 31.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2110/2021 г., III г. о., ГК;Решение № 50247 от 28.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 945/2022 г., IV г. о., ГК;Решение № 425 от 1.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3143/2015 г., IV г. о, ГК;Решение № 65 от 31.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2852/2020 г., IV г. о., ГК.

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.