Определение № 440 от 22.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 440 гр. Пловдив, 22.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500558 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. С. Я. против Определение № 614/ 11.09.2025 г. по гр. д. № 78/ 2025 г. на ОС – Пазарджик, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на РС Пазарджик.

Жалбоподателката изразява несъгласие с посоченото определение, като поддържа, че цената на иска следва да се определи според пазарната стойност на имота, доколкото към датата на подаване на исковата молба, който е меродавният момент за определяне на цената, не е било представено удостоверение за данъчна оценка. Счита, че пазарната стойност на имота надвишава 50 000 лв., с оглед на което иска да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на родовокомпетентния ОС – Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Т. Р. Г., с който оспорва частната жалба.

Съдът, като провери правилността на обжалваното определение въз основа на материалите по делото, констатира следното от фактическа и правна стрА.:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна стрА. и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Производството по гр. д. № 78/ 2025 г. на ОС – Пазарджик е образувано по предявен от А. С. Я. против Т. Р. Г. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че не е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Б. с площ от 326 кв. м.

1 ведно с построените в имота сграда с идентификатор *** със застроена площ от 34 кв. м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 48 кв. м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 4 кв. м.

С Разпореждане № 147/ 07.02.2025 г. съдът е оставил исковата молба без движение с указания да се представят удостоверение за данъчна оценка и скица на имота.

В изпълнение на дадените указания с Молба вх. № 2367/ 28.02.2025 г. ищцата е представила удостоверение за данъчна оценка на процесния имот, от който е видно че същата е в размер на 8 836. 90 лв., с оглед на което с обжалваното определение окръжният съд е прекратил производството по делото и на основание чл. 104, т. 3 ГПК е изпратил същото по компетентност на РС – Пазарджик.

При тези данни настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна.

Според чл. 104, т. 3 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв. По аргумент за противното исковете за собственост с цена до 50 000 лв. са родовоподсъдни на районния съд. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК размерът на цената на иска за собственост се определя от данъчната оценка, а ако няма така – пазарната цена на вещното право. В случая от представеното удостоверение е видно, че данъчната оценка на имота е в размер на 8 836. 90 лв., с оглед на което по силата на чл. 103 вр. чл. 104, т. 3 ГПК искът е подсъден на районния съд.

Пазарната стойност на имота е субсидиарен метод за определяне цената на иска, който е приложим само в хипотезата, при която имотът няма данъчна оценка. Поддържаното в частна жалба становище, че представеното впоследствие удостоверение за данъчна оценка не следва да се вземе предвид, тъй като меродавният момент, към който следва да се преценява цената на иска, е подаване на исковата молба, противоречи на разпоредбата на чл. 70, ал.

1 ГПК, според която крайният момент, до който може да се повдига въпроса за цената на иска и да се събират доказателства в тази насока, е краят на първото по делото съдебно заседание. ТР № 4/ 2015 г. на ОСГК на ВКС, на което се позовава жалбоподателката, е неотносимо към обсъждания въпрос, тъй като касае единствено начина за определянето на цената на негаторния иск. В ТР № 4/ 2015 г. на ОСГК на ВКС се разглежда въпроса за начина на определяне цената на определена категория искове и няма отношение към меродавният за това момент, който е изрично указан в закона – чл. 70, ал. 1 ГПК.

По изложените съображения съдът намира обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на РС - Пазарджик за законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 614/ 11.09.2025 г. по гр. д. № 78/ 2025 г. на ОС – Пазарджик.

Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 440 гр. Пловдив, 22.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500558 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. С. Я. против Определение № 614/ 11.09.2025 г. по гр. д. № 78/ 2025 г. на ОС – Пазарджик, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на РС Пазарджик.

Жалбоподателката изразява несъгласие с посоченото определение, като поддържа, че цената на иска следва да се определи според пазарната стойност на имота, доколкото към датата на подаване на исковата молба, който е меродавният момент за определяне на цената, не е било представено удостоверение за данъчна оценка. Счита, че пазарната стойност на имота надвишава 50 000 лв., с оглед на което иска да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на родовокомпетентния ОС – Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Т. Р. Г., с който оспорва частната жалба.

Съдът, като провери правилността на обжалваното определение въз основа на материалите по делото, констатира следното от фактическа и правна стрА.:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна стрА. и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Производството по гр. д. № 78/ 2025 г. на ОС – Пазарджик е образувано по предявен от А. С. Я. против Т. Р. Г. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че не е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Б. с площ от 326 кв. м.

1 ведно с построените в имота сграда с идентификатор *** със застроена площ от 34 кв. м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 48 кв. м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 4 кв. м.

С Разпореждане № 147/ 07.02.2025 г. съдът е оставил исковата молба без движение с указания да се представят удостоверение за данъчна оценка и скица на имота.

В изпълнение на дадените указания с Молба вх. № 2367/ 28.02.2025 г. ищцата е представила удостоверение за данъчна оценка на процесния имот, от който е видно че същата е в размер на 8 836. 90 лв., с оглед на което с обжалваното определение окръжният съд е прекратил производството по делото и на основание чл. 104, т. 3 ГПК е изпратил същото по компетентност на РС – Пазарджик.

При тези данни настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна.

Според чл. 104, т. 3 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв. По аргумент за противното исковете за собственост с цена до 50 000 лв. са родовоподсъдни на районния съд. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК размерът на цената на иска за собственост се определя от данъчната оценка, а ако няма така – пазарната цена на вещното право. В случая от представеното удостоверение е видно, че данъчната оценка на имота е в размер на 8 836. 90 лв., с оглед на което по силата на чл. 103 вр. чл. 104, т. 3 ГПК искът е подсъден на районния съд.

Пазарната стойност на имота е субсидиарен метод за определяне цената на иска, който е приложим само в хипотезата, при която имотът няма данъчна оценка. Поддържаното в частна жалба становище, че представеното впоследствие удостоверение за данъчна оценка не следва да се вземе предвид, тъй като меродавният момент, към който следва да се преценява цената на иска, е подаване на исковата молба, противоречи на разпоредбата на чл. 70, ал.

1 ГПК, според която крайният момент, до който може да се повдига въпроса за цената на иска и да се събират доказателства в тази насока, е краят на първото по делото съдебно заседание. ТР № 4/ 2015 г. на ОСГК на ВКС, на което се позовава жалбоподателката, е неотносимо към обсъждания въпрос, тъй като касае единствено начина за определянето на цената на негаторния иск. В ТР № 4/ 2015 г. на ОСГК на ВКС се разглежда въпроса за начина на определяне цената на определена категория искове и няма отношение към меродавният за това момент, който е изрично указан в закона – чл. 70, ал. 1 ГПК.

По изложените съображения съдът намира обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на РС - Пазарджик за законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 614/ 11.09.2025 г. по гр. д. № 78/ 2025 г. на ОС – Пазарджик.

Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове: