Решение № 5643 от 21.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5643 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100506414 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 3194 от 28.02.2023г. по гр.дело № 44166/2022г. по описа на Софийски районен съд, 174 състав, са отхвърлени предявените от М. М. М., ЕГН **********, срещу „Изипей“ АД, ЕИК *******, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2 400 лв., представляваща неизпълнено договорно задължение за връщане на процесната сума при анулиран паричен трансфер, ведно със законната лихва от 15.08.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 64 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 11.05.2022г. до 14.08.2022г.

Срещу така постановеното съдебно решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – М. М. М., в която са изложени оплаквания за неговата неправилност. В исковата молба ищецът твърдял, че към момента на сключване на договора за паричен трансфер с ответника не му е бил известен фактът, че в някои държави усвояването на паричните суми е възможно и без референтен номер, тъй като ответникът скрил тази информация от него. Неправилно съдът приел, че ищецът сам е довел референтния номер до знанието на трето лице, като е изпълнил дадените му по електронен път указания. От представените по делото доказателства било видно, че ищецът не е предоставил референтния номер на трето лице, а единствено си е послужил с него, за да направи справка относно 1 движението на трансфера. Тази справка била направена на официалната интернет страница на ДПУ „Риа Мъни Трансфер", който бил официален партньор на ответника. Справката се извършвала автоматично без да се комуникира с трети лица, клиенти или служители на ДПУ, като в случая референтният номер послужил за идентификация на паричния трансфер.

Въззивникът твърди, че ако е бил информиран предварително, че усвояването на паричните средства е възможно да бъде извършено без представянето на референтен номер, той е нямало да сключи процесния договор. Независимо че ищецът твърдял, че е извършил справка за движението на трансфера чрез официалната интернет страница на ДПУ „Риа Мъни Трансфер", съдът необосновано приел, че справката е извършена чрез представената на въззивника по електронна поща препратка, която вероятно е била измама от страна на съконрахента по продажбата на МПС. Няколкократно ищецът заявил, че е жертва на измама от страна на ответника, тъй като последният скрил информацията, че усвояването на пари може да стане и без представяне на референтен номер. Ирелевантно било обстоятелството, че получаването на пари в Турция било невъзможно без представянето на такъв референтен номер. Доказало се, че ответникът е подвел ищеца да сключи договора за трансфер, като го е въвел в заблуждение, че паричната сума е защитена навсякъде и по всяко време. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове – уважени. Претендира и разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „ИЗИПЕЙ“ АД не е подал отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 170417/15.08.2022г. на ищеца М. М. М., с която е предявил срещу ответника „ИЗИПЕЙ“ АД обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.4, т.6 от ЗПУПС и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2400 лева, представляваща неизпълнено договорно задължение за връщане на процесната сума при анулиран паричен трансфер, ведно със законната лихва от 15.08.2022г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва за забава в размер на 64 лв. за периода от 11.05.2022г. до 14.08.2022г.

Ищецът твърди, че в периода 30.04.2022г. – 11.05.2022г. е водил интернет преговори за закупуване на лек автомобил. Страните се уговорили ищецът да види лично автомобила срещу заплащане на капаро, като сумите следвало да бъдат преведени по електронен път чрез финансова институция „Риа Мъни Трансфер“. Ответникът „Изипей“ АД имал договор за партньорство с посочената финансова институция, като уведомил ищеца, че най-високата стойност на един паричен трансфер в рамките на 30 календарни дни е 1200 евро. Ищецът провел разговори със служители на „Изипей“ АД в 2 периода 10.05.2022г. до 11.05.2022г., които му разяснили как се извършва превода на парични средства. Парите се предоставяли в брой на каса и след обработка на платеца се издавал уникален код, наречен „референтен номер“.

Последният бил известен единствено на ищеца-клиент, генерирал се от електронната система и се издавал в момента на приемане на заявление за паричен трансфер. Парите се получавали след съобщаване на този референтен номер и на документ за самоличност на получателя. Ответникът уверил ищеца, че чрез референтния номер може по всяко време да анулира превода и да си получи парите обратно, тъй като без този номер получателят не можел да усвои парите. На 11.05.2022г. в 11:38ч. ищецът предоставил сумата от 1200 евро на ответника и посочил кой е получателят, като трансфера следвало да се извърши чрез „Риа Мъни Трансфер“. Ищецът твърди, че е изпратил снимка на платежното нареждане на получателя, но без да съобщава референтния номер.

На същия ден в 12:16 часа доставчикът на леката кола изпратил съобщение на ищеца, съдържащо препратка към сайта на „Риа Мъни Трансфер“, където следвало да се провери движението на паричния трансфер. В 17:00 часа ищецът получил имейл и от „Риа Мъни Трансфер“ за потвърждаване, че транзакцията е онлайн и е достъпна, като получателят можел да изтегли парите при представяне на референтния номер и удостоверявайки самоличността си. Направил проверка в 17:07 часа на същия ден и установил, че парите са пристигнали в „Риа Мъни Трансфер“ на името на посоченото лице, а в 17:10 часа изпратил снимка на получателя от потвърждаването на превода, като умишлено задраскал в плътна черта референтния номер.

Веднага след това ищецът твърди, че е отишъл до каса на ответното дружество и анулирал паричния превод. Въпреки това, служител на ответника се свързал с ищеца в 17:53 часа и го уведомил, че наредените пари вече не могат да бъдат възстановени, тъй като се изплатени. Едва тогава ищецът научил, че в някои държави сумите по преводите чрез „Риа Мъни Трансфер“ могат да бъдат получени и без референтен номер. На следващия ден ищецът отново бил уверен, че без този номер получателят не може да усвои парите.

Ищецът счита, че ответникът го е въвел в заблуждение, уверявайки го, че никоя транзакция не може да бъде завършена, ако той не предостави уникалния референтен номер на получателя. Моли предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ИЗИПЕЙ“ АД е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил основателността на предявените искове. В случая ставало въпрос са наличен паричен превод по чл.4, т.6 от ЗПУПС.

Нареждането и изплащането на паричния превод били две отделни платежни операции, изпълнявани от двама различни доставчици на платежни услуги.

Твърди, че „Изипей“ АД е доставчик на платежни услуги („ДПУ“) само на ищеца-платец и като такъв е изпълнил всички свои законови задължения. На 11.05.2022г. в офис на „Изипей“ АД ищецът наредил международен паричен превод за Турция в размер на 1200 евро. Като получател било посочено лицето Thomas Rest. Ответникът е посочил, че към оригинала на разписката, който се 3 предоставя на клиента, на отделен лист се предоставя и друго приложение за наредителя, което съдържа уникален референтен номер. Този номер наредителят следвало да представи само на получателя на превода, за да послужи като идентификатор при теглене на сумата. Екземпляр от това приложение не се съхранявало от „Изипей“ АД, с оглед гарантиране сигурността. Изложени са съображения, че с превеждане на получените суми към системата „RIA”, „Изипей“ АД е изпълнило всички свои законови задължения като ДПУ на платеца. От своя страна, „Риа Мъни Трансфер“ /RIA/, действащ като ДПУ на получателя, изпълнило платежната операция по изплащане на превода още на същия ден – 11.05.2022г., което било видно от представените заверено копие от разписка за изплащане от страна на RIA на сумата по превода и писмо на RIA от 02.11.2022г. Това доказвало по безспорен начин, че получателят на превода е разполагал и се е идентифицирал пред RIA с този уникален референтен номер. Сумата била изплатена на лицето Thomas Rest, което е било посочено като получател, след представяне на документ за самоличност. Позовава се на чл.70, ал.1 от ЗПУПС, съгласно който платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението и. При липса на съгласие платежната операция е неразрешена.

От подписаната от ищеца разписка, приложена към исковата молба, се установявало съгласието на ищеца операцията да бъде изпълнена в съответствие с представените от него данни. Навежда твърдения, че срокът по чл. 87, ал. 2 от ЗПУПС е спазен и „Изипей“ АД не носи отговорност по реда на чл. 91, ал. 1 ЗПУПС. Ответникът излага твърдения, че на ищеца е предоставена предварителна информация по отношение на предлаганите от ответника услуги на ясен и разбираем език, както и че референтният номер трябва да се предостави само на получателя. Предоставянето на данни за наредения от ищеца превод по електронен път, след получаване на указания от получателя на превода, било нарушение на договора между ответника и ищеца. Проверката на международен паричен превод следвало да се направи чрез „кол – центъра“ на ДПУ на съответното лице, а не през чужди сайтове или линкове от трети лица. В сайта на „ИЗИПЕЙ“ АД съществувал и раздел „Често задавани въпроси“ – „Видове измами“, където били посочени възможни действия на недобросъвестни лица, които биха могли да заблудят клиентите с преводи на суми между 1000 – 5000 евро, като посредством контрахенти на „Изипей“ АД и други онлайн сайтове и фалшиви мейли, успяват да разберат референтния номер на наредителя и да изтеглят сумата.

Навежда твърдения, че е възможно ищецът да е бил измамен, а ответникът не носи отговорност за това. Твърди, че в официално становище RIA заявяват, че изплащане на паричен превод без референтен номер е невъзможно да стане.

Преводът можел да бъде анулиран, само ако междувременно не е изплатен на получателя, което било в съответствие с чл.70 от ЗПУПС. Към момента на подаване от страна на ищеца на заявлението за възстановяване на сумите, наредената сума е била изплатена на получателя и платежната операция е станала неотменима. С оглед неоснователността на главния иск, 4 неоснователен се явявал и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема, че в обжалваната част решението на Софийски районен съд е правилно.

Предявен е иск с правна квалификация чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.4, т.6 от ЗПУПС, като основателността му е предпоставена от установяването от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на 1) наличието на облигационно правоотношение по изпълнение на наличен паричен превод;