Определение № 868 от 28.02.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 868 гр. София, 28.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20231100901296 по описа за 2023 година

Делото е образувано по предявен от „БУЛ БИО-НЦЗПБ“ ЕООД с ЕИК 130428132, седалище и адрес на управление грр София, бул. „*******, против Д. В. П., ЕГН **********, от гр. София, ж.к. *******, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 62, ал.1, вр. чл. 13 от ЗПРПМ за приемане за установено, че към датата на подаване на заявка за издаване на патент номер 66920 на Патентното ведомство на Република България, номер на заявка 111 736 и дата на заявяване 08.04.2014 г., с наименование „Метод за получаване на суспензия с гарантирано съдържание на култивируеми микроорганизми и неговото използване“, патентопритежателят - ответникът Д. В. П. не е имала право на заявяване.

В исковата молба се твърди, че „БУЛ БИО-НЦЗПБ“ ЕООД е държавно търговско дружество с основен предмет на дейност производство на биопрепарати, наследник на дългогодишна традиция, и разполага с персонал от висококвалифицирани лекари, фармацевти, биолози и химици, като производствената номенклатура обхваща повече от 600 лекарства, вкл. продукти за ин витро диагностика. Важна част от работата на дружеството е такава в областта на ин-витро технологиите – изследвания, процедури, методологии.

Твърди се, че през 2016 г. служителката на дружеството, заемаща длъжността ръководител на лаборатория „Контрол на ин-витро диагностични медицински изделия“ към отдел „Качествен контрол“ Д. П. уведомила управителя на дружеството с докладна записка, че е подала заявка за издаване на патент № BG 111736/08.04.2014 г. с наименование „Метод за получаване на суспензия с гарантирано съдържание на култивируеми микроорганизми и неговото използване“ и поискала да бъде преустановено използването на метода, предмет на заявката. Дружеството било наясно с подадената заявка, тъй като тя била публикувана в бр.

11/2015 на Бюлетина на Патентното ведомство, като още на 28.01.2016 г. подало възражение в Патентното ведомство с мотиви относно патентоспособността на заявката по отношение на новост и изобретателска стъпка, но то не било взето предвид и на 03.07.2019 г. патентът е издаден.

Поддържа се, че Д. П. не е имала право на заявяване по чл. 13, ал.1 от ЗПРПМ, тъй като в периода 08.10.2013 г. (датата на разкриване която не би повлияла на новостта) до 08.04.2014 г. (датата на заявяване) тя е била служител на „БУЛ БИО-НЦЗПБ“ ЕООД на посочената длъжност, в тази си функция е имала непосредствен достъп до инструменти, методологии, изследователски възможности и пряко влияние върху процесите, а с оглед квалификацията и е била в състояние да създаде подобрение на методологии и/или нови такива в областта, в която работи за работодателя си. Поради това, за да придобие право на заявяване ответницата П. е следвало съгласно чл. 15, ал.4 ЗПРПМ писмено да уведоми 1 работодателя си за създаденото изобретение, но не го е направила, поради което правото на заявяване не е преминало от работодателя към нея като автор/изобретател. Поради това се поддържа, че към датата на подаване на заявката за издаване на патент ответницата Д. П. не е имала право на заявяване.

Въз основа на така изложените факти и обстоятелства се иска съдът да приеме за установено, че към датата на подаване на заявката за издаване на патент с патентен номер 66920, номер на заявка 111 736 и дата на заявяване 08.04.2014 г. с наименование „Метод за получаване на суспензия с гарантирано съдържание на култивируеми микроорганизми и неговото използване“ патентопритежателят - ответницата Д. П. не е имала право на заявяване.

Ищецът обосновава правния си интерес от така предявения иск с възможността за оборване на презумпцията за принадлежността на правото на заявяване по чл. 13, ал.2 ЗПРПМ при установяване, че тя не е имала право на заявяване към датата на подаване на заявката поради неуведомяването на работодателя за създаденото изобретение, при което ще се създаде основание за обявяване недействителност на патента съгласно чл. 26, ал.3, т.3 ЗПРПМ. Този интерес произтичал от предявени претенции на ответницата относно използването на метода от ищеца „БУЛ БИО-НЦЗПБ“ ЕООД.

С уточнителна молба от 21.11.2023 г. ищецът излага твърдения, видно от които той оспорва съществуването на изключително право на ответницата – издаден патент рег. № 66920 В1, поради невъзникнало в нейна полза право на заявяване по чл. 13, ал.3 ЗПРПМ с оглед неуведомяването му в качеството на работодател за създаденото изобретение съобразно разпоредбата на чл. 15, ал.4 ЗПРПМ. Изрично се заявява, че искът не е насочен към установяване служебен характер на изобретението. Поддържа, че за него е налице правен интерес от отричане правото на заявяване на ответницата, поради това, че положителното решение по този иск открива възможността за завеждане на искане пред ПВ за обявяване на действащия патент за недействителен, което от своя страна ще доведе до прекратяване на действието му изцяло. С това правната сфера на ищеца повече няма да бъде засягана от поставяне под постоянен въпрос законосъобразността на използване на метода от самия него, който счита за свободен за използване и който не е предмет на ничии изключителни права.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен такъв.

В отговора на исковата молба ответникът Д. В. П. възразява против допустимостта на предявения иск. Поддържа, че в исковата молба ищецът не е обосновал правен интерес от предявения иск, като не е изяснил какви благоприятни последици ще произтекат за него при уважаване на иска и установяване липса на право на заявяване на ответницата и произтичащата от това недействителност на патента. Такива благоприятни последици не произтичали от посочената от ищеца разпоредба на чл. 13, ал.2 от ЗПРПМ. Освен това ищецът не излагал твърдения какви са претенциите на ответницата, от които сочи да произтича правният му интерес.

Сочи, че по иск на ответницата Д. В. П. против „БУЛ БИО-НЦЗПБ“ ЕООД за нарушения правата върху процесния патент било образувано т.д. № 6281/2016 г. по описа на СГС, което приключило с влязло в сила Решение № 260290/21.07.2023 г., с което със сила на пресъдено нещо било прието, че липсва нарушение от страна на „БУЛ БИО-НЦЗПБ“ ЕООД.

Поддържа се, че правен интерес от предявения иск би бил налице по време на висящността на делото за нарушение правата по патента, но не и след неговото окончателно приключване.

По същество оспорва изобретението да има служебен характер, като възразява и че такъв не е установен съдебно чрез успешното провеждане на иск по чл. 61, ал.1 от ЗПРПМ, и същевременно правото на такъв иск е преклудирано с изтичане на срока по чл. 61, ал.3 от ЗПРПМ, като ищецът е узнал за издаване на патента още с публикуването му в Официалния бюлетин на ПВ на 31.07.2019 г., както и в производството по т.д. № 6281/2016 г., където решението за издаването му и патентния документ били представени с молба от 13.08.2019 г.

2

Поддържа в условията на евентуалност, че дори да се приеме наличие на служебен характер на изобретението, ищецът е бил уведомен от Д. В. П. за изобретението с докладни от 06.04.2016 г. и от 07.04.2016 г. и не е предприел действия по заявяване, поради което правото на заявяване е преминало върху изобретателя.

По делото са събрани писмени доказателства.

В откритото съдебно заседание страните поддържат изложените твърдения и възражения. С молба от 29.01.2025 г. ответницата Д. П. е направила искане за прекратяване на производството по делото с оглед прекратяване на патента поради неплащане на годишни такси, за удостоверяване на което е представила справка от Портала за електронни услуги на Патентното ведомство. В писмените бележки ищецът поддържа, че това не води до недопустимост на производството и не е основание за прекратяването му на първо място поради възможността за възстановяване на патента на основание чл. 33, ал.3 ЗПРПМ при плащане на такса за възстановяване и двойна такса за поддържане за 10-та година, и на второ – поради интереса патентът да бъде обявен за недействителен от датата на заявяването му, което би предпазило ответника от искове за нарушение за периода на действие на патента.

Софийски градски съд в настоящия си състав, като разгледа доводите на страните и събраните доказателства, намира следното:

При очертания от страните предмет на делото чрез спорните и безспорни между тях факти и обстоятелства, и търсената от съда защита с предявения иск, настоящият съдебен състав намира, че за ищеца „БУЛ БИО-НЦЗПБ“ ЕООД не съществува правен интерес от воденето му, поради което той е недопустим като предявен при липса на положителна процесуална предпоставка на правото на иск от категорията на абсолютните, за която съдът следи и служебно.

Последователно и безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че предявяването на установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК – положителен или отрицателен – винаги предполага съществуването на правен интерес за това. Такъв е налице, ако чрез предявяването на иска би се постигнала защитата на съществуващо право на ищеца. Поради това правният интерес винаги предполага твърдения за съществуването на такова право, като изборът на начина на защита на същото и обема на търсената защита са предоставени на волята на ищеца. Достатъчно е чрез избрания начин да може да се постигне защита на нарушеното право на ищеца и да се преустанови противоправното нарушение на същото.

Правният интерес, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на всяка сезирала съда молба, следва да се преценява конкретно с оглед на въведените от ищеца факти и обстоятелства – чл. 127 ГПК, и при съобразяване позицията на ответника в състезателния исков процес – чл. 8 ГПК.

В случая ищецът твърди да е бил работодател на ответницата, която при изпълнение на служебната си функция е имала непосредствен достъп до инструменти, методологии, изследователски възможности и пряко влияние върху процесите, а с оглед квалификацията си е била в състояние да създаде подобрение на методологии и/или нови такива в областта, в която работи за работодателя си, поради което за да придобие ответницата право на заявяване, е следвало писмено да уведоми работодателя си за изобретението съгласно разпоредбата на чл. 15, ал.4 от ЗПРПМ. Твърди, че не го е направила и като резултат не е придобила право на заявяване по чл. 13, ал.3 от ЗПРПМ, което е основание по чл. 26, ал.3, т.3 ЗПРПМ за заличаване на патента, а последното от своя страна ще освободи ищеца от застрашаване безпрепятственото ползване от него на метода с претенции на ответницата.

При тези твърдения е предявен отрицателен установителен иск, с който се иска съдът да признае за установено, че ответницата Д. П. не е титуляр на правото на заявяване на изобретение по патент № 66920/03.07.2019 г. на Патентното ведомство на Република България.

Правната квалификация на така предявения иск е чл. 62, ал.1 от ЗПРПМ, съгласно която норма споровете за право на заявяване по чл. 13 ЗПРПМ се решават по съдебен или 3 арбитражен ред, като компетентен по исковете пред съд е Софийски градски съд.

Исковете по чл. 62, ал.1 от ЗПРПМ бранят само правото на заявяване по чл. 13.

Правният интерес от предявяването им се предпоставя от наличието на спор между страните за правото на заявяване, като предмет на делото е принадлежността на това право.

В конкретния случай, с оглед изложените от ищеца фактически твърдения и заявеното искане, правният интерес от търсената защита произтича от признатото от закона в чл. 13, ал.3 от ЗПРПМ право на работодателя на лицата, участвали в промишлената приложимост на изобретението, да участва в заявяването му. С предявеният иск, обаче, ищецът не свързва правния си интерес от провеждането му с принадлежност нему на правото на заявяване, а с възможността при отричане със съдебното решение на правото на заявяване на ответника, патентът да бъде обявен за недействителен на основание чл. 26, ал.3, т.3 ЗПРПМ. Правото на заявяване на ответницата се отрича с твърдения за неосъществен фактическия състав на преминаването на правото на заявяване от работодателя върху изобретателя по чл. 13, ал.3 от ЗПРПМ, поради неуведомяване за изобретението на „БУЛ БИО-НЦЗПБ“ ЕООД от Д. П. в срока по чл. 15, ал.4 от ЗПРПМ.